ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Зимно до Мечулица

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Зимно до Мечулица
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Зимно до Мечулица Отговорете с цитат
Вчера бяхме решили да ходим на вр. Виден, но аз от вторника обработвах Стефан да идем до Мечулица. Едно, че съм ходила там във всички други сезони, освен зимно, друго да си нагледаме имотеца Wink
Та седнахме в колата Деси, аз, Иво и Стефан, в ролята на шофьора и почнахме да се чудим ще го бъде ли времето или няма да го бъде. Беше видно (хах, ще ме прощавате за плоския каламбур) че няма да го бъде, но надеждата на туриста за гледки от някой обгледен връх умира последна.
И понеже от Виден нищо нямаше да видим, планинарският съвет се събра и аз реших да ходим на Мечулица.
Още в Искърското дефиле се разбра, че гледки по високото може и да няма, но красиви пейзажи ще има, даже и ще се преситим. Едни снежни склонове бяха надвиснали, дръвчета, къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат, сякаш баби са запрели пухкави къдели. Зън, зън, зън, зън, зън, зън, зън, зън, пухкави мекици...
А сега де, откъде се взеха пък тези мекици? Laughing
От Нови Искър, където спряхме да напазаруваме от обичайното място - магазин "Супер Марио" и на тръгване обрахме рафтовете на баничарницата отсреща Very Happy
Минахме по временния мост в Батулия, който като гледам там ще си го и попът ръси, т.е. ще си остане завинаги. На разклона за Огоя се спряхме и пак се позачудихме откъде да се качим. Надделя жаждата за приключения и фактът, че от Огоя сме се качвали много пъти, а от Ябланица ни веднъж. Само аз съм слизала, ама не се брои, защото бях слънчасала Wink Така че завихме по десния път - към Ябланица.
И понеже сме или непоправими оптимисти, или непоправимо глупави, в един часа спряхме на отбивката при моста и тепърва се застягахме да ходим нагоре. Предвидливо бяхме казали на приятелите си, че ще ходим на Виден, така че спасителите да ни търсят там Laughing
Въпреки старата табела в началото на пътя "Забранено за МПС", в началото вървяхме по следите на такова



А после следите завиха наляво, ние надясно и се разделихме. Не можах да се сетя къде точно си правих СПА на подбитите краченца край реката, но си спомням, как по едно време приседнах на ето тази "пейка" за да извадя картата в опит да се ориентирам колко ми остава Smile



Горе долу тук привърши и голямата кал, която очаквано имаше в ниската част на пътя. Всъщност очаквах да е повече, поне през юни беше повече Smile
През цялото време реката ни беше от лявата страна, малко след дървото с пейката пресякохме и единственото поточе по пътя ни, за щастие само една крачка широко Smile После ние тръгнахме надясно, а реката остана вляво.
Времето беше мрачно, но не много студено. Можеше да бъде и по-зле, например да завали Wink И взе че заваля Laughing



Ходехме сред зимна приказка през цялото време



Час и половина след тръгването стигнахме до следващия ориентир - една разрушена постройка, откъдето се открива гледка, за съжаление вчера беше полузабулена в облаци





А ето там горе на високото има къща, не я бях забелязала предишния път. Кой ли живее горе? Smile



След постройката става по-стръмно и Стефан каза че надушва Пътеката.



Но преди да излезем на билото, излязохме на една поляна, която през пролетта е яркозелена, предполагам има вода отдолу. Има и камъни насред нея, сега полузаровени в снега. А наоколо захаросани от скрежа дървета Very Happy









За мен най-вълшебните места са тези, които ме изненадват. Предсказуемата красота винаги малко разочарова, защото човек очаква повече. В тази гора обаче получихме много повече, отколкото се бяхме надявали Smile
С мъка се откъснахме от това място, но времето напредваше. Леко спускане, за да пресечем последния дол и остана финалното изкачване преди билото



Дърветата станаха дръвчета, дръвчетата храсти Smile



И изскочихме на Осенов преслоп. Отгоре беше Пътеката Smile



Златаришка чукла на запад, с малко въображение под нея се вижда просеката на Пътеката Wink



Рудешки камък на изток, с още повече въображение след него е фарът на Емине Wink



А това е Мургаш - да скрие той чело, обвил се е в мъгли (перефразирам Дядо Вазов)



Ако облаците се бяха разкъсали, щеше да е супер, но и така има какво да се гледа Smile



Тук споменах с половин уста да се връщаме без да ходим до Мечулица, защото вече минаваше три и половина, но предложението ми се отхвърли. То и аз го казах, защото се чувствах длъжна, иначе и мен вече ме теглеше по червената маркировка





Тук имаше на места 40-45 см сняг, снегоходките бяхме оставили в колата, но четирима човека правехме добра пъртина Smile За 20 минути стигнахме и до камъка с огнището под него



А след още 10 и до Прекръстето



Облаците още повече защупиха всичко, отново почна да вали, така че не се мотахме много, а се заспускахме към Мечулица Very Happy



Водейки се от табелката, която видяхме край пътя...



... намерихме Мечулица Very Happy









Стефан изчисти малко коритото



Чешма Мечулица си е там, тече си и чака ком-еминейците да почната да минават Wink



Нагледах и имотите, добре са зазимени, като в приказки под шипковия храст, само Ушко и Зъбчо липсват Wink



Традицията повеляваше, да се запали огън и да се пекат мръвки, но според часовникът и снегът традициите не са това, което бяха. Все пак с голяма доза инат и шума, Стефан успя не само да запали огън насред снега, но и да изпече една "змия", та все пак спазихме традицията Laughing







Въпреки намеците ми, че ще замръкнем още на Осенов преслоп, се мотахме на Мечулица цял час. В пет и половина благополучно тръгнахме обратно. Стефан упорито твърдеше, че веднъж стигнем ли до Осенов преслоп, натам е лесно - ще слезем за 50 минути Laughing Рибата още в морето (под Емине), а ние слагаме тигана на огъня... т.е. даже тиган нямахме, ами само челници и предстоящо качване до Прекръстето



Добре, че имахме пъртина, някакви идиоти бяха минавали оттам Laughing Ама така се бяхме смръзнали, че дадохме газ нагоре да се стоплим и се оказа, че за 20 минути слязохме от Прекръстето до Мечулица и за 20 минути се качихме на връщане Very Happy



Хайде за още двайсет на Осенов преслоп. Шест часа минаваше и вече си бяхме замръкнали Laughing



Опитахме се да ходим без светлина, ама то луна няма, облаци има, след няколко опита да си счупим краката и сещайки се, че спасителите ще ни търсят около Виден, а не тука, извадихме и челниците, на вълшебната поляна с камъните.
Не слязохме за 50 минути, а за час и половина Very Happy Но благополучно и лесно Smile
Като пресичахме поточето Стефан се сети за седемте пресичания, които щяхме да направим, ако бяхме решили да се качим от Огоя. Трябва да ми беше изпила чавка ума, за да не се сетя първо за тях сутринта Laughing Особено на водослива голямо плуване щеше да падне Confused Мисълта, че съм избягнала седем големи премеждия направи още по-хубава разходката, както и факта че в колата доядох последната мекица Very Happy

Какво да кажа за финал? Който е бил там е усетил атмосферата, красотата и носталгията по Пътеката. А който не е бил нека да отиде, може и да не е това Планината на хилядата изненади, но поне деветстотин деветдесет и девет има Wink

Всичките ми снимки: https://plus.google.com/u/0/photos/107109766459999925751/albums/6113856468005923825

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 09, 2015 9:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1476
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Ето и моята гледна точа. :) Отговорете с цитат
Ето моята малко странна ЛЯВА гледна точка за ходенето до Мечулица. Smile

Паркирахме колата в село Ябланица до отбивката за Осенов преслоп.

На пътя имаше знак - движение НАПРАВО или НАДЯСНО след знака.



Но ние, разбира се, тръгнахме НАЛЯВО!



И като започна една кал:



Ама ние упорито си заобикаляхме ОТЛЯВО:



По едно време пътят се раздвои и решихме да изхитруваме и да не хващаме по ЛЕВИЯ път:



Но-о-о-о-о... ДжиПиЕсът ни показа, че очите ни грешат и че се движим ВЛЯВО от реката:



Пресякохме лесно с една по-дълга крачка това ЛЯВО приточе на реката:





След това стигнахме до разрушената постройка, откъдето на ЛЕВИЯ хребет видяхме странната голяма къща:



Пак сверихме посоката с ДжиПиЕса, но беше излишно - посоката беше НАЛЯВО:



И тук - на един ЛЯВ завой, попаднахме в зимна приказка:

















ОТЛЯВО се показа Златаришка чукла:



Излязохме на поляната на Осенов преслоп в ЛЕВИЯ й край и продължихме НАЛЯВО:



На поляната бодливите храсталаци приличаха на огромни паяци, движещи се НАЛЯВО:





И посоката по Пътеката ни беше ЛЯВА (наобратно, към Ком). Снегът беше най-много до под коляното:



Навлезли бяхме във владенията на ГАП и ПАС, които си бяха издялали инициалите по дърветата ВЛЯВО от нас:





Така стигнахме до Мечулица. Връх Белева поляна и Данчулица се издигаха мъгливи ВЛЯВО, но този път не ги качихме:



Преглед на подновената зимна маркировка на стълба ВЛЯВО от Пътеката (черното малко прозира под жълтото):



Благоговеен поглед ВЛЯВО към табелката, сътворена сякаш от един истински гений:



Тъжна ми се стори Мечулица - лично на мене. Тъжна и бяла...



А някога тук кипеше работа, живот, огън непрестанно гореше до камъка...



Спи спокойно Мечулица, покрита със сняг... Не го изчистих... Нека спи... Нека спи...



Отринахме малко ЛЕВИЯ край на пейките и масата, хапнахме, но някак без настроение...



Тръгнахме си и оставихме Мечулица да продължава своя зимен сън... Е-е-е-х, нека по-скоро да идва пролетта...



Обратният път. Настъпи залезът. Наоколо всичко стана синкаво и синьо, попаднахме в поредната приказка:











Светлина в края на тунела Smile



А тук се сетих, че ВЛЯВО от нас се намираше дивечовъдното стопанство с глигани и големи дупки в оградата:



Облаците се разкъсаха и звездите се показаха - снимка ВЛЯВО от пътя ни:



Така приключи този излет - стигнах до колата малко изморен, малко тъжен, малко замислен...

Следва шофиране в тъмното... шофиране в София... прибиране в студената стая... до студения компютър...

Но важното е, че там - ВЛЯВО - продължава нещо да бие, да потрепва, да боли... Нали така... Или греша...



Снимките в пълен размер (връзката е към първата снимка): https://plus.google.com/u/0/photos/100552807051673841233/albums/6114278189168017121/6114915892963647778?pid=6114915892963647778&oid=100552807051673841233
Пет Фев 13, 2015 2:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ieronimus



Регистриран на: 30 Окт 2011
Мнения: 182

Мнение Отговорете с цитат
stefan_iliev38 ставаш все по-добър със снимките (особено тези в "часът на синята мъгла") и интересно, поне за мен е, че твоят пътепис ме докосна повече от пътеписа на Мариана 1000. Поздравления за ходенето и споделянето.
Пет Фев 13, 2015 11:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimo Kolev



Регистриран на: 12 Окт 2011
Мнения: 1277
Местожителство: Бургас

Мнение Отговорете с цитат
Абе ти що не пишеш по-често по този начин. Вярно че това излиза от вътре, ама.... Когато почнахте Мечулица и на мен много ми се идваше, ама пусто разстояние. Сега вече съжалявам наистина.

Да ме прощава Яница (дано не забрави да ми вземе кутията утре Very Happy ) но нейния разказ само го прелистих набързо.
Пет Фев 13, 2015 1:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 904
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
`баси якото! И онова за гения...!
Пет Фев 13, 2015 5:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Яница няма какво да прощава. Никога на се обиждам от истината Smile
Стефан е по-талантлив и чувствителен от мен и така си е открай време. Освен това е по-добър в решаването на математически задачи и задачи по управленско счетоводство Wink Laughing

Това за Мечулица го писах цял ден, голяма мъка беше. Изчезнало ми е някъде вдъхновението, търси се, че ми трябва и за пътеписа Е-8 Sad

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Фев 13, 2015 10:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov