По непознатите циркуси

След дълго обмисляне измислям нов маршрут, дето не съм минавал по него. И с кой да отида, ако не с Ангел. Само той ми уйдисва на акъла и не мърмори по пътя. А неочаквано се оказва, че на мястото за спане ще има биг навалица от Дупница и вероятно и други. Та трябва да се носи и палатка.
Ставам доста рано на 12 юли и около 6 часа сутринта рутинно снимам небето над Конявската планина- малко облаци, а в полето много мъгла. Обаче знам, че прогнозата е за хубаво време в планината и чак някъде след обяд може, евентуално, да превали нейде, ама малко...
Малко по-късно вече съм на път и около 6.40 съм около ТЕЦ-а и слънчогледите по нивята. Десетина минути са ми достатъчни да направя сесии със слънчогледите и към 7 вече съм при Ангел. Там вече ни чака таксито на Спас, който е пенсионер, но между другото се е качвал на Монблан, нещо, което аз никога няма да постигна...
В 7.20 вече сме на Вангелова чешма над Дупница, наливаме по едно шише вода за всеки случай, оставяме Спас и с Ангел тръгваме нагоре.
И започват едни гледки- а Конявската планина, а Осогово, а Витоша, полето пред нас, Влахина планина, села, Бобошево, и над полето- мъгла, в различни форми и състояния...Правя и много снимки на ТЕЦ- а,че там си изкарвам хляба...
От време на време поставяме в устата и по някоя ягодка...
След около 2 часа сме при една скала преди Платото, сядаме на почивка и гледаме полето към покрития с лека мъгла Благоевград. Естествено, фотоапаратите ни щракат във всички посоки.
След двадесетина минути сме на Платото и табун коне ни гледа уплашено. Повечето коне бягат от нас, само очевидният лидер се прави на безстрашен и ни разглежда от близка конска дистанция...
Продължаваме нагоре и гледаме как по билата започва да пълзи мъгла. Наляво от нас Черни връх, най-западния връх на Отовишкото било, почти цял ден е мъглив и негостоприемен.
Подсичаме Мурсалевица от изток и в 11.34, след 4 часа ходене, сме на края на Смочевска вада. Тази вада прехвърля няколко била и тук свършва. Водата тече вече в друго дере и отива към Смочево. Тук се поизплакваме и тръгваме по трасето на вадата. Скоро виждаме огромен мечи екстремент...мечката я няма, за наше удоволствие...
След около половин час минаваме покрай останки от стари влашки жилища. Овчарите са живяли някога тук, но вече има само основи на къщята.
Почти по същото време забелязваме странни обелвания на кората на някои дървета. така и не разбрахме кой и защо ги е белил.
След десетина минути сме на един от падовете на вадата. Потокът преодолява различно ниво и в това място вада няма, а водата се улавя на по-ниското ниво пак във вадата.
Около нас ухае на мащерка и какво ли не, а небето се прихлупва все повече и повече. В полето грее слънце, но около нас го няма никакво.
Към 12.40 излизаме пред обширна заравненост и сме близо до началото на вадата. След 10 минути сме там, снимаме и сядаме на обяд. След около час продължаваме нагоре, като ориентир ни е нещо като деренце по средата на склона. Спуска се не много гъста мъгла и десет минути преди 14 часа виждаме две кози на хребета. С голям зум въпреки мъглата успявам да снимам едната.
В 14 часа сме на първото от многото била, които ще прекосим днес и виждаме първото от Градинските езера.
Това е целта ни- да преминем през циркусите на Градинските и Воденичарските езера и през Кара гьол. Досега винаги сме минавали по билото на Поличите, но сега сме през циркусите. Не сме първите, защото при добро желание може да се види пътечка тук таме, а добри хора са поставили и пирамидки на възлови места.
Избираме си внимателно път през камънаците надолу и в 14.10 сме на брега на първото езеро. Точно по това време виждаме Черни връх огрян от слънцето. Продължаваме нататък и след 20 минути сме на по-голямото от тези езера. Преминаваме през грамади камъни и сме на следващото било около 15.10, при онзи голям камък, все още твърде далеч от крайната цел- хижа "Иван Вазов". Следва ново слизане, ново било, един безезерен циркус.
В 15.30 сме на следващото било и пред нас се появява голямото Воденичарско езеро. До него се слиза по сравнително приличен тревист улей, но Ангел отива някъде вдясно, търсейки незнайно какво. Аз си продължавам надолу и в 15.40 съм на стената на това езеро. То е част от водоснабдяването на Дупница и стената е направена за да задържа повече вода. По бетона на стената са изписани имената на строителите, както и на бригадата, построила стената- "Росна китка" от Крайници...Снимаме езерото, снимаме и другите две езера и започва катеренето по серпентината към поредното било- над Кара гьол.
Там сме в 16.20, но не сме притеснени- денят е голям, а и хижата вече се вижда, макар и на майната си...
Слизаме по един забележителен улей право надолу и в 16.45 вече сме на стената. Тук сме били няколко пъти, но езерото не е било толкова пълно никога. Може би мнозина не знаят, че Кара гьол и Калин са свързани подземно и водата може да се прехвърля или в долината на Бистрица, или за каскадата от другата страна. Езерото Малък Калин също има връзка с язовир Калин, изобщо някога се е работило здраво тук.
Обикаляме по стената, разглеждаме остатъците от бремсберга, от релсовите пътища. Доста неща са се разпаднали, доста са откраднати, но все още си личи немската ръка, по чийто проект е строено преди повече от 70 години.
Минаваме покрай безименния съсед на Кара гьол и в 17 часа сме на премката над тези езера, на чакъления път, по който са докарвани материали за ремонта на стената преди няколко години.
Тук Ангел среща свои познати. Изобщо, той има познати навсякъде, помни всичко с подробности, като подвижна енциклопедия е. А ако случайно не познава някого се оказва, че него го познават и се заформя ново познанство и така нататък.
След премката не слизаме към Ченгел гьол, а тръгваме косо към малкото езерце на билото. то е малко, безименно, но целогодишно и няколко пъти досега го подминавам. Този път беше основна цел на пътя ни и в 17.15 сме на брега му.Снимаме го отвсякъде и слизаме към Ченгел гьол/ Кривото езеро/ и пътеката край него. 5 минути слез малкото езерце сме на брега на Ченгел гьол. Спираме на малка почивка и тук започва да ръми дъжд. Виждаме, че облакът ще отмине бързо, но Ангел решава да ми демонстрира как се разгъва палатката.Е, докато я разгънем ни понамокри малко и вече свършвайки работа свърши и дъжда. Тук срещаме част от дупнишката група, начело с Кольо Коларов, и разбираме, че ще е невъзможно да спим в хижата или в бунгало и започват да ми минават едни не хубави мисли през главата.
Продължаваме пътя, а по Отовишкото било се спуска мъгла и закрива всичко.
В 18.30 вече сме пред хижата, пред, защото аз изобщо не успях да вляза вътре.Толкова много хора имаше.
Помотаваме се малко с Ангел, почти всички го познават, и тръгваме да си търсим място за палатката. На 200-300 метра нагоре намираме подходящо място, опъваме палатката, вечеряме и отиваме на купона пред хижата. Там има уредба, бръмчи агрегат, свири гайда, някакъв вие на странен език още по-странни песнопения, туристи изнасят чинии с манджи някакви, алкохол се лее...И се показва голямата Луна, най-голяма през тази година.
Преди да се качим в палатката отивам до телефонната кабина на 200 метра от хижата и говоря по телеона, нещо като завещание, ако не се събудя сутринта. На връщане срещам 50-60 човека в посока кабината. Питам какво става- щели да гледат залеза. Стана ми смешно- слънцето е скрито отдавна в облаци, какъв ли залез ще гледат...
Наместваме се в палатката- Ангел- добре оборудван, аз- като начинаещ планинар, сменям мокрите ми чорапи, омотавам се доколкото мога, поръчвам нещо важно и на Ангел и лягам- за пръв път в палатка от 38 години...
Лека нощ...

Снимки по темата: http://sevdelin.snimka.bg/mountain/nepoznatite-cirkusi-gradinski-i-vodenicharski.827430.33619827

Mного красиви места. С голямо удоволствие разгледах снимките. Покрай тази на чешмата пък се зачетох и за това армънско дружество. Много интересно!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

През есента бях три дни в Дупница на гости. Погледът ми - все нагоре към планината. Не можех да разпозная върховете. Гледала съм от тях надолу, но отдолу не са ми ясни.
И ето, ти сега ми разказа. Благодаря ти. Много хубав разказ. Харесва ми това, че не се напъваш да си оригинален и остроумен. Освен това, не си излишно обстоятелствен. В някои текстове във всяко второ изречение има скоби.
Много обичам снимки с пояснителен текст. Постарал си се в името на читателя.
Как човек да не изпитва благодарност!
Бъди жив и здрав и някой път пак разкажи нещо.

Супер ходене!
Различен поглед и подход към планината... Браво!

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

Много идеен и нетрадиционен маршрут!

Миналата седмица минахме по този маршрут но в обратна посока - от х.Иван Вазов през циркусите на езерата Карагьол, Воденичарски и Градински до Вангелова чешма. Пътеки през самите езера намерихме на някои места, имаше тук-там и пирамидки, но в общи линии се движихме свободно и "неориентирано". От началото на Смочевска вада по билото през върховете Малък Полич и Богдая пътеките вече личаха добре. Ние подсякохме върховете по една пътека и успяхме да хванем пътеката(после пътя) за Вангелова чешма. Иначе всичко в района е както сте го описали и снимали, даже срещнахме двете кози някъде между Воденичарските и Градинските езера! :) Сега имаше и много боровинки, особено по южните склонове на Малък Полич. Мъглата също се появи! Покрай хижа Иван Вазов има много добитък - коне, крави, овце и съответно кучета, овчари... На Вангелова чешма говорихме с един местен човек, който каза че имало и вълци, заради овцете.
Много хубави места, гледки, природа! А, и я няма навалицата на езерата! Всъщност други хора след хижата не срещнахме, ако не броим няколко кравари.

Севделине, отново си на пътеката! По твоите снимки в Гугъл ърт, много хора се ориентират. И купувай палатка !