СтаРа Планина 100х24/2014

Здравейте днес следобед звънях по следните хижи -Ехо, Добрила и Мазалат като цяло вали с прекъсвания по целия балкан.
Прогнозите ги виждаме всички - е само ЕДИН знае в крайна сметка какво ще е времето.
Хубаво е винаги да имаме и резервен план-но засега явно такъв няма.
Не е е зле да помислим щото не остана време.

Успех от мен на всички, които ще участват! Дано имате късмет с времето.

ПС. Аз се отказвам точно заради прогнозите, някак си няма да изпитам удоволствие от прехода ако ме вали половината/цялото време... Ще се включа догодина или ще го направя през някоя от следващите седмици ако си намеря съмишленик Smile

Пожелавам успех на всички ви Very Happy

Трудно, много трудно решение... искаше ми се да направя предложението Вежен. В крайна сметка лошото време, наближаващият Персенк и един много важен за мен приоритет,направиха така че да съм в дилема със себе си Smile

Надявям се рекорда на най- много завършили да бъде подобрен и забавлявайте се

Тази година си, ми беше за първи път на 100-те. Еми честит дъжд след заслон Ботев, и после на Кръстците само мъглата, и преди Голям купен се радвахме отново на хубавия дъжд. Кадемлията го катерихме в поточета под краката... Мъглата беше перфектна, а вятъра направи вече идилия пълна. По-добро решение от това да посетим Ема на х. Амбарица, не бяхме правили.

Последната промяна е направена от n3Tk0 на Нед Юли 20, 2014 10:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Поздрави на всички, които са стигнали х. Ехо.
За съжаление, заради лошото време тази година не успях да завърша. Мъгла през целия ден, вятър, дъжд по Жълтец и след Купена до Добрила. След зсл. Орлово гнездо към прохода мъглата се сгъстяваше. След вр. Хармана, вместо да продължим по пилоните, търсейки лятната подсичаща пътека нататъка, но сме я объркали - беше добре отъпкана с доста стъпки, мислехме, че сме на верния път, докато на излязохме на чешма. Продължихме още напред, но пътеката се загуби. Решихме да се върнем до последния пилон. Загубихме повече от час. След връщането до пилона започваме да ги следваме, но се стъмни, мъглата беше толкова гъста, че едвам се виждахме, а започна да гърми. Колкото и да не искахме и сега да ме е яд, трябваше да се откажем. Слязохме до прохода и започна да вали. Crying or Very sad

Поздравявам всички дръзнали да вземат участие въпреки лошата прогноза и най-вече успешно завършилите! Ще се радвам догодина пак да се видим на х. Мазалат, живот и здраве!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Здравейте, поздравления на всички участници в 100х24 - 2014. Респект пред всички успели да завършат при това лошо време, шапка им свалям за куража и издържливостта! Аз бях момчето което снима, когато се бяхме събрали за записване, така че ето и обещаните снимки:

https://www.facebook.com/krasimir.zhekov.77/media_set?set=a.812321988778398.1073741835.100000018126433&type=1

Ако някой се познае да се тагва, няма никакви грижи. Както и всеки, който иска да си споделя снимките и да прави всичко каквото иска с тях, не диря никакви авторски права Wink

Ще се радвам да се видим догодина пак на линия пред Мазалат и дано тогава времето бъде по-милостиво с нас. Аз лично не го завърших тази година и останах на Дерменка, но съм много доволен от преживяването. Взел съм си нужните поуки и догодина няма да му се дам Smile

И така, настъпи мигът за публикуване на отчета и онези подробности около похода, които на мен са ми известни към този момент:

А ето и кои успяха да стигнат до х. Ехо:

И снимки:

Аз и Николай Христакиев от Варна сме седнали на припек пред х. Мазалат четвъртък сутринта:

Около 18:30 се събираме за брифинг и регистрация на участниците:

Аз: "Светът нито започва, нито ще свърши с този поход. Целта не е на всяка цена да се стигне до х.Ехо. Синоптичните прогнози са неблагоприятни, заложете на сигурността"

Започва регистрацията и раздаването на фанелки:

Обща снимка вечерта преди старта:

Завършилите на х. Ехо:

