Уж спокойна разходка, а то трилър:)

След като си обърках часовете за сън, защото спах малко преди Сънчо, събудих се в полунощ,но реших че няма да ставам по никое време да правя неща, които не са спешни и продължих да дремя, на сутринта към 06.30ч. се „излюпих“ леко кисела и нерешителна. Докато пиех кафе, прегледах прогнозата за времето и след като ще е само облачно, реших да тръгна към Витоша. Разбира се, маршрутът не беше ясен съвсем, но определено стартът щеше да е от Бистрица или Железница.Можеше и цялото ходене да стане малко под въпрос, тъй като исках да си засека колко ми харчи колата след ремонта – струваше ми се, че нещо не е наред и се получи така, че хем газта беше насвършване, хем бензина. Имаше вероятност да си остана на пътя. Наближавайки Бистрица, маршрутът се избистри в следния вид – Бистрица – Железница – стига се до точката дето плажуват покрай Селската река и оттам напряко към Белчова скала – Сива грамада – Ярловски Купен – Черни връх – Бистрица. Паркирах колата в края на селото, някъде към 08.15ч. тръгнах към къпалнята.Всичко си беше ок, докато не стигнах до отбивката за Самоковището.Реших, че скоро го слизах и е хубаво да се изкача оттам и тръгнах.Само дето забравих, че пътеката през резервата е яко затрупана на поне 6 места с дървета, които трудно се минават.Тези, които мога да прескоча, откатеря или да мина отдолу не ги броя. Няма значение, защото поех, а аз не обичам да се връщам. По пътеката след водопадчето ме настигна един мъж с куче каракачанска порода – Лео. Сладурчето беше на 3 месеца и никак не слушаше.Не знам какво ме хареса, може би натуралността ми))), забравих да се нафъскам с дездорант, но все дърпаше стопанина си към мен, не можех да ги изпреваря, той пък не можеше да го пусне без каишка, защото Лео се устремяваше към мен, а беше мокър, мръсен и се скубеше, отгоре на всичко щеше да ме събори да ми се хвърля...Не се случи, защото мъжът го удържаше.Малко му развалих разходката, той беше тръгнал по тази пътека заради слабата ѝ посещаемост един вид.По едно време минах пред тях и трябваше да ускоря малко ход, че кучлето все ме настигаше, а трябваше да пазя дистанция. Много е сладък Лео, но поне да беше в края на деня да го погаля и помачкам, ако стопанинът му позволи, но цял ден да мириша на куче, нямаше да стане.
Минавайки през биосферния резерват, снимах едни гъби - поне мисля, че са такива, даже пипах една, доста са твърди, едва ли се ядат иначе нямаше да има толкова много.Някои са като камбани отдолу и са доста отвратителни. Зяпах наляво и надясно и нагласта ми за една много обикновена мързалива разходка отиде по дяволите. Викът ми беше ужасен и грозен. Добре , че не бяхме близо до гробище ( малко черен хумор) – стъпих точно до змия. Беше малка, приличаше на тъмнокафява пръчка с тъмнолилав нюанс и шарки по гърба, около 50 см.Не видях главата.Изви се бързо бързо и изчезна, а аз дори не можах да отскоча и добре , че всъщност не се обърна да ми ухапе бомбето на обувката. Е, ако знаете какво гледане в краката падна целия ден..така ще е още много дни, докато забравя. И на Рила от блеене на баирите пак едва не настъпих една малка...А уж змиите усещали вибрациите на земята, породени от стъпките ни...вятър, само гущерите са бързи и изчезват навреме преди да ги доближиш.Което ме подсеща за смелите мики мауси на Витоша – стоят си на 30-40 см от тебе и хич не им дреме.
Продължих си към Алеко с бодра крачка, стигнах до моста над морените, беше пропаднал в единия си край, все още нищо не бяха направили, не видях да има и табели, че е опасен.Огледах отдолу подпорите в тази му част и взех една талпа – имаше наблизо и сложих, но не беше застопорена и тя не беше много стабилна, но беше върху здрави напречни греди. А като гледам всички минавахме в края, където долните изгнили греди можеха да поддадат.За съжаление един младеж веднага след мен я премести. ..
Минавайки през Меча поляна реших, че ще хвана пътеката между Резньовете и по нея ще се изкача на Алеко. Синева от форума ми даде идея за нея със своята публикация за Камилово езеро. Само че нямах грам вода, забравих да си взема, но носех бутилка, по пътя не видях действащ извор, другата ми се видя съмнителна и така си откарах до горе ...като камила. Напълних си вода, поседнах да си поогледам картата, зачудих се дали все пак да не се кача по магистралната пътека, но като видях каква глъч ме чака по нея – се отказах.Купих си едно кафе и се запътих обратно към Меча поляна. Нещо не ми беше много весело, дали заради снощи, дали просто не ми беше ден, но беше 12.00ч. и не ми се прибираше толкова рано вкъщи.
Някъде след Монтен срещнах един приятел, който беше със свои приятелки. Не ги изчаках, не бях в настроение за компания, но мислех, че ще се настроя докато се качим догоре, защото и те тръгват по същата пътека, но чакаха един от тях. Тази пътека в началото е доста широка, после се стеснява и изчезна по едно време, загубих я малко след лифтената станция. А беше тясна, но проследима. Дадох напряко през камънак и трева и намерих една пътечка, която ме откара до една стара колова маркировка.Поогледах си картата и колкото да не е точна, ясно показваше, че пътеката се отдалечава наляво от лифта.И аз обратно и накрая я намерих – пътечката си я бива, хубава гледка се открива, макар и в този момент всичко си беше замазано поради „хубавото“ време. Видях и това езерце – гьол е по-точна дума, наистина има табела и може би е било доста по-голямо преди време, но не прилича на камила и не знам защо така е кръстено, нищо не буди такава асоциация. Продължавайки все нагоре започнах да се изкачвам и да става все по –хубаво за вървене – хем се изкачваш, хем е като стълба, камъните наредени като веницианска мозайка Всичко беше ок, докато пътеката не мина под лифта и не тръгнах по билото един вид.Имаше стара колова маркировка – на картата я нямаше, от лявата ми страна и лифта – от дясната ми.Пътеката се изгуби – доста се помотах да я намеря, но уви и тръгнах напряко, като си мислех, че коловете водят точно на върха. Само че тук терена беше гаден – твърде големи дупки между камъните, смриката и тревата – поне 40 см, подобен като този от в.Скопарник към Купена или Сиврикая, но там беше плитко между туфите.На моменти се връщах малко назад, защото не ме блазнеше идеята да стъпвам в някакви празнини по половин метър с трева и смрика, знам, че змиите също не обичат баш такава гъста растителност, но мисълта, че не си виждам краката, ме влудяваше. Даже в един момент пак ми изникна въпросът – Абе аз къде се насадих? Издържах така малко време и зацепих перпендикулярно на посоката в която вървяха и лифта и коловете.Исках да изляза от другата страна на лифта, защото по карта пътеката беше от дясната му страна. Е, поне в това беше точна картата – излязох на нещо като пътека и така стигнах лифтената станция. Видях едно момче, което не знам от къде идваше. Питах го за пътека към Резена , но той каза, че напряко е вървял, видях други в загражденията около сградата като гъба. Аз реших да се пусна покрай оградата, не исках да си има неприятности - от форума бях чела, че си има военни там...Стигнах до една точка, където оградата свършва, като се поогледах – не, не свършва, няма ги коловете, само „постаментите“ и трева до кръста. Беше плъзнала и една мъгла, та нямаше смисъл да ходя до едни скали, които ми харесаха, защото нищо нямаше да видя.Преди това имаше една група младежи от противоположната страна на скалите на военните, но и там нямаше смисъл да ходя, защото гледката беше същата като от пътеката, а и мъглата или облакът забулваха всичко в тази част.
Върнах се на лифтената станция, седнах да обядвам, че нещо ми пристъргваше, а и понеже бях видяла моя приятел и спътничките му, викам си тъкмо ще ме настигнат. Хапнах, пийнах студена водица и тръгнах към Черни връх сама, защото май ме бяха подминали или са тръгнали по-надясно, мернах в далечината някакви хора. Пътеката от лифтената станция е широка и няма как да се сбърка.Изкачването на Черни връх от тази страна е доста по-леко и слизането също. Качих се – Рила никаква се не виждаше. Глъч, глъч.Не си дават сметка, че като крещят се чуват на километри и никой не е длъжен да ги слуша, но каквото долу, такова и горе...що ли очаквам друго...
Реших да сляза по дългия път, покрай Малкия Резен и това отдавна не бях го правила.И някъде в подножието на Черни връх, близо до „бялата топка“, се засякохме с настигащата ме група. И те са губили на моменти пътеката. Поговорихме и после всеки по своя път. Аз си слязох до Алеко без произшествия, но Господ наистина пази лудите.Майка и татко, майката носи кенгуру с бебе отпред, таткото държи за ръка на 3 г. дете и слизат напряко, не по серпентините и в един момент – ръц, майката се зори, таткото държи малкия и не може да ѝ помогне.Спрях се, бях по-надолу от тях, викам си да ходя да помагам, ако ме повикат, но се справиха – имаше опасност майката да се сурне с бебето...за теб не ти пука, но бебе държиш, колко време ще спестиш, ако слизаш по серпентинките...
Имаше хора, които в 16 ч. бяха тръгнали към върха...на мен това все още ми е чуждо, може би и аз някой ден ще тръгвам следобед, но сега искам да имам цял ден за губене и намиране, за разходка и трилър както се оказа днес Smile

