ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком-Емине 2013 с Борис и Митака: Понякога те се завръщат ;-)
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком-Емине 2013 с Борис и Митака: Понякога те се завръщат ;-)
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
М.: Следва едно любимо на Борис място /не ми е казвал, но съм забелязвал не един път пламъчетата в очите му Smile/ - Баин камък.



Ей натам ни е пътя /посочвам на следващата снимка/ към далечните поляни! Къде ми е делтапланера? Smile



Планер нямаше, затова с велосипедите /които за наша радост си бяха наред/ продължихме по Пътеката.
А тя, Пътеката, подсича или преминава през разни безименни /и наименовани, но чиито имена не съм запомнил/ връхчета и се превръща в удобен и широк път по билото. Кара се с удоволствие. Понякога се и тика, за разнообразие Smile /тъкмо има време и за снимки/.




Не го знам кой беше този връх и дали въобще си има име, но в подножието, в дясно от пътя, има изворче, което винаги има вода и при което винаги спирам.



Пътят продължава на изток, все така широк, отъпкан и удобен. По някое време слиза и достига остатъците на Горски дом Чукава.



Жалка картинка … И с всяка година все по-жалка става!

Б.: За пети път минавам покрай тоя горски дом и чак сега влязох вътре да го разгледам. Пълно опустошение и разруха, боклуци навсякъде… става само за авариен подслон, иначе по-добре е човек да не влиза вътре.

М.: От там – през гората, през гората – все на изток. Излиза се пак на най-високото и продължава по билото.



Наближавайки каменния кръст, който за мен е някакъв хайдушки гроб, с Борката заспорихме има ли ламаринено малко параклисче в ляво или не. Този път аз спечелих - имаше. Каменният кръст е вече с бетонирана основа. Някой добър човек се е погрижил. Сакрално е мястото – древен кръст навръх планината!





И после пак по пътя …
Ей тук, преди х. Лескова спирах и пробвах дали ще ме „тресне тока” от електрическата ограда /която според мен е такава/, но ток нямаше.



После, слизайки към х. Лескова /която се пада в дясно от билото, в гората, има маркировка и пътища даже/ забелязахме, че има един военен „Краз”, т.е. бивш военен камион, с неработещ генератор, край който се появи една разлютена стопанка, която почна да крещи нещо към някакъв мъж. В този момент с Борис се бяхме разделили, защото аз карах насам-натам с надеждата да намеря повод да не слизам в ниското до хижата с колелото. А Борис слезе право надолу. Т.е. минахме по различни пътища, от които в района имаше много. Огледах ягодовите и малиновите масиви, за които знаех от предишните години. Ягодите бяха малко, а малините не ми бяха вкусни Smile.
Някъде край хижата казах на моя спътник, че хижарката ни видя и строи мъжа си да идва да ни пържи яйца /или нещо такова/. Борис разбра, че се шегувам, защото на учудения му поглед обясних, че всъщност само съм чул някаква разправия, а другото, за яйцата, е само едно предположение Smile.



Хижар не се появи. Починахме и продължихме. Всъщност, като се замисля, нямам спомен този път да съм слизал до самата хижа. Май направо я подминахме, като Борис направи една снимка от кръстопътя, източно от сградата.

Б.: Напротив, и двамата слязохме до хижата Smile Там вечеряхме, кой каквото имаше и лично аз се измих добре и смених сандалите с маратонките. Имах идея да си оставя тук част от багажа, защото прецених, че ми е излишен, но в крайна сметка реших да е на Витиня, оттам по-често минавам и ще си го взема. Нещо ми се върти в главата дали тъкмо на тръгване не си дойдоха хижарите и не ни предложиха да останем да спим там? И дали не си говорихме после, че говорът им не е типичен за тоя край, че са някакви подставени лица на някой… Не помня вече, одъртявам… Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Сеп 09, 2014 5:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
М.: И после пак – през поляни и гори …



Пътят е приятен – проходим, сух, заравнен … нагоре, надолу…

Б.: Тази снимка също доказва, че сме били на хижата – идвам отляво, по пътя от хижата, а не отдясно, където върви билното трасе Smile

М.: Взе да се стъмнява и почнахме да се оглеждаме за място, удобно за пренощуване. Възникна идея за ловджийска вишка – в нея, под нея, където е сгодно. Знаехме, че има такава в района. Според мен бяха две. Борис си спомни за една. Ама къде ли беше – на е-е-ей онази поляна ли, след онзи връх ли, по-натам ли или след още две-три и прочее височинки Smile?
В един момент, излизайки от поредната горичка: я, вишка! Аз бях напред и веднага отидох да я огледам. Това ми беше мерак отдавна – да пренощувам някъде в гората в такова нещо /в къщичка като на баба Яга Smile/.



И на Борис му хареса. Малко тясно, но приятно – изолирано, обезопасено. Вратата не беше заключена, а вързана с тел. Разтоварихме багажите и понеже беше още светло, вероятно нямаше 21 часа, поогледахме района. Поне аз. Разходих се из всички възможни посоки. На тази полянка излиза един път, идващ от север, вероятно от с. Литаково, по който ловците вероятно излизат насам. На североизточния склон на полянката имаше едни много интересни сипеи – каменни плочи, много равномерно насечени на пластове, обрасли с млади брези.



Велосипедите оставихме под вишката, а ние се настанихме горе. Борис зае по-вътрешната част, а аз подпрях вратата. На него май му беше малко тясно Smile, но на мен си ми беше много добре. Хапнахме нещо дребно /Б.: тцъ, там не сме яли Smile/, поговорихме си и щом съвсем притъмня опънахме спалните чували. Единственото неудобство бе липсата на вода.
През нощта се събудих от сумтене и ровичкане под нас. Според мен беше язовец, таралеж или нещо такова, а може и прасе да е било. Зачудих се дали гумите на колелета не са нацапани с храна, дали няма някоя смазана гъсеница или бръмбар по тях и съответно дали на сутринта ще намерим гумите прегризани Smile... Или пък има забравена храна под вишката? А може и животинките да обикалят от любопитство, усещайки чуждото присъствие? Нито слязох да изгоня животното /нямаше смисъл, защото пак щеше да се върне/, нито се разтропах или развиках /по същата причина, само щях да събудя Борис/.

Б.: Отдавна имах идея да спя на КЕ в ловджийско чакало и това на Белева поляна дойде в точния момент Smile Вътре беше топличко, сухичко и сигурно място. Е, беше малко тясно, ама като за без пари, толкоз Smile



Б.: Сега, като си гледам багажа, се сещам за историята с шампоана Smile Значи, многоуважаваната от мен Яница (небезизвестната Mariana1000) беше писала във форума, че не си носи сапун, а шампоан, и това било по-добър вариант. И аз, нали ми е голяма раницата и имам място Smile, реших да пробвам. Купих си един шампоан Wash and Go, изкарах КЕ-то с него, ама нещо не бях доволен – не щеше да се пени хубаво това нещо и да мие и пере както трябва Smile С други думи, разочаровах се от идеята. След като се прибрах вкъщи и взех да изсипвам багажа от раницата, жена ми ме попита за какво ми е бил тоя балсам за коса на похода? Балсам? Майка му стара!... Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Сеп 11, 2014 8:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Митака написа:
Докато мързелувахме помолих Борис да ме снима в библейски пози /не знам защо така ми хрумна тогава/ - веднъж като древен елин, загледан в далечината, с китка еньовче зад ухото наместо лаврово клонче /ей, сега се сещам, че може и да е било плах опит за подражание на олимпиец с маслиново клонче/ и веднъж като хитър евреин с еврейска шапчица и жезъл /за които използвах гъби/. Май нещо не са се получили, особено последната, но нищо, важно е усилието…и това, че си починахме!

Първата много добре се е получила, същински Цезар Laughing Евреина е пълен провал, но къде се е видяло хитър евреин да се хили така Laughing

Митака написа:
В началото на точно тази гора е едно от любимите ми места – изворчето в корените на едно усукано, старо буково дърво.

Минавала съм от там четири пъти и това изворче не го знам Confused Сигурно няма по-заблеян човек от мен Sad

Митака написа:
Не го знам кой беше този връх и дали въобще си има име, но в подножието, в дясно от пътя, има изворче, което винаги има вода и при което винаги спирам.

Високата чукла Smile

Митака написа:
Наближавайки каменния кръст, който за мен е някакъв хайдушки гроб...

Оброка "Свети Дух", едно от най-любимите ми места и това при положение, че съм била там само веднъж. Много искам да отида пак, но все нещо се случва и не мога, вече две години. А е близо до София и е лесно да се стигне до него дори в еднодневен излет. Странна работа Smile
Борисе, тая работа с хайдушкия гроб ми е съмнителна. Вие да не сте намерили някое съкровище там, а?
Wink Laughing

Митака написа:
Сега, като си гледам багажа, се сещам за историята с шампоана Smile Значи, многоуважаваната от мен Яница (небезизвестната Mariana1000) беше писала във форума, че не си носи сапун, а шампоан, и това било по-добър вариант. И аз, нали ми е голяма раницата и имам място Smile, реших да пробвам. Купих си един шампоан Wash and Go, изкарах КЕ-то с него, ама нещо не бях доволен – не щеше да се пени хубаво това нещо и да мие и пере както трябва Smile С други думи, разочаровах се от идеята. След като се прибрах вкъщи и взех да изсипвам багажа от раницата, жена ми ме попита за какво ми е бил тоя балсам за коса на похода? Балсам? Майка му стара!... Smile

Да бе, сега съм многоуважаемата и небезизвестната, нещо ми се струва, Борисе, че докато си си прал чорапите другояче си ме споменавал Laughing

А метода си работи, сега на Е-8 пак така си носех само шампоан, ставаше за всичко - и за миене, и за пране, и за къпане Smile Но установих, че по-скъпия шампоан на Стефан по-хубаво пере, аз нали съм Чичо Скрудж и си купувам разни боклуци... ама пак свърши работа Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Сеп 11, 2014 9:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
...
... Купих си един шампоан Wash and Go, изкарах КЕ-то с него, ама нещо не бях доволен – не щеше да се пени хубаво това нещо и да мие и пере както трябва Smile С други думи, разочаровах се от идеята. След като се прибрах вкъщи и взех да изсипвам багажа от раницата, жена ми ме попита за какво ми е бил тоя балсам за коса на похода? Балсам? Майка му стара!... Smile[/color]

Какво е това - балсам? Rolling Eyes
Ясно е, щом не се пени, значи не става за пране и миене. Но след като съм го носил 700 километра, аз бих му опитал поне вкуса... Very Happy



Малко в дясно от брезите, в далечината се вижда поляната над чешма Мечулица.
Mariana1000 написа:




_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Сеп 11, 2014 9:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
boris_borisov



Регистриран на: 23 Ное 2010
Мнения: 613

Мнение Отговорете с цитат
Уф, Мечо, и аз не знаех почти нищо за балсамите и затова дотам я докарах Laughing Не че сега знам много... Laughing Когато го купувах, гледах само да не е много тежко, голямо и скъпо Twisted Evil

Но да го ям, не ми е минавало през акъла, ти си по-мъдър от мен Laughing

Мечулица я намерихме или по-скоро майка й, защото тогава Мечулица още не беше родена Laughing

Яни, за съкровище на билото не помня да сме търсили, но ако имаше, Митака, каквото е куче, сигурно щеше да го намери Laughing Или поне водата я надушва Laughing

И се заклевам, че винаги съм те споменавал само с добро! Честна пионерска! Laughing
Пет Сеп 12, 2014 9:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
boris_borisov написа:

И се заклевам, че винаги съм те споменавал само с добро! Честна пионерска! Laughing

Ха, че ти кой набор си, дали си полагал клетвата на димитровския пионер? Ако не си, не можеш да даваш честна пионерска дума Wink Laughing

С този балсам ми създаде мисъл, ще взема да пробвам как пере Laughing Предполагам почти никак. Ама и ти, Борисе, женен човек си, как може да си толкова невеж? Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Сеп 12, 2014 7:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
... Ама и ти, Борисе, женен човек си, как може да си толкова невеж? Laughing

Ха, значи човек като е женен, трябва да знае какво е балсам.
Изпуснал съм почти 50 години от живота си. Oops

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Сеп 12, 2014 8:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
boris_borisov написа:
...
Но да го ям, не ми е минавало през акъла, ти си по-мъдър от мен Laughing ...

Борка, не съм мъдър, но се научих да разпознавам течностите.
Един мой познат си купи Шкода през 1979 година. На тези Шкоди багажниците им са отпред. Веднъж връщайки се към Разград, започна да капе някаква течност върху краката му. Близна я той, сладни. Аха компот каза и подкара. В багажника имаше компоти. След 10 тина км. колата загря. Радиатора му останал без антифриз.
Научих се да пробвам, вкуса на течностите. Very Happy

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Сеп 12, 2014 9:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Balkandjiq



Регистриран на: 19 Ное 2009
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
Шкода MB1000-превежда се-"хиляда малки белички"...
А друг път антифриз не пробвай на вкус.5грама антифриз са напълно достатъчни за хубаво отравяне...

_________________
Планини има много,но Балкана е само един!

http://hubavetz.com/
Съб Сеп 13, 2014 1:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
peca



Регистриран на: 17 Яну 2012
Мнения: 1038
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Това за балсама ме накара да се смея с глас и от сърце, така съм се смял само на пътеписите на Иво, такива невинни и непринудени грешки са много смешни.
[/list]

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Съб Сеп 13, 2014 9:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Balkandjiq написа:
Шкода MB1000-превежда се-"хиляда малки белички"...
А друг път антифриз не пробвай на вкус.5грама антифриз са напълно достатъчни за хубаво отравяне...

Не беше МВ1000, а Шкода 120L.
Не съм пробвал аз, а един мой човек.
Никога не съм пробвал и нямам намерение. Наивен съм, но не чак до там.
Oops
Въпроса ми към Борисов, за балсама, беше в кръга на шегата. Той ме е разбрал, убедих се от отговора му (също шеговит).
Balkandjiq, все пак благодаря за предупреждението. Такива спасяват живот.[/list]

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Съб Сеп 13, 2014 10:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
ден 3
поляната след х. Лескова – х. Кашана


М.: Щом станах сутринта веднага махнах раниците и другите багажи, с които бяхме подпрели вратата от вътре и слязох по дървените стълби почти на бегом.
Едно колело, второ колело! Всичко е наред! Гуми – здрави! Разпилени багажи – няма! Супер! Виждайки една зелена джанка, оставена на една от дървените греди, се сетих, че привечер бях наизвадил такива от джобовете си. Някои изядох, други изхвърлих…Вероятно това е намерило животинчето – зелена, кисела кумбула /както им викат по моя край/ Smile, носена от мен от „не знам от къде”. Имам този навик – минавайки покрай слива с плодове, ако са зелени, късам и пълня по джобовете, а после по пътя изваждам и хапвам една по една.
Направих една снимка в посоката, по която трябваше да поемем и батерията на фотоапарата ми „умря”. Това беше, днес ще снима Борис…



И тази сутрин се замотахме по някаква причина преди да тръгнем. Като гледам часа на снимката – да сме тръгнали някъде към 08.00 часа. Първо се слиза в ниското /на снимката/, а после следва рязко и стръмно изкачване до ей онази височинка с кол на нея. И после – пак и пак Smile, надолу и нагоре, малко встрани, но основно надолу-нагоре. Височините не са особено продължителни, някои повече стръмни, други по-полегати.
Росата се вдигна и настана пак – пей сърце! /не от умора, а от удоволствие Smile/



На снимката се вижда накъде продължава пътеката. Тук Борис е снимал стръмното слизане от някой баир, който той си знае как се казва.

Б.: Това е върхът от предишната снимка Smile Според някои – Белев връх. Аз вече толкова пъти съм ги сгрешил имената на върховете в тоя район, че не поемам отговорност кое как се казва Smile

М.: Това насреща трябва да е вр.Бигла, моят спътник така каза – Smile.

Б.: Даже и да съм го казал, не е било вярно Smile Бигла май е онова, най-високото в гората, от което се спускаме към Белева поляна, т.е. поляната с чакалото, където спахме.

М.: Не съм гледал на картата. Всъщност ние карти до сега, пък и насетне, въобще не сме вадили Smile.

Б.: Вярно е, само си ги мъкнем всеки път с нас тия карти, а не ги вадим даже. Няма смисъл, нали знам пътя, пък и маркировка има Smile И все пак… ако се случи нещо непредвидено и се наложи да се отклоним от Пътеката по някаква причина, можеха да ни послужат. Затова…



М.: Поредна височина, с кратка почивка на нея.

