ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням Отговорете с цитат
Е-8 2014: Може би някога и за това ще бъде приятно да си спомням

26 юли - 9 август 2014 година



1 ден / 26 юли (събота): Боровец - вр. Мусала - вр. Манчо
2 ден / 27 юли (неделя): вр. Манчо - хижа Хр. Смирненски
3 ден / 28 юли (понеделник): х. Хр. Смирненски - махала Златарица
4 ден / 29 юли (вторник): махала Златарица - местност Каратепе
5 ден / 30 юли (сряда): местнаст Каратепе - г.с. Дженевира
6 ден / 31 юли (четвъртък): г.с. Дженевира - Триград
7 ден / 1 август (петък): Триград - х. Ледницата
8 ден / 2 август (събота): х. Ледницата - Пампорово
9 ден / 3 август (неделя): Пампорово - х. Свобода
10 ден / 4 август (понеделник): х. Свобода - х. Сини връх
11 ден / 5 август (вторник): Х. Сини връх - с. Сърница
12 ден / 6 август (сряда): с. Сърница - с. Орлово
13 ден / 7 август (четвъртък): с. Орлово - с. Лясковец
14 ден / 8 август (петък): с. Лясковец - прохода след вр. Света Марина
15 ден / 9 август (събота): прохода след вр. Света Марина - с. Мезек

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Сеп 08, 2014 8:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Предговор Отговорете с цитат
Предговор

Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг -
изпълнен със опасности, с познания.
Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон —
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.
Моли се пътят да е дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш —
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски да идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай -
по-добре ще е с години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.
Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.
И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга...
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.

Константинос Кавафис


Първият ми пътепис, описващ приключенията ми по Ком-Емине започваше с думите: "Най-важното, което искам да кажа с този пътепис е, че всеки може да мине по Пътеката". Още от самото начало бях решила, че ако успея, ще кажа първо това. А заглавието измислихме със Стефан на четиринадесетия ден, между Шипка и Бузлуджа.
В Родопите нещата потръгнаха още по-лесно. На петия ден вечерта имах заглавието. Началото измислих докато вървях по перелишкото било и стоя повече от месец в главата ми, преди сега да го пренеса на белия лист.
Изобщо това, което човек мисли, докато краката му ходят по Пътеката, а очите му се насищат от Планината, то трябва да бъде Пътеписа.
Така и ще бъде!

Приятно четене! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Сеп 08, 2014 8:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Подготовката

"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ... Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало."

"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера


Реално подготовка нямаше...
От миналата година между Стефан и някои съфорумци се заговори за Е-8. Но това не беше моя мечта. През цялото време ми се струваше че се шегувам, че и аз ще тръгна. Затова и нищо не направих.
Цяла пролет се мотах около Мечулица под Данчулица Smile
Пак станах безработна, което означаваше много ядене, лежане и спане Sad
Нищо не четох, първо защото цялостни пътеписи нямаше, а ме домързя да гледам информация за маршрута и да търся поетапно и второ, защото още от самото начало тръгнах с трима опитни и знаещи планинари Very Happy
Родопи, изненадайте ме! Laughing
Нищо ново не си купих като екипировка, освен две тениски секънд хенд един ден преди тръгването (едвам успяха да изсъхнат като ги изпрах). Имах и още имам нужда от нови обувки, настоящите бяха с дупки като тръгвах, а подметките им приличаха вече на такива на галоши. Ама как се пързаляха в калтаааааа Laughing
Реших, че може да ми е лесно, а може и да ми е трудно и е горе-долу все тая. Ако човек иска да успее трябва да ходи предимно използвайки главата, а не с краката си Wink
В крайна сметка вечерта преди тръгването натъпках в раницата обичайните неща, които си нося винаги.
Купих си сирене, колбас, хляб, открих в хладилника една краставица, а в шкафа един шоколад с изтекъл срок на годност.
Навих си часовника за следващата сутрин.
Преброих си парите - 198 лева. Реших, че ще ми стигнат, но за всеки случай ще си взема и дебитната карта. Ама я забравих. И без това банкомат не си спомням да съм видяла (макар че в Пампорово сигурно е имало), та само щеше да ми тежи Wink
Измих си косата като за последно, защото знам, че при такива походи няма много възможности.
И както отговаряхме на другарката дружинна в пионерската организация като ни кажеше "Бъдете готови!" - "Винаги готов!" Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Сеп 09, 2014 7:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Екипировката

"На туриста раницата е тежка, но главата е лека!"
-планинарска мъдрост-


Спален чувал Байкал 1000
Бивак сак
Туристически обувки Lytos
Сандали
3 тениски и един потник
2 панталона
3 чифта чорапи - 2 чифта тупистически и едни тънки обикновени
Полар
Тънко яке
Тюл (за да се пазя нощем от насекоми)
Тетрадка от 80 листа, химикал
Челник
Част от въже за пране, няколко щипки
Лекарства – аспирин, аналгин, парацетамол, нурофен, лепенки, бинт, Артростоп гел (с който не се намазах нито един път от мързел), малко памук (Артростопа и памука са единствените неща от аптечката, които не съм ползвала)
Канче, нож с лъжичка и виличка
Гребен, ластици за коса, шнола
Слънцезащитен крем – фактор 50
Спрей против комари
Шапка и кърпа за глава
Безопасни игли, игла и конци, нокторезачка, пиличка, ножичка
Една дълга връзка за обувки
Кибрит
Компас
Двете карти на Родопите на Домино
Разпечатка на най-важното от форума planina.e-psylon.net/ от темата за Е-8, телефоните на хижите
2 телефона и фотоапарат + зарядно
Сигнална свирка
Дъждобран
Носни кърпи, дамски превръзки
Малка кърпа, шампоан, самобръсначка, четка и малка паста за зъби, конци за зъби
Пари - 198 лева
Лична карта
Храна – един хляб, сирене, колбас, една краставица, един голям шоколад, малко пакетче стафиди, половин пакет бисквити, два Roobar-а, по две пакетчета супи и спагети
Шишета за вода – три половин литрови шишета
Щеки

Премерих се - няма да казвах колко килограма, но с шест кила отгоре над колкото трябваше Sad
Премерих раницата - 11 кила с литър и половина вода включително Very Happy
Значи аз горе - раницата долу и горе-долу се получаваше добре Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Сеп 09, 2014 9:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ieronimus



Регистриран на: 30 Окт 2011
Мнения: 185

Мнение Re: Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спо Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
Е-8 2014: Може би някога и за това ще бъде приятно да си спомням

26 юли - 9 август 2014 година



1 ден / 26 юли (събота): Боровец - вр. Мусала - вр. Манчо
2 ден / 27 юли (неделя): вр. Манчо - хижа Хр. Смирненски
3 ден / 28 юли (понеделник): х. Хр. Смирненски - махала Златарица
4 ден / 29 юли (вторник): махала Златарица - местност Каратепе
5 ден / 30 юли (сряда): местнаст Каратепе - г.с. Дженевира
6 ден / 31 юли (четвъртък): г.с. Дженевира - Триград
7 ден / 1 август (петък): Триград - х. Ледницата
8 ден / 2 август (събота): х. Ледницата - Пампорово
9 ден / 3 август (неделя): Пампорово - х. Свобода
10 ден / 4 август (понеделник): х. Свобода - х. Сини връх
11 ден / 5 август (вторник): Х. Сини връх - с. Сърница
12 ден / 6 август (сряда): с. Сърница - с. Орлово
13 ден / 7 август (четвъртък): с. Орлово - с. Лясковец
14 ден / 8 август (петък): с. Лясковец - прохода след вр. Света Марина
15 ден / 9 август (събота): прохода след вр. Света Марина - с. Мезек


Тази седмица ще е на пътеписитеSmile .
Очаквам продължениеSmile .
Вто Сеп 09, 2014 9:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Групата

"Установил съм, че няма по-сигурен начин да разбереш дали харесваш или мразиш някого, освен да пътуваш с него ."
Марк Твен


Групата беше славна, все ком-еминейци Wink
Компактна, стабилна група, мечта за всеки кандидат мезеец Smile
И нито едно куцо магаре не беше изоставено Laughing

Всички сме хора известни, но все пак кратко представяне:

Аз - ГМР - Главен Мрънкач на Републиката. Твърдо решена да се пенсионирам от Е-та и прочие нездравословни навици Wink



Стефан - човекът, който обича да качва върхове, по-възможност без да прибира фотоапарата. Smile



Тодор - човекът, който дава почивки точно когато трябва. След като пренесе камъните в Стара планина, отиде да се справи и с родопските камъни и клони Very Happy Както и с двайсетина килограмова раница Smile



Руми - може да говори, а може и да не говори, може да не работи с GPS, но може и да работи, може да не може да ходи в кал, но може и да може... абе всичко може Laughing


Велина - почетен мезеец и добър човек. С нея групата гладна няма да остане, а и шарена сол ще се намери за домашното масълце. Wink



_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Сря Окт 08, 2014 8:40 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Сеп 11, 2014 10:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Условията

"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)

Придвижване от Боровец до Мезек. По възможност преминаване по червената маркировка и съгласно описанията на гърба на картита на Картография за Е-8.
Това условие го изпълнихме почти изцяло, с две обърквания, едното малко в Рила на слизане към язовир Белмекен и другото голямо в Родопите, между Йончево и х. Аида. Confused

Преминаването на маршрута да стане изцяло пеша, без коли, автобуси, камиони, магарешки каручки, лифтове. За велоспед не знам дали се брои, след като все пак придвижването е със собствени сили и крака, но така или иначе нямаше, така че няма значение.
И това условие беше изпълнено, въпреки няколко изкушения Very Happy
Макар че баш по Е-8 това е възможно най-тъпото условие. Другия път викам да го няма Laughing

Май за условие се брои и това да финишираме всички до 10 август, ако е така, и това сме го изпълнили Smile



Ей ни на, на 9 август, с прасето, на мегдана в Мезек Very Happy
Петилетката за две седмици от четирима туристи, на три смени и без заплата Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Сеп 12, 2014 10:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Пролог

„Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
Николай Хайтов


Най-важното, което искам да кажа с този пътепис е, че не всеки може да мине Е-8.
Така че, драги приятелю-читателю, разгледай внимателно следващите въпроси и отговаряй с "да" или "не" на тях. Smile

Обичаш ли боровинки?
Искаш ли още първия ден да преодолееш 1675 м денивелация?
Обичаш ли да ходиш по асфалтови пътища?
Предпочиташ ли картофените ниви пред пържените картофи?
Искаш ли да спиш на плочките пред кметството в Орлово?
Харесваш ли язовири?
Искаш ли да ходиш по черни пътища?
Обичаш ли кюфтета?
Имаш ли търпение да обясняваш на хората откъде идваш и накъде отиваш?
Имаш ли желание да питаш местните хора за пътеки, които те не познават?
Искаш ли край пътя ти да има табели през един метър?
Искаш ли да вървиш без никаква маркировка?
Обичаш ли червени боровинки?
Обичаш ли да вървиш през гори?
Искаш ли да вървиш по камионни пътища?
Обичаш ли боровинки? (няма грешка, въпросът е важен, затова се повтаря Wink )
Яде ли ти се домашно масло, извара и мътеница?
Искаш ли да не качваш върхове?
Очакваш ли да не можеш да намериш края на маршрута?
Обичаш ли агнешко месо?
Ще преживееш ли пиян хижар да те гони да спиш на поляната в дъжда?
Искаш ли да ходиш по макадамови пътища?
Харесваш ли ливади?
Имаш ли компас?
Можеш ли да обясниш на родопските селяни, защо през техните села минава европейски маршрут?
Харесва ли ти добър хижар да ти пусне парното, като му кажеш че ти е студено?
Ще премълчиш ли, ако край ловни съоръжения те заплашват със счупване на фотоапарата?
Обичаш ли да лежиш на тревата и да гледаш върховете на боровете?
Искаш ли да ти мирише на билки?
Ще преживееш ли да те вали често дъжд?
Искаш ли да ходиш по каменисти пътища?
Обичаш ли боровинки?
Искаш ли да не гладуваш никъде по време на похода?
Искаш ли да видиш голяма част от Родопите?
Искаш ли да видиш малка част от Рила?
Искаш ли да видиш много известни места, като Мусала, Белмекен, Триград, Беглика, Пампорово?
Искаш ли да видиш малко известни места, като вр. Велийца, Дългата поляна, параклисите край с. Сърница, тюрбето в Лясковец, гара Царева поляна?
Искаш ли да изживееш едно приключение?

Ако имаш повече отговори "да", отколкото "не", последвай ме по страниците на този пътепис.
И понеже сърцето ти е отворено за магията на Рила и Родопите, може би ще ме последваш и по техните пътеки следващото лято, по червената маркировка на приключението наречено Е-8. Smile
Защото нали обичаш боровинки, кюфтета и гори? Wink
И защото след като спреш да псуваш мен, пътищата и човекът измислил Е-8, ще видиш че си е струвало болките, спането под навеси и газенето в калта.
Последвай ме и ще се убедиш сам! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Сеп 13, 2014 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Първи ден
26 юли /събота/

Боровец - х. Мусала - вр. Мусала - подсичане на Близнаците - подсичане на вр. Маришки чал - подсичане на вр. Манчо

тръгване 10:00 часа
пристигане 21:30 часа




_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Сеп 14, 2014 10:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат


_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Сеп 14, 2014 10:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда



Тръгнахме на 26 юли сутринта. Бяхме се уговорили с Веско (VeselinD) да ни закара до Боровец, заедно с Деси (Лари), която искаше да ни изпрати.
Естествено предишната вечер заспах трудно, напрежението преди похода си казваше думата. Раницата обаче събрах учудващо лесно, но все пак вече имам голям опит. Даже и не мисля какво да сложа вътре, процеса е автоматизиран. Сигурна бях, че нищо не съм забравила, както и не бях взела нищо излишно. Или поне не фрапиращо излишно както беше на Ком-Емине и на Ел Камино.
Стана както обикновено – вечерта не можах да заспя, през нощта се събуждах неколкократно, но когато звънна часовникът изобщо не ми се ставаше, едвам се събудих.
Добавих храната от хладилника към багажа, премерих себе си, почти 64 кила, лошо, толкова ли си мразех коленете, та щях да ги карам да носят пет кила отгоре? Sad
Премерих раницата, ооооо, много добре, 11 килограма с литър и половина вода. Това щеше да компенсира петте килца сланина, още повече като изям част от храната и на местата, където не се налагаше да пълня шишетата догоре.
Всъщност литър и половина вода наливах само на две места. Първия ден, като тръгнахме да качваме Мусала, защото през Близнаците към Заврачица бях минавала само зимно и не знаех, че има изворче под Манчо. И предпоследния ден, когато наистина нямаше никаква вода. През останалите дни носех максимум литър, благодарение на това, че Стефан беше минавал част от маршрута и помнеше чешмите, и на това че често минавахме през села и хижи, където имаше вода.
Нагласих раницата и седнах да чакам Стефан и Веско. Усещах, че правя грешка като тръгвам на толкова труден преход и то без никаква подготовка. Чудех се дали има смисъл да се мъча. От друга страна, шанса да се събере друга толкова сигурна група в следващите години е никакъв. Така че вдигам овчия си поглед към небето и решавам, че въпреки всичко ще се мъча Very Happy
Стефан ми звънна, прекръстих се пред вратата „Бог напред и аз след него” и слязох пред блока. Добре че се сетих, че съм си забравила якето и се върнах. Имах и полар, разбира се, но при това студено и дъждовно лято, нямаше да е достатъчна само една дреха с дълъг ръкав. Добре че не съм много суеверна Wink Върнах се. Изчакаха ме. Тръгнахме. Взехме и Деси от булеварда наблизо.
По пътя за Самоков се чухме с Тошко, разбрахме се да се чакаме в центъра на Боровец. Където почнахме да се мотаем безпричинно, може би с надеждата да ни се размине. Последно донареждане на багажите, пиене и наливане на вода, разказване за пътуването до там.
Дори изядохме една малка торта, която Стефан извади от багажника на колата „за да не я мъкнем нагоре” Wink



Стефан обиколи с надеждата да намери началото на маршрута, но табелка или някакъв друг ориентир нямаше. Снимахме се до първата марка, приехме че това е началото Smile



Тошко каза, че с него се е свързал Павел (recaro) и едно момче, с което са ходили заедно част от Ком–Емине – Косьо. И двамата обаче са решили да се качат с лифта. Същото беше решила да направи и Велина (rain). Тя и без това нямаше намерение да минава целия маршрут, а докъдето иска и може.
Ние обаче си имахме условия да не се качваме на превозно средство, макар че моя морал сериозно беше разклатен от Ел Камино и честно казано имаше моменти, в които се поблазнявах да се кача на лифта. Да бяха само Тошко и Руми, можеше и да успея, но Стефан нямаше да ми позволи Smile
Тръгнахме нагоре шестимата – четирима мезейци и двама изпращачи. Вече беше десет часа, леко закъснявахме от плана за тръгването, но пък и за днес идеята беше „докъдето стигнем”. Бяхме решили да не се отбиваме до х. Заврачица или х. Белмекен, а да разчитаме на спалните чували и храната в раниците Smile



При лифта се разделихме с Веско, искаше да качи върха и затова щеше да използва лифта. Деси реши да жертва върха, за да може да е повече време с нас и продължи пеша нагоре Smile
За 20 минути се качихме до двореца „Царска Бистрица”.



Пак не успях да вляза и да разгледам, както обикновено или бързахме да се качим в планината или слизахме много късно оттам. Оттук някъде се отделяше пътеката за Мусала, естествено хванахме някаква, която не беше маркираната, то не може ако човек не се обърка още в началото, ей така да не са му уроки на похода Wink Скоро се събрахме с маркировката и се успокоихме, че си вървим където трябва Smile



Така започна изкачването по Мусаленската пътека. Въпреки че е стръмно, не спирахме да говорим. Все пак беше едвам първи ден и имахме какво да споделим за похода, подготовката, пътуването, Ком-Емине, маркирането и форума. За мое учудване, по-късно се оказа, че и на втората седмица има, но нищо не може да се сравнява с първите минути по Пътеката, когато адреналина и радостта от новото приключение кара всички да изглеждат превъзбудени и весели. Но дори тези две неща не можаха да направят раницата ми по-лека, а пътеката започваше да става стръмна. Сетих се, че тя нагоре ставаше и още по-стръмна и затова се спрях да направя няколко снимки, което е добър предлог за кратка почивка и поемане на въздух Wink



Руми прави същото Smile


Но Тошко вече е набрал скорост, макар че неговата раница е много по-тежка от нашите.



До края на похода част от моя багаж също се пренесе в раницата на Стефан, така че с Руми бяхме късметлийки Smile
Тук Тошко и Руми споделиха, че са забравили всичките си карти и разпечатаната информация, всичко било в една кутия и така си е останало в Карнобат. Ние имахме преснимани петте карти на Картография на Е-8, Росен (welmud) ни ги беше давал, благодарности, Росене Smile. Но Стефан беше преснимал само картите и описанията в Родопите. Каза че не е взел и картата на Рила на Домино. Като се замислих и аз не я бях взела. Така се бяхме съсредоточили да мислим как ще минем непознатите Родопи, че сякаш всички бяхме забравили, че първо трябва да прекосим Рила Smile Щяхме да действаме без карта първите два дена. Успокояващото беше, че всички бяхме минавали отделни отсечки, а Стефан почти целия маршрут, с изключение на отсечката х. Белмекен – Юндола. Където се и объркахме, но може би и с картата пак щяхме да се объркаме. Най-смешното е, че се объркахме на често минавана отсечка, точно за каквато всички казват „Там не може да ес обърка човек!”. Затова и като маркираме най-мразя да я чуя тази реплика. В разказа за утрешния ден ще видите, как навсякъде може да се обърка човек и не само човек, ами и петима мезейци Wink
Ей така в сладки приказки и мислена инвентаризация на раниците, напредвахме нагоре Smile Междувременно, за наша радост, мъглата и облаците започнаха да се разкъсват и почнахме да се надяваме, че не само ще видим някоя и друга гледка днес, но и по-важното, няма да ни вали още от първия ден Smile



Рила винаги си е била зелена, красива и цветна, но тази година беше надминала себе си заради дъждовете Smile
Малко след Велчовото мостче седнахме да починем, да се насладим на показващите се гледки, да пийнем вода, която иначе напразно щяхме да мъкнем нагоре, но най-вече да починем Wink Вече не се сещах защо толкова се радвах като си премерих раницата вкъщи Sad Там беше едно, а тук стана съвсем друго Sad
Два часа и половина след тръгването стигнахме до влековете на Маркуждиците. Спряхме и започнахме да мислим откъде да продължим. През това време ни задминаха мъж и жена с леки ранички. Естествено черна завист ме обзе Wink



Те продължиха покрай влековете, но Стефан имаше друго наум и завихме наляво по пътеката.



Пътеката беше доста хубава, почти нямаше камъни, като тунелче в клека и с много цветя в пролуките между него Smile







Лошото беше, че като излязохме на откритото всякакви гледки се скриха, и не само това, но и облаците надвиснаха ниско над нас. Заплашваше ни дъждовен пешимазохизъм. Почнах да мисля къде ми е дъждобрана и дали не съм го сложила много отдолу в раницата...



Тъкмо реших, че сме наближили хижата и предстои блажена почивка и пред нас се изпречи неочаквано препятствие. Неочаквано, защото като нямахме карта не се досещах че трябва да пресичаме Мусаленска Бистрица. (Ах, това мое прочуто чувство за ориентация! Прочуто най-вече с това, че липсва Laughing )
Нямаше мост, макар да се виждат някакви винкели над камъните Sad Почнах да се вайкам и Стефан тръгна да доказва, че минаването е лесно Smile



За мое учудване и радост, съм намерила съмишленик в лицето на Руми, която първо казва „Няма да мога да мина оттук” и после минава Smile



Аз също минах, нямаше къде да ходя, още повече че Стефан се върна да ми пренесе раницата, а без нея и с помощта на щеките беше наистина лесно. Smile
А нямаше къде да ходя, защото точно в момента, в който минавахме реката, заваля.
Помислих си, че това е твърде печално начало на прехода, но закономерно, като се има предвид прогнозата за времето. А се очакваше да е такава дни напред и наред Sad
Извадихме дъждобраните. Моя беше нов, бях си го купила пролетта за чистенето на Ришки проход, но тогава имахме късмет и не го пробвах. След това го влачих пак на Стара планина, два пъти на Пирин, но така и не го използвах. Хем се радвах, че ми се разминава дъжда, хем ме беше яд, че си имам ново дъждобранче и първото истинско туристическо в моя живот, а не от магазин за левче, пък все си стои в раницата.
Затова с голям ентусиазъм го навлякох. Дъждът от своя страна не показа съответния ентусиазъм и след малко спря, дори не успя да ми намокри дъждобрана. Язък че го вадих, и ура, че не заваля Smile

Вече се бяхме поизморили и използвахме всяко разкъсване на облаците да се спираме, уж заради гледките на поляни, цветя и върхове Wink







Само Тошко не се разсейваше от нищо, ами бавно, но сигурно напредваше към хижата.



Стигнахме и до нея в един и половина, вървели сме около три часа и половина от Боровец. Стефан каза, че това е много добре, особено като се има предвид, че сме с тежки раници. Решихме да обядваме, хем и тежестта да намалее. Докато обядвахме заваля силно. Мммммм, колко е приятно да изпревариш дъжда, да седиш на топло в столовата на хижата, да си похапваш и умората приятно да се отцежда от мускулите ти... Smile
Тук се случи и една смешна случка. На нашата маса седяха момиче и момче. Попитаха ни накъде сме. И понеже точно преди това си бяхме говорили за Юндола и аз изтърсвам „До Юндола”, защото ми се вижда много шокиращо дори за пред себе си да кажа „Към Мезек”. Момичето искрено ужасено попита само „Ама пеша ли?” Ами пеша, какво да се прави, Стефан не дава иначе Wink Laughing
Естествено това е само първия път, в който ни задават този въпрос Smile Но някак си до края не можах да свикна с реакцията на хората, някаква смесица от недоверие, учудване, неразбиране, ужас и насмешка.
След малко се появи Веско, успял е да качи върха, седна и той при нас. Каза че е видял Велина при Леденото езеро Smile Обадихме и се, разбрахме се да ни чака там или на върха. За по-нататък нямаше смисъл да продължава без нас, особено при това нестабилно време.
Постепенно дъжда спря, дори леко просветна. В три без нещо решихме да не се бавим повече, нарамихме пак раниците и излязохме пред хижата. Строихме се за обща снимка – и с изпращачите, и без тях. Тези снимки ги нямам, не са на моя фотоапарат.
Аз съм снимала Деси, която стои и тъжно гледа след нас. Sad



Стана ми мъчно за нея, заради нас не и остана време да се качи по-нагоре. Сигурно и на останалите, защото всички я убеждавахме, че и без това е облачно и няма да изпусне никакви гледки.
Тръгваме... И сякаш похода започва оттук, а не от Боровец. Внезапно усещам пред себе си предстоящите 500 километра и краката ми натежават. Мислено си представям как билата и върховете се разгъват пред мен, като релефна карта, и за миг се ужасявам от мащаба на започнатото. После вдигам поглед и виждам пред себе си Мусала. Всъщност целта ми не е Юндола, Перелик или Мезек. В онзи момент, целта ми беше единствено този връх Smile
Наместих раницата и направих първата крачка... Към Мусала Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Сеп 14, 2014 10:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
"Всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон."
Габриел Гарсия Маркес


Снимката ми към Мусала е толкова размазана, че направо ме е срам да я пусна, но понеже нямам друга, ще го направя. То е още по-срамота да пиша, че правя първата си крачка към Мусала, а да не се вижда Confused



Въпреки лошото време нагоре по пътеката беше голяма навалица. Естествено предвид това, че беше три часа и следобяда беше доста напреднал, всички слизаха. Всички на терсене, само ние напреки Laughing



Хижата бързо остана долу.



Почивката ми беше дошла много добре и раницата вече не ме смазваше така. Появи се друг проблем обаче, почна да не ми стига въздуха. Само че в никакъв случай не можех да се оплаквам, как така щях да се излагам пред слизащите туристи?! Mad Туристка с голяма раница уж, пък да мрънка... ееее, не става Sad Добре че непрекъснато имаше хубави неща за снимане, та си правех нерегламентирани почивки с фотоапарата в ръка Wink



И поспиранията за да отговаряме на въпросите на хората - "Вие накъде?", "Докъде?", "А къде ще спите?". Тошко пак беше най-изобретателен, на всеки отговаряше различно Smile
Половин час след хижата стигнахме Алековото езеро, спомням си колко много ми хареса то още при първото ми лятно качване на върха, много повече от Леденото после...


След него е и връх Палеца, който пък качих още при първото си изобщо качване на върха (пролетно) и сега като минавахме не се стърпях и се изфуках с това. Което, разбира се, е глупаво, защото това са само купчина камъни, макар първия път да ми се е струвало нещо голямо, страшно и изобщо постижение велико Laughing
Поне вече знаех къде вървя и не разчитах само на това, че Стефан ме води. Демек, поне знаех че има червена маркировка и трябва да вървя по нея Smile



Даже изпреварвах Стефан и Руми... леле, пазете се туристи и муфлони, бясно препускащо магаре по рилските пътеки Laughing



Само Тошко не можех да настигна, остави да го задмина.



Един час след тръгването ни от хижата видяхме и безименното езеро преди Леденото, както и синия покрив на заслона, който се подаваше между камъните. Зад безименното езеро се извисяват Алеко и още един връх, за който Стефан казва, че няма име, значи е безименен. Като езерото... или по-скоро езерото, като върха, защото е под него Smile





Аз сега знам, че сме ходили един час. Тогава ми се видя като два часа и половина най-малко. И даже до преди малко, докато не си проследих часовете, отбелязани на снимките, бях готова да се закълна, че от хижа Мусала до Леденото езеро се стига за минимум два часа Laughing
По всеобщо съгласие спряхме да си налеем вода и да поемем дъх на чешмичката преди заслона.



Идеше ми да метна раницата в езерото, добре че не е наблизо. Налях си литър и половина вода, раницата вече стана олеле-мале Излишно е да казвам, че в това студено време не ги изпих, което изобщо не трябваше да е така, вода трябва да се пие винаги, а не човек да се дехидратира от мързел и глупост. Sad

На заслона видяхме червена коса и бяхме прави - това се оказа Велина. Бърз, но ентусиазиран поздрав и вече бяхме пълен комплект Very Happy



Няколко минути изгубихме - макар че точно това не е никаква загуба - за да се дивим на това как камъните се отразяват по такъв начин във водата на езерото, че то изглежда празно. за пръв път виждах такова нещо, все едно не гледахме езеро, а празна дупка Smile
На снимките не си личи толкова, но на живо беше невероятно Smile





А ето ги и Алековото и безименното езеро от заравнеността над заслона, там където започва коловата маркировка, мисля че всеки има подобна снимка в архива си Smile



Тошко и Руми вече бяха доста напред по пътеката...



... Стефан и Велинчето приказваха някъде отзад и долу...



... а аз по средата пъхтях, снимах и се мъчех да си спомня колко се обикаля по тази изровена пътека Smile



Там където лятната пътека се разделя от зимната получихме неочаквано забавление. Група младежи също се качваха и този, който ги водеше реши да ги помъкне по коловете. Да, ама след известно време част от момичетата се усетиха, че има нещо нередно. Заради нас. Усъмниха се как така те се катерят по камъните, а другите заобикалят по пътека отдолу. Настъпи кратък бунт и по-голямата част от групата избяга от водача любител на камъни и колове, и се спусна на пътеката Laughing М-да, революция Laughing Все пак му останаха няколко фенки, които продължиха да се катерят нагоре с него Smile



Излишно е да казвам, че Стефан също спомена, че можем да се качим по зимната пътека.
Впоследствие тези предложения намаляваха пропорционално на изминатите километри Laughing

Ето и още една снимка на езерата, само че от Дяволския улей, същите са си, може би мъъъъъничко по-дребни Wink Но пък е повод за почивка и поемане на дъх Wink



И заслона с Леденото езеро ставаше по-малък. Вече се виждаше, че в езерото си има вода, насладих се на гледката Wink



Което отговаряше на въпроса на Велина, дали скоро ще стигнем Smile



Малко преди върха срещнахме сляпо момче, водено от жена, може би майка му. Поздравихме се и си помислих как никога и за нищо не трябва да се оплаквам в планината, особено на такива лесни пътеки, като тази до Мусала. Това сляпо момче се беше качило до горе и слизаше усмихнато и то при положение, че не можеше да види нищо от чудните гледки наоколо. А ние мрънкахме дори и едно облаче да се покаже и да ни скрие слънцето за някоя хубава снимка. Жалко, че такива обещания бързо се забравят, но все пак нещо надявам се остава в душата и мислите. Особено в планината трябва да сме доволни на всичко, което виждаме, преживяваме, усещаме и получаваме. Както казваше майка ми "Който не е доволен на малкото, няма да е доволен и на многото", една мисъл, която често цитирам и аз и от която се старая да се водя, макар и не винаги да успявам. Rolling Eyes
В пет и двайсет бяхме вече на равното преди върха, можехме да си поемем дъх, почивката беше близо Smile То не че бяхме вървели много, по-малко от час от Леденото езеро, но поне при мен налятата вода се усещаше в раницата Sad







Бях намислила да пия горещ чай горе, едно защото ми се пиеше нещо топло, друго заради това, че трябваше да поемам течности, а не ми се пиеше вода и трето мислех да сложа повечко захар, т.е. за енергия. Обаче другите не бяха настроени за дълги почивки, пък и вече следобяда отиваше към вечерно време, така че само си направихме общи и поединични снимки Smile





Ама сме убавци и убавици, а? Имало ли е някога по-лъчезарна и готина група мезейци? Нямало е! Very Happy И няма и да има, макар да се надявам следващите години да имаме голяма конкуренция
Wink Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Окт 07, 2014 7:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Сеп 27, 2014 10:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ристо Туристо



Регистриран на: 02 Окт 2008
Мнения: 4314
Местожителство: на 950 м.н.в.

Мнение Отговорете с цитат
Punk

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки
Нед Сеп 28, 2014 4:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
"Ми то най-високото го минахме още първите часове,що ни трябва да бъхтим още толкова дни."
"това е моя реплика нека аз да я кажа"
Вто Сеп 30, 2014 8:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
"Безмълвна нощ е обивила
со тъмния си плащ света,
и броди безпокойно само
из него моята мечта."
П. П. Славейков


Пет минути след като си направихме общите снимки тръгнахме от връх Мусала. Направих си устата да пренощуваме там, но уви, това явно не съвпадаше с плановете и се наложи да метна отново раницата на гръб и да последвам водача Тошко



Беше пет и половина, личеше си, че денят постепенно си отива, което допълнително се подчертаваше от мрачевината, която облаците над нас носеха. За щастие точно в този момент дъждът от тях се изсипваше някъде другаде, а не над Мусала Smile
А нас ни чакаха Близнаците...



... и Манчо Smile



Стефан се опита да изкопчи от всеки от нас отговор на въпроса "Съществува ли връх Малък Манчо?" Поради това, че първоначално не можехме да разберем какво се иска от нас да отговорим, имаше известно мънкане, подпитване с насочващи въпроси, уклончивост и прочие тактики. После аз категорично разпознах котата на Малък Манчо Wink Накрая май си признахме, че ни е все едно и такива географски вълнения са ни чужди, още повече притиснати под тежките раници. Единственото, което ме интересуваше относно този връх е, че този път нямаше да се налага да го качвам Very Happy
И както се казва - дотук беше лесно, оттук нататък започва слизането Wink



Велина, която все повтаряше колко ни бави, припкаше напред по склона Smile Тук някъде установих, че звънчето, заради което търся с поглед кравите е закачено на нейната раница Laughing



На седловината между Мусала и Малък Близнак се разминахме с един човек, който отиваше към Мусала. Чак му завидях, че въпреки стръмното качване сигурно ще остане да спи на върха. А ние кой знае докъде щяхме да вървим... Sad Седнах малко на един камък да почина. Тошко и Руми запъплиха нагоре...



...а Стефан беше останал отзад да подкарва изоставащите от стадото Wink



Планината изглеждаше ту мрачна и негостоприемна...



...ту светла и приветлива Smile Както и при човека - зависи към коя негова страна се обърнеш Wink При всички случаи гледки не липсваха и честичко спирахме да почиваме и да се заглеждаме.



Мусала се изправяше внушително зад нас и още повече ме караше да съжалявам, че не съм там с чаша топъл чай, който да ми сгрява ръцете Confused



Стефан продължаваше да предлага да не подсичаме върховете, а да ги качваме, естествено никой не изгаряше от желание да го прави. Пътечката приятно се виеше между трева и камъни и по нея се вървеше леко.



Даже и слънцето реши да ни се усмихне и да ни стопли, преди да се скрие окончателно в края на този труден първи ден Smile



Струваше ми се разумно да спим на седловината преди Маришки чал, макар че там се виждаха някакви вече разпънати палатки. Разменихме поздрав с хората пред тях, отдалече, защото отминахме.



Защото на Стефан седем и и половина му се видя ранен час за спиране и продължихме. Умората обаче ни беше натиснала сериозно и усещахме как започваме да се влачим с последни сили. Не бяхме вървели чак толкова като часове, но денивелацията си беше сериозна, а и раниците изобщо не бяха леки. В групата настъпи брожение и всеки започна тайно и явно да се оглежда за място за бивакуване. Естествено такова нямаше, защото подсичахме върхове и равно място нямаше.
И ето ги уморените герои, които съвсем не по геройски се влачим по рилските пътеки



Единствено залеза компенсираше донякъде...



Седнахме за почивка при отбивката за хижа Грънчар. Хапнахме по някоя вафла, кой каквото имаше за бърз достъп, обсъдихме какво ще правим. Беше ясно, силите свършваха и трябваше да се нощува на първото равно място, което намерим. Стефан ни увери, че такова има чак като минем Манчо, от другата му страна. Стори ми се, че го казва почти с удоволствие, предвид плана, който имаше за първия ден Evil or Very Mad


Установих, че не вървим по червена маркировка, а май по зелена. Ех, все има по нещо сбъркано в тези маршрути. Как едно просто магаре с четири кьопави крака и лошо чувство за ориентация да се оправи по тях и да установи кога водачът му го е излъгал да бъхти още първия ден като изоглавено?! Blink
В осем и петнадесет се спускахме към Манчо.



Тошко се опита да намери някакво равно място за бивак, но въпреки усилията му нямаше и продължихме нататък. Още около час обикаляхме този гигант, независимо дали беше един връх с четири коти, два върха с по една или две коти или там каквото и да беше... Много трудно, с чести почивки с присядвания по камъните се придвижвахме напред. Почти по тъмно, след девет и половина се спряхме на първото равно място. Бяхме близо до Заврачица, но нито имахме сили, нито желание да ходим там.
Разпънах чувала много бързо, духаше студен вятър и усещах как скоро ще започна да тракам със зъби. В далечината се виждаха светкавици, за щастие небето над нас беше чисто. Вмъкнах се в спалния чувал и бивак сака, увих се доколкото можах, така че да са ми свободни ръцете и хапнах набързо.
В десет часа бях сита, стоплена и готова за сън. Направо не ми се вярваше, че този ден свърши.
Ами лека нощ Very Happy



_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Окт 07, 2014 10:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 1 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov