Не съм много по пътеписите, но ми се иска да оставя някаква полезна информация. Това e:
Обща информация
Времената, които ги пише по табелите са за хора с леки раници, без почивки по пътя. Тоест, ако пише 5 часа, а вие сте с бивачните принадлежности в раницата и спирате тук-таме за хапване и за да се наслаждавате на гледките, преходът като нищо става 10 часа.
На повечето хижи предлагат огромна вечеря, от която може да се задели нещо и за другия ден. Тази вечеря обаче трябва да се резервира един ден предварително.
Обядът на хижите обикновено е между 12 и 15 часа. В останалото време не предлагат кой знае какво.
Можете да палаткувате на височина над 2000 метра, при условие, че си вдигнете палатката сутрин рано.
Както и у нас, всяка хижа е сама за себе си - хижарите си измислят собствени правила. В някои не предлагат храна на туристи, които не нощуват в хижата.
Едноседмичен маршрут за палаткуващи в района на Posets (западната част на парка Posets y Maladeta) Не е точно маршрута, който направихме, но това е, което бих направила, ако знаех всички подробности предварително.
Eriste > Refugio Angel Orus (хижа) > Cabana de Llardaneta (заслон)
Преход: 4-6 часа
Вариант: Eriste > Refugio Angel Orus (хижа) > ibon de Llardaneta (езеро).
Преход: 4-6 часа
Палаткуването на ibon de Llardaneta е по-непрактично, защото с това се удължава пътя за 3-тия ден, но пък мястото е много по-красиво. Има върхове около езерото, определено е по-добрия избор за вечерна разходка със снимане на залези.
И в двата варианта подминаваме хижа Анхел Орус, защото там са враждебно настроени към палаткуващите. Храна продават само на отседналите в хижата, освен ако не минете оттам по обедно време (12:00 – 15:00). Тогава готвят за всички.
Маркировка: червена лентова, много добра, вижда се прекрасно и в мъгливо време.
Ако можете да си позволите още един допълнителен ден на хижа Естос, това е един интересен лъч, който си заслужава да се направи, дори ако не изкачвате върха, а стигнете до подножието му, както направихме ние. Откъм хижа Естос изкачването му е значително по-трудно, препоръчват се котки и пикели.
На място ледника не изглеждаше никак зловещо – голяма снежна преспа, снегът не е дълбок, няма пукнатини в него, няма къде да пропаднеш в случай, че се подхлъзнеш на преспата. Котките са просто за удобство. По-голяма трудност представляваше скалата, до която стигнахме, след като изкачихме преспата. Там не беше ясно накъде да се хване, нямаше и следи в снега, които да покажат накъде се върви, нямаше и други хора.
Ref. d’Estos > ibon de Gias (езеро) > връх Clarabide (3006м), връх Gias
Преход до езерото: 2-3 часа, от езерото до първия от върховете: около час
За размотаване между върховете си дайте повече време, защото гледката е прекрасна.
Маркировка: пирамиди.
До ibon de Gias има ясно видима пътека освен пирамидите. От езерото до върха е сипей, така че пътека няма, но пирамидите се виждат добре, както и самия връх. Тръгва се по лявата страна на езерото (западната му страна).
Тръгва се по дясната страна на езерото (източно от него). Горе на билото има лъскава метална плоча, която се вижда отдалече. НЕ ТРЪГВАЙТЕ КЪМ НЕЯ, следвайте си пирамидите. Те водят до скала с бели точки, които отбелязват къде точно да преминем от другата страна на билото. Излиза се в подножието на връх Jean Arlaud, източно от него. От другата страна на билото се открива стръмен сипей, по който се слиза почти до дъното на циркуса. В този участък пирамиди липсват, явно защото всичко е много нестабилно и не се крепи камък върху камък. Няма вероятност да се загубите, защото, ако просто вървите на изток, след като сте слезли по сипея, по някое време ще стигнете до път отбелязан с пирамиди. Продължавайки по тях ще стигнете до един колектор за дъждовна вода (не знам точно как се нарича това съоръжение, има такова на връх Канарата в Рила). От него пирамидите продължават горе по ръба, както и надолу в циркуса на Portillon. Горните са по-удобни. Вървейки по тях, обикаляте по ръба на циркуса, в който се намира езерото Portillon и в един момент, малко преди да стигнете до нея, ще видите и хижата.
7-ми ден:
Refuge du Portillon > Refugio d’Estos
Завръщане към хижа Estos по същия път. Нощувка около хижата или някъде надолу по пътя към Benasque (има заслон).
Слизане към Benasque (ако тръгнете сутрин, спокойно стигате за следобедния автобус в 15:00)
Benasque е ски-курорт (не толкова чудовищен като Банско). Има добре запазен исторически център, който е интересно да се разгледа за няколко часа. Пълно е с магазини за туристически стоки, избор голям, но неизгодни цени.
На един час преди да стигнете Benasque има къмпинг. Излезе ни 27 EUR за 3 човека в 3-местна палатка.
От Benasque също така се стига до Refugio de Renclusa, изходната точка за най-високия връх на Пиринеите – Ането.
Информация за хижи:
Refugio Angel Orus
Нощувка: 15 EUR
Вечеря: 15 EUR (от 19 часа), само за хората, които нощуват в хижата (!)
Обяд: 12:00 – 15:00 (можете да хапнете нещо като яйца с картофи за цена 6-10 EUR)
Ако сте с палатка не сте добре дошли там, въпреки че бивакуването на височина над 2000 метра не е забранено.
Refugio d’Estos:
Нощувка: 15 EUR
Вечеря: 15 EUR (трябва да си направите резервация 1 ден предварително)
Обяд: 12:30 – 15:00 (6-10 EUR)
Закуска: 5-6 EUR
Сух пакет: 11-12 EUR (включва 2 огромни сандвича, плод, меденка, натурален сок 250 мл, пакетче фъстъци) Необходимо е да се каже от предния ден, че искаш сух пакет, за да ти го приготвят на сутринта.
Баня: има, лесно достъпна е отвън, дори да не нощуваш в хижата.
На тази хижа бивакуването е забранено, защото височината е под 2000 метра. Въпреки това не е проблем да си резервирате вечеря и да стоите там няколко дена на палатка. Ще ви кажат, че палатката трябва да си я опънете някъде по-нагоре. Всъщност, както ми обясни едно от момчетата, работещи в хижата: сложете я така, че да не я виждаме (така и направихме).
Сухия пакет е достатъчен, за да покрие нуждите за обяд и вечеря за едно денонощие. На мен ми стигна дори и за по-дълго време, поради това, че сандвичите са безвкусни. Представляват основно хляб.
Чудесна хижа! Вечерята представлява няколко ястия от които всеки си сипва, колкото му душа иска. Количествата са неограничени и качеството е добро Спокойно можеш да си направиш сандвичи за другия ден.
Съб Сеп 13, 2014 11:00 am
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Много смела изява на трите колежки! Великолепни снимки и чудесен преход
Приказно е в Пиринеите! Благодарим за споделената информация!
Вто Сеп 16, 2014 9:54 pm
Stanev
Регистриран на: 02 Апр 2012 Мнения: 174
Железни сте момичета, браво! Снимите са много хубави
_________________ "...Some people have systemathic approach on nothing..."
Вто Сеп 16, 2014 11:03 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Пъстротата на Пиренеите
Привет. Ето и моята, малко по-емоционална гледна точка от Пиренейското приключение, осъществено с участието на основните заподозрени – Поли, Невена и аз, с главен инициатор Поли.
Написала съм го хронологично, по дни, като дневник.
Най-напред да обясня каква бе целта на занятието. Основното беше да разгледаме, доколкото можем, част от испанските Пиренеи и Природния парк „Посетс - Маладета“, а ако има време да отскочим за малко и към френската част на Пиренеите, както и задължително да отдадем внимание на град Барселона, градчето Уеска и курортното планинско селце Бенаске. Всичко това осъществихме в периода от 18.08.2014 г. до 01.09.2014 г. Определено имахме късмет с времето, имаше само два по-лоши дни, от които само единият беше валежен.
И така, пристигнахме със самолет в Барселона с малко закъснение, към 21 часа на 18.08.2014 г, понеделник. Оказа се, че не е позволено да се нощува на летището, защото нямахме актуален билет, за да пътуваме с някой самолет. Затова се качихме на един нощен автобус, с който трябваше да се придвижим до площада „Плаза де Испания“, намиращ се в близост до автогарата. По някое време обаче установихме, че сме пропуснали спирката си и се наложи да се връщаме пеша наобратно. Направихме си кратка разходка из нощна Барселона, минахме покрай Арена, искахме да разгледаме и парка на Хуан Миро, но за съжаление беше заключен по това време, успяхме да видим само паметника му...
Продължихме напред и достигнахме до автогарата, но за наша изненада тя също беше заключена. Затова пък пред нея се оказа, че била "спалнята". Имаше доста хора отмарящи там. Ние също решихме да се спрем тук, а и палатката да разпънем. Тук изкарахме остатъка от нощта в доста шумна обстановка, но все пак успяхме да дремнем малко.
На сутринта на вторник 19.08.2014 г. закусихме рано, взехме си билети (с цена 17 евро) за автобуса, пътуващ в посока предпланинското градче Уеска, на 4 часа път от Барселона. След като пристигнахме там, от автогарата ни направиха компромис, като се съгласиха да си оставим багажа на съхранение при тях до 18:30 часа. Тук щяхме да се срещнем вечерта с Ванеса, коуч-сърфърка, с която беше предварително уговорено да се нощува при нея. (CoachSurfing – „сърфиране по дивани” e базиран в интернет мрежата и дава възможност на чуждестранните посетители да намерят място за нощувка при местни жители на доброволни начала).
Целия ден се отдадохме на разглеждане на градчето Уеска. От туристическия център си взехме карта за целта. Градчето е много приятно и прохладно. Пообиколихме парковете, Катедралата... Не видяхме да има нещо изключително специфично, но важното е, че беше спокойно – особено от 12 до 14 часа, когато е обедната почивка. Явно хората си почиват и чак вечерта се оживява. . Направи ми впечатление, че въпреки парковете с вода и растителност тук няма комари. По-късно попитахме и Ванеса за това и тя го потвърди.
Времето се изниза неусетно и вечерта се придвижихме до автогарата, за да си вземем багажа и да се срещнем с Ванеса. Оказаха се много приятни хора, тя и приятелят и Хави, както и още един коуч-сърфър от Испания – Алфонсо. За вечеря сготвихме „миш-маш“, а испанците направиха картофи с някаква специална майонеза и за десерт ни почерпиха с един сладкиш, направен от бутер тесто с пълнеж от ядки и стафиди. Беше много вкусен. Полафихме си до доста късно, след което пренощувахме в уютната обстановка на дома им.
На следващата сутрин – сряда 20.08.2014 г. – взехме автобус до село Еристе (за 13 евра и за около 2 часа), което село ни беше отправната точка към планината. Точно се приготвихме за тръгване и заваля силно, което наложи да изчакаме да се извали в едно заведение, като междувременно похапнахме супа с нахут и телешко месо.
Дъждът поспря и ние поехме нагоре към хижа „Анхел Орус“, имахме да изкачваме 1 000 м денивелация. По едно време пак заваля и така беше с кратки прекъсвания почти чак до горе. Около самата хижа се поизчисти за миг и успяхме да щракнем няколко снимки. Разпънахме палатката, след което решихме да вечеряме в хижата. Взехме вино, седнахме в столовата и каква беше нашата изненада, като ни казаха, че ние не трябвало да сме тук и не можело да ядем там от нашата храна, защото не нощуваме в хижата. Можело само виното да си пием. Обидихме се, върнахме им виното и излязохме в багажното помещение да вечеряме. След което, нощувахме в палатката.
Информативно – в тази хижа има слаб обхват и интернет. По първоначален план трябваше да останем в нея за две нощувки, като на следващия ден да качваме връх Посетс, но предвид лошото отношение, а и неблагоприятното време, на следващия ден твърдо решихме да отидем към хижа „Естос“, в която хората се оказаха много любезни, а и оттам също можеше да се качи върха.
На сутринта на четвъртък 21.08.2014 г. към 09:30 часа. поехме към хижа „Естос“. Първоначално беше мъгливо и нямаше никакви гледки. Впоследствие достигнахме първото езеро, което почти изцяло беше покрито в мъгла. Постепенно с напредване на времето мъглата се разнесе и около нас се откриха интересни върхове и езера. Максималната височина, до която се качихме, беше 2 700 м, след което последва слизане към хижа „Естос“, която е на около 1 900 м. н. в. Благополучно пристигнахме на нея, точно за вечерята.
След като похапнахме се заехме да си търсим място за палатката. Намерихме такова, не много далеч от хижата, малко преди едно мостче в гората. Точно разпънахме палатката, легнахме и навън внезапно заваля. И така валя цяла нощ, продължи и през деня.
Цялата сутрин на петък 22.08.2014 г, излежавайки се, чакахме дъжда да спре, но накрая ни писна, издебнахме момента, когато понамаля, скрихме палатката в нещо като яма и отидохме на хижата да обядваме. Бяхме почти отписали деня за разходки, когато по едно време изгря слънце и все пак решихме да се разходим. Направихме го за около три часа в посока къмпинг де Биадос, наслаждавахме се на ирисите и мармотите по пътя, след което се прибрахме за вечеря. Последва отново придвижване към и нагласяване на палатката. И така завърши този мързелив ден.
В събота 23.08.2014 г. станахме рано, защото бяхме предвидили изкачването на три съседни гранични върха откъм испанска и френска страна. По прогноза се очакваха леки превалявания, но засега времето беше чудесно, слънчево и топло. Закусихме набързо и с малки раници поехме нагоре...
Пътеката не беше маркирана, но имаше пирамидки за ориентир. Движихме се основно по каменист терен, като крайният участък на качването беше един неприятен сипей с доста ронливи кафеникави камъни. Към същите върхове се бяха насочили и една група французи, които се изкачиха отдясно, откъдето е по-удачно качването.
Докато се придвижвахме видяхме две езера, второто беше по-голямо, нарича се Де Гиас и от него пътеката се разклоняваше.
Изкачвайки върха, изведнъж пред нас се откри страхотна гледка - освен към испанските трихилядници (в това число и връх Посетс – най-високият в района), така и към върховете от френска страна, плуващи в меки, фини облаци. А от връх Кларабиде, малко по-висок от Мусала, видяхме и едно приказно наситено синьо езеро, вероятно доста дълбоко – езерото Кларабиде.
Слизането осъществихме от другата страна, за да избегнем неприятния сипей. Отново преминахме през двете езера и слязохме обратно към хижата. Съвсем навреме, дори бяхме изпреварили вечерята. Тя беше същата, като от онзиден, явно я редуват.
Вечерта прекарахме в игри на карти и домино. Следват ритуалите ни с палатката, все по-бързи и по-добри ставахме. И разбира се – сън.
Днес беше един чуден ден, бяхме доволни.
В неделя 24.08.2014 г. станахме още по-рано, към 6 часа, като в този ден се разходихме в различни посоки. Поли и Невена към връх Посетс, а аз заедно с едни много приятни испанци Пили и Хави се отправихме в посока къмпинг „Де Биадос“ и след това към връх Пико Ройо.
Тръгнахме към 9 часа, като вървяхме по приятна маркирана пътека, първоначално в гора, впоследствие по каменист терен с много интересни огромни насечени скали. Достигнахме до превала Пуерто де Чистао, където похапнахме и уточнихме кой връх да качим. В крайна сметка решихме да е Пико Ройо, защото от него щеше да се вижда връх Посетс, а и под него имаше и две езера, които бяха допълнителен бонус.
Хави и аз се изкачихме на върха, а Пили ни изчака долу. Горе наистина беше доста панорамно. Виждаха се върховете Посетс, Пикос Ветеранос и двете езера, както и най-високият връх на Пиренеите – Ането. Разбира се и върховете откъм френска страна също можеха да се проследят.
Направихме си малка фотосесия на върха и газ надолу, към мястото, където ни чакаше Пили. Тя през това време си беше намерила още двама събеседници и се оказа, че не е скучала. Разказахме й впечатленията си от изкачването, като тук трябваше да се разделим, те продължиха към къмпинг „Де Биадос“, а аз трябваше да се върна към хижа „Естос“...
След малко се прибраха и Поли и Невена, почти бяха изкачили върха Посетс. Вечерта си взехме вино и прекарахме времето в сладки приказки в столовата. Ритуала с палатката го пропускам, защото все едно и също се повтаря.
Понеделник 25.08.2014 г. го бяхме предвидили да е ден за почивка. Станахме късно, обядвахме и след това си направихме една Боровинково-Малиново-Ягодова разходка. Вечерта премина в игри на домино...
Вторник 26.08.2014 г. беше денят, в който бяхме решили да се разходим до френската хижа „Портилион“. Отново с ранно ставане, закусихме набързо и към 8:20 часа се отправихме натам по един полупознат маршрут. Полупознат в смисъл, че пътят до езерото де Гиас вече го бяхме минавали.
Без проблем достигнахме до езерото, след което следваше изкачване по един сипей в търсене на мястото, откъдето да преминем на френска страна.
Изведнъж Поли и Невена видяха една метална табела, която блестеше в далечината и привличаше вниманието. Установихме обаче, че това не е указателна табела, а е знак, поставен вероятно от близките на загинал планинар. Оказа се, че пътеката минава малко под връх Жан Арло, който изглеждаше леко зловещ от това място. Но както и да е, преминахме от другата страна и веднага последва нова изненада. Предстоеше ни доста слизане по поредния доста неприятен сипей, за който определено не ни се мислеше как бихме го минали при мокри камъни. Все пак на следващия ден трябваше да се върнем отново по обратния път, а по прогноза даваха времето да се влошава, с превалявания при това.
В крайна сметка не се отказахме и решихме да продължим. След като слязохме участъка със сипея, последва преминаване през ледник, отново качване, като постепенно се откриха гледки към познати и непознати езера и върхове. По нататък маршрутът не беше сложен, но на места се виждаха пирамидки и отгоре и отдолу, така че човек в един момент се учудваше накъде да хване. Горните пирамидки, които вървят по билото, са правилните.
Най-накрая открихме жадуваната хижа „Портилион“. О, чудо! Наистина се бяхме озовали на едно прекрасно място, в една чудна хижа, с един хижар, който собственоръчно меси хляб. А за гледката извън и вътре в хижата, за обстановката, както и за вечерята да не говорим. Направо бяхме възхитени. Жалко, че не можехме да останем по-дълго време тук, ако имахме тази възможност, щяхме да го направим без да се замисляме.
Вечерта изкарахме в разглеждане на книги за Пиренеите, с описания на върхове и ледници. Нощта беше леко неспокойна, при мисълта за утрешното връщане към Испания, дали щеше да бъде при добро време...
Денят на сряда 27.08.2014 г. отново започна с ранно ставане, предвид това, че за следобяд времето го даваха с вероятност за валежи. Иззеха ми фотоапарата, за да не бавя групата с моето снимане.
Времето при нас изглеждаше добро, но в посоката, към която се бяхме насочили, си изглеждаше доста зловещо. Тъмни и страховити облаци бяха обгърнали връх Жан Арло, а ние точно натам се бяхме отправили. Както и да е, придвижихме се по билото, преминахме през ледника, след който следваше любимият ни сипей. За щастие не беше валяло и камъните и скалите бяха сухи. Изкатерихме се по сипея, след това по скалите, като сравнително бързо се качихме на мястото, откъдето пътеката преминава на испанска страна. Придвижвахме се компактно и добре като цяло.
Направихме си общи снимки и заслизахме надолу. Решихме на островчето на езерото де Гиас да хапнем и да направим почивка. Речено-сторено, дори и музика имаше, Поли ни посвири на флейта.
Впоследствие продължихме и към 13 часа вече бяхме на хиха „Естос“. По първоначален план трябваше да останем за още една нощувка там, но според прогнозата утре – на 28-ми август – се очакваха доста превалявания, затова решихме още същия ден да слезем надолу...
След като хапнахме, набързо събрахме багажа и слязохме по главния и най-лесен път за около 2 и половина часа, може и малко повече да е било , защото имаше доста малини за унижтожаване. По пътеката срещнахме един добре екипиран французин, който ни препоръча къмпинг "Ането". Сравнително бързо го открихме и се настанихме там. Следва разпъване на палатка, вечеря и нощувка. Така завърши този динамичен ден...
В четвъртък 28.08.2014 г. си поспахме колкото ни душа иска и посветихме деня в разглеждане на градчето Бенаске. Това е малко курортно градче, разположено в сърцето на Арагонските Пиренеи и е част от провинция Уеска. Заобиколено е от всички страни от високи и не толкова високи върхове.
Често се ползва като отправна точка за маршрути в планината, а през зимата е доста посещавано от любители на ски спорта...
Атмосферата му е спокойна, тиха и пленява с природната си красота, със зелените си долини, кръстосани от пълноводни реки, езера, водопади и високите планини, обгръщащи града ...В допълнение към красивата природа Бенаске разполага и с изобилие от история , оставила отпечатък върху архитектурата на града.
Петък 29.08.2014 г. алармата на GSM- а звънеше неприлично рано. Навън бе ужасно тъмно. Ставайки се чудех защо трябва да си причинявам това. Изведнъж получих проблясък – днес трябваше да се придвижим от къмпинга до градчето Бенаске, за да хванем автобуса за Барбастро в 06:30 часа. Поли и Невена също бяха станали. Е, няма как- набързо прибрахме палатката, хванахме раниците и поехме напред. И ето ни на автобусната спирка след 40 минути. С прекачване на Барбастро се придвижихме до Барселона. Цените на автобусните билети съответно са: 8:70 евра – до Барбастро и 20:50 евра – до Барселона (за експресен автобус). Докато пътувах с автобуса си мислех: какво ли ни очаква там – за Барселона знам само, че е столица на автономната област Каталуния и втори по големина град в Испания. Чувала съм, че е шарен, жив, красив и цветен град, за който често казват, че притежава особена и неповторима атмосфера и излъчване. Може би това се дължи на ексцентричния за времето си стил на архитекта Антонио Гауди, проектирал около началото на XX век много от забележителностите в града.
Но, ще видим, това е обект на друга тема...
---
Това бяха нашите Пиренейски планински приключения, с много щастливи мигове, удовлетворение, но и с малко притеснения и трудности. Сигурна съм, че всички, които са били на Пиренеите, ги носят винаги в сърцето си. Не зная дали скоро ще се върна там, за да преживея подобно усещане, но сега прибирайки се у дома, съм напълно уверена, че нищо не лекува душата така, както пътуването...
Искам специално да поздравя трите момичетата за тяхното Пиринейско приключение !
Пиринеите са вълшебно място, което постоянно очарова туристите със своите върхове и езера
Бъдете живи и здрави!
Нед Сеп 21, 2014 9:30 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Благодаря за изказаните мнения. Наистина е вълшебно там. Възрадва ми се душата.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Спокойно можеш да си направиш сандвичи за другия ден.