Б.: Всъщност същия тоя Белев връх от предходната снимка, но с поглед, обърнат на изток Smile Ако имах изписан час на снимките, Митака нямаше да се бърка толкоз Smile



М.: А това е поляната, в южния край на който има непостоянно изворче. Точно до пътеката, преди поредното навлизане в гора има стар, поизтрит надпис „вода” със стрелка, който е верен /при предходните преминавания от тук съм си мислел, че надписа не е вече актуален. И щом не съм ожидал тогава за вода, не ми се е налагало да проверявам има ли вода или не/. Борис би могъл да обясни по-подробно за района. Дано инициативата за възстановяване и укрепване на изворчето е успяла, защото достъпът до тук от „цивилизацията” ми изглежда труден.

Б.: Да, това е Мечулица Smile Митака не чете планинарския форум и няма как да е наясно със ситуацията около чешмата Smile И аз нямам много поводи за гордост във връзка с нея, след като не успях да отида дори веднъж да помогна при изграждането й…Sad Листчето хартия, както научих по-късно, беше вързано от групата на Мечо, която се движеше пред нас. Беше разпечатка от темата с профилите и местата с вода от темата на Митко (mikesli). Тогава ние слязохме надолу и намерихме изворчето, но си имахме вода и не ни се наложи да търсим начини за наливане от него.

М.: Пътеката се вие по затревеното било или през гори, подсичайки височини или изкачвайки се на тях, внезапно излиза на полянки и внезапно ги напуска... Когато времето е приятно – преминаването също е приятно! Физическата умора не е проблем, психическата е проблемна /поне при мен!/.
По някое време в поредната горичка спрях, прегърнах едно вековно дърво и зачаках Борис да дойде, за да ме снима. Той не бързаше да идва, а и аз не бързах да пускам дървото. Да си призная, този номер с дървото съм го правил неведнъж! Някои гаджета прегръщат, а аз – дървета Smile! Понеже това дърво много ми хареса, реших да си призная за „връзката” си с него пред Борис, за да ме снима за спомен Smile! Шегата настрана - вярвам, че дърветата зареждат с положителна енергия! И колкото по-вековни и раззеленени са те – толкова повече е тяхната енергия!



Стои си там някъде в гората това дърво, незнайно за мен къде, прегръща се с който му дойде на акъла Smile, нито нови листа иска да му носим за пролетта, нито претендира окопаване или торене, непретенциозно си дава кислород, сянка и жълъди … И как да не ме е яд на някой, който ще отиде с резачката при това безименно дърво, което нито е засял, нито е поливал и никога дори не си е помислял да прегърне! И не защото е вече старо и болно, не и защото трябва да топли семейството си през зимата или да си направи някоя мебел, ами за да го направи на цепеници … за пари! Това ли е заслужило горкото дърво?

Б.: Не си спомням тоя момент как съм снимал Митака да прегръща някакво дърво след Мечулица Smile, но съм готов да се обзаложа, че точно горната снимка е правена в отсечката Арабаконак-х.Чавдар Smile Което в никакъв случай не отменя написаното от спътника ми относно неговата любов към дърветата Smile

М.: Изключително живописната Пътека продължава все така…/живописно Smile/. Снимка на поредната височина… но вече вр. Мургаш наближава …



Б.: Съжалявам, че пак се включвам с корекция, но въпросният кол се намира само на няколко минути нагоре по баира след Мечулица Smile


М.: … и пак усойна гора …



… височини, седловини, гори, поляни …. и ето го върха!



Борис този път не е давал зор да катерим през вр.Мургаш. Затова спокойно си продължих по подсичащата го от север маркирана пътека. И понеже бях излязъл доста напред, спрях за почивка и бърборене по телефона /докато Борис ме настигне Smile/.



