В тайните на старите континентални суши в България
Това е интересна извадка от книгата на Диньо Канев "Към тайните на релефа в България". Свързано е, разбира се, с планините. Книгата трудно се намира и тези, които я нямат могат да я намерят само в някоя библиотека. В книгата се разглеждат още 30 тайни на българския релеф. Избрах последната тайна от книгата да я постна тук. Приятно четене!
"В лекторията по медицинска география в София всички слушаха внимателно. Аудиторията беше прпълнена. Един факт, на пръв поглед незначителен, привличаше вниманието на присъстващите, без да намери убедително обяснение. Дългогодишен педиатър докладваше, че две деца заразени с шарка в София, се завърнали в Разград и взели участие в игрите на своите другарчета. Болестта се пренесла в града. Майката съобщила на лекаря и той положил грижи да ограничи огнището на заразата. За голяма негова изненада новозаразените деца прекарали болестта съвсем леко, очакваният епидемиологичен взрив непринудено затихнал и изчезнал. Лекарят, заинтересуван, проследил внимателно развитието на други заразни болести в района на Разград – Нови пазар. От събраните наблюдения той направил извод, че в неговия район хората от всички възрастови групи са сравнително устойчиви към заразни болести. Почвилите се епидемии протичат леко , без фатални последици за здравето. Лекарят допуска, че самата природа не благоприятства за развитието на заразни болести в неговия район. В дискусията се включваха доверчиви към новото, но имаше и скептици. Чуха се предложения да се продължат наблюденията и в други райони на страната.
Много болести са свързани с особеностите на природната среда. Към тях спадат ендемичните нефрити, флуорозата, някои видове рак на кожата и други заболявания, добре познати на медиците и на специялистите по медицинска география.
В аудиторията по медицинска география бяха разглеждани много доклади, посветени на влиянието на надморската височина, на някои скали и минерали, на климата, на грунтовите води, на микрофауната и на други компоненти на географската среда върху болестите на човека. Но почти никога не беше разглеждан въпросът за влиянието на природната среда върху създаването на здрав, устойчив на болести човешки организъм.
Напуснахме залата с убеждението, че може да се намери сполучлив отговор на този така важен за нашето време въпрос, а тайната трябва да потърсим там, където най-малко я очакваме. Защо не и в геоморфоложкото развитие на релефа?
От много години в българина се е установила представата, че планината ражда здравето и красотата. Балканджията е бил пастир или дървар, а човекът от равнината – роб на нивата, прегърбен от сутрин до вечер над орната земя. Неслучайно в Старозагорско поле казват „силен като балканджия” и „уморен като орач”. Но нима в Разградско се раждат по-силни и по-здрави хора от силните балканджии? Има ли здравословни райони у нас и какво представляват те?
Релефът на България е изграден от различни скали, голяма част от които са образувани в морета или на дъната на различни езера. Земната суша също се е формирала постепенно и бавно е нараснала до съвременните размери. Така например Софийското поле е образувано върху седименти на голямо езеро, вместено между днешните оградни планини. Следователно то е по-младо от Витоша или от Стара планина, защото те са ограждали езерото, в което са отложени пясъци, глини, валуни и въглища, а след оттичането на водите дъното на езерото се превърнало в суша – Софийско поле. В дългото геоисторическо развитие на релефа в България различаваме стари и млади континентални суши. Нека навлезем в техните тайни.
Старите континентални суши в България са няколко, но най-често се срещат в планините. Селищата в планините с надморска височина над 1000м са съвсем малко. Постоянна трудова дейност над 1600м височина се наблюдава само през топлите сезони на годината. Следователно високата планина не е оказала трайно влияние върху човешкия организъм.Ето защо вземаме предвид онези райони, които задържат трудещите се на едно място почти през цялата година.
Районът на Разград – Нови пазар спада към източната част на Дунавската равнина. В него високите плата са образувани още през мезозоя. От началото на неозойската ера до днес този район е суша. Върху него са протичали различни по сила изветрителни и денудационни процеси. В периферията му са нахлували морски води, но никога не са успели да го покрият. Само през ледниковите епохи прашните облаци са отложили своите втрови наслаги. Фино изветрели, те са образували льоса и льосоподобните скали.
В западната и средната част на Дунавската равнина до началото на кватернера е съществувал морски басейн, отложил мощни седиментни скали. Следователно цялата западна част на Дунавската равнина е млада суша, а цялата източна част, най-вече районът на Лудогорието – стара суша. В нея скалните излъчвания са сведени до оптимални граници, позволяващи нормално развитие на целия организмов свят, включително и на човека. Като се има предвид, че преди 30 – 40 трудовата миграция беше малка, а трапезните продукти се получаваха от района на живеенето, може да се допусне следното. Върху старата суша е настъпило оптимално екологично състояние, което осигурява по-голяма резистентност /съпротивителна способност на човешкия организъм спрямо инфекциозни и други заболявания/, отколкото е тази на населението, живеещо в младите суши.
Втората ясно очертана област с изразена устойчивост спрямо инфекциозни заболявания е Същинска Средна гора, между долините на реките Стряма, Тополница и Пазарджишко поле. В нея се намират големите селища Панагюрище, Оборище, Бъта, Стрелча, Копривщица и много други, изградени изцяло върху кристалинните скали на Средна гора. Тази област в по-голямата си част е стърчала като острое над някогашното Средногорско море и много милиони години се е денудирала, отнасяла. Днес на повърхността се открива огромният средногорски сложносъставен гранитен плутон. Туристите знаят, че от вр. Богдан на изток към вр. Алексица и вр. Фенер и до долината на р. Стряма върху гранитните скали е натрупан мощен гранитен пясък – груз. В него са акумулирани множество подпочвени води. Те подхранват бистрите потоци на Луда Яна или н ар. Пясъчник и през ранна пролет изпълват долините си с пясък и вода и засипват Пазарджишкото поле. Ако се върнем назад с няколко милиона години, ще открием, че Същинска Средна гора милиони години се е денудирала, развивала се е като трайна суша, върху нея се е създавала устойчива екологична среда, в която човек оставал по-неподатлив на епидемии и сезонни болести, отколкото хората в низините.
Третата по-компактна и по-устойчива на заразни болести област обхваща Западни Родопи, от долината на р. Арда до долината на р. Места или от рида Преспа – Добростан до Дъбраш. Тази обширна, но сравнително по-слабо заселена в миналото област заема най-голяма площ. Тук са възникнали и са се развивали стари български селища – Чепеларе, Петково, Смолян, Широка лъка, Девин, Батак и Доспат. По-неустойчиви към епидемични заболявания са трудещите се от бившите села Лъджене, Дорково и Костандово, свързани с младите наслаги по долината на Мътница и Чепинска река.
Западните Родопи са изградени от кристалинни скали, гранити и гнайси. В голяма ивица се разкриват и вулкански риолитни скали. Те образували трайна суша още пре мезозоя. Само вулканската ивица е била оформена в началото на неозоя. През неогена на някои места по разломи са се образували пресноводни затворени езера, в които се отложили познатите ни вече пясъци и глини. По-голямо от тези басейни е било Чепинското корито. Следователно в Западни Родопи през дългия период от геоисторическото развитие на нашата земя се е формирала оптимална екологична среда. В нея човекът станал по-слабо податлив на епидемии.
Не е също положението в Източни Родопи. Тази област е много разнообразна – откриват се малки стари суши, вулкански плата и хълмисти земи, развити върху пясъци и глини, отложени в млади езерни басейни. Екологичната среда е твърде пъстра. Старите суши са най-вече суъхи плата с бедни почви, а младите суши са плодородни, гъсто населени и с по-голям процент на заболеваемост.
Четвъртата област обхваща Западна и Централна Стара планина. Развива се като трайна суша от палеогена до днес. Младите седименти заемат ограничено пространство във вътрешнопланински котловини и в някои долинни разширения. Старата континентална суша е благоприятствала за продължително изветряне и денудация на скалите и установяване оптимална за човека екологична среда. В нея целия организмов свят намира подходящи условия за развитие, а човекът става по-устойчив към инфекциозни заболявания.
Билото на етажираните склонове на Сакар планина са изградени от стари кристалинни скали. Голяма част от билото на Сакар се е развивало като трайна суша още от палеозоя до наши дни. Имаме данни, че всички мезозойски и неозойски басейни са достигнали склоновете на Сакар планина, но техните води никога не са покривали билото на планината. Ето защо в българската геоморфоложка литература Сакар се счита за най-старата суша в границите на България. Ако приемем досегашните извори за верни, че върху старите суши са създадени оптимални екологични условия и по-добра резистентност на населението срещу заразните болести, следва да търсим в района на Сакар планина най-здравите хора в България. Действителността е съвсем друга. Тук се намират твърде податливи на заболяване хора, включително и онези, които са живели преди голямата трудова миграция.
Странджа планина е по-млада суша от Сакар планина. Нейните склонове са денудирани и населени. Планината е ниска и с благоприятен климат. Но и тук медицинската статистика не потвърждава направените изводи. Заболеваемостта е твърде голяма, даже по-голяма и от тази на равнинните области, изградени върху млади неспоени седиментни скали. Възниква основателно въпросът, дали наблюдаваното явление е изключение. Ако за Лудогорието, Същинска Средна гора, Стара планина и Западни Родопи направеният вече извод е убедителен, то за Сакар и Странджа планина този извод е невалиден, ако се анализират само медицинските данни.
Историческото развитие на тази област от Средновековието и от по-ново време показва, че двете планини са пазили подстъпите към византийската и турската столица Константинопол – Истанбул и към техния здрав форт – андрианопол. През Сакар и Странджа планина са преминавали през различно време войските на много народи, които са оставяли своите болести и трайни следи върху следващите поколения. Този факт не е за пренебрегване, защото той е нарушил в миналото екологичната среда на човека и здравето на населението.
Днес също продължава вътрешната трудова миграция. Градовете привличат голяма част от селската младеж както от планинските, така и от равнинните райони. Бързо се разви и подобри медицинското обслужване и фармацефтичната промишленост. Силно се намали влиянието на природната среда върху развитието и формирането на физическия човешки тип с определени резистентни и силови възможности.
В границите на страната съществуват и по-малки райони, които представляват стари суши. Такива са пограничните с Югославия планини, Сакар и българската част на Странджа планина. Те заемат малки площи. Всички имат сложно геоисторическо развитие и по-голяма резистентност спрямо някои епидемични заболявания.
Въпреки съществуващите изключения като правило в районите със стари суши населението показва по-голяма устойчивост спрямо инфекциозните заболявания. Това може да се види от медицинските годишници. При анализа на всички природни фактори, които благоприятстват за здравето на нселението, факторът стара континентална суша се отличава от целия комплекс и чрко се свързва с намаления процент на заболеваемост. Тези факти ни дават основание да вярваме, че старите континентални суши със своята продължителна денудация и изветряне благоприятстват създаването н аоптимална за живот екологична среда и осигуряват на населението по-голяма устойчивост срещу инфекциозни заболявания."
Чет Дек 04, 2008 7:33 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
Здрасти Цецо, изключително интересно четиво ни предлагаш, благодаря ти Диню Канев е голямо име в географските науки. Никси и Speedy няма начин да не го познават в детайли - негов е учебникът "Обща геоморфология" към Географския факултет на СУ ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Диню Канев е голямо име в географските науки. Никси и Speedy няма начин да не го познават в детайли - негов е учебникът "Обща геоморфология" към Географския факултет на СУ ...
