Що да е лесно като може да е трудно?

Работната седмицата се изниза и понеже не беше кой знае колко дъждовна, реших че няма да е много кално.Под много разбирам като вървиш да ти се лепят буци кал по подметките и вървейки да си я мажеш по подбедриците, та чак до коляното.Навих алармата за 06.30 часа.Хубавото е, че чувайки я, не я стопирах продължавайки да спя Smile

Някъде към 8 часа бях на чешмата с топлата вода в Княжево.Беше много свежо и прохладно утро, а аз в приповдигнато настроение, предвкусвайки как цял ден ще си ходя по пътечките.Още не бях измислила маршрут, типично за мен когато става въпрос за Витоша. Само знаех, че ще е дълъг, лесен и ще вървя бавно.
Чудесно беше, че нямаше комари в парка над Княжево.Още не бяха плъпнали туристи към Белята вода, може би малко по-късно щеше да стане върволица.Скоро не бях се качвала на Черни връх и обмислях някакво кръгче.Искаше ми се да навестя с.Бистрица и се чудих дали като изкача Черни връх да сляза към Железница и оттам по нискообиколната към Княжево.Време разбира се не съм гледала кое колко е между разните точки по маршрута, но знаех, че по обяд ще съм на Черни връх, а слънцето залязва към 21 часа. Другото, което ми хрумна беше да се кача от Танчовица, понеже често съм слизала от там, но никога не съм се качвала.
Така вървейки трябваше вече да реша накъде да поема понеже стигнах Белята вода.След кратък размисъл поех към Владая.Измислих маршрута – Княжево – Владая – пътя за Кариерите - пътеката покрай Юрушка грамада – Студеното кладенче – в.Острица – в.Острец – х.Звездица – Черни връх – и там вече щях да му мисля пак според настроението и кондицията си.
Избрах пътеката покрай Юрушка грамада, защото съм минавала по нея веднъж със Стефан Илиев, а и тогава на три пъти я губехме и се налагаше да се оглеждаме за маркировка.Използвахме я тогава за бързо слизане.Реших да я проуча за себе си, а и съм забелязала, че не помня много много пътеките, само ако нещо съм снимала по нея – тогава помня.Елементът на приключение беше налице, а и денят е дълъг и дава възможност за губене и намиране в светлата част Smile

Всичко си вървеше по план, докато не стигнах до ето това място – никакъв спомен за него, а е красиво.

Поогледах се и намерих пак пътечката.Следващото място на което доста се чудих е това.

Спомням си как със Стефан Илиев се лутахме малко тук и знаех че не бива да се забивам надясно в белите храсти, които не съм снимала, за да ви покажа.Проучих една посока – не беше тя, никакво отъпкано местенце, а някой е вървял скоро по пътечката, личеше преди това. Има паднала бреза и поради тази причина пътечката е изменена със завой отдясно на нея.Там тече вода и е малко мочурливо.Заобикаляйки я видях, че пътечката се появява и съм била права. Продължих напред и хайде пак паднали дървета на пътечката.Поогледах се и видях, че тя всъщност свива вляво и има марка с бяла боя.Според мен пътечката е започнала да се затрупва с паднали дървета доста отдавна и после някой е маркирал с бяла боя един вид нова пътечка заобикаляйки падналите дървета.След това са паднали още, в това се убедих по-късно, но да стихна до там.
Тази пътека всъщност започва от пътя за кариерите като черен път, разклонява се наляво и дясно.Аз хващам лявата, а дясната не знам накъде води.Някой ден ще мина и по нея.

После се стеснява до тънка пътечка, която в един момент излиза на каменна полянка с едно две дървета в средата.

После пак в гората и като се стигне до тук

вече има маркировка.
Пътеката си личи едва едва, има доста паднали дървета, счупени клони и всъщност не може да се върви спокойно, а все се навеждаш, прескачаш и тъпчеш по съчки, хлътваш между тях и трябва да внимаваш.Така си вървях и доста се поуморих докато не стигнах до едно място,където имаше мегаструпване от паднали дървета.Пътеката от х.Селимица към Острица според мен беше вдясно и нагоре и ако вървях леко по диагонал, защото все пак съм на склон и ми е тежко да цепя директно нагоре, щях да изскоча на нея.Само че това струпване и самите дървета, които растяха там създаваха една стена, която не позволяваше да се мине.Колкото и да обичам да се катеря, не ставаше и за откатерване това струпване.Реших да заобиколя отдолу, т.е. отляво това струпване.Хубаво, позаобиколих го, но само донякъде, защото отново сгъстяване и струпване от паднали дървета. Заобиколох и него, но пътека не видях, позавъртях се наоколо в радиус от десетина метра – нъц, няма пътека. Леко се поядосах, защото пак се озовах в ситуация да катеря през кофти терен ската.И какво друго да правя – нямам крила. Катерих така известно време, знаех, че съм много близко до пътеката, виждах как са разположени върховете на дърветата и може би имаше 100 метра още. Добре, че не бях много висока – падна страшно провиране, навеждане и зяпане в краката заради клонките, които не знам колко пъти ме спъваха.Харесах си едно по разредено място и се спрях, защото се оказа, че избирайки най-малкия път на съпротивление, т.е. там където по-лесно мога да се провра, се оказах пред една стена, която в единия си край има паднали дървета, в другия си край е дребни тънкостволи иглолистни, които са толкова нагъсто, че по скоро са като храсталак и трудно човек би се проврял между тях – чак толкова слабичка не съм Smile

))
Като че ли имаше и трета възможност – някакви камъни, с големи разстояния между тях и всичко запълнено с трева и вода.Просто стоях права, гледах тази полуокръжност пред мен и се чудех.Реших, че през камъните може би ще е по-добре, поне да погледна от близо както какво представляват.Тръгнах и няма и метър и стъпих на един хлъзгав камък, подхлъзнах се и се на садих в една кал с иглички и с двата крака. Не можах да затъна много, но побеснях.Писна ми.И викам, абе аз защо не помоля за помощ.Обърнах се към ангелите да помогнат – да покажат пътя, който е лесен и да ме изкара на Студеното кладенче.Те разбира се откликнаха - грейна слънце, в едната част на полуокръжността стана малко по-приветливо.Реших, че там ми изглежда малко по-рядка растителността и на четири крака, чупейки клони като глиган, се проврях и се оказах на друга полянка от камъни и трева.Къде по камъните, къде по тревата, внимавайки да не хлътна в някоя дупка между туфите с треви (затова не ги обичам тези съчетания „изкълчи глезен“), започнах да се придвижвам в правилната посока.В един момент чух говор и се зарадвах, че всеки момент ще изскоча на пътеката.Даже видях едно момче и едно момиче, но следвайки камъните се отклоних малко вляво и къде мислите изскочих? Точно на Студеното кладенче! Smile

)) Благодарих на ангелите и „нападнах“ студената вода.После седнах върху чешмата и си хапнах плодове.Починах около десетина минути и тръгнах към в.Острица.
Тази пътека покрай Юрушка грамада е много подходяща за каляване на нервите Smile

) Също така да се тренира хладнокръвието за хора, които се паникьосват. Това е съвсем сериозно.На мен само веднъж ми изплува въпроса: „Абе аз къде пак се натресох?“ с чувство на досада, защото глиганингът не ми влизаше в сметките за този ден.
Минах покрай бившата хижа, пред която видях нова табела, че не е търговски обект.Снимах фасадата с името и забелязах нещо, което преди явно съм пропуснала. Не ви ли се вижда странно,( за мен всъщност е зловещо) да си сложиш за емблема дявол?

Изкачих се на в.Острица, не стоях много, че слънцето сериозно си печеше, Рилата ми хич не се виждаше, което ме разочарова и затова реших и в.Острец да не изкачвам и оттам се забих към х.Еделвайс. Нарочно не си бях взела сладки неща в раницата, освен плодове, но от доста време ми се въртеше една натрапчива мисъл, че страшно ми се яде я бисквитка, я вафла.Поддадох се на нея и затова реших да си купя нещо от Еделвайс.Хванах пътеката с червена маркировка от Острица. Предният път, когато я минавах, всъщност я загубих в сечището и излязох на пътя Острица – Рудничар и по пътя стигнах до нея.За съжаление и този път стана нещо такова.Гледах да спазя посоката, защото като започна сечището и я загубих, но пак се започна едно заобикаляне на купчини от клони и съчки, останали от сечта, едни сто пътечки от влаченето на трупите, които уж вървят в моята посока, но свършват в нищото. Горе –долу изминах половината и като се спънах в някакъв клон и едва не се пребих, пак побеснях и се отказах.Десетте минути почивка на извора не ми бяха помогнали кой знае колко много и вече бях уморена за още глиганинг.Така че се върнах малко назад и по една пътечка от влачене на трупи изскочих на 100 м от хижата на филхармонията.От там по пътя и на х.Еделвайс. Времето нещо все повече се заоблачаваше.Нямаше още три часа, а по прогноза го даваха да вали късния следобед...Купих си две вафли,без надценка като за хижа, което много ме учуди.Тръгнах аз към Звездица, но още бях на 10 м от хижата и заваля.Върнах се назад, оставих си раницата на един плот, започнаха да идват хора да се крият от дъжда.Изкарах си дъждобрана и другата вафла от раницата.Този дъждобран е купен преди 8 г. и нито веднъж не е ползван, но явно днес му бе ден.Облякох го върху раницата,понеже е голям, взех си вафлите в ръка и тръгнах към Кумата, отказах се от Черни връх, защото не знаех колко дълго ще вали, а не ми се джавакаше в тревите над Кумата.Веднъж така се бях насадила точно там и не беше много приятно.

Дъждът се усили, а аз нали сложих дъждобрана върху раницата, трябваше да го придържам да не се отваря.Отгоре на всичкото ям и вафла.Качулката ми се изхлъзва от главата и нея трябва да оправям – абе картинка съм от всякъде.В интерес на истината дъждобранът макар и от найлон си вършеше работата чудесно, само че не е скроен за човек с раница.По едно време като че ли намаля и си викам всеки момент ще спре....напротив пак се усили и взе да гърми.Като се отвори гледка към Стара планина се видя, че и там вали.

Вече бях почти до Кумата, когато дъждът взе да намалява и се замислих дали да не си продължа разходката.Ако валеше силно смятах да помоля някой да ме свали надолу.Но след като спря защо да бързам да слизам.Реших да сляза към Бор.Вървейки натам си мислех дали пък да не отида на Камен дел, но след като се хлъзнах сериозно на няколко мокри камъка и едва не паднах, се отказах и от Бор и се зацепих към Златните мостове.
Оттук нататък нямаше никакви изпълнения от моя страна и от страна на Витоша също Smile

))
Хванах пътеката за Владая, тъй като имаше време и да си погледам падчетата. Наближавайки Владая реших, че заслужавам да си купя царевични пръчици, които има в Фреш маркет-а на селото.И затова вместо към Княжево, където ме чакаше колата, слязох в центъра на селото.Купих си ги и хайде към Княжево, беше някъде към 18.30.Поне да се възползвам, че денят е дълъг. Открих, че и във Владая имат къпалня, но никой не я стопанисва.
Някъде към 19.45 бях в Княжево, доста уморена и все пак доволна от разходката.Някой ако реши да минава по пътеката за Юрушка грамада да си сложа по-стари дрехи, че има опасност да си ги съсипе заради клоните, през които ще се провира.

Имаше доста красиви и причудливи облаци като се прибирах, но съм снимала само тези, когато си бях в квартала.
Съжалявам, че не снимах един странен двубой от облаци в небето над Витоша, когато бях вече в Княжево.

_________________
Всичко е възможно.

Хубава разходка се е получила! Smile

Да го бях прочел 3 дни по-рано и щях да спестя лутането и търсенето на пътеката и бих заобиколил през х.Селимица.Тази пътека вече почти е заличена от падналите дървета.Около 2 часа ми отне докато изляза на х.Острица.Но като цяло се получи добра разходка.Тихия кът - Владая - Х.Острица - Зл.Мостове - Тихия кът