ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Автор Съобщение
Ристо Туристо



Регистриран на: 02 Окт 2008
Мнения: 3985
Местожителство: на 950 м.н.в.

Мнение Отговорете с цитат
Голяма смелост се иска и предизвикателство към природата и себе си е да направиш дълъг преход тази година.
Браво

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки
Вто Окт 07, 2014 10:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
Яни,страшна си!И съвестна.Всичко записалка ти старателно,макар и уморенка.Брависима!
Това спане под връх Манчо ,бе най ужасяващото преживяване в живота ми.Сравнение мога да направя само с нощта преди да родя 1-то си дете-в болки и умираща от страх и стрес.
Аз и сем.Христови бяхме пътували цяла нощ;те бяха вървели 13 часа,аз 7-8.Много късно спряхме за бивак,нямаше време за преобличане-вече зъбите ми тракаха и така легнах с лекото си облекло,гледайки към небето и непрестанните светкавици в далечината.Цяла нощ ,втора подред, не мигнах- буквално.Явно поради безсънието от предната нощ и умората,треперих както никога - до сутринта.
Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Но бях очарована от Рила...
Давай ,Яни!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Сря Окт 08, 2014 1:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Браво Яни,получава се,страхотно така на порции,но и реално по този начин си премина деня!
Най-запомняща се първа нощувка, на такава височина и на открито,при реална възможност да завали по някое време!
Така с приключения бе всеки ден, друго си е да ти върви и то много,все "по вода",късметлии без прахоляк чистичко...

Продължението чакаме с нетърпение!?
Сря Окт 08, 2014 7:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
rumi_xristova



Регистриран на: 12 Мар 2012
Мнения: 138

Мнение Отговорете с цитат
След добрия разказ на Яни за първият ден, мисля да пусна линк за снимките ми от него:

https://plus.google.com/photos/108520714067713265624/albums/6053809442599290961?authkey=CJHoydeG0-aLyAE
Пон Окт 13, 2014 7:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1375
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Ето моите снимки от Е-8 от първия ден. Кратък коментар на деня - малко по-късно. Smile

01 ден - https://plus.google.com/photos/108881092652280513852/albums/6052172552908777697

(За протокола:
Снимките са много, но повечето са документални, фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
Ако някой има забележка към дадена снимка (или клип) - нека пише, ще бъде изтрит от въпросната снимка (клип) без въпроси.

Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:

Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че е било пролет, докато всъщност е било лято).

И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук.
Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.

В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.)
Вто Окт 14, 2014 7:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
За Рило-Родопската одисея на „Кобилка, Диви Мустанги, Товарни Добичета и Куцото Магаренце” през лято-2014

Предговор
Предистория или как се роди идеята

Всичко тръгна от един разговор през лятото на 2013г.Вървях по Е-4 със Стефан и Живко за първите 3 дни.Отвори се приказка за това, че Стефко има Е-3, сега прави и E - 4, само E - 8 остава.
Може и да я направим, не уточнихме, че ще е точно пък догодина, но се получи все пак.
Изкарах с тях до Мальовица.Отпуската ми свършваше, а те си завършиха E- 4 успешно.
Прибирам се от там през Самоков и София.Минавайки през първия град се сещам за познат.
Звъня. „Къде си?”.Отговора. „Приключваме с Е-4, остава ми Е-8, може да пробвам догодина.”
Казвам и аз къде съм бил и че също ми се ще по E - 8. Разбираме се, ако има, да сме пак заедно.

На ходенията за разчистване при Ришки проход, пак се подхвърли такава идея за лято 2014.
Окончателно се навихме и решихме да осъществим похода при строежа на чешмата Мечулица.
Яница и Руми приеха и те идеята.Стефан се нае с отварянето на темата за Е-8 във форума.
Да определим датата за тръгването се падна на нас с дъщерята.Понеже бяхме на работа.
Отпуската ни е предвидена за края на юли и началото на август.Сестрата и брата разполагаха със времето си.Намеренията ни да участваме в СтаРа 100х24, почиваме малко и тръгваме.
Своевременно уведомих и приятеля от Самоков, когото държах в течение на нещата.Идва с нас.Така 5 човека бяхме вече сигурни.Отзова се и още едно момче, чрез планинарския форум.
За начало избрахме 26 юли, датата на която тръгнахме и на Е-3.Стана случайно, а не нарочно.Съобразихме се с отпуските на двама, да можем да приключим до 10.08, на 11 са на работа. Дори и при някакво забавяне да ни стигне времето.Уговорките са направени.

Строго определен план и график за движение няма.На место и в предвид обстановката се решава.Нощувките, тъй като не навсякъде има хижи, когато се налага да бъде на бивак.Програмата за минимално кратко време ще са ни нужни 10, а максимално до 15 дни.

Четиримата основни участници и твърди пешаци, вече навярно са познати и намат нужда от предсавяне. Яница, Стефан, Руми и моя милост.
Приятелят от Самоков, Косьо ни бе спътник доста време по Е-3 и завършил го.
Рекаро-Павката, преди похода се бяхме чували само за уговарянето и в началото. Запознаването стана по време на похода, чак на Юндола. С Велина-Раин се познавахме от СтаРа-2013, изяви желанието да се включи за в началото само, можеше и да продължи, но така бе преценила че може, това и направи.

Предвид липсата на маркировка в Родопите, ползвахме жокер, обади се на приятел.Трак подсигурен от адаша, машинка от Ники-Ексит, но основно ползвахме телефона на Павката.
Благодарности отново и към тримата, иначе вероятно нямаше да можем да го осъществим.

Разбрахме се кой както може да се придвижи до Боровец и се съберем за старта от 9 до 9:30 в центъра му на 26 сутринта. Не стана точно така в действителност.

Предвид вече събрания опит, доста дълго, слагах и изхвърлях претегляйки всичко в раницата.
Опис на съдържанието и:
1.Раница 1 457г. 2.Студоз. яке 552г. храна нож 382г.
3.Анцунг д. 287г. 4.Спал. чувал 594г. 1.краставици 456г. дж.нож. 84г.
5.Анцунг г. 367г. 6.Студ.пантал. 319г. 2.домати+каш.597г. канче 87г.
7.Полар р. 320г. 8.2бр. тениски 288г. 3.орех .ядки 283г. чорапи 323г.
9.Шалте 325г. 10.Клин+тениска 335г. 4.стафиди 471г. лекарства 641г.
11.Дъждбр.з. 302г. 12.Анур.с.+гети 216г. 5.ядки др.пак. 568г. въже прос. 33г.
13.Бивак сак 306г. 14.Влагоуст.пант. 237г. 6.бисквит.тук 168г. игли+конц. 12г.
15.Пончо дъжд 330г. 16.Щеки 744г. 7.вафла варна 393г.
17.Трион джоб. 138г. 18.Брадвичка д. 454г. 8.2 пак. Белв. 652г.

Оставена е – без палатка с тегло 1 440 г.


Общо- 3 832г. 3 739г. 3 588г. 1 562г.

+още Обувки+санд. -916г. шоколад 2х80г.=160г. + пържоли 568г. + ракия 200г. = 1 844г.

краен резултат излиза да е 14 565г.

в Лекарствата са включени:
мазила- Йодасепт 100г. ,Лиотон-1000 в тубички 30г.,Алергозан-10г. ,крем Здраве-30г. кутийка,
по блистер с аспирин/аналгин,парацетамол/, За разстройство и против повръщане по половин,
диклак е за схващане , урбазон +спринцовки и игли при ухапване от змии, спазми, левкопласт,
бинт обикновен, различни размери/може и еластичен/ и такъв като мрежицка -чорапче, марли. Ножички, не е наложително, става с ножче, но дамите обикновено имат, а може и нокторезачка.

Да не се забравя! Кибрит или запалка, а може и двете. Сапун сух или течен в пакетчета.



Началото

Пътуваме с нощен влак, така че сутринта да сме рано в Костенец, за да хванем автобус за Боровец. Разбрали сме се с Велина, да пътува със същия влак и се съберем на слизане.

Така и стана, сутринта сме май единствените слизащи на гарата в Костенец. Време до тръгването на автобуса над 3 часа.Използваме го да откраднем по някоя дрямка в чакалнята.
Това му е неудобното на нощното пътуване недоспиването, а после те очаква тежък преход.
Преди да тръгнем, закусваме с топли банички, за мен чай, дамите по кафе. Разузнахме за това кога ще тръгне буса след 8 часа и къде се предлагат закуските предварително. Време достатъчно и за това. Накрая потегляме. Пътуването отнема към час време.

Всъщност всичко това ни е вече познато. Правили сме такова пътуване преди години към Рила.

На спирката при стария център сме първи, чакаме другите. Косьо и Павката се обаждат, че ще ползват лифта за да стигнат хижата, ще се търсим нагоре към върха, не стана точно така. С Велина изчакваме да пристигнат с автомобил Яница и Стефан с изпращачите Веско и Деси.

Главните виновници са налице. За началото има и торта. Заподозрения за това е Яница, нали.
Нед Фев 22, 2015 8:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2327
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
todor__x написа:

За началото има и торта. Заподозрения за това е Яница, нали.

Заподозрян, но невинен, Стефан беше купил тортата от Кауфланд Smile

todor__x написа:
Предвид липсата на маркировка в Родопите, ползвахме жокер, обади се на приятел.Трак подсигурен от адаша, машинка от Ники-Ексит, но основно ползвахме телефона на Павката.
Благодарности отново и към тримата, иначе вероятно нямаше да можем да го осъществим.

Категорично не съм съгласна. Наистина GPS-а помогна на двете проблемни места след Аврамово и преди Шейновец, но пък знаеш че заради него слязохме погрешно в Сърница.
При всички положения обаче смятам, че ти и Стефан щяхте да се справите и без GPS. Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Фев 22, 2015 10:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
todor__x написа:

За началото има и торта. Заподозрения за това е Яница, нали.

Заподозрян, но невинен, Стефан беше купил тортата от Кауфланд Smile

todor__x написа:
Предвид липсата на маркировка в Родопите, ползвахме жокер, обади се на приятел.Трак подсигурен от адаша, машинка от Ники-Ексит, но основно ползвахме телефона на Павката.
Благодарности отново и към тримата, иначе вероятно нямаше да можем да го осъществим.

Категорично не съм съгласна. Наистина GPS-а помогна на двете проблемни места след Аврамово и преди Шейновец, но пък знаеш че заради него слязохме погрешно в Сърница.
При всички положения обаче смятам, че ти и Стефан щяхте да се справите и без GPS. Smile


За това спор не може да има. Фен съм на чистото ходене, минаване.
Предпочитам с оскъдна и без маркировка, само че отпуската ни притиска.
Иска ни се да е по-леко и приятно, но се съобразяваме и с времето с което разполагаме.

Относно тортата, вече е традиция. Имаше я и бе вкусна.
Пон Фев 23, 2015 10:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Пускам и ден първи + бонус...

Нека похода започне сега:


Ден 1 26.07 събота Боровец, Мусала, някъде под Манчо

На най-високия връх

Раниците си остават на спирката. Със Стефан и Руми до фонтана и пощата, така е по книга.
От тук е началото и снимки от мястото за протокола на събитието. Покрай спирката, чешмата и кафето, вземаме раниците, останалите потеглят с нас нагоре. Новия център, хотела и станцията на лифта. Велина тръгна малко по-рано да го ползва, а сега и Веско, ще се видим на хижата.

Продължаваме още малко нагоре и на юг по асфалта.След което поемаме по Мусаленска пътека. Стефко води. То може и да се продължи за още една серпентина по шосето, а така я избягваме. Маркировката май е точно от там.Сега леко изкачване през гърбица и прехвърляне през мостче и пак до щосето. По черния път си тръгна и маркировката. От тук не сме минавали.
На Мусала сме се качвали, но пеш по Ситняково и х.Чарър войвода, през Дено и Гроба.

Отначало пътя е от изток над реката /Му саленска Бистрица/ по-плавно се набира височина, някъде е и равно.Прехвърля се от запад на реката, по мост. Пътя прави няколко серпентини и завои да се качи. По пътеката те се подсичат и пресичат пътя. Още долу се върви за малко по просеката и под лифта.Тук сме във висока иглолистна гора и гледката е нагоре към небето.
Нататък пътя продължава в ляво и нагоре източно от нея. Със сравнително поносим наклон се набира височина. Не се уморяваш бързо и е приятно ходенето, но за този който е свикнал.

Компанията е чудесна, не сме спирали да си говорим, откакто се видяхме. Темите са най-различни. Планинарски, исторически, философски, поетични и патетични, образователно-фотографски. Така и почти неусетно сме се вдигнали доста нагоре. До огромен къс скала.
Навярно сме на около ¼ от пътя към върха. До тук на 2-3 места имаше и пейки за почивка.
От запад някъде трябва да са скалата Иконостаса, Иванков камък, Каменливия дол.

Нататък отново на няколко места има пейки. Наклонът тук е по-малък стъпката ни спори. При следващата скала, малко преди да се пресече реката по Велчевото мостче пак има пейка. До тук караме без почивка, но мястото е заето от почиващи си младежи. Пресичаме реката, завой набираме малко височина и сядаме за кратка 5-10 минутна почивка. Половината път е изминат.

Младежите от преди малко ни задминават, към върха след хижата отново ще се засечем. Сега обаче те продължават нагоре в дясно по пътя. Ние се отклоняваме от него и сме по пътеката по ЗКМ в ляво през клека. Има стълбове на стар електропровод или телефонна линия без жици. Тук се върви не е трудно, просто трябва да си внимателен къде стъпваш. Пазим краката, че сега тръгваме и да се контузим, отпада похода и всичко. Така е и нататък, бързаме, но внимателно.

Стръмнината не е голяма, по е открито, не сме в гората като до преди малко, има гледки. Напред и нагоре към върха, забулен в облаци и мъгла, но се мярва на моменти. Доста динамично и променливо става времето, а си бе хубаво до тук и продължава все още да е.
На запад се виждат ски пистите и влековете по склона. Горната станция на лифта. Проследява се и линията на пътя от там към хижата, но тя не се вижда от тук. Водача е перфектен, показва и обяснява за всичко подробно, но дали съм запомнил поне нещо от всичко е друг въпрос. Да видим, Ястребец, Маркуджиците, Безименен, Алеко, Мусала, но и това че ми са познати вече също помага все пак. На изток няма кой знае каква гледка към Средния чукар, под него сме.

Излизаме на обширна заравненост, като праг стъпало преди и под хижата. Още едно набиране до там. Мъгла но лека на талази. Мястото е мочурливо и влажно пътеката си личи. Трябва отново да се пресече реката, по брод но е пълноводна. Двамата със Руми сме по сандали и ги събуваме да прецапаме, добре ни подейства студената вода освежаващо, че бяха загрели ходилата. Другите по внимателно и помагайки си, също преминават, раниците се прехвърлят.

Следва кратко и стръмно изкачване в лека мъгла. Облаците се сгъстяват, започва да ръми. Вадим дъждобраните. Вече сме почти изравнени със старата каменна хижа, работено е тук, може и да е малко но е направено нещо личи си. Проследявам с поглед, пътеката по която дойдохме предния път от Ситняково и Чакър войвода между Гроба и Дено. На изток високо, де обвити в мъгла или за кратко в слънце са върховете и билото. Различава ме ги сега Шатър, Дено, Сфинкса, Иречек, Трионите, Малка Мусала. Време е и за обяд на хижата, часа е 13:30, почивка. Влизаме в хижата пълно е, но се намират места, а навън заваля, излива се, успяхме.

Хапнахме доволно, дъжда почти спря, прояснява се, ще тръгваме. Да ама не става, пак се излива като от ведро, ще почакаме още, де да ходим в тоя дъжд. Забавихме се общо за час.
С Веско се бяхме намерили вече. На изпроводяк снимки за спомен пред хижата и с Деси. Не ни се разделя, приятно си ходихме до тук, но трябва няма начин. Те трябва да се прибират.

Ние сме нагоре и напред към върха, в дясно по лятната. Добре се получава, миналия път бяхме по зимната в ляво по пилоните, отдавна беше, но натам ходихме, не както е сега. Срещаме много хора които слизат от върха, което е нормално за еднодневен поход. В нашата посока почти няма никой, групата младежи и 2-3 други туристи, единици са. Набираме височина. За глътка въздух почивка и поглед назад. Колкото повече се отдалечаваме от хижата и качваме на високо, толкова гледката назад е по-обзорна и красива. Мокро е но вече и не ръми дори, чисти се мъглата, ще напече както е тръгнало. То това му е хубавото на лятото, дълъг ден има време за всичко. Да се наквасиш, но и да изсъхнеш, че дори повтори и потрети по някой път. Сега не.

Минахме езерото над хижата, другото от изток и то е долу. Пътеката се вие по камъните, на прагове и стъпала към следващото езеро, заобикаля и се качва към следващото, стръмно си е.
Извивки, завои и серпентини преодолени. Достигаме до зослона „ Еверест”-Леденото езеро.
Глътка въздъх, вода пийнахме по-долу от импровизирана чешма. Гледката на изток сега е повече от перфектна, нагоре също, на запад почти е чисто, чудесно време. От къде ли може да се мине за да се се качат, оглеждаме, от тук навярно или пък от там така да е.Велина е тук и поемаме нататък. Очаквах да се засечем и с момчетата, още долу на хижата или тук, но ги няма, къде ли са, пред или са зад нас, не би трябвало да са назад, няма начин трябва да са някъде на горе. Дано се намерим на върха, ако не ще звъня да ги търся и разбера накъде са.

Става доста стръмно. Преди малко по-долу и тук вече разпознаваме пътеката, минава ли сме.
Върховете се оглеждат във кристално чистите, огледални води на езерото, запленяващо е това.
При скалата избирам по подсичащата пътека в ляво, а не по ръба и въжето и пилоните на зимната. Младежите пред нас поеха по тях, но след малко, повечето се върнаха по тази. Това навярно е Палеца, но Стефко бе доста по-долу, за да питам, а после вече бях забравил.

На пътеката се разминаваме с последните слизащи от върха.Направи ми впечатление, че имаше и сляпо момче между тях, водеха го, но се иска голямо умение, сила и воля за това.
Мога само да се възхищавам на духа който трябва да имаш. Едва ли ще разберем, но хвала.

Малко преди 17ч. сме на върха. Добре сме се представили, като по учебник за 6ч., вадим един, престоя на хижата не го смятам. Вярно после щеше да ни е нужен, дори и по малко 10-15 мин. само не ни стигнаха, за да бъдем вечерта близо и до вода, но това не го знаехме до сутринта.

Събираме се на върха за обща снимка при пирамидата. Докато чакаме Яни, Стефан и Велина си сложихме и печати в книжките, че миналия път бяхме ги забравили. Сега пък бях забравил друго, картите за маршрута останаха у дома на масата, е ще се ориентират докъде сме по тях.
Доста хора има при върха разпъват се палатки, явно се канят да останат тук за вечерта.

Първия и най-висок връх по маршрута е преодолян, но това е само началото и то за деня. Започваме спускането по ръба основно на серпентини на изток, югоизток. Покрай паметника, на север и на ляво има разклон за х.Марица. Надолу към седловината Велина направо хвърчи.
Набира стабилно преднина и нататък вече води по пътеката, като на изкачването съм Близнаците намаляваме разстоянието, но не сме я настигнали, а само скъси ли дистанцията.

На слизането от Мусала, срещаме самотен колега, някъде по средата. Докато ние качим Малкия Близнак и той се е качил на най-високия. Обаче тук е по-друго, по-леко качане, то в същност не го и качваме до горе, доста високо подсичаме по пътеката от север. Все пак си е стръмно.Скалисто на места, доста се върви по трева и през клек.През седлото от изток към Големия се качваме от запад, югозапад и пак високо подсичаме от юг без да качим връхната точка. Набираме бавно височината, на серпентини и почивки, по-малко, на глътки въздух.

На юг е долината на р.Бели Искър и язовира.Отново отделни скали. Върха всъщност е двуглав, кое е по-високото? Това от север, тази връхна точка-кота. Спираме по на често, но не от умора, а по-скоро за да се насладим на това което се открива като гледки напред, встрани и назад. Стефко е по средата и показва, обяснява, да знаем, ама сме си любопитни, все задаваме въпроси. Маричиния връх, накъде? Той е средищен връх свързва с Ибърското било на изток.

При седлото от юг група която бяхме забелязали пред нас се настаняват за вечерта, разпънати и се разпъват 2-3 палатки, оформят и място за вечеря, е за тях прехода за деня е приключил.
Аха, ясно ще го подсечем и него високо от север. Отново поглед натам към долинната и изворите на реката и езерата, вече от друг ъгъл. Маричиния циркус. То си е така едно се скрива, друго излиза. Доста голяма дъга през скалите и слизане на серпентини. Слънцето!

Продължаваме разклона за х.Грънчар, лятната, а след това и зимната пътека в дясно. Викаме на Велинчето, по зелената, а не по червената марка в дясно, тя не е за нас тук, нашата е в ляво.
Малко объркващо, но това е вярното. Поуморихме се вече, почти сме се събрали на куп, в колона, не така далече един от друг, като преди малко. На юг са Суха вапа, Овчарец, Песоклива вапа , май ми дойде множко информация та, може и така да беше, дали не бъркам. Залеза!

Седловината нататък Джанка, май да беше. Манчо е пред нас. Стефко задава въпрос, от колко връхчета е съставен, Голям, Среден, Малък и още 2 различавам, но да споря за нещо с което току що съм се запознал и добивам представа, няма как да стане, съгласявам се с това което ми дава като информация. Вече съм и доста уморен и времето си напредва. Ропалишкия циркус.
Преодоляваме и по-нисък безименен връх, отново скали и сипеи, красотата е около нас.

Оглеждаме се за удобно място за нощувка от запад. Едно, второ, трето място при седлото, ама все нещо не ни харесват. Все пак настоявам да спрем, уморен съм, но и май най-много обикалям. Стефко настоява от изток е по-добре, влизаме в спор, всички са за това да продължим, не ми се иска, но ще трябва. Това всичкото е почти на ход през седлото с леко забавяне за оглеждането. Красиво си е и тук, слънцето е скрито не е залязло, още отблясъци.

Вече сме поели наторе да качаме Манчо, от юг по склона. Вдигане отново доста на високо и сякаш няма край, а трябва да го подсечем все пак. Скали, клек, серпентини, доста зор видях, точно това не ми се искаше да правим вкрая на деня. Изравнихме се накрая, излизаме от изток.
Здрачава се вече, скоро ще се стъмни, слизаме. Вярно е тук местата са по-удобни за бивак.

Оглеждаме няколко места, накрая се спираме на едно, на близо ще сме един до друг има място за всички. Вадим шалтета и чували, бивак саковете. Гледам да се оправя докато се вижда. Вечеряме почти на крак. Доста студено става. Отсреща но доста далеч, стадо коне.
Навличам студозащитните дрехи и в чувала, щерката и тя е готова. Прибирам храната.
Гледка на изток и на юг най-вече, селата, а може и градове да има, в светлините на лампите.

Вече сме на челници. Яни и Стефан се приготвят за лягане и те, Велина още се суети нещо. Чак на сутринта вече разбрахме, че не се е облякла добре и е било студено през нощта, не могла да се наспи, почти не мигнала. Уморена била, а всъщност така пък е натрупала и недоспиване пак.

Заспах си и то почти веднага, няма как да не е като си уморен, но и ми беше топло и удобно. Вярно на 2-3 пъти се пробуждах, да се завъртя на другата страна и пак съм си заспал. Доста се гърмя и святка през нощта, къде по далече, къде доста близо, но ни се размина с дъжда. Доста студено си беше вечерта навън, но в чувала си ми беше топло и добре.

Това е и нощуването на най-голяма надморска височина навън и на открито до сега от мен.
Преди изгрев, на разсъмване, по билото от запад преминаха два силуета. Доста далеч високо.
Навярно бяха пастирите на стадото коне и от него се притеснявахме, да не ги подплаши нещо.

Не съм правил равносметка за изминатите километри за деня, но не са много малко към 20.
Приблизително може и повече да са. Взето за около 12 часа. Реално, чисто вървене да е 10.

Отчитайки престоя заради дъжда, за този преход, спокойно който иска може да стигне до х.Заврачица за нощувка. Местото най-удобно за бивак и до вода, пък е само на метри по-долу от това на което ние нощувахме, трябвало е да слезем още малко по долу, на ниско.



2 ден 27.07 неделя Източно под вр.Манчо, Седл.Заврачица, покрай Ибър, по Каменити, Острец, Равни, яз.Белмекен, х.Смирненски

През буря и градушка
Пон Фев 23, 2015 10:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Да пускам ли следващия ден?
Само текст е скучно май, фотографите готови ли сте със снимките?
Сря Фев 25, 2015 10:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
Бравос ,Тошко!Изненада ме!Пускай!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Сря Фев 25, 2015 11:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
2 ден 27.07 неделя Източно под вр.Манчо, Седл.Заврачица, покрай Ибър, по Каменити, Острец, Равни, яз.Белмекен, х.Смирненски

През буря и градушка

Сутринта се събуждаме на разсъмване. Задрямал съм след като по билото минаха двама човека. Конярите предполагам са били. Навярно говора им ме бе събудил тогава. Доста е студено. Бързо се прибира багажа. Тръгваме да се сгреем на ход. Закуската като напече и някъде, да има вода.

Има съвсем на близо, но само се поизмиваме и пием, попълваме си запасите. Това е мястото за нощувка, ще знаем за нататък. По карта го дават чешма с име Усмивките, засмяхме се де. Място за бивак.

Плавно и бързо слизаме към седловината Заврачица по пътеката и ЗКМ. Личи си Кайзеровия път от хижата на запад през този превал и кръстопът към Грънчар. Насреща е като плато равно, е снякоя гърбица.
Янчов връх по нищо не личи. Малко преди седлото и в ляво, север или запад се отделя Кози рид и към Кози връх. От тук е почти равно, през седлото натам лесно може да се качи, ама оттатък, на север, са си големи скали. Отделя – вододел на Права от Тиха Марица.

От Янчов връх на север към р.Марица е безезерен циркус, но на юг си има езерца, а насреща в дясно се отделя Янчов сърт- рид, хребет /Парчето/. Може да се слезе към р.Ропалица в дясно.
Открито е звъня на Косьо, нощували в Заврачица с Павката се събрали вчера по пътеката. Сега ве че тръгнали от хижата да продължат за днес. Ние вървим също, дано се засечем по път. Успокоих се.

Слизаме към седлото пред Средни връх /Ортачал/. Мъгла се надига отдолу. Нататък хребета продължава към Марина вапа горист връх и рида Врановище. Доста стръмно и тежко е качването на Ортачал, бързаме да изпреварим мъглата, но не става обгръща ни на моменти. Слънцето и то се мъчи да пробие интересно е. По рида Заврачица наляво. Все са с двойни имена, старо и ново – Цигански връх /Ченгенечал/, Дяволски връх, Мустачал или пък /Заврачица/. Малко преди да излезем на високото, там пред нас доста близо уж мярваме хора, но е в мъгла и срещу слънцето.

Ехооо, викам. Отговарят, ми това са тези с които имаме уговорката, Косьо и Павката, ще се настигнем май, дано поспрат. Да ама не, /има такъв лаф на Бочаров/. Бързат, много, после им лепнахме и името„Мустангите”.
Качаме се, нататък равно, но няма никой, тук на високото слънцето проби чисто е, а долу под нас се стеле мъгла на талази. Изглежда красиво.
Срещаме друг турист, разговаряме, а и питаме за момчетата, срещнал ли е такива. Да разминал се с двама преди малко, най-много до 5мин.
Тука правят впечатление два големи дълги изкопа-рова, няма начин да са естествени. Дали границата не е минавала тук някъде? Приятно се ходи.

Хубавото бързо свършва, сега пък слизане. Нов циркус и долината на Казанишка река. Вече се загряхме, напече добре, търсим удобно място между скалите за да спрем за закуска. Време е.
Пресичаме поточе, удобно място към следващо с водопадче, има и плоча от черен мрамор насреща. Разполагаме се на удобни места. Хапваме.
Закуската отнема към половин час, но е добре дошла, гладна мечка хоро не играе. Все си е друго да ходиш с пресни сили, но и зареден с енергия.

Продължаваме спускането по западния склон на върха, на серпентини и слизаме в долината. Обаче се мъти нещо. Облаците се събират, страшно.
Доста е влажно и мочурливо, поточета, локви, рекички, езера или гьолове, язовири, тежко е. Прескачаш, заобикаляш и цопваш малко или повече.
Все по-страховито взе да се облачи, не не е мъгла на дъжд отива да е.
Пресичаме и реката, прехвърлихме се на Ибърското било. Май е време да вадим дъждобраните, си казваме. Докато ги сложим и си заваля.

Отново качваме не е стръмно, но с дъжда и стелеща се мъгла, гадно неприятно. Май ще става и по-зле. Гърми святка се все още е далече, дано ни се размине. Среща с групички от руски спортисти, поне 5-6 по-големи и малки като брой хора. Бягат , явно са тръгнали от базата на Белмекен.
По рида на Черната скала, обръща го на скреж, градушка. Гърми и се святка вече до нас. По далеч от пилоните, ама то докато светне и трясне, я да слезем по-долу и изчакаме малко. Само да не се разделим пък сега.

Велина поизостана на качането и Стефан я изчаква. Понамаля и май вече е по-далеч, вдигаме се пак горе. Двамата вече са пред нас, пъплят по нататък към следващия рид, хребет Пъклица. То точно това си и беше измъкнахме се от „пъкала”. На север е Дявлския връх/Ченгенечал/ , друг пак отново с такова име. Нататък сме към Даутица /Кърдалийца/. Трудно е да се запомнят всички имена и кое накъде е. Може и да съм се пооплел, водача ни по-добре се справя и ни ги обяснява кое какво е по пътеката.

Времето ще се оправи явно взе да се разчиства и почти спря да вали, но всичко е бяло от градушката и влажно. Насочваме се към друг Среден /2/ връх/Ортачал/, а трябва да стигнем до под връх Белмекен, язовира и връх Софан. Слизане на първо време към долината на торфището Мочурище/Чалтъка/. Горе е добре каменливо и дъжда спря, дори напича пробива. Вече си вървим добре, отдъхнахме, страшното мина, замина.

Трябва да се пресече реката по брод, пробваме на няколко места, дълбоко е не става. Намираме тясно място ще се скача. Раниците се свалят, Стефко се прехвърля, хвърляме му раниците. После прескачаме един след друг, не се размина и цопване с единия крак на някой. Вече сме на Ибърския дял, ниско долу по склона на върха, преодоляваме поредица от поточета и деренца. Край нямат сякаш, вода, мокро и кал, гледаме да е уж по-сухо, но все някъде цопваш. Обикаляме от юг и излизаме от югоизток , тук има разклон за направо към язовира в нея посока, маркиран е с пилони. Насреща виждаме и хора с куче, но ще е доста трудно да се премине през мочурището, на места са си гьолове големи, езера направо.

Вдигаме се нагоре за сега вече почти нямаме шляпане в батака, излизаме на седловината Ушите. От тук на ляво може да се качи Ибър, но ще го оставим това за друг път. Ние сме към Каменити връх в дясно, много стръмно е по пилоните, но лятната пътека скоро завива, ще го подсичаме, това е добре. Излизаме от север на тераса при скали, тук е завет и на припек място удобно за сядане, време е вече да обядваме, а и имаме нужда от почивка и да се поизсушим. Зареждаме се с доза енергия.

По склона и през скалите продължаваме плавно нагоре за да излезем на седлото към следващия връх Острец/Сивричал/, след обяда всичко си е по-лесно, дори за Велина. Това недоспиване за втора нощ си е направо мъчение, а прехода нито е малък ни лесен, гроги е. Забавяме, изчакваме.
Трябва да има подсичаща лятна пътека, да успяваме да я забележим и хванем по откритото. В началото личи трудно, но успяваме.

Доста добре е маркирана със забити камъни на места, а са използвани и естественните скали. Нещо ми напомня, открити места и поляни, пасища.
Наредени като километричните, дават ми идея как можем да се справим с откритите места около Котел, където няма къде да се сложи маркировка, ще копирам от това тук и готово. Толкова се чудих как да стане там.
Насреща е Ибър, докато обхождаме тези западни склонове, се наслаждаваме на гледки. Почивките са нарочно за удоволствие.

Излизаме на северозападното ребро при скали. Сега ще е доста трудно, да слезем и преминем през северните скалисти и стръмни склонове на Сиврията. Внимателно стъпвайки сигурно за около половин час успяваме да излезем при седлото от север. Обръщаме се на обратно на юг. Острец.
Няма как да не се насладиш на гледката която ти се предлага. Остра скална грамада, исполин! Добре е че са сложени метални въжета по ръба.
Ами от където минахме преди малко, не е по-лесно, а оттатък се чудехме как ще го преминем. Ето че и това препятствие е вече зад нас. Там бяхме.

Напред нататък по рида и билото на север, тук е приятно за вървене, почти равно. Обикаляме от изток, прехвърляме се и от запад, а насреща е Равни чал. На североизток е Белмекен и долината под него и на юг. От запад е пък Ибър с долината на север под него. Красоти големи. Ставаш разноглед.
Качваме се към Равни връх, набираме стабилна височина, но някъде до над средата на цялата му височина, подсичайки го по южните склонове. После почва продължително и плавно спускане към седлото с Белмекен на изток. Отново се налага да вадим дъждобраните. Вече му свикнахме.

Приятна пътека по откритото, пак маркирана с камъни, но и дълго се върви. Велина видимо отпадна физически, май много и дойде качането, замисля се за отказване и слизане на хижата. Следва убеждаване.
Ние с щерката на спускането дръпваме напред с голяма преднина, надявайки се да ни настигнат. Отсреща по западния склон на Белмекен на юг различаваме път, покрай група самотни скали и две АТВ-та се придвижват по него на север. Докато стигнем Премката те се загубиха на там. Всичко тук е голо и открито виждаш доста далеч, но ръмежа е неприятен. Да ама ако печеше слънце, как ли бихме се чувствали?

Продължаваме надолу и на юг от западната страна на оформящата се река по пилоните на ЗКМ. В началото червената маркировка я имаше, но после се изгуби, май сме изтървали отклонение, но няма да се връщаме и от тук ще успеем, до спортната база. Велина ни настига. Дори поема водачество.
Знаем че е хвърковата на спускане и е добре че е преодоляла кризата, остава с нас нататък. Олекна ни не се отказа, при този тежък преход.
Пресичаме доста деренца, с поточета и рекички спущащи се по склона. Скали, открито, ниски иглолистни гори, през клек и мочурливи места. Поспре да ръми, за малко пекне и отново ръми. Както тръгна и си върви.

От изток на реката има кошара, преминахме покрай нея, преди известно време. Сега изкачвайки ниско разлато връхче, се срещаме с кравар и стадото му, завързваме разговор. Откъде, накъде обичайното в случая.
Окончателно се изчисти и напече, задушно е, докато говорим прибираме дъждобраните. Починахме, пийнахме вода и сме готови за тръгване.
От него разбираме, че е трябвало да пресечем реката горе още доста високо в началото и. Навярно оня път по който се спуснаха АТВ-тата, горе.
Пътеката била от там, но и от тук можело да се мине, обаче се заобикаля повече. Можело и от тук да се мине напряко без да продължаваме по пилоните обяснява човека как да стане. Нае се и да ни преведе покаже и без това трябвало да ходи да си пълни вода от чешма в тая посока.

Малко по-долу под връхчето е каптажа на водохващането, пътеката върви по канала към базата и комплекса. Пресичаме реката там по брод и камъни има тясно място за това. На югоизток пътеката си личи все е покрай трасето на тръбата и тя се вежда на места. Бързо излизаме до беседка и постройки вили на комплекса, асфалта се вижда, по него на изток. Вече срешаме и хора излезли на пикник, при заслон-беседка.
Благодарим и се разделяме с водача си. Въртим се по шосето, за да стигнем контрастената. Нататък май ще е все по асфалт.

Покрай поредица от спортни бази и срещайки всякакви спортисти, бегачи, на велосипеди и на летни ролкови ски. Нататък почти до края на деня ще се разминаваме и ще ни задминават. Оживено си е и то доста.
Достигаме до стената на язовира, пълно е с народ, сергии и много паркирани коли. Сега вече разбираме къде е трябвало да излезем, по пътя под върха и ниското връхче от юг е пътеката. Не стана точно по марката де.
Поогладняхме нещо отново ще трябва да се подкрепим, но тук от запад не виждаме място. Ще вървим и гледаме за подходящо някъде.

Преминаваме отсреща, ама и тук не ни харесва мястото, ще търсим по нататък. Докато се оглеждаме и обсъждаме минава маршрутка –бусче имало редовна линия до х.Смирненски и нататък към Юндола. Велина решава че за днес и стига толкова вървене пеш и я хваща. Нека си даде почивка малко, видя доста зор до тук. За утре ще се съберем отново, ние преценяме, че ще можем да стигнем най-много до хижата за днес.

Разделяме се и продължаваме по пътя да набиваме по асфалта пеш. След два завоя извивки на пътя най-сетне откриваме подходящото място, при чешма и пейки под голямо иглолистно дърво. Западно под Славов връх сме, по ридовете и месноста Чакърица. Следобедна закуска то си е по скоро като вечеря, отново добре се отразява храната и почивката, крайно време беше. Забравих името на чешмата, ама Стефко си я щракна.

С нови сили и енергия продължаваме по асфалта, основната посока е все на юг. Но пътя се вие почти равно по склона, преодоляват се няколко дерета, едното е доста дълбоко и се налага да се ходи доста на изток и после на запад докато се поеме отново на юг. Минава се и покрай още няколко чешми има и не течащи, чардаци, на едно място и заключен фургон, на пътното ще е вероятно. Излизаме на по-открито като превал на рид доста на запад. Дали е Пиздина водица, забравихме да попитаме за това хората тук. Зарадвахме се оглеждаме всичко наоколо.

Отново чешма. Ама хубава и с две циментови склуптори-отливки на мечки, над нея и заслон, удобен голям с пейки, барбекю, голяма маса, отворен само от запад. Оглеждаме го идеално място за бивак, ама е рано още. Все пак решаваме да попитаме и хората, които си пълнят вода от тук, май са местни. Близо било до хижата, но колко точно е пеш не могат да кажат. Звъним. Да питаме дали има места и колко още време ще ни отнеме.

Хижаря ни осведомява, че сме много близо, на 10-15 мин. пеш, дори и да не е чак така близо ще опитаме да стигнем все още е рано светло, пред здрач, но и нещо пак взе да се заоблачава. Трябва да ускорим крачка.
Все по пътя, след малко излизаме на открито, пред нас на юг са поляни и връх на юг със антена. Това ли ще е или някъде след това, туй трябва да е?!
Под него има постройка, дали това няма да е хижата, е до там ще стигнем по светло, ама дъжда дали ще успеем да изпреварим. Огново голяма дъга завой на изток и слизане по склона. Взе да прикапва, е не се наваля.

Това ще да са Вълчите поляни с хижата, от изток има и други постройки, вили и кошари, но не сме на там. Спуснахме се бързо, но от дъжда не можахме да избягаме, понамокри ни малко, колкото да изстинем.
Преди да завали по-силно обаче, вече сме под покрив на терасата пред хижата, вземаме дъх. Сядаме на пейките, но да не е на течение.
Не сме вадили дъждобрани, леко мокри, но и загряти от бързането, изсъхваме скоро докато изчакваме хижаря, каза че не бил там, но ще дойде да ни настани. Не чакаме твърде много.

Пристига след 5-10 минути, запознава ме се, има още някаква работа в хижата и след още толкова време ни повежда към двете бунгала зад хижата от север. В първото към пътя няма никой. Избираме си две от 5 стаи, с по две легла, шкафчета, баня-тоалетна, телевизор, направо си е като хубава хотелска стая. Плащаме веднага, за да не се търсим на сутринта за сметките, по 12лв. на човек, за туристи с карта е по 11. Разбираме се след час да се съберем в столовата-ресторант със Стефан, Яни смята да пропусне, доста се умори и тя днес, особенно по асфалта.

Вземаме си душ, изпираме и простираме дрехите от двата дена, парното работи и идва много добре. До сутринта почти всичко е сухо, а и ние се затоплихме, след дъжда наквасил ни накрая. Разбира се че парното не работи цяла нощ, но 2-3 часа вечерта, са достатъчни да е топло. Отнема ни точно час за да сме готови да слезем в столовата, обаждам се на Стефан.

Има бира, шкембе чорба, безалкохолно без кола, скара. Поръчваме за нас без скарата, ще изчакаме да дойде момчето, но нещо се бави и докато дойде жените от кухнята си тръгнаха. Изтървахме кюфтетата.
Питаме дали може да хапнем и от това което си носим, можело нямат нищо против това. Вадя скарата приготвена от в къщи, трябва да се намали тежеста на раницата. Докато вечеряме обсъждаме изминатото и правим планове за сутринта на първо време. Пресмятаме и докъде можем да достигнем максимум и минимум съобразно обстановката.

Тази вечер да бяхме на Юндола, ще стигнем до Медени поляни, но така по всяка вероятност ще е Бозево. Отново силен ден направихме е оценката, а нямаше да си даваме зор в началото.
Като има сили и възможност да отхвърлим още някой километър, го правим, така е и нататък.
Съобразяваме се с възможностите на всеки от групата и действаме съобразно обстановката.
Минава вече 22:30 като се прибираме, щерката дори си тръгна и малко по-рано, преди нас.
След вчерашния и днешен ден, почивката под покрив и чисто и топло се отразява отлично.
Пет Фев 27, 2015 11:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2327
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Втори ден
27 юли /неделя/

Източно от връх Манчо - седловина Заврачица - Янчов чал - подсичане на Ортачал I, Ченгенечал II, Каменити чал, Сивричал, Равни чал - Премката - Спортна база Белмекен - язовир Белмекен - хижа Христо Смирненски

тръгване 06:15 часа
пристигане 20:00 часа




_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Фев 28, 2015 12:52 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2327
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат


_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Фев 28, 2015 12:56 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
Сега като чета-ми то било много хубаво! Laughing Laughing Laughing Само дето маршрутката беше ''на стоп''и останах възмутена ,че ви я спрях,а не пожелахте да се качите.А на въпросите на хората вътре отговорих,че сте фанатици и прекалявате!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Съб Фев 28, 2015 1:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 2 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov