Проблеми на Странджа да се развива в сферата на туризма

Едни от основните проблеми на Странджа да се развива в сферата на туризма са обезлюдяването на селата, незаконната сеч на горите, застрояването, липсата на маркетинг, замърсяването от туристи и посетители с битови отпадъци, замърсяване със строителни отпадъци, незаконни сметища, бракониерство
Имам да пиша дипломна на тема Възможности за развитие на културно познавателен туризъм в Странджа
Искам да попитам участниците в тази група, за мнения отностно проблемите, които пречат на Странджа планина и околните села да се разавиват като дестинация за културно познавателен туризъм?
ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРНА НА ВСЕКИ КОЙТО ИЗРАЗИ МНЕНИЕ

А не мислиш ли , че тази територия се е запазила единственно поради слабата посещаемост ( беше гранична зона ) и е по-добре да си остане така .

До колкото знам тя все още е гранична зона. Аз съм за планината да си остане не урбанизирана, просто имам дипломна, която трябва да напиша. Smile

Защо си решила, че Странджа не се развива като място за културно-познавателен туризъм? Всъщност в сравнение с какво е това - Бг или Европа? Развива си се полека. Повече ли е нужно...
Проблем, както навсякъде из Бг, е липсата на мислене за повече от ден-два напред и в резултат хаос, липса на стратегия и т.н.

Странджа се развива добре от към селски и ловен туризъм,но културния туризъм е доста слабо развит.

Според мен възможностите за развитието на културен туризъм в Странджа са огромни. Обектите които биха привлекли туристи са много. Мисля, че в центъра на популяризирането на такъв би трябвало да застане Туристическия информационен център на Националния парк "Странджа" . В неговия сайт например има доста полезна информация относно отделните селища - история, места за настаняване и т.н. Обаче ще бъде добре да се популяризират пешеходни маршрути, които да свързват отделните исторически обекти и селища. Като идеята е - да ходиш, да гледаш цял ден, да преспиш в еди кое си село и на другия ден да продължиш нататък. И така примерно да направиш опознавателен маршрут за няколко дни. И сега има маркирани пътеки, но информация за тях се намира трудно - трябва ровене. А в сайта има две т.н. еко-пътеки - което е несериозно. Освен това реклама трябва - относно уникалността на откритите там археологически обекти, запазените селца със старинни къщи, несрещащите се в другите райони на страната растителни видове.

Наистина информацията е малко. От една страна е добре, може би, за да се запази по-девствено някакво кътче от природата ни...

А някой правил ли е преходи/разходки из Странджа? До пещерата/светилище на св. Марина например или по Велека Rolling Eyes

Преди години направихме през Май едно ходене по Велека и малко по-нататък, като интересните моменти от прехода бях обобщил така:
- пътуване като шпроти в консервена кутия в микрубуса от Бургас до Варвара.
- базов лагер за аклиматизация на морето (на нула метра над морското равнище).
- неуспешен опит за изкачване на един от първенците на Странджа (вр. Папия малко над 500 метра). Неуспеха го отдавам най-много на лошия избора на базов лагер, щото след едно топване на крачката в морето до глезена, хич не ти е до връхчета.
- първия час - час и половина от прехода губехме толкова пъти пътеката, колкото не сме я губили през последните години.
- след два дена навлизане в планината и изминати близо 40 км на Боко джипиеса показваше завидната височина олко 68 метра, да не казвам, че на някои места показваше и отрицателна.
- по време на тези 40 км единственото забавление беше да изчисляваме магическото станджанско число, което варираше между 1.5 и 1.9.
- благодарение на това число си набихме така яко краката, че аз повече нямах никакво желание за ходене (това може и да си ми личи на някои снимки).
- друго забавление беше тренировките за поставяне и махане на дъждобраните, защото от време на време си поваляваше.
- посещение на Индипасха - едно страхотно място, особено след като си свършил водата, а там я има в изобилие за пиене.
- последва проверка и извозване от гранична полиция до една вила, където да пренущуваме.
- за жалост вилата беше заета и се очертаваше едно 18 км ходене до Малко Търново.
- след 5 км крачене по асфалта, аз вече бях решил, че това ми е най-ужасния ден в живота, но точно тогава два бързи авто стопа оправиха малко нещата, а и кръчмите в Малко Търново почти загладиха положението.
- сутринта пак почна лошо: с бора. Накратко, борбата беше безмилостно жестока, но най-накрая след героичното посещение на спешната помощ в Малко Търново кърлежа се предаде.
- Малко Търново се оказа едно доста добро градче, т.е. имаше какво да се види, ама ние нали не стоим на едно място и хайде към някаква си тракийска гробница.
- м. Пробада и тракийско римския некропол - мястото не е лошо даже си е доста хубаво, ако може да се каже такова нещо за гробище(едно баирче покрито с рядка дъбова гора и навсякъде гробове).
- и обратно към Малко Търново, един от най-ужасните ми преходи с болки в набитите ми стъпалата, ахилеса и коляното също ме предадоха, а на всичкото от горе и дъжд.
- но след това дойде и най-прекрасния миг: пейката на автогара Малко Търново, голям кеф беше.
- после направихме едно бързо преходче от 18 км до село Бръшлян. Е с микробус беше, но видяхме същото каквото щяхме да видим и пеш, само че на бърз кадър.
- там последва пренощуване в Сърмашик - доста добро хотелско комплексче с добро ресторанче, но и цената си я биваше. Но дето се вика какво са някакви си там 20-30 лева за нашата фирма.
- там се намира и една от известните къщи в Странджа, разгледахме я, снимахме я и накрая си трагнахме. Е разбира се с микробус до Бургас. Дет се вика, нема да ги бичим пеш тия некакви си 58 километра.
- и там
на Бургаската гара, край сфетофара,
дойде най-щасливия миг от раздялата,
когато си тръгнах и със сълзи на очи
се молех на Бог, дано пеш никога повече
да не се върна.

Иначе по темата, ако ще се пише за Странджа, то е добре да се прочете тази книга: http://www.promacedonia.org/hs/index.html