От ляво на дясно, прави: Павел Огнемиров, Станимир Маринов, Веселин Цочев, Иван Гърбев, Калоян Пейчев и Николай Христакиев. Клекнали: Данчо Данов, Тошко Василев и Роман Сидоркин

Останалите подробности:

До х. Козя стена достигнахме аз, Илиян, Стефан и още две момчета от Пловдив, Райко и 12 годишният му син Гавраил, Ради и Петко от Севлиево и Мирослав от Шейново. В събота сутрин към нас се присъедини и едно момче от Варна, което идваше от х. Соколна. Писал е тук в темата под ник ogobogo. Освен Румяна Христова и групата й, се оказа, че и други са се лутали в мъглата, заблудени за трасето, което е предопределило завършека на похода за тях. Други, поради много лошото време в участъка между вр. Жълтец и вр. Амбарица, са предпочели да завършат на х. Амбарица. Трети са приключили на х. Добрила, а Свилен Гавраилов - на Дерменкая. Аз почти през цялото време бях с Илиян, за когото това беше първо участие. Нас ни валя 3 пъти, като най-обилно в района на Бальова планина. Там за кратко се замотахме в мъглата и изгубихме пътеката, но реагирахме навреме и се върнахме на билото с минимална загуба (бележка към мнението на rumi_xristova: масива, където сте се загубили е Бальова планина или известен още като Горялата планина. Той е от 3 последователни връхчета, пресечени от седловините Падалото и Хармана. Поне на мен не ми е известен вр. Хармана в района). Тази година Райко отново дойде и стартира с колело, но на слизане от Росоватец към Смесите, по макадама, спука непоправимо гума, което го принуди да остави колелото на х. Тъжа. Въпреки това, успя да ни догони по трасето и на Дерменкая вече беше пред нас.

Времето определено не беше добро, но ставаше за туризъм. Естетическата страна на похода беше принудително, но не напълно загърбена за сметка на спортно-техническата.

А около двуглавия масив на вр. Лепеня засякох Ники (maratonec) от Австралия. Нему принадлежи и най-бързото преминаване по трасето - 10:41 часа. Тази година си е дошъл, но изпълзва престоя си тук за да направи Ком-Емине.

С това завършвам и усещам, че ме е обзела малко тъга. Това са дните, които всяка година чакам с нетърпение. Въпреки колебливото и динамично време и тази година беше така. Сега усетихме суровата страна на лятната планина. За щастие без фатални инциденти.

Бъдете здрави и до скорошни срещи из планините!

нищо друго не мога да кажа,а и няма значение...
специални поздрав на единствения който познавам-Ванка,Евала!

Втора година пропускам това най-красиво мероприятие в България заради други ангажименти (засича се с рождения ден на сина ми). Няма да си обещавам, че догодина ще участвам отново, но със сигурност искам да съм редовен за следващите години. Жалко че не можах да дойда тази година, аз наистина се чувствам доста добре в лошото време. А този рекорд от 10:41 е много труден - но и хубава цел за гонене Smile

Поздравление на всички, много от вас познавам от този преход и се радвам като видя имената ви.

	dobber написа:
	Жалко че не можах да дойда тази година, аз наистина се чувствам доста добре в лошото време. А този рекорд от 10:41 е много труден - но и хубава цел за гонене

Знаеш ли, Никито (maratonec) като ме видя на Лепеня, думите му дословно бяха: "Защо не ни се падна тогава такова време, щях да го направя (за отсечката Мазалат-Ехо) по-бързо!". Той също като теб сподели, че предпочита лошо време, макар и с валежи, отколкото сухо и слънчево.

Живот и здраве, догодина ще се радвам да се присъединиш отново към нас.

Успех!

	fena73 написа:
	нищо друго не мога да кажа,а и няма значение... специални поздрав на единствения който познавам-Ванка,Евала!

От завършилите май да ,но от участвалите и не финиширали има поне още двама!

Поздрави към всички и да се виждаме дълги години,поне още най-малко колкото са били до сега 100х24 ще има!

Предвид вродената ми скромност няма как да не вметна един разказ и аз. Cool

Ще е доста субективен обаче и едностранчив, но пък от друга страна - нормално за новобранец, при това не само в СтаРа 100/24, но и изобщо в походи с подобна продължителност. Казано чесно представях си финиширането с два-три паднали пръста на краката, останалите в спукани мазоли и разчепени колена.
Та от тази гледна точка всичко беше ново за мен, не знаех нито как ще ми понесе, беше ме страх от контузии, но най-вече от травми - щях да рева с горчиви сълзи и да бърша сополи ако в резултат се бях извадил от строя за месец или повече.
За капак времето го даваха ужасно от седмица насам и се влошаваше колкото повече датата наближаваше.
Но не беше толкова зле. Smile

Макар че почти през цялото време беше плътна мъгла. Добре че съм дълъг, че си дръннах главата в арката на Ботев, че да обърна внимание на другите къде сме.
Много хора се бяха отказали заради времето, всъщност от форумните имена единствено Руми и Тодор Христови, и didogen присъстваха.
Около 40 човека стартираха. 9 завършиха, от които само трима са вървяли продължително през нощта, което трябва да е било кошмар предвид гъстата мъгла и дъжда. Трима от завършилите бяха новобранци.
Разбира се моят голям шанс беше, че се държах плътно за Веско, който имаше опит в начинания от рода, както беше участвал не веднъж в СтаРа 100/24. Та не се тормозех излишно с расъждения и преценки, когато Веско ходеше, ходехме, като кажеше "тичаме", тичахме. Той определяше къде ще спираме да пълним вода, къде ще ядем.
Другото голямо чудо и абсолютен прецедент на прехода беше Калоян, който за 9 часа стигна от Мазалат до Дерменка бос! Безумно е и трудно за вярване, хем бях жив свидетел през цялото време. Калоян се движеше плътно с нас на изкачванията и разбираемо изчезваше при спусканията на по-каменист терен, но скоро след като забавяхме темпото, неизменно се появяваше отново. Става въпрос за Русоватец, Ботев, Кръстците, Купена, Амбарица ... Shocked

И няколко думи за самото ходене, както аз го видях. Приятната изненада за мен беше, че през цялото време се чуствах неочаквано добре. Дори след 13 часа шляпане с мокри крака нямаше никакви поражения.
Ако трябва да сме честни от "адвенчър" бяхме ощетени, сравнено с останалите усастници Laughing

, но к'во да се прави, в тоя състав, в който бяхме, ни беше трудно да се загубим дори Cool

Началото беше спънато, много гъста мъгла край Мазалат, пълна тъмница, мокротия и кал из гората, почти не си виждаш краката - ако си засилиш челника, блести и се отразава в мъглата и още по-зле. Маратонки, чорапи, всичко стана вир вода( и така до края). Всички стартирали вървяхме заедно докато заобиколим Вълча глава.
Като излязохме на откритото и започна да просветлява, Веско предложи да се забързаме и тримата с Калоян се емнахме нагоре.
След Русоватец Калоян изчезна, пъвоначално предположихме, че е дръпнал по някаква пряка пътека. Нищо не виждахме и карахме по колците на сигурно.
Райко ни подмина с колелото по пътя, но по-надолу го видяхме да прави гума.
След смесите сглупихме да тръгнем по пътя и се наложи да търсим начин да пресечем реката, а тя беше пълна. Доста време се лутахме напред назад да търсим брод. Накрая аз се събух. Не че обувките щаха да станат по-мокри (може би за малко по-студени).
За награда по-натам трябваше да я прекосим втори път. Калоян ни настигна. Той нямаше затруднения с пресичането на реки Smile

Край мостчето под Тъжа, Веско си погледна часовника и каза "Не е невъзможно да стигнем Ботев преди 9" и се изстреля нагоре из хвойнака.
При безкрайното препускане към Ботев беше първия път, когато бях много близо до това да глътна въздух. Излезе остър, леден вятър, който ме удряше странично в кръста. Бях с един тънък, мокър от мъглата полар. Стана ми много дискомфортно в комбинация, че въздух едва си поемах.
Спрях да си облека якето и нещата се оправиха.
В 9 без 15 бяхме на Ботев. Видяхме постройките, когато стигнахме на 20 метра от тях.
В 9 пълнихме вода на заслон Ботев.
Байпаснахме Жълтец. Не съм сигурен, че спестихме време от това, но пък демонстрирахме умело навигиране в мъглата Smile

Обраслото подсичане около Кръстците не беше приятно, но все пак беше цвете пред онова ровене из шубрака преди Ушите по-късно същият ден.
11:10 бяхме на Голям Купен.
12 на Амбарица.
В 12:20 трима подгизнали с вид на изпаднали германци (единият останал без обувки дори) прескочиха оградата и се изнизаха диагонално през поляната пред Добрила към срещупожния изход. Smile

Калоян изостана по пътя след това.
13:50 бяхме на Дерменка. Пълнихме вода и ядохме вафли. Готвихме се да тръгваме, когато се появи Калоян. Каза, че обмислял да си обуе маратонките и не смятал да тича след това, защото го убивали. 47 километра тичане бос по тежък планински терен. Не беше истина просто!
В 14 тръгнахме. Веднага след това заваля. За първи път този ден. Валя с малки прекъсвания до Беклемето.
В този участък Веско обяви, че от тук натам всичко зависи от мен - той бил далеч от най-доброто си време, така че нямало интрига за него. Направихме някаква сметка, че ще е добре преди 19 да сме на Ехо.
15:25 пресякохме асфалта на прохода.
16:55 на Козя Стена.
Малко преди Ушите и тъкмо се бяхме измъкнали буквално като мокри кокошки от шубраците на пътеката, срещнахме Ники маратонеца от Австралия, та си бъбриха с Веско.
Бяхме поолабили темпото, но въпреки това си правехме сметка вече за 18,30, когато на спускането след Ушите се чуха викове след нас и връхлетя Калоян. Бил разбрал на Козя Стена, че не сме били толкова далече пред него, както предполагал и се нахъсал да ни настигне. Остави, че ни и задмина!
Докато си викахме и се хилехме на разминаване, до мене нещо изруча и като се обърнах, гледам Веско включил турбото и се изстреля напред. Бах, само докато ми усисна ченето и вече виждах двамата да се набират през папратите 100 метра пред мене.
Пробвах и аз да се забързам, ама след 70 км да тичаш по баира, сърцето ми се качи не в гърлото, ами през носа щеше да излезе.
Но пък те забавиха на стръмното и успях да ги настигна тъкмо преди края.
На онова последното ръбче с колеца и табелите, дето се прави чупката и се вижда превала над Ехо на един хвърлей, е там се събрахме тримата и се спогледахме. И се почнаха едни разправии: "Мини напред", "Не не, ти мини напред" и така, докато в един момент бяхме пред хижата ...

Станислав, бъркаш ме, че съм завършил на х. Козя Стена, стигнаха Ради и Христо Христов, номер 21 от списъка. Аз бях на х. Амбарица. Просто горе вятъра, студа и дъжда ни изцедиха силите. Вчера вечерта се видях с Ради и Христо и казаха, че са опитали да продължат към х. Ехо, но заради гъстата мъгла са изгубили пътеката един път, което ги обезкуражило и решили да се върнат на х. Козя стена. Имало е 3-ти човек с тях, не знам кой, който е ползвал GPS да се ориентират. Думите на Ради, вечерта в мъглата едва се виждаше пътеката, след като я загубихме, това вече беше повратната точка.

Евала на всички които стигнахте, толкова далече. Аз за първа година го правих този преход, дано догодина стигна по-далеч.

Яко! От предното ми участие се движех бавно и изоставах , като на Купена бях с 2 часа назад. Чувствах се, все едно са ме мили с водоструйка. Наистина м/у Жълтец и Левски времето беше ужасно. Вятъра беше толкова силен, че зад 3 метрова скала двама души спокойно седяхме на сухо, въпреки пороя. Всъщност Петко от Севлиево беше с мен и единодушно решихме да прекратим участието си. Слязохме на х. Амбарица. След малко се появиха варненци. За вр. Ботев и аз се ориентирах по пасарелката, сградите не се виждаха от мъглата. Много съм тъжен, че не завърших, но Миро от Варна се зарадва, че разума е надделял над спортната злоба. Поздравления Гърбев. На мен прединя път упората ми беше BAKHER от форума, както на теб Веско в случая. Поздрави и да се срещаме по-често на неочаквани места.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.