.
Слязох по пътека за Бистрица, която минава покрай Романски и след Витошко лале с голямата сеч. Мръсниците са си изпълнили норматива.Изсякоха сумати здрави дървета, вече не висят листи, коя е фирмата изпълнител.Оставили са болните дървета, отрязани от тях или паднали от бурята, да лежат в гората, не са ги взели. Има още дървета с оранжева точка без кора.Много удобно има нарязани по-малки стволове на по метър край пътеката - в удобно време ще бъдат отнесени.Тази пътека се разделя на пътека за Симеоново и за Бистрица.На разклона има сграда.Не знам чия е, но откакто идвам на Витоша -9 г. никога не е имало табела за хижа или почивен дом, няма нищо, но има хора, не постоянно.Та до нея има много удобно нарязани, до пътеката на 20-30 м, дървета от „санитерната сеч“, идеални са например за барбекюто им отзад. В тази част гора не са оставили.Тревожното е, че и бракониери има. Тази пътека за Бистрица свършва в нискообиколната пътека, някъде над Хайдушки чукар - там са рязани букове и брези...и си личи че е бракониерстване.А на 10 м от тях започва борова гора, но с млади дървета – от тях има паднали от бурята – не са ги взели.
С не много весели мисли заслизах към селото. Малко над него има доста поляни и се спрях да набера мащерка – там е мястото с най-много мащерка на Витоша, което аз знам. Беше някъде към 17.45 като се спрях и хайде тази туфичка, хайде онази туфичка....и започнаха да падат едни едри капки дъжд. Викам си - край с беритбата, слизай, че не се знае колко ще е проливен.Обикновено с големите капки е така – кратко и изобилно...Заслизах надолу и гледам нов асфалтов път - няколко депутатски синчета и роднини си построиха вили там и веднага път, а улицата по която слязох към центъра на селото е още в огромни дупки – а в домовете на нея, хората живеят, не просто идват на вилата веднъж в месеца....То тези вили даже не стават за живеене още.Имаше хубава пътечка от Янчовска река нагоре по едно баирче, излизах на този черен път, пресичах го и изкачвах един сериозен баир, отгоре му има и кота. Беше ми като тест дали съм във форма или не. Сега изсекли дърветата между две вили – значи подготвя се за строеж....и край - няма пътечка, затваря се от къщи тази част на хълма. Ако искам да се изкача оттам трябва да хвана улицата покрай манастира. Ако може до Черни връх да застроят всичко....
Слязох може би за последен път по тази пътечка и както дъждът се усилваше и аз уж бързах и се нацелих в една слива – сливите зелени, удължени с форма като топка за ръгби, как да не ги опиташ – хубави бяха, докато похапвах дъждът спря и след 5 мин си бях на колата.
Доволна останах от пътечката между Резньовете, въпреки че горе малко се губи – препоръчвам я за алтернативно изкачване на Черни връх вместо магистралата. За слизане – не знам, като я пробвам – ще споделя. Пък и като се ползва от повече хора, ще се утъпчат тревите и няма да се губи Smile

https://plus.google.com/photos/113922330742514256679/albums/6035634495216358993

_________________
Всичко е възможно.

	Liubitel написа:
	.... Имаше хора, които в 16 ч. бяха тръгнали към върха...на мен това все още ми е чуждо, може би и аз някой ден ще тръгвам следобед, но сега искам да имам цял ден за губене и намиране, за разходка и трилър както се оказа днес. ...

Може би отиват да гледат залеза - чуден е в ясно време.

Залезът горе наистина е изкушаващо изживяване, но ми се струва, че е било раничко за него. На 13 юли 2014 г. слънцето в района на София е залязло в 21:04 ч., тоест цели 5 часа по-късно. При ясно и топло време доста хора правят следобедни или вечерни разходки между "Алеко" и Черни връх. А и не само там. В тази част на годината може да се тръгне по обед от някое от селата в полите на планината, да се стигне до върха и да се слезе обратно на свечеряване. Обикновено не се налага да се слага челник. Светло е почти до 22 ч.