Дървото, до което спрях, е култово за мен. През 2009 г. минах от тук измокрен, гладен, уморен - Smile, и най-вече силно съмняващ се, че тази пътека, макар и маркирана, е актуалната Пътека „Ком-Емине”. И тогава това дърво ми стана един от ориентирите, край който скрих колелото и раницата си. Тогава беше тъмно, разлигавено /т.е. мокро и хлъзгаво/ и осветявайки едвам-едвам това дърво-кръст, си казах – -„Абе, я стига, ако се претрепя тука с това колело няма да има кой да ме намери /тогава не ми се вярваше някой да минава по тази пътека Smile/ и даже без кръст ще си остана!”. Малко след това скрих колелото под едни клони, взех спалния чувал и с един челник слязох до с.Врачеш, което представляваше една далечна, далечна светлинка в низината. Сега обаче нямах такива проблеми и затова, „кацнал на едно дърво”, разнообразих социалните си контакти Smile. Исках да чуя по телефона другите как я карат без мен, пък може някой да се е объркал нещо и да се е разтъжил Smile Smile Smile.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Сеп 16, 2014 11:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Сеп 16, 2014 11:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:



М.: Това насреща трябва да е вр.Бигла, моят спътник така каза – Smile.
Б.: Даже и да съм го казал, не е било вярно Smile


Златаришка чукла
Вляво е Рудешки камък

Mariana1000 написа:



Б.: Съжалявам, че пак се включвам с корекция, но въпросният кол се намира само на няколко минути нагоре по баира след Мечулица Smile

15 минути
местност Прекръстето

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Сеп 16, 2014 11:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Сеп 16, 2014 11:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
М.: В този район пътеката е силно изоставена, със стара маркировка и на места по-трудно проходима с колело. Това я прави обаче по-дива и съответно по-приключенска!
Внезапно се достига до газопровод – изчистена от растителност права отсечка, насипана с дребни камъчета, преминаваща през гората. След излизане на чистото място се завива на ляво – т.е. на север, и се продължава по газопровода до момента, в който той слиза рязко надолу /това е пътя за с. Врачеш/. Тук има У-образно кръстовище, на което се продължава в дясно по посока на движението и стръмно нагоре, на юг, по път, който не е маркиран. Това е снимка в посока слизащия към селото газопровод.

Б.: Да, описаният от Митака маршрут е единственият, който аз познавах. Всъщност истинската, маркирана пътека продължава през газопровода нагоре през гората през някакво прагче, но заради плътната растителна пелена на мястото никога не съм виждал това продължение.



М.: После, на високото, маркировката се появява и се продължава пак по нея. А това на следващата снимка трябва да е един малък връх, за който мислехме, че е „Белия камък”, но май не е Smile? Борис би могъл да обясни по-подробно…Снимах моят спътник в този район, с пръст, насочен към вр. Мургаш /за ориентир/.

Б.: Не, това е билната полянка преди Белия камък Smile Май й викат Циганска поляна, но не бих се обзаложил за името Smile А, и не соча Мургаш, просто… съм си вдигнал пръста Smile



М.: Пък Борис след това, „за отмъщение Wink”, ме е снимал как отпрашвам надолу по Пътеката Smile - снимката е от същата височина, но снимана в друга посока.

Б.: Това вече е Белия камък Smile



М.: И ето там, малко в ляво от центъра на снимката се виждат скалите, при които има маркирано разклонение на пътеката към вр. Мургаш, от източната страна. Там имаше и разхвърляни буци с каменна сол, за свободно пасящите в района коне, които срещахме от време на време. Чудех се дали да си отчупя едно малко парченце, за да си го подъвча за регулиране на солния баланс – че много пот бях загубил по баирите, пък не носех сол. И докато бях спрял, размишлявах и гледах скалите и каменната сол, Борис ме настигна и подмина. Понеже мързелът /да слизам от колелото, да ръчкам буците и прочее бавене/ надделя, продължих след колегата по лявото разклонение, в посока към Зла поляна.
Преди изкачването към Зла поляна бях загубил нещо силите си. Пътеката подсича поредния връх през гората, почти хоризонтално. Точно преди относително по-стръмното изкачване към поляната има едно ромонливо горско поточе с бистра и студена водица. Пийнах 2-3-4-5 пъти от извора до него /и до пътеката/, на малки глътки. Прииска ми се да останем тук до вечерта. И без това някой беше бивакувал тук наскоро и беше поразчистил едно равно място /Пътеката подсича северните ребра на вр. Мургаш и съседните му върхове, поради което равните местенца покрай нея не са много често срещано явление, районът е стръмен/. Тъй както се бях размечтал, Борис замина напред. А аз се превъзнасях още малко и също продължих след него, диагонално нагоре /спрямо върха/ през гората.
В началото на Зла поляна Борис ме снима как изпълзявам /едва ли не пълзешком наистина/ от тази гора…



…за да се озова на ей тази поляна – „Зла поляна”, на върха на планината.



На снимката може и да не личи колко всъщност е голяма поляната, но наистина е голяма и просторна, има си даже и малко езерце.



Винаги съм си мислел, че тази поляна освен зла /по име/ е и много гадна – на нея има построен обор с множество животни, които са оакали навсякъде и затова при по-влажно време смърди, че се не трай ! При сегашното ни преминаване от тук обаче, поляната не беше толкова много гадна – времето беше сушаво и нямаше толкова много мухи и смрад.
При предходните преминавания през района продължавахме по пътя, виждащ се на снимката, в дясно и нагоре, през възвишението. И сега така щеше да стане, ако Борката най-после не ми се беше „вързал на акъла” да подсечем височината по пътеката, слизаща от южната му страна. Тази пътека, в началото до Зла поляна е много разклонена. Освен това е и маркирана с табела, със стрелка „Витиня”.

Б.: Тук силно ще възразя срещу това твърдение!Smile Вярно е, че от 2010 до 2012, на 3 КЕ-та съм минавал по посочения от Митака път, който не е маркиран. Обаче в късното лято на 2012-та, след КЕ, направих едно пътешествие с колелото от Челопек до Врачеш и оттам по газопровода се качих до Пътеката и поех по нея. На Зла поляна за пръв път тогава забелязах отклонението на маркировката от езерцето надолу и разбрах колко излишни мъки съм причинил на себе си и спътниците си, които разчитаха да ги водя, минавайки през върха. Така че през лятото на 2013-та бях вече наясно накъде е верният път след Зла поляна и не е било нужно да се „връзвам на акъла“ на спътника си Smile

М.: От тук до прохода Витиня е едно приятно спускане /стига да не е кално, а сега не беше/. Е, има и някои изкачвания на възвишенийца, но те не са чак толкова много и не са уморителни.





По някое време се забързах напред, защото исках да спра, за да пия вода и хапна нещо на Хайдушкото кладенче, малко преди прохода Витиня /имам сантиментални спомени от това място и не исках да го подмина просто така/.



Спрях, Борис ме настигна, снима и замина надолу, към прохода, където имахме уговорка да ме изчака.



Бах забравил при достигането на прохода останахме ли по-дълго за хапване или не. Борис обаче ме подсети /чухме се по телефона, докато си преглеждах бележките/, че всъщност поостанахме. И той, и аз /както и друг път/ бях скрил под едно дърво край пътя дрехи и храна. Намерих багажа си, тоест – изрових го изпод шумата, напълно запазен. Дрехите – гащи, чорапи и фланелка, взех, като на тяхно място в кутията /бяха в една пластмасова кутия/ оставих използваните такива. Храната извадих, за да я изядем, по-възможност цялата, за да не я носим Smile.

Б.: Да, и аз този път бях заровил в шумата край пътя на Витиня малко ядене. Но за разлика от Митака, който е по-умен от мен, не използвах като него пластмасови кутии с плътно затворен капак, ами просто бях сложил разните му там бисквити, сусамки, сухари и т.н. в найлонови торбички. И когато ги потърсих в шумата, се оказа, че горските мишки бяха изяли половината ми запаси Sad

М.: Починахме и продължихме, първо надолу, на юг, по асфалтовия път. Борис замина напред, а аз карах бавно след него, оглеждайки се за подходящо място, на което да оставя хранителните опаковки и други остатъци от храни. Тези боклуци /и ползвани дрехи/ бяхме събрали в две найлонови торби, които закачих на кормилото. Търсех удобно място, на което да заровя или укрия вещите, за да мога впоследствие да ги взема. Местата край пътя обаче все ми се струваха неподходящи и аз, оглеждайки се, изостанах. По някое време Борис спря и ме изчака. Казах му за проблема с боклуците и се шмугнах в крайпътните храсти, които вече ми се видяха достатъчно потайни за целта. Торбите с нещата оставих под няколко големи камъка и по-едри клони, засипвайки ги с шума. Който от нас пръв имаше работа насам щеше по-късно да ги вземе /така стана, че Борис е минал след около месец и е свършил и това полезно нещо Smile - да изхвърли боклука/.

Б.: Абе, не беше баш така Smile Когато привършихме с яденето на чешмата с мечката, говорихме, че трябва да съберем боклуците и ненужните дрехи и да ги скрием някъде (а който мине пръв оттук по-късно, да ги прибере), но тръгвайки пръв, вече бях изключил за тая договорка. А Митака не можеше да ги скрие сам, защото аз нямаше да знам къде точно ги е оставил. Така че, горкия, с боклука и багажа в ръце, е изминал цялото разстояние от чешмата почти до мястото, където маркировката се отбива вляво от асфалта Smile Там го чаках аз и на същото място, където имаше нещо като мини-отбивка от асфалтовия път, уж скрихме багажа. Аз откърших един по-голям клон и го оставих провиснал, за да ми е по-лесно да открия мястото впоследствие. Е, открих го, няколко седмици по-късно… ама багажът го нямаше Sad Намерих боклуците разпръснати наоколо, пластмасовата кутия си беше там, но дрехите ни липсваха Sad Очевидно не беше дело на животни, а на хора, които бяха намерили недобре скрития ни багаж и бяха отмъкнали дрешките ни. Прибрах кутията и боклуците и по-късно, на минаване през Дебелец, си я оставих на Митака, един вид като утешение за загубите Smile

М.: Борис предложи, а аз веднага се съгласих, този път да не слизаме много надолу (Б.: т.е. през Горно Камарци), а да „хванем” Пътеката, която преминава покрай Горското стопанство. По тази пътека не бях минавал. Имам бегли спомени, че се отделихме от асфалта по един черен, горски път, който се връщаше нагоре, към билото. Но дали това беше първия такъв път, северно от асфалтовия, втория, или третия – не си спомням вече. Дано Борис го опише по-подробно, защото аз бих могъл да се сетя едва когато го видя на място /уви, нямам спомен за това отклонение/.

Б.: Черният път, отбиващ се вляво от асфалта, е добре маркиран, особено сега, след акциите на Яница и брат й Smile и няма как да бъде сбъркан.

М.: Спомням си добре обаче, че в началото тръгнахме по приятен, сенчест и проходим път, който Борис специално снима, в посока североизток, към оградата на Горското стопанство.



Пътят стига до оградата, някъде я следваше, някъде – не. По някое време се появиха множество разклонения, по които продължихме интуитивно. В един момент Борис предложи да се върнем, за да търсим изчезналата маркировка, но на мен не ми се връщаше /бях напред/. Казах му: - „Абе давай натам, ей там трябва да е оградата /въпреки, че не я виждах, а само предполагах Smile/, тука е високо, там ниско, пък изток е натам”… и така на няколко пъти. Исках малко тръпка да има! Омръзна ми всичко да ни е познато! Един непознат участък се появи и дай сега да пропуснем да си направим кефа и да не се попритесняваме малко, че може да изгубим посоката Smile! Пък и какво изгубване може да има - до оградата на Горското Smile Smile Smile? Най-много да се замотаем и да загубим малко повече време! Такива работи си мислех и газех смело напред в драките или отбивах по появяващите се отклонения на пътеки и пътища.

Б.: Ще се опитам да обясня Smile Ние поехме по черния път, отбиващ се от асфалта, но умишлено продължихме по него, вместо да следваме оградата и маркировката. В началото тактиката ни донесе успех, защото след малко черния и маркирания път отново се сляха. Имах представа къде се намираме и какво се случва, защото преди това три пъти бях минавал през тоя район. След това обаче сгрешихме – продължихме вдясно и надолу по пътя, който тръгна да слиза от билото, което се вижда от следващата снимка.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Сеп 16, 2014 11:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Борис написа:

Б.: Черният път, отбиващ се вляво от асфалта, е добре маркиран, особено сега, след акциите на Яница и брат й Smile и няма как да бъде сбъркан.

Много се дразня като чуя за някое място, че няма как да се сбърка Laughing
Ето какво прочетох в пътеписа, който Тито беше пуснал наскоро:
"Маркировката продължаваше по асфалт по пътя за Долно Камарци, но се отклоняваше по завой наляво, след още известно време по асфалта пътеката влизаше в гората отново в ляво, отклонение, което първо пропуснахме, завеяни в разговор. "
Ето че има как Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Сеп 17, 2014 12:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
Страница 2 от 8

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov