ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2380
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
Question Къде може да се спи в спортната база? Ще е полезно да се знае, има и такава тема Къде е подслона, може да се отбележи там.


Може да се нощува в самата спортна база -- тя работи и като хотел, стига да не е изцяло запълнена със спортисти, което май се случва относително рядко. Състои се с от три сгради с топла връзка помежду им. Цените на нощувките са различни според сградата и вида на стаята и като цяло са по-високи от хижарски, но и по-ниски от хотелски. Данни за капацитета на сградите има тук:

http://www.nsb.bg/page_item/bg?ci=e76b5712-8b9d-45ee-837a-22a58d7a82aa
Чет Мар 19, 2015 4:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Трети ден
28 юли /понеделник/

хижа Христо Смирненски - Юндола - с. Аврамово - вр. Велийца - село Бозьова - махала Златарица (Кьорава махала)

тръгване 06:45 часа
пристигане 20:30 часа





_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Пет Мар 20, 2015 10:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Мар 19, 2015 6:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат


_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Мар 19, 2015 6:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Petya



Регистриран на: 19 Мар 2012
Мнения: 271
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
vedrin написа:
Mariana1000 написа:
Question Къде може да се спи в спортната база? Ще е полезно да се знае, има и такава тема Къде е подслона, може да се отбележи там.


Цените на нощувките са различни според сградата и вида на стаята и като цяло са по-високи от хижарски, но и по-ниски от хотелски.


По данни от края на 2012 г. - 60 лв. двойна стая със закуска.

п.п. С интерес чета разказа. Smile
Чет Мар 19, 2015 6:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Пред нас се яви прекрасна планинска долинка. То беше Юндол.
Подир изминатия лабиринт от гори, върхове и стръмнини, видът на тая покойна, гладка и засмяна долинка радва погледа, успокоява душата. Няколко малки локви се лъщят сред зелената трева: тук е главата на беловската река Яденица, която по-нагоре си пробива тесния и дълъг пролом през планините, та на безчислени водоскоци, увеличавана от многобройни горски потоци, отива да се влее в Марица. Няколко мандри се лепят по източния склон, що пада в котловината, която живописно пъстрят татък чарди и стада юрушки. Над западния склон се подава, сякаш че е залепена за гърба му, голата чука на величествената Балабаница. Всички тия бърда наоколо, облечени от гора, запазват хубаво Юндол от ветровете, правят въздуха му мек и напоен обилно с борова миризма. Поради тия му благоприятни условия Юндол е една от точките, които не преди много нарочита докторска комисия бе избирала за бъдещи лечебни станции за слабогръдите. Това, впрочем, ще остане само мечта, като се вземе пред вид отсранеността и мъчнодостъпността на тая висока планинска котловина, в близко съседство още с хайдушките краища на Доспат. На руската карта долината е записана Юн-дол (р. Юн-дол) и аз мислех, че това славянско название е настоящето й, изменено от турците на Юндола, както го употребяват в Чепинско. Но Алю унищожи това ми приятно предположение, като ми обади, че в Родопите има и друга местност с име Юндола (Юн-дала означава място, гдето става пазар на вълна). Едно чучурче при южния изход на долината, от гдето се отваря хубав вид на полския и гол гръб на Куртовския Доспат, а зад него на Пирин, весело изливаше сребристата си струя в дългото дървено корито.
Обядвахме там. После догдето Алю дремà, аз се поскитах нататък из долината и седях на разни точки, за да й се налюбувам всякак. Усещах неописана драгост, че се намирам в лоното на това родопско кътче, тъй покойно, тъй цветущо и забравено от света.

"В недрата на Родопите", Иван Вазов


Бяхме се разбрали него ден да тръгнем рано за да компенсираме закъснението (макар че не знам защо имаше закъснение, като уж не бяхме планирали да стигнем Юндола Laughing ), а само предполагахме как ще напредваме в Родопите. Пак не тръгнахме толкова рано, колкото искахме, но в седем без петнайсет вече бяхме пред хижата и снимахме изгрева, което за нас със Стефан е постижение, не обичаме да ставаме и тръгваме рано.



Хижата е хубава и я препоръчвам. Може и да не е в подножието на някой величествен връх и с езеро край нея като Белмекен например, но стаите са хубави, цените нормални, хижарите свестни и е близо до язовира Smile



Понеже щяхме да вървим по асфалт си обух сандалите, защото обувките ми бяха все още мокри. Когато пишем пътеписите си за тези дълги преходи, повечето споменаваме трудностите по пътя - болките в краката, травмите, несполуките, загубванията. Често, в стремежа разказът да е по-драматичен и реалистичен изглежда сякаш несгодите имат превес над останалите преживявания. Сега, гледайки снимките от началото на този ден разбирам, че не е така, макар и понякога действително да съм си го мислела. Често има моменти на чиста радост, когато няма болка, раницата почти не се усеща, въздухът е свеж и мирише на трева, роса и приключение. Минути, в които пред теб, до теб и зад теб вървят други хора и осъзнаваш, че това са безценни мигове, които ти се отпускат и макар да са преброени в крачки, те се разтеглят във времето и застиват така в паметта, че винаги да можеш да ги извикаш и изживееш отново. Very Happy
Обикновено това не се случва на най-популярното или красиво място от маршрута, даже не и на най-високия връх. А по асфалтовият път от хижа Христо Смирненски за Юндола например, когато слънцето свети в очите ти, заслепява те и ти не виждаш накъде вървиш, но инстинктивно знаеш, че вървиш в правилната посока... във всеки един смисъл Smile
И както често се случва прозаичното измества лиричното и десет минути след тръгването попаднахме на страхотно място за нощуване, при едно по-сухо лято, разбира се, и ако човек не е спал под връх Манчо предишната вечер Wink





От тук нататък започна една игра, в която всички се усъвършенствахме до края на прехода Smile Играта се нарича Къде е подслона? Laughing Дебнехме за всеки навес, който би могъл да приюти мезееца и да го предпази от дъжд през нощта. Къде заради себе си, къде с идеята да опишем всичко във форума и до послужи на следващите мезейци. С първото горе-долу се справихме, само на едно място ни валя дъжд през нощта без да имаме покрив над главите. За второто ще видим, нещо трудно върви писането засега... Sad
След още десет минути минахме покрай полупорутени сгради, но сигурно още се ползваха за нещо, защото имаше кучета, които въпреки виковете на излезлия човек ни подгониха и тръгнаха след нас





Не бяхме закусвали и почнахме да се шегуваме как може да се спи под някой навес тук и как даже ще има вечеря, дето допреди това ще е лаела пред навеса. Ама само се шегувахме, нито едно куче не пострада по време на нашето Е-8 Wink
Докато да прогоним чеверметата... ъъъъ, искам да кажа кученцата Wink се появи още едно удобно място за нощувка - пак чешма и беседка. Много подслон тука, много нещо Very Happy



На табелката, която се вижда отзад вляво на снимката разбрахме за още един - При Бай Кольо на Блатца, което е някаква вила на пет километра от тук. Не правя реклама, но да знаете и да не се чудите като нас за всяко нещо по пътя Wink Блатца е местност Smile Пишеше пет километра на табелката, т.е. не става много за мезейци, но не се знае човек какво може да му щукне. че колко са десетина километра отгоре? Laughing
Но ние си продължихме по пътя, като се подсещахме взаимно, че трябва да следим за отбивката по пътеката, макар и да не бяхме решили дали ще минем по нея. Уффф, нека да не се лъжем, решили си бяхме, нали сме фанатици, но проформа аз все още бях в опозиция, защото не ми се обуваха мокрите обувки. Но и по асфалта не ми се ходеше.
А маркировката беше зелена. Като в онзи виц за принца, принцесата и зеления кон Wink Принцесо, вие ме обичате, но това няма значение, защото маркировката е зелена Laughing Както и да е, смешно е само за мене Laughing
Ето я зелената марка, червена нямаше, което леко ни дразнеше



Половин час след като тръгнахме видяхме третата чешма, можеше да е всичко друго, но от язовира до Юндола човек определено не можеше да умре от жажда Smile



Тук видяхме и първите картофени ниви и ги снимахме... откъде да знаем, че до края на деня ще споменем думата картофи стотици пъти и ще си ги представяме приготвени по всякакъв начин, за да ни омръзнат още преди да сме ги опитали само от вървенето покрай тях Laughing



Иначе пътя беше монотонен, макар и съвсем не грозен с цветята и дърветата отстрани.



И така в осем без десет, близо час след тръгването минахме под жиците на електрически стълбове и стигнахме до куп сгради, които привлякоха вниманието ни. Студентски комплекс на Лесотехнически университет м. Старина. Имаше и кончета. Хора не се виждаха.





Вдясно на едно дърво имаше табелки - за Юндола наляво и за хижа Христо Смирненски ясно накъде.



Наляво означаваше по пътя зад тази бариера:



Помотахме се малко, с неудоволствие почнах да сменям сандалите с обувки, през това време дойде кола. Мъжът, който слезе от нея потвърди, че това е пътеката, екопътека даже, има маркировка, има и кал. Изобщо се получи точно ситуацията, в която местен човек ти обяснява така че разбираш - ще има губене Laughing

Пътят като цяло беше приятен,



макар и наистина кален на моменти





Но маркировка имаше, само дето беше зелена, но не пречеше това



Да се върна пак на онзи виц - да, маркировката е зелена, но това няма значение, защото има ягоди и боровинки Very Happy





На едно място спряхме да пием вода и да си хапнем от плодовете, добре ни се отрази, защото половин час, след като се отбихме от пътеката дойде и неизбежното залутване. Стигнахме до ето тази поляна, където маркировката прекъсна, имаше само табелка за вода на 50 метра в единия край





Пръснахме се да търсим, като всеки тръгна по някой от пътищата. Аз и Тошко по двата пътя вдясно, Руми направо, а Стефан по най-нелогичния вляво.



Нищо не намерихме, дори водата и се върнахме обратно на поляната. Под едно дърво видяхме свършилата кофичка с боя и се сетихме какво е станало



А сега де. Ама нали имахме GPS, който не ползвахме. Извадихме го, тръгнахме да го разгадаваме, машинката каза като СТефан - че трябва наляво. Оказа се, че Стефан е стигнал почти до следващата марка преди да се върне, но не я е видял. Сега като пристъпихме и четиримата нямаше къде да скрие





От тук нататък изненади нямаше, следвахме марките, които ту вървяха по пътя, ту кривваха през гората. За пръв път се сблъскахме и с гъбеното изобилие, на което щяхме да се дивим през следващите десет дена.



За един час стигнахме от м. Старина до м. Рогачица. Вече минаваше девет часа и решихме да закусим, не знаехме колко далече е Юндола, а и нямаше смисъл да мъкнем храната до там. Имаше малък навес, пейки и чешмичка, още едно подходящо място за нощувка.





Половин час ядохме, пихме вода, поопънахме изморените си крака, но после се наложи да тръгваме. Тошко се беше чул по телефона с Косьо и бяха казали че ще ни чакат с Павел на Юндола. Велина също беше там. Така че гледахме да не се бавим, доколкото ни беше по силите.



Оказа се, че сме били страшно близо, след десет минути стигнахме до постройки - Туристически комплекс Андела. Видя ни се хубаво местенце. И тук имаше мечка, но пак не жива Laughing



В десет часа бяхме при ето тази табелка



И тук отварям една скоба. След време в една хижа видяхме карта на България, на която бяха нанесени трите международни маршрута и видяхме, че Е-8 на тази карта минава през Велинград и Голяма Сюткя, а не през Аврамово. Бяхме много удивени, защото никъде не бяхме чели за такава промяна на маршрута. От една страна имаше резон да минава през по-интересен туристически обект - Голяма Сюткя, но от друга това 18 километра по асфалт беше повече, отколкото 10-те километра до Аврамово. Не че и 10 е малко Sad Та сега не е много ясно откъде минава маршрута, ако сте фенове на точните сметки, защото е по-добре да не сте. Иначе има да го мислите... като нас Laughing

След още няколко минути бяхме на главния път, който на изток отиваше към Велинград и Пазарджик, а на запад не знам, може би към Благоевград. Не помня табелките, а съм скарана с географията, пък била тя на България Confused Смея да твърдя, че с течение на времето и километрите ком-еминееца, мезееца или е-четирееца привиква към тези места, на които може лесно да се откаже и не го блазнят ни влакове, ни автобуси, ни отворени врати на коли





П.П. При избора между т.нар. екопътека и асфалта между м. Старина и Юндола, аз съм за пътеката (без да съм видяла как е по асфалта) Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Мар 19, 2015 10:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1328

Мнение Отговорете с цитат
Тъй като почти през две седмици все съм в този район, установих, че участъкът Смирненски -Юндола, поради гадната кал в гората, системно генерирана заради непрестанната сеч на мангалите, най-добре е да се ходи по асфалта. Не заобикаля много, но пък е чисто и можеш да поддържаш добро темпо заради липсата на противопехотни препятствия като гореописаните кални локви.
Пет Мар 20, 2015 10:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име. Съществуват около 320 вида.
Плодът на малината е много сложен — образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4.56 - 4.67% захар, 1.13 - 1.96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг%), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спряхме се до това информационно табло,



защото вляво от него имаше хранителен магазин



Изборът не беше голям, но беше достатъчен. Взехме си нормалните неща за едно такова ходене - хляб, кашкавал, салам, домати, кюфтета, както и две кисели млека, които не възнамерявахме да носим, а да изядем на място. Изобщо по отношение на храната мисля, че това е най-благоприятното от всички Е-та, заради многото села с магазини по пътя. Единственото ми оплакване - и не съм вярвала, че ще го кажа - е че основно по хижите и заведенията предлагаха скара. Нямаше място, където да сме гладни, но към края си мечтаех за супи, боб или някакво друго готвено ястие. След това няколко месеца ми се отяждаше само от мисълта за кюфте или кебапче Smile
Тук се срещнахме и с Павел и Косьо, всеки се запозна с когото не познаваше. Попитах за Велина. И не можах да повярвам на ушите си - Косьо ми каза, че са поговорили, те са и казали че този поход не е за нея и тя май няма да продължи. Звъннах и, вярно каза да тръгваме без нея. Естествено единствения отговор, който можеше да получи, е че я чакаме, да си събира багажа.
Не обичам да си премълчавам, но в този случай наистина се опитах, още има отпечатък от зъбите ми върху щеките Wink Точно до онзи отпечатък, който се получи, когато чух че не са ни изчакали, защото са си мислели, че ще ги настигнем. Да, ама можеш ли да спреш гората да се разлиства? Confused Така че му казах на Косьо, разбира се с премерени думи Rolling Eyes, че не е негова работа да решава за кого е подходящ прехода, и че на този принцип аз мога да реша, че той не трябва да го минава. Но ако си мислите, че ме е разбрал, много се лъжете. Disgust
Тъкмо напазарувахме и стегнахме раниците, Велина се обади, че все пак няма да дойде Shocked Какво?! Тръгнахме, но на мен ми стана много криво, че тя се отказа точно като стигнахме Родопите, защото тя всъщност искаше да ходи в тях, а не в Рила. Преживя лошото време и голямата денивелация, а сега когато дойде и нейното желание, нямаше да го осъществи поне до някъде. А и щеше да ми липсва. Някак си за мен беше нечестно една Велина да се разменя за един Косьо и един Павел Think Минахме пазарчето вдясно, то на мен толкова ми трябваха, няколко минути, извиках на Тошко, че ще се забавим, те да продължат, ще ги настигнем. Спряхме със Стефан, обадих се пак на Велина и и казах, че я чакаме, да идва. През това време си изядохме млякото, добре ни дойде. По едно време гледам Велина тича през пазарчето, в точно обратната посока, на която бяхме ние. Добре, че мога да викам високо, иначе щеше да стигне до Велинград и да мине по алтернативния маршрут. Едвам я стигнах, а искаше да се отказва Laughing
Стана ми драго, че пак сме в пълен състав. Не знам колко сме се бавили, другите ги настигнахме в единайсет и половина.



А половин час след това се появи и нова възможност за подслон и вода вляво край пътя.



От това, което прозираше от време на време между дърветата по пътя, усещахме че доста заобикаляме и се чудехме дали няма някаква възможност да се мине напряко. Но долу се виждаше дълбокото дере на Люта река и може би наистина не можеше. През цялото време от Юндола до Аврамово не видяхме нито една марка, не че бяха нужни, но ей така за успокоение, че сме си по маршрута Very Happy
В дванайсет и половина видяхме гара Аврамово, най-високата на Балканския полуостров Smile И картофи... Very Happy



Тази табелка показва, че сме били на един километър от с. Пашово



Тази пък, че сме добри дошли в община Якоруда



А тези двете, че има възможност за подслоняване в случай на дъжд...



...и за наливане на студена вода Smile



След бензиностанцията пътят стана стръмен, селото се намираше на хълм



Гарата остана долу в ниското, обградена от купи сено, жълти цветя и зелени ливади, подредени в типичната идилично-селска родопска картинка. И картофи... Very Happy



Тук всички снимахме, гледката беше и хубава, и типична и внясаше разнообразие след асфалтовия път, който беше предимно през гора.



Точно преди селото попаднахме и на първата табелка от Юндола насам, макар и избледняла и без надпис, ние си я допълнихме мислено с думите, които трябваше да има на нея. Това ни въодушеви, естествено не за ходенето, а по-скоро четиримата придобихме онзи леко налудничав поглед, който красноречиво показваше, че ако някой се беше сетил да остави две кутии боя под нея... Twisted Evil Виждах как и останалите оглеждат пътя в търсене на подходящи места за табелки и марки Laughing
Междувременно стигнахме и първите къщи на Аврамово или както още е известно това село Аврамови колиби



Оказа се по-дълго, отколкото изглеждаше отдолу, повървяхме по улиците му, докато открием центъра. А и се появих две неочаквани препятствия. Първото беше гледката към Голяма Сюткя, Руми и Стефан веднага пожелаха да са там, все едно баира дето го минахме не ни беше достатъчен. Второто бяха едрите малини, които имаше в почти всеки двор и се бяха проврели през оградите. Огромни, високи, тлъсти, и уви! напълно узрели малини.



Моралните ми скрупули, че това е кражба удържаха известно време, но като се срутиха веднъж... не е за разказване какво ядене падна. Добре че имаше наистина много и не направихме големи поразии. И че селото беше като цяло пусто, та никой не ни видя.
Наистина почти не срещнахме хора. Иначе хубави къщи, големи и направени, но без хора, тук там само жени и деца, мъжете сигурно са някъде на гурбет.



В един часа се добрахме до центъра, идеалното място за почивка. От едната страна светската власт...



...от другата страна религиозната...



...а по средата чешма Wink



Имаше някаква кръчма, но нямаше хляб, ние си носехме храна от Юндола и нищо не ни трябваше. Разположихме се удобно, наредихме влажните дрехи изпрани предишната вечер да съхнат по плочките и обядвахме. Никой не дойде да ни разпита какви сме, откъде и накъде сме? И защо сме им изяли малините? Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Мар 20, 2015 10:40 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1127
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Вече започвам да следя темата. Wink
Пет Мар 20, 2015 1:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ogobogo



Регистриран на: 24 Окт 2012
Мнения: 98

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте!
Не знам дали усъм на точното място с въпроса си, ама поне патило ще ми каже.
Става ли Е8 за минаване с колело? Или една голяма част от маршрута ще е само носене???

Благодаря
Пет Мар 20, 2015 4:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Todor



Регистриран на: 03 Юни 2009
Мнения: 1161

Мнение Отговорете с цитат
И аз я следя Smile

За колело - според мен става въпреки, че не карам.
Пет Мар 20, 2015 4:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
ogobogo написа:
Здравейте!
Не знам дали усъм на точното място с въпроса си, ама поне патило ще ми каже.
Става ли Е8 за минаване с колело? Или една голяма част от маршрута ще е само носене???

Благодаря

В Рила според мен ще е предимно носене. От язовир Белмекен нататък си е за колело. Може би само около Перелик не е, но то е много малко там по билото.
Оги, в Родопите по Е-8 са предимно пътища и по-малко пътеки.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Мар 20, 2015 4:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 747
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
ogobogo написа:
Здравейте!
Става ли Е8 за минаване с колело?
Благодаря


През лятото на 2013г. с дружина преминахме велосипедно около 440 км. от Смолян до София. Голяма част от маршрута съвпадаше с Е8. От Смолян се качихме на Георзовица, после Кестен- Триград- Ягодина- Тешел- Орфей- Дженевра- Широка поляна- Голям Беглик- Медени поляни- Аврамово- Юндола- Белмекен- х. Грънчар- Заврачица- Марица- Чакър войвода- Боровец- Ярема- София. Беше супер яко и като цяло нито сме носили нито бутали.
Някъде имаше и клип за това, ама авторът го е засекретил.
От тогава датира приятелството ми с едно от момчетата, които загинаха в лавината над х. Яворов. Лека им пръст.
Пет Мар 20, 2015 6:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
В отговор на забележка, а и не остава време да споделя за ходенето преди дни, та нещо от миналото лято:



29.07. 4 ден вторник Върхари, над Медени поляни, връх Черешка, Черновръх / Кара тепе / и заслон

Мустанги в действие


Сутринта се събуждаме с изгрева, наспали сме се добре, отпочинали. Закуската ни е доволно богата, дори ни е чак тежичко на стомасите, как ще вървим. Пълним си вода от двора на къща над кметството. Разбрали сме от снощи и че има магазин, ще си и на пазарим, продукти и хляб.
Откриваме го къде е по улицата западно от кметството с 2 - 3 извивки, тясна уличка във фургон.

Рано станахме, но пак намираме 8 часа докато тръгнем, а си взе и да припича, как ще се ходи.
Връщаме се до края на селото от изток, там където снощи влязохме в него. Продължаваме отново на юг. Плавно набиране на височина, Павел отново води с машинката, на марките не разчитаме, просто е събитие да се види някоя.

Стефко май ги има заснети всичките в този участък. Хванато е всяко кръстовище по пътя и изгледи от него. Табели, скали – камъни, по -интересно дърво или растение и най-вече вода, чешми и подслони с пейки и такива без тях.

По снимките може да се проследи и целия път, трасето му, направо си е като на филм с диапозитиви. Документирано е ходенето ни по Родопската магистрала.
Примерно от снимките му по часове :
На 8:05 вече вървим, до и 8 по открито, в гора и в ливади, кръстопът и качване. На и 10 на първо високо, селото зад нас.

Редуват се качвания със слизания, повечето отново в гора, понякога полянка или картофена нива, все се канихме да си вземем по картоф и да го опечем вечерта, така и не го сторихме.

На 8:24 по сравнително равно било в гора, ягоди, следва спускане. След 10 минути покрай постройка.Още толкова и нов разклон в ниското, на ляво е.
Качване за 3 минути, пътя и пътеката се събират, слизаме. 8:48 чешма с дървено корито / Хайдушка/, почивка, ще има качване, хапват се ягоди.
На 55 тръгваме, 9ч. на високото и пак ягоди, сравнително равно.
Със спирането за почивка при Хайдушката чешма, отново времето е спазено така както е по описанието.

Вадят се отново от време на време описания на маршрута , карти, младежите четат и обсъждат. Гледам ги и слушам, понякога се включвам в разискванията, не вадя очилата за да не ги строша или пък загубя, забравя, че имам вече такива случки.

На 9:10 среща, баба с внучета, 17 ширнала се гледка от завои, 22 локви, но и боровинки, 28 на дясно сме, 31 по просека, в гората до 39, на 41 ливади.
10ч. стара марка, гора и открито, по било, на и 6 слизане, открито, дърво.
Вече е и10 пак гора и кубирани трупи, сечище, и 20 спускане по просека.
На и25 при седло в ниското почивка, тръгваме на и39, зобнали боровинки.
Още 5 мин. и покрай бяла кола край пътя, качваме, и още толкова до долу.
При седло табела за вода. На 11:02 на превал, високо, от дясно просека.

Заобикаляме ниски връхчета по билото или пък ги качване направо. Не представляват кой знае каква трудност, отхвърля се километраж. Минахме няколко, май 2 чешми вече до сега и тук.

Осезателно но не много стръмно е изкачването на връх Черешка. Откриват се гледки на юг, запад и на север, обратно, само на изток няма нататък е гора.

11:05 в гора и по открито, след 3 мин. интересни гъби, и 10 огради, ливади.
По кривулици за 5-6 мин., покрай мотор, слизаме, пак ливади, 25 черна кола и качване. Излизаме на високо и открито 11:28, изглед, Медени поляни, въртим се като пумпали, всичко и навсякъде да се види.
Малко под върха на юг са и самите Медени поляни, селото със същото име се вижда долу на югозапад. По сведения от местните хора, навремето по тези поляни е ставал голям събор, все още си стои и паметник.

Среща с берачи на боровинки, колата по-долу е тяхната. Интересно дърво, кръщавам го „Тризъбеца на Нептун в гората”. Снимки от и на местото на котата, връхната точка, такова нещо да я бележи не сме виждали, като кладенец поставена тръба и циментова пирамида.

Слизаме доста бързо под върха от юг, при чешма и беседка, май Орцева се казваше, почивка, за 10 мин. За толкова и слязохме, през гора с ягоди и оградени ливади. Има ги при седлото и с локви, пак нагоре-няма край.
Отново качвания и слизания, но не са стръмни, за целия ден обаче се събират към 5 – 6 по – стръмни и изморителни. Никак не е лек прехода като цяло, за сега се движим добре, по график.

12 ч. по билото и открито, слизане за четвърт час, кратка почивка на седло.
При спиранията а и по път се спираме да откъснем по някоя ягода или пък боровинки.
Разговори и дискусии на различни теми, продължаваме и започнати от вчера такива. История, литература, изкуство, но най-вече за планините и туризма, дразни ни маркировката, направо я няма никаква.

Някъде след Цветкова могила, вече държим просеката, основно е под или в страни от електро - далекопровода. Пътеката не е точно и само по стълбовете и противопожарната просека все пак. Днес нямаме много срещи с хора, има ги но не е така оживено като вчера, по затънтено е май.

Среща с катун, конете пасат, каруците с покривала, а хората пръснати за боровинки, това при завой и седло. Пече качване, на и 25 гледка от горе на пътя напред. За 10-12 минути сме го преминали ниското и пак сме горе.

Павел и Косьо са се отдалечили много напред не ги виждаме, отново бързат, доста често са с 50 – 100 метра пред всички, виквам понякога да изчакат, правят го не ми се сърдят.

Появява се някъде по някоя марка, плаче си за четка това място, още повече се навиваме. Към без 10 пак ягоди, гърбици на пътя и марка.

Добре че спряхме да починем, качването си е стръмно после, с няколко до 3 спирания за въздух сме качили височината. На младите не им е много лесно, но ние с Велина им дишаме праха, пуфтим нагоре, не се предаваме все пак. Та преди върховете удряме почивка.

Времето май пак ще се разваля, почва да ръми и слънце. Минава 13 ч. Вали по-силно, на и 5 спираме да изчакаме да превали в ниското. Време е за обяд, по-хубаво няма да е. На и 10 сме извадили торбичките и вече ядем. Обяда се проточи до без 10, а на и 55 вече сме поели отново . Добре че го направихме тогава. Намаля и тръгваме, постепенно спира. Извиваме се изток, юг и отново изток, на слизане. Между дърветата от юг нещо се белее като преграда стена, предполагам Бели брегове да е.

14 ч. вече сме горе, бързо стана след почивката и придобитата сила, локви.
Виждаме и откъсваме по някоя гъба, Велина и Павел ги познават, а и Стефан. до края на деня събираме в достатъчно за вечеря количество, няма начин да ги няма при тая влага и топлина. На и 10 сме отново на седло и разклон, а на 15 на високото след него, превал. Редуват се леки гърбици, някъде и по склон, просека, наредени или само извозени до пътя дърва, трупи. Облаците се сгъстяват, мръщи се, приготвяме дъждобраните.
Свършваме и това докато не е заваляло. Добре е и че обядвахме по-рано.

Доста силно взе да се излива при седло и кръстопът, на и 27. Настаняваме се на сухо под голямо дърво и сядаме, чакаме да понамалее малко за да тръгнем отново, отиват 20 – 30 минути и повече така, разговаряме си. Има ниска ограда от сковани дъски и метли от вършини за и против пожар.
Към 15:10 понамаля дъжда и тръгваме отново нагоре. Кално е и е тежко.
Още на 2 – 3 пъти след това се крием под дърветата, на сухо, но не сядаме, мокро е. Доста си е това качване, пътя се вие, минава и 30 до горе.
Зареждат се, на и 40 сме слезли, на 45 по-средата, на 50 пак горе, а на 55 слизаме малко и пак нагоре. Минава 16 отива и 5, Павел и Косьо напред.


Качихме се на високото, Яни е напред, разклон и слизане, път на изток и надолу, такъв и на юг че и по стръмно. Накъде ли сме сега, добре че все пак излизайки горе Яни е видяла нещо с периферията на зрението, надолу рязко на юг, а не както си вървяхме до тогава на изток. На дясно сме.

Провиквам се да изчакат. Следваме ги, но вероятността да ги загубим и после да се търсим е голяма, само лутане ни трябва. Отново им казвам че няма нужда от толкова бързане, забавят за кратко и отново се откъсват напред. Хубаво е да има хора, които да дърпат напред , но не така.

Долу в ниското при седлото ни изчакаха явно. Часа минава 16:20. Следва нова поредица от нагоре и надолу. На и 28 при качването виждаме марка.
По средата към 35-6 спирам за почивка, дърво и пън, удобно столче. На и 40 покрай камък, 45 почти сме се качили и на 50 е вече качено, потни сме.

Доста зор ни дават, направо изтормозиха Велина, закачам ги да не бързат толкова че ще я откажат да продължи. Така и излезе приказката, бързат бягат като мустанги, а и увличат и щерката, та повечето време е така. Младите момчета отпред, Руми, Яни, Стефан, на опашката Велина на качване, аз на слизане. При тръгване поемам пръв, за да се окажа последен на края.

В ниското почиваме, после отново е качване. Все е такова монотонно еднообразно, повтарящо се. Сега с дъжда става и потискащо противно направо. Важно е да не се подадеш на унинието. Във всяко нещо да се търси приятното и красивото, да видиш и хубавата му страна.

На места е глинесто и след дъжда се върви трудно, тежък терен. В тревата скоро и краката са мокри. Преодоляваме ниско и разкаляно място и поемаме доста стръмно изкачване. Навярно вече наближаваме Черновръх / Кара тепе / , но само си мислим че е така. Има още едно такова качване и чак тогава вече ще поемем към върха. От тук обаче все по често започват да се появяват марки, след следващата височина вече, доста спокойно можем да ги следваме.

Сега някои места ми си губят, кое след кое точно е било, опитвам се да го предам вярно , но може и да се бъркам в нещо и някъде, толкова всичко е еднакво и се преодолява по един и същ начин. Все пак тръгне ли се отново по трасето, си спомням добре как и накъде трябва да се върви.

Така се получава обикновено при мен, мъглата обаче е най – опасна, заблуждаваш се и объркваш, като пате в кълчища. Та и сега спомняйки си, май ми е доста мъгливо нещо.
Доста се завъртахме по тези пътища и пътечки, накрая май взех и да бъркам посоките коя къде е. В гора си въртиш се така и така като пумпал, не виждаш нищо, нормално е загубиш посоките.

Върха отново не се качва а обикаля от запад на юг и обхожда от изток и се слиза на север. Пак почва да ръми на 53 и постепенно да се усилва, скриваме се за малко под дърво в началото изчакваме. Не вали много силно и продължаваме на долу по склона. Лека гърбица, слизаме часа 17:08 , пак качване и слизане. Сиво-синкава камениста и с пясък пръст изровена доста от дъждовете. През иглолистна гора, но дръвчетата са криви, малки, ниски като болни са, мутирали. Дали се дължи на почвата, някакво заболяване ли е или е минал пък пожар май. Часа е вече и 13.

Дъжда почти спира, ръми съвсем слабо, за целия ден беше без гръмотевици и светкавици почти, вали и набива, само в началото бе с по-голяма сила. Доста продължително слизаме, 10 и повече минути.
Това е характерно при приближаване на проход, превал.Наближаваме вече горското на Кара тепе, излизаме май е от юг на обширни поляни с доста постройки. Около 17:30 станало. Срещаме и човек, заприказваме се, интересува ме се, къде може да нощуваме тук.Излизаме на асфалтов път.
Води от Велинград, за Сърница, Доспат и за Сатовча към Гоце Делчев / Неврокоп/.

Навярно по соц.време е било доста оживено, курортно място за почивка и лято и зима. Все още има хубави и добре запазени постройки и бунгала, рушащи се такива, но има и нови. Не всичко е замряло има живот. Ски пистите си личат. Разбирахме че има две работещи заведения.

Покрай едното се тълпят роми, берачи на боровинки и билкари, като гледаме не е това което търсим. Това е по скоро каравана временна сезонна работа. По долу има масивна постройка. Отива вече 18 без 15.
Заведение ресторант с маси е за това навярно са ни дали сведение колеги минавали от тук.

Питаме за меню, скара вечеря, предлагат, за нощувка няма стаи, но можем да се настаним под покрив в нещо като пристройка, място за консумация на открито към заведението от изток. Да вероятно точно за това място са ни сведенията, оглеждаме го, устройва ни идеално. Гледаме все да сме под покрив че с това променливо време, току виж отново заваляло, да не се намокрим. После и настинка, а от там и край на похода, трябва да се избегне такова развитие.

Оставяме си раниците там. После си похапваме в заведението. Заслужили сме си скарата. От 18:30 до 19:40, доволни сме, целта за деня изпълнена.
Справихме се добре до тук, маркировката нататък, вече ще е добра. За нас критичния момент вече е преминал. Само на Велина май и дойде в повече и смята да приключи до тук. Казваме и че има сили да продължи още, добре се справяше и да стигне до Триград както искаше, може.
Прецени и реши че ще е до тук жалко, ако бе продължила още ден, навярно щеше да е до края.

Разместваме масите, пейките да са отпред, шалтетата слагаме навътре покрай стената. Избираме си места, който иска на дърво на масите, други на плочките цимента. Готови сме за нощувка. Палим огън в джанта оставена за тази цел. Масло имаме от снощи, сутринта остана.
Гъбите със сол и масълце във фолио на огъня, получи се добро мезе, ама няма вино е удряме по малко ракия с Косьо, другите не са привърженици на твърдия алкохол, а той е като за лек.

Между всичко това, всеки успява и да се справи с тоалета , преобличане, измиване, изпиране и простиране на дрехите от деня. Вярно че се поопушихме на огъня, но предвид топлото и влажно място, по добре така, да не ни хапят комарите през нощта много.

Получи се добра вечер все пак. Велинчето и свирка-Флейта измъкна от някъде, та и серенада, концерт за изпроводяк имаше. Жалко не можахме да задържим музиканта, да ни върви не само по вода, но и с песен на уста. Не ни беше приятно да се разделим, но и знаехме, че рано или късно ще стане. Още оня ден пред Белмекен, почти бе решила да си тръгне.

Гасим лампите, духаме свещите и приятни сънища и лека нощ. Утрото е по мъдро от вечерта.


...Все още ми е жал, че спътницата ни не продължи нататък!
Сря Май 13, 2015 9:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
@Тошко! -Благодаря ти !Даже аз бях забравила ,че носих и дудучеSmile И мен ми беше тъжно за компанията ,още повече ,след като бях тръгнала точно заради тази предстояща част от прехода.А колко ми харесаха общите ни спални от типа"къде да е''!!!
Laughing

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Сря Май 13, 2015 10:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1417
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Аз да попитам селото където сте объркали пътя не е ли Стърница? Защото Сърница се пада много на запад, а и маршрута май минава на около 14 км. източно от Сърница.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Ное 25, 2015 1:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 4 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov