ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Автор Съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1127
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
didogen написа:
Аз да попитам селото където сте объркали пътя не е ли Стърница? Защото Сърница се пада много на запад, а и маршрута май минава на около 14 км. източно от Сърница.

Това е чак под връх Преспа. Интересно местенце и районът между него, с. Славейно, връх Преспа и връх Свобода (Енихан баба). Пълно е с много легенди и още повече неясноти в топонимията наоколо. Кой, какъв е бил и с какво е останал в историята Енихан баба? Къде се е намирало старото село Иноглово и т.н. Има много материал за бъдещи изследвания. Wink
Чет Ное 26, 2015 11:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
„ - Направих каквото можех, с цялата енергия на един човек и с всички човешки слабости…”
Жорж Сименон, "Президентът"


Вече бяхме приключили с яденето, но не ми се тръгваше, от всички пътни настилки най-много мразя асфалта (поне така си мислех дотогава, защото още не бях вървяла по пътя към хижа Сини връх). Боляха ме ходилата, така че реших пак да си обуя обувките, а сандалите останаха в раницата. Събрахме изсъхналите дрехи, нарамихме раниците и в два часа тръгнахме.






Минахме покрай джамията, видя ми се хубава, аз все заглеждам дворовете на църквите и манастирите, винаги има чудесни градини с цветя, и този храм не правеше изключение. Имаше някакъв човек, който се мотаеше там, но и той не се заинтересува от нас.



Две минути след това - чудо! - се появи табелка с надпис Черновръх. Точно натам бяхме тръгнали. Wink Друго си е да знаеш, че вървиш по международния маршрут Smile



Пътя беше широк и хубав, наистина като за международен маршрут Wink



А в далечината се извисяваха величествените Рилски върхове, изглеждаше ни вече като далечен сън преживяното сред тях предишните дни. Вече телом, духом и мислено бяхме в Родопите, нетърпеливи да се потопим в магията им... или поне да преминем през нея. Мезек вече изглеждаше по-близо, а Боровец далеч назад, въпреки че вървяхме едва от три дена.



Тук получихме неочаквана помощ от местен жител, който с гордост каза, че е бил планинар на младини. Посочи ни къде в Рила е ходил, в гласа му имаше носталгия, а в начина по който ни придружи известно време по пътя си личеше желанието да може да тръгне и да повърви с нас Smile Изпрати ни до някъде и пожела добър път



Добър път ни пожелаха и тези хора в края на селото, след като научиха от него накъде сме тръгнали.



Пак на края на селото - о, второ чудо! - видяхме и марка, вярно две трети от нея, но същинска като истинска марка. Стана ясно, че няма значение как наричаме Бога и Храма, като вървиш с чисто сърце - все ти помага Smile



Сбогувахме се с добрите хора и излязохме от селото, което ни посрещна така безлюдно, а изпрати така любезно Smile От снимката е видно как съм най-отзад, и по нататък ще забележите, че често запазвам тази позиция в класирането Wink В моето село има една дума, която прекрасно описва подобно положение и тя е "поклисар" Smile Всъщност понякога се оказва, че това далеч не е най-неблагодарната роля в една група, защото така човек може тайничко да присяда, да мърмори като нещо го боли и не на последно място да се отбива спокойно за тоалетна Wink



Поглед назад към Аврамово...



... и вече бяхме готови да покоряваме връх Велийца. Името лесно го запомних, защото направих асоциация с името на Велина Smile Което означаваше, че от нейното продължаване с нас има голяма полза Smile

След десет минути видяхме нова марка... в смисъл още една, а не че беше скоро направена. Разговорите отново се насочиха към големите възможности за направата на маркировка, т.е. наличието на дебели дървета и яд, че няма кой да оползотвори тези възможности. Будните ком-еминейски умове веднага пресметнаха необходимото количество боя и логистиката, че даже и колко кила пържоли ще трябват. Еееех, маршрути много, а стомаха е само един Sad В тази връзка и гарнитурата се появи от двете страни на пътя Wink Руми и Стефан май не прибираха фотоапаратите, останалите просто си вървяхме, аз снимах от време на време, за пътеписа.





Имаше красиви цветя, но не можеха да се сравняват с градините на Рила. Може би защото в по-голямата им част ги наричах бурени Very Happy Никога не се забравят враговете, които си изтребвал с мотиката... дори и да изглеждат красиво Wink



След още десет минути пак марки, този път две. Регулярното им появяване ни накара да помислим, че липсата на марки в този участък е силно преувеличена, но... нямаше да е все така Wink



Още десет минути и на оградата на гробището - пак табелка, жълта, почти чисто нова и неупотребявана, в смисъл че надписа на нея почти се четеше Smile



А десет минути по-късно марка. Тоя пътепис вече заприличва на маркопис, но... няма да е все така Wink

Не че имаше кой знае какво дрего да снимам. Стефан и Руми сигурно са направили хубави снимки на светлия път и тъмните борове около него, на бурените, хм, исках да кажа на цветята. Аз освен едни картофи, нищо друго не ми идваше отвътре да снимам. И даже почнах да си пея една песничка, която ми изникна в ума ненадейно, който е ходил на пионерски лагери сигурно също ще си я спомни: "Пред нас са блеснали кюфтета, окъпани от свинска мас, и ний ядем като прасета и няма край, и няма край на шир и длъж!" Вярно, в нея не се пее за пържени картофи, а за пържени кюфтета, но всеки знае, че тези две неща вървят ръка за ръка в чинията, заедно с доматена салата с повече лук Smile Но това на теория и практика, а действителността беше съвсем друга Wink



Към три и половина стигнахме до табелка с кът за отдих, но такъв не видяхме, не е съвсем до пътеката, не знам дали има вода там. Ние имахме, вървяхме и през гора, така че положението не беше горещо и бедствено.



Все пак след още 20 минути, два часа след като тръгнахме от Аврамово се натъкнахме на тази табелка "Вода"



Малко след това, преди финалното изкачване към Велийца направихме половинчасова почивка, от тези които най-обичам, защото имам възможност да си събуя обувките Smile





Така като я гледам тази снимка и си казвам - никога повече с толкова дълга коса в планината. Първо жега, второ ресане, трето скубане, четвърто сплитане, пето още скубане като се закачи някъде за раницата. Имала съм и по-дълга коса и не ми е пречела сякаш толкова, но с възрастта става досадно. Sad
В пет часа, за три часа от Аврамово до тук, стигнахме и до обзорния според описанието на гърба на картите връх Велийца. Нито ми се видя връх, нито обзорен. Very Happy







Решихме да слезем до чешмата в подножието на върха, въпреки че маршрутът не минаваше от там, отклонението беше минимално, а щяхме да починем на сянка и да пием по-студена вода от тази, която носехме. Беше рано за нощуване, така че щяхме да продължим, въпреки удобното за бивак място.





По пътя имаше типични родопски картини с купи сено, заместили картофите.



Но по-интересно стана като се появиха ягодки край пътя. Само който не се е пробвал с тежката раница да се навежда, не знае каква мъка е това Very Happy



Като цяло си вървяхме ето така, по ето такива пътища



С марките и очакванията да ги виждаме през десет минути се бяхме разделили още преди три часа, но тук късметът ни се усмихна отново Smile



Както и стадо овце... т.е. не че се усмихваха, но поне бяха разнообразие. Със сигурност ми се сториха по-интересни от картофите Wink



В седем часа стигнахме до махала Бозево. Много ме боляха краката тогава, още от ходенето по асфалта. Седнах край пътя и отсякох, че искам да спим там. Което можеше и да стане, ако беше осем, а не седем и ако селото беше точно на пътя, а не долу в ниското. След няколко минути убеждаване, за щастие не с помощта на щеките тръгнах Sad





Срещнахме хора, които ни казаха, че на километър от там има чешма и беседка, така че мислехме да нощуваме там, но се оказа, че е пълно с комари и освен това духа леден вятър. Велина, Косьо и Павел избързаха към махала Златарица, от където се обадиха че са намерили хубава плевня за подслон. Стефан хич не искаше да ходим в селото, но естествено нямаше как да се разделим и отидохме всички. Настанихме се в плевнята зад кметството, където един дядо ни приюти. Не бяхме първите туристи, които спяха в нея, сигурно няма да бъдем и последните, макар че не минават често хора оттам. Ето го кметството



А ето и плевнята. В осем и половина вече бяхме настанени в нашия хотел безброй звезди Wink



Звезди твърде много нямаше, защото даже и преръси дъжд, докато вечеряхме пред плевнята, но имаше дъхаво сено и изобщо плевнята беше по-чиста от някои туристически спални, в които съм била. Нямаше никакви гадинки, дори паяжини или мишки. Мога да кажа, че това беше едно от най-хубавите места, на които съм спала в планината Smile





Чудно защо обаче Стефан и Руми категорично отказаха да спят вътре и докато ние се настанявахме удобно, седяха от двете страни на входа. Като надникнах отгоре ги оприличих на двата лъва, дето пазят пред Съдебната палата Very Happy





Поядосвахме се с Тошко, поканихме ги един-два пъти да влязат, пък като видяхме че няма смисъл си легнахме с чиста съвест. После разбрах, че Стефан е водил интересни разговори с младежите от махалата. Very Happy
А иначе хората бяха повече от добри в тази махала - дядото, който ни подслони в неговата плевня на връщане от магазина ни предложи хляб, едвам го убедихме че сме си купили и не можем да носим повече. А Велина донесе мляко, мътеница и истинско, току що направено домашно масълце Very Happy



Спах добре, доволно сгушена в спалния чувал насред мекото, топло и миришещо на хубаво сено. Някой ни беше предупредил, че в Родопите ще умрем от жега по това време. За едни и същи Родопи ли ставаше въпрос?

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 22, 2016 10:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Четвърти ден
29 юли /вторник/


махала Златарица (Кьорава махала) - Каратепе

тръгване 07:50 часа
пристигане 17:40 часа






_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 22, 2016 11:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
"Ралф предпочете да върви по водораслите, защото искаше да мисли, а само тук можеше да върви, без да внимава къде стъпва. Както крачеше край водата, хрумна му нещо, което го изпълни с учудване. Изведнъж осъзна колко уморителен е този живот, след като по всяка пътека трябва непрекъснато да разрешаваш задачата къде да стъпиш, а значителна част от съзнателния живот се състои в това да гледаш в краката си."
"Повелителят на мухите", Уилям Голдинг


Станахме в шест часа, това ранно ставане направо ме убиваше Sad Нямаше голяма полза от него, защото много се мотаехме преди да тръгнем, но поне си внушавахме измамната мисъл, че правим нещо хубаво като тръгваме рано. Преди да сляза снимах вече празната плевня и моето местенце:





След като събрахме багажа, закусихме с чудесните неща, които Велина беше донесла и които добрите хора ни бяха дали безплатно т.е. подарили Smile В Родопите попаднахме на всякакво отношение - и много добро, и подозрително, безразличие и нездрав интерес... в махала Златарица обаче беше най-милото и затрогващо за целия преход и винаги ще си спомням за жителите и са най-топли чувства Smile Дано Бог им помага, защото животът им е труден!





Както казах ползата от ранното ставане беше нулева, защото тръгнахме чак в осем. Е, можеше да бъде и по-зле, да станем в осем и да тръгнем в десет Wink Просто прехода предишния ден си беше изморителен за нас, дето бяхме тръгнали от хижа Христо Смирненски. Все пак всяко мотаене има край и след последна проверка за забравени в сеното вещи нямаше вече как да отложим тръгването.





Понеже нямаше драстични горещини, а дори напротив, имаше доста моменти, в които ми беше студено, истински се радвах на огряващото ни слънце, което вече се беше издигнало над дървените огради. Хора не се виждаха, на село денят започва дори преди ранния час, в който ние бяхме станали и никой нямаше време да се мотае по улиците.
Мисля, че през този ден вървяхме само по пътища, нямаше нито една пътека. За маркировка вече бяхме забравили, аз по навик шарех с очи по дърветата, но повече с мисълта къде би могла да се сложи марка, отколкото с намерение да търся такава.



Макар че от време на време имаше проблясък Smile Дори и да не беше лентова туристическа маркировка, все пак беше червено - бяла и със сигурност съвпадаше с нашата посока.



И то на важно разклонение:



От рано се налагаше да правим физзарядка с упражнението навеждане и клякане с тежка раница на гърба Wink До края на деня вече беше отработено до съвършенство, особено като край пътя се заредиха боровинковите плантации Very Happy



Може би въпреки умората от предния ден поддържахме добро темпо, защото след 45 минути стигнахме до Хайдушката чешма. Течеше, макар и слабо. Нямахме нужда от вода, защото си бяхме наляли от селото, но отбелязахме че има вода и мястото става за бивак.



Но след тази чешма, както е казал поетът "Започна трагедията"... Пък и не само започна, ами и продължи цели километри Very Happy



Срещнахме и тази баба, която беше повела внуците си между две села и се бяха възползвали от изобилието през онова лято, в което само най-страхливите не успяха да се наядат до насита с всякакви гъби Smile За тези хора беше нещо естествено да се придвижват с километри пеша, нещо което се струваше нормално и на нас, само дето те го правеха от зор, а ние от слободия Very Happy Обясниха ни подробно пътищата, с увереността на всеки местен човек, че описанието на добре познати местности на хора, които ще ги минавт за пръв път е достатъчно, за да не се объркат Very Happy



Момченцето с удоволствие позираше с голямата гъба, която беше намерила, за разлика от момичето, което стеснително се дърпаше настрани.



После пак сякаш безкрайно вървене по черни пътища, сред стени от иглолистни дървета...



... и намиране на най-лесния начин за ядене на боровинки - присядане с раницата край пътя и опасване на полукръг докъдето ръцете стигат Smile





И традиционна снимка, която си правехме с една приятелка, когато ядем боровинки - селфи с боядисан в лилаво език Very Happy



Два часа след тръгването стигнахме противопожарна просека, покрай която вървяхме известно време



Решихме да направим почивка със сваляне на раниците на първото удобно място, което се оказа доста голяма поляна. Всички насядахме, изобщо за ставането имахме мотаене и разногласия, но сядането се извършваше едновременно и светкавично Wink





Освен Велина, която все сядаше последна и ставаше първа.



Ето още едно селфи... по точно едно с чорапи и едно с раница, поради липса на елфи. Силно подозирам, че при толкова събути туристически крака няма как да се завъдят елфи в близките гори Very Happy





В 11 без 15 стигнахме и до табелка с надпис "вода", нямахме нужда, но Павел ходи да провери дали тече, имаше но слабо.



И като е тръгнало да намираме знаци - ето и две марки на едно дърво 15 минути след това. За три часа, това е второто място, на което виждаме маркировка. Понеже е на иглолистно дърво скоро и тези марки няма да ги има, ще се изличат напълно Sad



Общо взето си вървяхме по пътищата, макар да имах затруднения заради болките в ходилата, следствие на асфалта предишния ден, всъщност се чуствах добре и вървях добре. Интересното е, че по време на този поход нито веднъж нямах колебанията и несигурността от предишните. Опит или навик, явно всеки километър прибавя нещо към мен, но със сигурност и отнема нещо. Защото може би никога няма да имам емоционалните върхове и сривове, които имах по време на Ком-Емине. Това от една страна е хубаво, но от друга леко съжалявам за спомена за щастието, което изпитах в Тъжа, макар да знам, че няма как да го изпитам, без отчаянието преди това.
Е, все пак и тук имаше интересни моменти, като например, че почти се избихме със Стефан, заради един спор кое е талант, кое вдъхновение и кое умение при писането, спор започнал съвсем невинно от темата за пътеписите Very Happy Поне вървенето ставаше неусетно така Wink
А се появяваха вече следи от човешко присъствие, не че досега се бяхме отдалечили вдън гори тилилейски. Мотор, макар и без собственик...



Събрано сено на ливадата, макар и без стопанин...



И село - Медени поляни или може би някоя махала - в далечината, зад характерната дървена ограда



А това е връх Черешката Very Happy Някои го покориха, други се задоволихме да го снимаме отдалече... всъщност не от толкова далече. Сега ме е малко яд, че не отидох до него, десет крачки бяха, но в такива моменти човек не мисли кога пак ще му се отдаде възможност да отиде там, а по-скоро си казва "Ъ, че това са цели двайсет крачки, от какъв зор да ги минавам, като ме чака тоооооолкова много ходене до Каратепе". Ясно е, че хипотетичният човек с тези мисли не е толкова хипотетичен, а съм аз Very Happy



На картата пишеше, че от Златарица до тук се стига за два часа, на нас ни отне три часа и половина. Не знам защо тогава почти всички в групата бяха оптимистично настроени, че ще пристигнем рано-рано на Каратепе. Аз си мислех, че това ще ни е крайната точка за деня, но виждах че си правя сметката без кръчмаря, останалите бяха настроени да продължим и след това. Разбира се, простата аритметика говореше в полза на такова решение - беше едва 11 и половина, на картата пише, че до Черновръх остават 4 часа и половина, значи в четири ще стигнем в Каратепе и остават още поне 4 часа до осем, в които да вървим. Да, ама аритметиката беше едно, а вървенето друго, Родопите трето, а прогнозата за времето четвърто и съвсем не маловажно нещо.Затова нищо не протече по гореописания сценарии.

Първо, присядахме по-често от предишните дни.



После заваля и извадихме дъждобраните. Скрихме се под дърветата, бързо спря. Решихме все пак да обядваме там, хем да изчакаме ако пак завали, хем си беше станало време за ядене.
Осигурихме за вечеря и едни сърнели.



Малко след това обаче пак заваля. на няколко пъти вадихме и прибирахме дъждобраните, седяхме доста време на сухо под една елха с надеждата да се извали и да продължим. Не стана, така че продължихме по схемата слагане и сваляне на дъждобраните през 15 минути. Започнаха и един стръмни качвания и слизания, дето с дъждобран хич не беше удобно да се правят, но нямаше накъде, вече не можеше да става и въпрос да чакаме под дърветата да спре, то можеше да откара така и до вечерта. Отгоре на всичко маркировка нямаше и сега като се замисля не е много ясно откъде минахме, защо минахме от там и всъщност какъв е оригиналният маршрут. В картата пишеше "Опасност от загубване има само в района на местността Бели брегове." Шегувахме се, че е много обширна тази местност, май цял следобяд все из нея ходехме Very Happy



Понякога имаше път...



Понякога беше стръмно...



А имаше и моменти без път или пътека... тук силно подозирам че доста се объркахме и се наложи да правим сложни маневри за да се върнем където трябва



Т.е. на маркировката Wink



Малко преди вр. Каратепе ни наваля окончателно и силно, но вече бяхме примирени, просто навлякохме дъждобраните и се затътрузихме. Косьо и Павел вървяха напред и изглеждаха много недоволни от това че сме бавни, пак почнаха да роптаят против Велина. Горките, мислеха си че ако нея я няма и групата ще върви по-бързо. Може и да беше така, но в следващите дни видяха, че не всеки човек се влияе от погледи накриво, че даже и от директни натяквания, че е бавен и трябва да става по-рано Smile Магарето е дебелокожо животно Wink

След като ни намокри хубаво, грейна слънце. Поне свалихме дъждобраните, че това нищо и никакво връхче Каратепе ни се стори по-стръмно и ни измори повече и от Мусала Sad





Около пет часа подсякохме най-накрая и започна слизането надолу... или поне по равното





В пет и половина благополучно стигнахме до Каратепе (Черновръх). Това, което на картата пише, че се минава за шест часа и половина, ние го минахме за девет. Не беше най-тежкия преход по време на похода, но беше най-тегавия, не мога да обясня защо. Сигурно влияние оказваше и умората, която се беше натрупала от минаването ни през Рила и ни беше нужен един такъв по-лежерен ден. А и лошото време, което ни преследваше още от първия ден не спомагаше да ходим комфортно. Или бяхме мокри, когато ни мързеше да извадим дъждобраните, или се изморявахме от непрекъснатото им вадене и слагане. За щастие в следващите дни така усъвършенствахме тези действия, че ги правехме светкавично и почти в движение. Напълно оцених качествата и удобството на новото ми дъждобранче и го считам за една от най-успешните ми покупки сред планинската екипировка.
Ей го и горския пункт Каратепе:







Изглежда голямо, с доста постройки, но няма нито една, в която да се дават стаи под наем или нещо подобно. Има две заведения, пунктове за изкупуване на гъби, останалото предполагам са частни вили. Минава шосето за Велинград и има автобуси, но не знам кога.



Ето това беше нашата цел - едното заведение, за което знаехме, че собственикът разрешава на туристите да спят под навеса му



Като стигнахме и се събух, установих че много ме болят краката. Не ми се продължаваше. Тошко ме подкрепи, Руми и Стефан искаха да продължат. Плана за следващия ден беше да стигнем до х. Орфей, но беше неизпълним, ако останем тук. От друга страна имахме сигурен подслон, а не знаехме как ще бъде по пътя нататък, притесняваше ни, че за целия ден бяхме видели няколко марки, и на едно място доста се полутахме. Не знам какво наклони везните в полза на това да останем - навеса, приближаващата вечер или страдалческата ми физиономия, но решихме все пак да нощуваме там.
Поръчахме си скара, със Стефан си купихме и един буркан лютеница и отдалече започнахме да намекваме, че няма къде да спим, търсим си място за нощуване... демек правим се на утрепани лисици, че не знаем за навеса. Но човекът от една дума ни разбра, виждал е изпаднали мезейци с раници, та се уредихме с навес, пейки, огнище и чешма Smile





Опитахме сърнелите във фолио с масло Smile









А това съм аз, докладвам докъде сме стигнали Very Happy



С което свърши първият ни ден изцяло в Родопите Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 22, 2016 11:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1127
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Червените триъгълници с бял контур са веломаркировка. Такава е маркировката на веломаршрута Рудопия (Велинград-Мезек). Трасето му е означено с Р, но може да има и други вариации или пък това да са съвсем отделни веломаршрути.

П.С. Добре, че не се домъкнах и аз, че голямо мъкнене щеше да има и още по-тежки погледи. Laughing
Вто Фев 23, 2016 5:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
ivailo.hr написа:

П.С. Добре, че не се домъкнах и аз, че голямо мъкнене щеше да има и още по-тежки погледи. Laughing

Напротив, не беше добре че не дойде Old

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Фев 23, 2016 10:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Пети ден
30 юли /сряда/


Каратепе - язовир Голям Беглик - язовир Широка поляна - горско стопанство Дженевра

тръгване 07:15 часа
пристигане 20:30 часа


_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Фев 23, 2016 11:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
"Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда.
......................
И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно."
"Ние, врабчетата", Йордан Радичков


На сутринта имаше много дебела роса. Оправих си раницата треперейки. Уж станахме много рано, а пак тръгнахме след седем. Велина хвана автобуса за Велинград.
Ето това е навесчето



А това сме ние



От Каратепе трябваше да слезем до язовир Беглика. Вече имаше по-редовна маркировка, макар и стара – стрелки, марки, малките правоъгълничета с надпис Е-8 също се появяваха от време на време





Вървяхме по земен път, огрян тук там от лъчите на утринното слънце





След час стигнахме до Хайдушката чешма, течеше, макар и слабо. Имаше доста ягоди отстрани, които изядохме Smile



И маркировка имаше, почнахме да се радваме, че сме минали най-лошото



По отношение на маркировката беше почти така, но наскочихме на друго препятствие - калта, която се наложи да заобикаляме по всякакъв начин.











Уж почти нищо не бяхме вървели този ден все още, а се изморихме от това калогазене



В 12 часа все пак стигнахме до първата вода от язовира. Седнах да почина. Бях си създала навика да се събувам на всяка почивка. Това, разбира се, беше доста трудоемко и неудобно, но се компенсираше с намаляване на болката в ходилата.
Последва вървене по чакълест път покрай язовира, после водата изчезна и просто си вървяхме в жегата.



За целия преход имаше само няколко часа, в които настина ми беше топло, така както си представях, че трябва да е при един родопски преход. И това бяха точно тези няколко часа покрай Беглика. Слънцето печеше безмилостно.
Циганин и жена му седяха край пътя и преглеждаха набраните гъби. Казаха ни, че остава повече от час до заведението, където мислехме да седнем да обядваме. Наистина се оказа, че вървяхме повече от час в жегата, а отгоре на всичко накрая изпуснахме отбивката за ресторанта. Изпросихме си малко храна - хляб, кашкавал и лютеница - от ведомствения стол на НЕК. Домакинката ни ги даде на цената, на която ги беше купила от магазина, въпреки че ние се опитахме да дадем повече, тя не взе повече пари. Според мен си имахме достатъчно храна, но Стефан и Тошко прецениха, че няма да ни е излишна още малко.





Седнахме да обядваме малко след язовината стена. Слънчесала, бях забравила че нямам вода. А имаше чешма преди стената. За сметка на това там си изпросих един домат от двама човека, които бяха разположили хляб, сирене и домати на предния капак на колата си. Хляба беше от прословутата фурна на Широка поляна, покрай която нямаше да минем, така че и от него си поисках, колкото да го опитам. Ами вкусен беше, но... хляб Wink
Продължихме по асфалт, след това трябваше да търсим отбивка, която да ни заведе до язовир Широка поляна. След малко минахме покрай чешма, налях вода и се напих.



Настроението ми веднага се повиши. По някаква причина малко се бях сдухала преди това. Даже това че заваля не ми наруши повишения дух. Хем се ядосвах, че вървим по асфалт, хем пък бях доволна че е точно тогава, защото нямаше да ми се намокрят много краката през пробитите обувки, както ако вървяхме през трева.



То и не валя много, само колкото да ни накара да извадим дъждобраните. Още повече че като по поръчка се появи една беседка. Нямаше пейки, то и за какво са на туристите, нали са тръгнали да ходят, няма нужда да се подтикват към мързел и лентяйстване. Имаше само информационни табла, които бяха започнали да се чупят. Типичен пример за усвояване на пари.



Оказа се, че отбивката за язовир Широка поляна е точно при беседката.



Първо се върви по път, с поляни край него…


отбихме се по дървено мостче…



Известно време вървяхме по приятна горска пътека, чието начало трудно се намери сред тревата, но после вече лесно се следеше







Накрая по горе-долу приятен път, а после по супер гаден и неприятен чакълест път, стигнахме и до язовир Широка поляна.



(тук маркировката не е точно нашата, но на подарен кон зъбите не се гледат Wink )
За четири часа и половина, включително половин час изчакване на дъжда в беседката. Язовирът е с неправилна форма, има няколко ръкава, които започнахме да обикаляме един по един.



За наша (пълна липса на) изненада пак започна да вали… получиха се хубави кръгчета върху водата



Спря да вали, но пък почна да се стъмва



Бяхме се чули с Цецко преди това и той ни каза, че е уредил да спим в горско стопанство Дженевра. Аз питах и едни хора, които бяха опънали палатки наблизо до два фургона с навеси покрай тях, чии са и дали можем да спим под навесите, защото беше отворено. Оказа се, че собствениците са от Пазарджик, идват само събота и неделя и според съседите им няма да имат нищо против, още повече че портичката към двора наистина не беше заключена. Така че възможности има при лошо време, стига човек да си носи спалния чувал, жалния поглед и милата усмивка Wink
В осем и нещо успяхме най-накрая да обиколим язовира до контрастената, от която се отделяше пътя за горското стопанство.



Слязохме надолу, доста стръмно, от маркировката не ставаше ясно това ли е посоката в която ще продължаваме или ще се връщаме до язовира. Надявахме се да не се връщаме (както се и оказа, на другата сутрин направо продължихме от там)
Ето ги и сградите на горското, след 12 часов преход през кал, вода, дъжд, асфалт и трева се добрахме до тях



Оказа се, че въпреки ходатайството на Цецко не ни пуснаха Sad Нищо, важното е че имахме чешма и беседка на разположение. Намират се преди бариерата, така че спокойно може да се ползват.
Хапнах една супа в чашка с малко хляб, уж бях много изморена и за поредна вечер умрях от студ, пък доста се мотах преди да си легна и дълго после не заспах.
Нея вечер измислих и името на този пътепис Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Фев 23, 2016 11:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Фев 23, 2016 11:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 782
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
...
От Каратепе трябваше да слезем до язовир Беглика. Вече имаше по-редовна маркировка, макар и стара – стрелки, марки, малките правоъгълничета с надпис Е-3 също се появяваха от време на време



Професионално изкривяване Smile 3,4,8...

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Вто Фев 23, 2016 11:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за посочването на грешката, оправих я.
Не е професионално изкривяване, иначе щеше да е 0 и 1...

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Фев 24, 2016 12:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Шести ден
31 юли /четвъртък/


горско стопанство Дженевра - местност Паметниците - х. Орфей - х. Тешел - Триград

тръгване 07:20 часа
пристигане 20:40 часа


_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Фев 25, 2016 10:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2229
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
"Едно място може да се пресуши, друго да се наводни, но водата нито чезне, нито става повече"
"Ромфея", Стефан Кръстев


През нощта преваля. Имахме късмет, че поне бяхме под покрив. Въпреки влагата не ми беше студено, но при все че пих аналгин и аспирин ме боляха костите. Установих, че вече ме тормози спането на твърди повърхности, а тази си беше от най-твърдите, все пак бетон. Въртях се цяла нощ, будейки се на всяко завъртане.



Както винаги ставането беше неприятно. Поне се оказа, че пътят продължава покрай горското стопанство, а няма да се връщаме нагоре към язовира. Пак се мотахме и тръгнахме почти в осем.



Всъщност часовете на тръгване са нещо много относително, защото е трудно да се определи дали се брои от момента, в който сме метнали раниците на гръб или чак след като сме се въртели на едно място пред беседката да снимаме и да се оглеждаме какво има наоколо.



Минахме през бариерата и започнахме да слизаме по чакълест път.



Имаше и малко езерце, което допълнително увеличи времето на тръгване, ха да видим, ха да снимаме...



В осем без десет най-накрая може да се каже, че се считаме за тръгнали Wink



Общо взето пътят беше неприятен. Предишния ден беше започнало да се обажда пак същото сухожилие като на Ком-Емине и почнах да мисля за сандалите, но слава Богу след нощната почивка ми нямаше нищо. Иначе около пътя беше хубаво - цветя, борове, но не бих заменила любимата си Стара планина за Родопите. Все още не можех да изпадна в голям възторг от природата там и май така си остана до края.



Половин час след това наскочихме на чешма



А след още половин час на още една Smile



С бонус заслонче Wink



Тези чешми направо никнеха като гъби край пътя, а като споменах гъби... Very Happy



Имаше, не е като да нямаше, още от сутринта почнахме да пълним раниците Wink

Един час след чешмата със заслончето стигнахме до изоставени сгради, където направихме и първата почивка със сядане





След това ни дойдоха сили и без малко да изтървем мястото, където маркировката се отбива от пътя (20 минути след изоставените сгради) и продължава по пътека към местността Паметниците. Маркировка имаше и то добра, но за лош късмет едно дърво беше паднало точно пред нея и клоните я закриваха почти изцяло. Но пък за добър късмет мезейските очи зорко бдяха и я видяха Laughing



И по мостчето, и по пътечката, та при... ами не, не при мечката, а при една беседка насред поляната (с чешма) Wink





Тук малко се забавихме, но с основание. Основанията бяха мънички, червенички, мезееца от път отбиват и не са ягоди. Що е то? Rolling Eyes





От тук нататък имаше много добра маркировка. Първоначално си помислих, че са слагали само червената боя, а по-късно ще слагат бялата, но при по внимателно вглеждане се виждаше, че е имало и бяла боя, но е страшно избледняла. Чудно защо така? Shocked





Така и не можахме да хванем коя маркировка накъде как и защо води. Изобщо имам чувството, че мистиката на Родопите се състои не в природното очарование, а в объркания лабиринт на маркировките там. Струва ми се, че само ние липсваме там да хванем четките, иначе всеки се е пробвал да маже марки и да кове табелки Laughing



Междувременно пътят се изкачваше нагоре плавно, но постоянно.



И синята марка се оказа за х. Орфей, точно в нашата посока. До вчера без никаква маркировка, днес с двойна, хем синя, хем червена. Smile





50 минути след отбивката излязохме в местността Паметниците, където наистина имаше паметни плочи, отново чешма и много, много вода.





Многото вода не само в чешмата, а навсякъде по поляната. Пак си наквасих краката. Sad



Имаше малко мотаене по тези поляни, докато намерим табелите, сочещи верния път. След тях последва слизане към х. Орфей. И бране на гъбки, с идеята да ги изядем за обяд на хижата (която идея изобщо не се осъществи, за моя съжаление Confused )



Двайсет минути след Паметниците съвсем регулярно подминахме поредната беседка (с чешма).



След още двайсет стигнахме чудовищен разклон с табелки във всички посоки. И тогава и сега нямам никаква представа от пътеките там, коя накъде води и къде наистина стига Rolling Eyes



И без това ни касаеха само тези за х. Орфей, докъдето стигнахме само за още 15 минути, по неприятен стръмен път, стабилно разкалян от минаващите по него води и животни.





А това в ръката на Стефан е неосъществения обяд Crying or Very sad



_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Фев 26, 2016 12:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
...и защо не успяхте да хапнете гъбките-можеше и да си запалите огън,набъро.Цяла торба!Сигурно нямахте фолио и масълце Twisted Evil

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Пет Фев 26, 2016 11:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1127
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:

.......................................
От тук нататък имаше много добра маркировка. Първоначално си помислих, че са слагали само червената боя, а по-късно ще слагат бялата, но при по внимателно вглеждане се виждаше, че е имало и бяла боя, но е страшно избледняла. Чудно защо така? Shocked
.......................................



Така и не можахме да хванем коя маркировка накъде как и защо води. Изобщо имам чувството, че мистиката на Родопите се състои не в природното очарование, а в объркания лабиринт на маркировките там. Струва ми се, че само ние липсваме там да хванем четките, иначе всеки се е пробвал да маже марки и да кове табелки Laughing

..........................................

Двайсет минути след Паметниците съвсем регулярно подминахме поредната беседка (с чешма).



След още двайсет стигнахме чудовищен разклон с табелки във всички посоки. И тогава и сега нямам никаква представа от пътеките там, коя накъде води и къде наистина стига Rolling Eyes



......................................


Да, част от „мистиката” на Родопите от последните десетина години е човек да се чуди кой и защо е мацал. Но нали знаеш един от основните закони (на физиката май беше): „На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие!”, т.е. тази каша подтиква някои луди глави да ходят и да разследват кашата от маркировки... Laughing

Табелата, която се вижда на първата снимка в цитата е от местните маркировки, поставени да го наречем за кратко от общ. Борино. Нанесена е на картата от селото до един разклон, където се отделя от алтернативното трасе на Е8, минавало през с. Борино, когато трасето през Кастракли е било официално затворено, заради опасност от свлачища. Югоизточно от вр. Кайрякавла синята се отделя от червената първоначално по черен път в западна посока. След това следва една дупка в нея в северозападна посока от около 1,5 км. по права линия и после пак се появява, ако приемем, че това е същата маркировка, а не друга синя -- „царска” или МОСВ тип. http://www.kade.si/#map=15/2705470.54/5115686.54/0

Табелите, които се виждат на втората снимка в цитата също са от местните маркировки.

На третата снимка горните две табели са от т.нар. „царска” или МОСВ тип маркировка. Червената е Е8. Под тях двете също има местни маркировки, които по мои бегли наблюдения са правени недомислено.

П.С. От няколко дни ви ходя по петите по Е8 от Юндола нататък – виртуално искам да кажа. "Движа се" по-бавно от пътеписа и засега съм "стигнал" само до Балинов чарк (бараките преди яз. Голям Беглик) Cool
Пет Фев 26, 2016 11:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
gundu



Регистриран на: 18 Фев 2012
Мнения: 168
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
........................ Изобщо имам чувството, че мистиката на Родопите се състои не в природното очарование, а в объркания лабиринт на маркировките там. ..... Laughing .......................

................. излязохме в местността Паметниците, където наистина имаше паметни плочи, отново чешма и много, много вода............



Имаше малко мотаене по тези поляни, докато намерим табелите, сочещи верния път.


Малко коментарче и от мен.
При преходи като вашите, 12-14 часа или Дженевра - Триград, няма никаква опасност да усетите духа на Родопите. Родопите съвсем не са подходящи за спортно ходене, особено ако човек иска да се потопи в тяхната мистика, магия и чар. Тук просто винаги се жертва нещо, за да се осъществи или види друго.... Всъщност то и в живота май е така. Wink

Интересно ми е откъде намерихте името на местноста "Паметниците". Много се съмнявам дали ако попитате някой местен човек за местност с такова име, той ще се сети за точно това място. За местните хора това е "Партизанска поляна", което не значи, че няма и някакво друго по-старо име.
Като се излезе на поляната по пътя, откъдето сте излезли вие, отдясно на чешмата почти всички дървета са с маркировка (зелена май беше, а синята не я броим Very Happy ) и тя е направо за Борино. Направо покрай паметника (не паметната плоча. която вече е подмината) е за Орфей, а наляво и леко нагоре само след стотина метра се излиза на малко връхче с чудесна гледка Very Happy .

Давай, Яни чакаме продължението!!! Very Happy

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Пет Фев 26, 2016 9:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 5 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov