_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Яну 21, 2009 11:29 am
amorpheus
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Gamina написа:
redex написа:
Мисля че ранната пролет са по-пълноводни, особено Скакля.
За съжаление водата на Боров камък я каптират и почти никога не е пълноводен Последно с вода съм го виждала на 1ви май 2004 Година по-късно едвам църкаше
2006-та си имаше със сигурност вода.
Виж миналата нямам спомен.
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Пълноводен водопад "Скакля"
Заради повишаване на температурите, започна бързо да се топи падналия сняг. И в резултат на това нашия водопад "Скакля" се сдоби с вода , което се случва много рядко - при такова снеготопене или при проливен дъжд. Но като всяко чудо - трае около три дни. И ако не си там в този момент, изпускаш събитието.
Добре, че водопада се вижда от терасата ми, иначе пак щях да пропусна да го документирам.
водопада, сниман от т.нар. четвърта скала /над ТД "Хижата"/ проход "Вратцата", сниман от четвърта скала водопада и една панорама на Враца
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Браво...бил си на точното място в точния момента..
Като заради гадния сняг не става за високата планина, поне водоПади да има...
Иначе ще го ударим само на : ....и т.н
По-здрави...и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Вто Мар 10, 2009 4:34 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
11-12.04.09г.
През изминалия уикенд заведох една група в нашия балкан.
Разгледахме къщата на баба Илийца в село Челопек и историческия музей във Враца. Особено внимание обърнахме на Рогозенското сребърно съкровище, състоящо се от 165 сребърни съда - от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Маршрут ни за 1-ви ден: Враца - водопад "Скакля" - Войводин дол - проход "Вратцата" - с.Згориград - водопад "Боров камък" - Горски дом;
2-ри ден: Горски дом - пещера "Леденика" - проход "Вратцата" - Враца.
На някои им дойде малко в повече ходенето през първия ден. Бяха ми много сърдити по време на ходенето, но вечерта в ресторанта ми простиха . Така, че накрая всички бяха очаровани от гледките и разходката като цяло.
П.П. Някои ще си припомнят уикенда преди две години: 14-15.04.07г., когато преминаха по този маршрут /поне първия ден/ за да отбележат рожденния ден на Явор на хижа Пършевица.
Съвсем случайно и аз бях там заедно с колегата Георги. Ние се качихме на хижата от село Оплетня на Искърското дефиле.
Много хубави кадри! Понякога съжалявам, че съм далеч от тази част на Стара планина.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Апр 21, 2009 10:10 am
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
19.04.09г. /Великден/
Гледам времето навън - едно такова мрачно, готово всеки момент да завали. Дълго се колебах дали да направя планирания маршрут.
В 10.00 часа вече крачех в посока на планината. След като минах през Вратцата и наближавах разклона за с.Згориград от небето започнаха да падат едри капки дъжд, които преминаха в силен дъжд. Единствения ми вариант за подслон бе единия от двата моста над река Лева в района. В този момент съжалих, че не използвах вчерашния слънчев ден за този преход. Но нямаше как, защото имах друга работа...
След 15 минути в колебание дали да се върна, постепенно дъжда почти спря. Реших да тръгна, пък каквото ще да става. Не носех чадър, не носех дъждобран... След още 15 минути дъжда спря окончателно и започна да се прояснява.
Продължих по пътеката, по която слязохме преди една седмица от пещерата „Леденика”. В 12.00 часа бях в местността Ибишов валог. За 10 минути стигнах до заслона и оттам тръгнах по маршрут №11. Част от маршрута преминава през резерват "Врачански карст".
Маршрутът е изграден вследствие на постигнато споразумение за побратимяване на кметството на с.Згориград с гр.Тезеро /Италия/, като населени места, сполетени от наводнения след откъсване на минни хвостохранилища и дадени много човешки жертви.
Малко след това се спрях да направя панорамна снимка.
После заобиколих връх Тошина могила от север. Отклоних за малко от маршрута, за да изяза на една поляна, от която също се открива панорамна гледка на района.
Пътеката до кв.Кемера е много добре маркирана в зелено.
Моето врачанско ходене миналия уикенд пропадна Наложи се да замина направо на село, където пък 3 дена не спря да вали
Да те питам за пътеката над Кемера - има една, която извежда до сипей, който се пада точно над Чайка. В горния край има (имаше де) и метално въже, леко разкъртено. Не беше маркирана навремето. Ама като ти гледам снимките май е друга пътека това
Пет Апр 24, 2009 10:50 am
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Жалко за пропадналото ходене. Времето във Враца бе много слънчево в събота до към 18.00 часа.
По друга пътека минах, която е много добре маркирана. Отначало бе и червена, и зелена. В началото на може би Бутов дол, аз продължих по зелената надолу вляво /североизток/, а червената бе нагоре вдясно /югоизток/. Не съм минавал през никакви сипеи.
На тази снимка вдясно на скалите се вижда долчинка, по която слязох почти на новия хотел /бившия дом на туриста/. След това продължих на юг и след десетина минути слязох на пътя за село Згориград /на 5 минути от Червения площад/.
Пет Апр 24, 2009 1:30 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
с. Гара Лакатник - вр. Бегличка могила - с. Паволче
Изминах три маршрута във Врачански балкан за един ден, а именно:
с. Гара Лакатник - хижа Пършевица /маршрут №15/;
хижа Пършевица - хижа Околчица /маршрут №12/ и
хижа Околчица - с. Паволче /маршрут №8/.
Инфо за маршрутите.
Отдавна го бях планирал този маршрут №15 /с. Гара Лакатник - хижа Пършевица/ и само чаках удобен момент да го направя. След като в четвъртък се разбра, че едни отиват на море в Гърция, други на Вихрен и Кончето, и във връзка със съботния мач между България и Черна гора, реших, че сега е момента за този еднодневен преход. Прогнозата за разваляне на времето в съботната вечер също натежа...
05.09.09г.:
Хванах бързия влак, тръгващ 07.12 часа от София и в 08.35 часа бях вече по пътеката. Пътеката е много обзорна и бързо се набира височина. Не видях да има маркировка, но пътеката е много добре очертана, така, че няма как да се обърка.
горе на скалите се вижда алпийския заслон „Орлово гнездо”
село Гара Лакатник и Искърското дефиле
До скалата, точно над заслона стигнах за 20 мин. Отклоних се от главната пътека, оттам гледката е величествена. Направих снимка на покрива на заслона и се отдръпнах назад, защото не ми бе много комфортно на ръба на скалата.
Продължих по пътя си и стигнах един разклон - едната пътека продължаваше направо, а другата - надясно. Понеже няма маркировка, аз трябваше да избера едната. Избрах дясната, защото бях чувал, че пътеката минава покрай един огромен паметник, построен в чест на загиналите през 1923г. септемврийци. Оказах се прав.
кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари
паметника
Видях, че до паметника има асфалтов път. Сигурно на девети септември тук се е идвало организирано. Тук видях стрелка, която сочеше по продължение на пътя. Така, че „захапах” асфалта. Минах през някакви махали и в 10.10 часа бях пред табелката на село Миланово.
В центъра на селото попитах накъде да хвана за хижа Пършевица, въпреки, че бе ясно, че вярната посока е надясно. Така се и оказа, но ми казаха, че на първата пресечка трябва да тръгна наляво. След известно време асфалтовия път премина отведнъж в черен. Такъв е пътя до хижата. Но не се върви само по него.
Добре,че срещнах един овчар, който ми отвори очите. Каза ми да хвана наляво при един изсъхнал орех, защото този път по който вървях много обикалял. Каза ми, че ще мина покрай една кошара и там ще си налея вода.
В действителност, като гледах екрана на GPS-а този пряк път бе 2/3 по къс от обиколния.
Налях си вода и продължих право нагоре като пресичах виещия се път. Исках да мина по билото, като уважа най-високия връх на Врачански балкан - Бегличка могила - 1482 м.н.в.
Към този момент все още не бях решил в каква посока ще продължа след хижа Пършевица.
По билото е обзорно, но в този ден бе много горещо. Пътя, който изоставих минава през гората, но няма пълно щастие, както се казва.
От билото се вижда и село Оплетня, откъдето има хубав маршрут до хижа Пършевица /№16/
След като се показа връх Бегличка могила изоставих коловата маркировка и тръгнах право към върха по добре оформена пътечка.
връх Бегличка могила
поглед назад
Преди върха срещнах кротко пасящи коне, които се раздвижиха, след като ме усетиха. На върха бях в 13.25 часа. Там ми бе и единствената почивка от 15 минути за деня.
автопортрет на върха
панорама на север от върха
панорама на изток от върха
панорама на запад от върха
На слизане вървях по една по-високо разположена пътека от тази, по която се минава от Оплетня за хижата. Но преди хижата слязох на нея.
Междувремено реших да продъжа към хижа Околчица, но ако се развали времето да сляза през водопад „Скакля” към Враца.
мандра и хижа Пършевица
хижа Пършевица
В 14.10 часа бях на хижата. Наоколо бе тихо и спокойно, нямаше жива душа. От хижата слязох на шосето за старата мина. То няма и нова, но да не държим сметка на това. И двете мини са отдавна разрушени и не работят.
До местността Боров камък стигнах за 40 минути. Този участък съм го минавал многократно. Тук се върви в гора и успях да избягам от жаркото слънце.
Точно на полянката над водопада се втрещих от гледката. Едно семейство бяха дошли с колата си и си правиха пикник. От шосето е десетина минути пеша до тук, но... От тук наляво по реката може за десетина минути да се отиде до водопад „Боров камък”. Забравих да спомена, че в района на връх Бегличка могила имаше пресни следи по тревата от автомобил...
След около 20 минути следва разклонение на ляво за с. Згориград и Враца. След това следваше участък, по който не бях минавал.
На 24.10.04г. тръгнах по маршрут №6: Враца - хижа Околчица през водопад „Скакля”. Там, където този маршрут се засича с маршрут №12: хижа Пършевица - хижа Околчица аз продължъх към хижа Пършевица. Следвах коловата маркировка, но като влязох в гората изгубих пътеката /нямаше маркировка по дърветата/. Тогава излязох на старата мина и по шосето стигнах до хижа Пършевица.
Но сега е съвсем различно. От хижата до тук има зелена маркировка. Но като излязох от гората на една полянка малко се почудих накъде да продължа. Следваше нова гора, но с малко повече напрягане на очите успях да видя табелата. След табелата не видях друга маркировка, но има стрелки по камъните, което все пак е някакъв ориентир. Като се излезе от тази гора следва колова маркировка и широк път, който няма как да се обърка.
поглед на североизток
поглед на север
Както си вървях спокойно и безгрижно по този път, и се радвах на хубавото време, изведнъж ми се вдигна адреналина... След един завой срещу мен скочиха шест кучета. Затичаха се с такова настървение и лай към мен, че аз веданага отсъъпих назад. И веднага се развиках на овчаря да си викне кучетата, като отстъпих още няколко крачки назад. Той им каза нещо или им подсвирна, но кучетата подвиха опашки и се върнаха при овчаря. Всичко стана толкова бързо, но успях да се стресна.. Голям проблем са тези кучета.
Към 16.40 часа бях на мястото, откъдето маршрут №6 и №12 продължават в една посока към хижа Оклолчица. В 17.10 часа достигнах местността „Избата”, където има вода за пиене. В този горещ ден вече бях изпил 2.50 литра вода до тук, като от половин час нямах и капка дори. Но знаех, че тук има, така, че бях спокоен.
Тук вече се чуваше музика от Околчица, където се провеждаше Vola open air 2009. За 20 минути стигнах до подножието на връх Камарата. От там до лобното място на Христо Ботев е 5-6 минути.
пишман туристи по джапанки и чехли на връх Купена
заради Vola open air 2009 имаше толкова много хора, като на 2-ри юни
Заради Vola open air 2009 бяха заградили преди паметника и вземаха пари за вход. Затова не отидох до хижа Околчица /около 7-8 минути/. Казах, че слизам към с. Паволче и те ме пуснаха. И по този маршрут не бях минавал .
По пътеката почти няма маркировка, но е широчка и си личи. На едно място има една сграда, където хванах в грешна посока и се забих в едни трънаци, премнинавайки в патешко ходене и почти лазейки. В този момент си казвах, че това преминаване ще ми бъде за първо и последно. Всичко си дойде на мястото след 10 минути като излязох на правилната пътека. Така, че си връщам думите назад. Пътеката от къщата върви покрай питеен водопровод до селото. До селото слязох за 1.10 часа. Часа бе 19.10. Бях изминал 36.48 км.
Оказа се, че не съм изпуснал последния автобус №6 за Враца. Даже имаше време да възстановя бирения баланс.
След като напазарувах в магазин BILLA във Враца, в 20.30 часа си бях в къщи за мача.
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Враца - кв. Медковец - водопад „Скакля” - Враца
29.11.09г.:
По маршрут №7: гр. Враца - кв. Медковец - м. Женската вода - м. Избата - х. Околчица не бях минавал от пет години.
В този слънчев и много топъл ноемврийски ден реших да си го припомня. Но нямаше да го минавам целия, а там, където се засича с маршрут №6: гр. Враца - водопад „Скакля” - м. Патлейна - м. Избата - х. Околчица да продължа към водопад „Скакля” и оттам да сляза към Враца.
За половин час стигнах до кв. Медковец, където хванах предпоследната улица на изток. Въпреки, че след като свършиха къщите имаше коларски път, на мен ми се стори непознато. Не беше фатално - след много кратко чудене продължих на юг без пътека. Оказа се, че е трябвало да хвана последната улица. След няколко минути бях на правилния коларски път. Пътя е с много серпентини и бавно се набира височина. Има и преки по-стръмни пътеки, които пресичат пътя. Постепенно започва да се вижда целия град и околностите му.
язовир Дъбника и Маняшки връх-781м /най-високата част на бърдото Веслец/
Още по серпентините настигнах мъж и жена. Много рядко срещам хора по маршрутите във Врачанския балкан. За съжаление... много хора предпочитат да се качат с кола, докъдето има път и там да си направят пикник. И после пак в колата и обратно.
По някое време една пътека с табела №7, сочеща наляво, се отклоняваше от коларския път, по който вървях. Преминаването по нея го оставих за друг път.
В 11.20 часа хванах пътеката от хижа Околчица към водопад „Скакля”. До тук беше изкачването. Последва половин час почти хоризонтално слизане до едно обособено място за отдих преди стръмното спускане към водопад „Скакля” /отново без никаква вода, както повече дни през годината/.
място за отдих
По тази пътека се слиза много внимателно, защото е много стръмна.
този сипей е встрани от пътеката
поглед към Враца /вляво се вижда дори циментовия завод в с. Бели Извор/
Дори и без вода гледката към вертикалните скали е впечатляваща.
Слизането до табелата за начало /или край - зависи от посоката на преминаване/ на маршрута: Войводин дол - Скакля - гр. Враца ми отне 0.25 часа и още толкова до центъра.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6, 7Следваща
Страница 2 от 7
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Последно с вода съм го виждала на 1ви май 2004 
Година по-късно едвам църкаше 
, което се случва много рядко - при такова снеготопене или при проливен дъжд. Но като всяко чудо - трае около три дни. И ако не си там в този момент, изпускаш събитието.
.gif)
....и т.н
