Тази година за трети път се оказва, че сме в тая част на Източни Родопи и все има какво да се види...
Решихме да позавършим нещата от към юг на север тоя път.
Тръгнахме от Ст.Загора в гадна мъгла,през цялия път беше така,в с.Широко поле даже се чудех има ли смисъл да се качване до крепостта и платото Моняк-само за спорта...оказа се че е имало защо..о, дааа...мъглата е била току над главите ни и отгоре лъснаха ония ми ти Родопи,а отдолу вместо язовир имаше море...от облаци!
После слязохме обратно и се отправихме към следващата ни цел-с.Лисиците и скалните ниши и образувания около вр.Чит(Чут)кая.Върви се малко по черен път и се стига до място,което е единствения пешеходна връзка със селото (поне от тази страна на язовира)-въжен мост.
Оттаък след Лисиците и следващата махала Соколско почнаха скалните чудеса...на всичкото отгоре и далечните гледни си струваха !
Докато се възхищавахме на местните чудесии то станало обед-поехме към яз.Кърджали и х.Боровица,където хапнахме, че трябваше по план да изпердашим и п-ра Утробата...пътеката до нея е малко повече от 1/2 час а самата пещера е на много обзорно и красиво място и..хм...наистина прилича на споменатия дамски желан от всеки мъж орган
Спахме на хижата и на другия ден се юрнахме към следващата ни цел-покрай Римския мост при с.Ненково и стената на яз.Боровица-към с.Безводно(чешмите покрай което са най-пълноводни в района),където оставихме превоза и-към един от най-високите върхове в тоя родопски дял-вр.Чиляка.Качихме се за около 1.20ч.Върхът е много обзорен-разпознахме местата от миналото ни ходене в района-Три могили,Мумджидам,Турската куля Сини връх....на другара страна гадаехме дали виждаме Преспа и Момчил....
Безводенски водопад:
После-надолу,колата,пътя през с.Женда(където "обядвахме" с остатъците )
и Комунига и-кой от къде е....
мъглата не беше мръднала от мястото си....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
