ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Връх Руен и от мен - зимно, сам...

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Връх Руен и от мен - зимно, сам...
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 772
Местожителство: Русе

Мнение Връх Руен и от мен - зимно, сам... Отговорете с цитат
Знам, че има няколко теми свързани с връх Руен Smile, но си селектирах що-годе добри кадри и още по-добри емоции от този така красив зимен преход, че реших да ги споделя в отделна тема! Smile

Маршрута в подробности беше повече от ясен. Тръгнах сам и недоспал си от еуфоричните пристъпи през нощта за град Кюстендил и хижа Осогово над него. От там, през ски пистите към връх Кюнеца, връх Човека, заслон Превала, зимната колова маркировка през върховете Църни камък, Шапка, Мали Руен и ако останат сили с претъпканата до горе раница за зимно бивакуване - връх Руен и заслон Руен, построен там да подслони от стихиите туристи, планинари и луди авантюристи като мен през зимата! Smile Никъде в наръчниците не се препоръчва сам човек да се скита по безкраите през февруари в пограничните планини, но имах нужда да вдигна малко летвата и да остана сам с ветровете, февруарски чистите панорами на стотици километри и да послушам Енигма на билото, докато звуците се разливат мелодично по него... Това никъде не се купува! Цената е да надскочиш себе си, това да се пребориш с болката, бурните ветрове, несгодите, обезводняването, смазващият раменете багаж в претъпканата раница, стапящите се сили по безкрайните била и вадене на още сили от запаса за постигане на целта!

Паркирах до ски пистата, около хижа Осогово.



Изгревът ме хвана малко над хижа Осогово, над красивият параклис изграден там. Температурата беше бая под нулата... Цветовете така ме радваха, че ми идваше да подскоча от кеф, но не можех, защото раницата тежеше прилично, затова само извиках! Smile Имаше човек обслужващ от рано ски съоръженията, надявах се да не ме е чул! Smile



Скоро набрах малко височина и гледката се откри, денят се очертаваше студен и ветровит. Направих жестоката грешка, да подсека връх Кюнеца, което ми коства сериозно количество изгубена височина по пътя към връх Човека и навяти с двуметрови преспи склонове. Люта битка се заформи между мен и склона за да се върна на билото. Пропаднах под една снежна преспа във вода от дерето скрито под нея. Снегоходките ми веднага станаха целите в лед. Бях до кръста в капан. Едва излязох от дерето, смъкнах ги за да ги почистя с удари една в друга, а едни от ръкавиците ми още в началото на прехода вече бяха дотолкова мокри, че замръзнаха и не можех да си натикам пръстите вътре в тях, а както ще разберете по-късно, щяха и да се подпалят, но затова ще напиша, когато му дойде времето! Smile Денят се заформи каръшки. Фотоапаратът ми се повреди, телефонът ми блокира, направо не е за разправяне, почна да ме шуби шубето на моменти какво още лошо да очаквам! Smile



Връх Човека от подсичащата пътека, откри ми се и главното било към върховете Църни камък, Шапка, Мали Руен... Там някъде беше крайната цел в трудния зимен преход... А и с тази изгубена височина, която ме мъчи до този връх Човека, не е за разправяне.



Всички изпречили се по пътя на вятъра са в капана на студените игри на ветровитите зимни склонове.





Малко под връх Човека, попаднах на тези ледени скулптури.



Поглед от връх Човека към Руенското гранично било.



Назад към връх Човека, от който слязох, за да стопя малко сняг и да си направя чай в заслон Превала.



Към 12ч. със сериозни загуби на енергия, но не и хъс, захапах зимната колова маркировка на билото.



А то беше безкрайно. Било след било, връх след връх, Осогово планина ме изправяше пред нови и нови изкачвания и слизания. Тежкият багаж ме смазваше, от връх Руен ме деляха по-малко от четири часа ходене. Това бяха и читавите снимки, в изображенията на дисплея се появяваше някакъв странен бял лъч като петно - разбрах, че днес дори фотоапаратът се предаде под суровото излъчване на Осогово планина. Хвана ме много яд, но скоро щях да разбера, че при снимане без никаква слънчева светлина, както е при залезните снимки, матрицата възпроизвеждаше не толкова дефектни и дразнещи кадри...



Малко преди 16ч. бях тук, в подножието на връх Руен и заслонът, който ме очакваше украсен и зазимен. Вятърът е ваятел, всички прозорци и вратата бяха скрити под дебел двуметров лед! Знаех ориентировъчно точно къде се намира вратата, за да я разкопая и се насочих към нея. Чукнах с пикела и отдолу ми се разкри тази ламаринена врата, която беше скрежасала и оприличаваше закрит прозорец. Хм, казах си, ами сега..... По снимките, които гледах от интернет, вратата е дървена, а не ламаринена... Да са я сложили на друго място? Как ще я намеря, на предела на силите съм си, измръзнал, обезводнен, къде ще нощувам... Редувах въпрос след въпрос и почуквах с пикела навсякъде. Само прозорци и каменните зидове. В един момент зърнах металната винкелова рамка на вратата и рабрах, че точно това е тя! С няколко по сериозни серии, разкопах достатъчно за да я отворя леко и надникнах вътре! Там имаше преспи навят от вятърът сняг. С няколко силни удара вратата се отвори още малко, а аз понеже съм си слаб се напъхах вътре като котарак под ограда, за да разчистя и отворя още вратата.



И ето ме, макар и почти колабирал от умора, изглеждам весел и щастлив! Върхът и планината ме допуснаха тук, на това диво и откъснато било, далеч от цивилизацията.



Печката в заслона бе пълна догоре със сняг, бая копане падна в този ден. Нацепих дръвца за разпалки. Запалих я и реших да снимам. Видях, че на тъмно кадрите стават без светлия лъч и разбрах, че може да поснимам, макар и трудно по залез слънце от билото.



Заслон Руен през зимата.



По залез цветовете обагриха кърваво небето. Леден вятър режеше и продираше зловещо тишината.



Ледените скулптури от заслона, които панически избягвах да чупя, се вписваха приятно с просторните обледенени била.



Доста труд хвърлих с отсрещните козирки, чупих и ги пренасях в заслона, за да ги стопя, да се стопля и хидратирам с получената от тях кристална вода. За миг помислих как всичко в долната земя ни е даденост. Чешмите, храната в хладилника. Тук всяка глътка и хапка са предизвикателство! Smile



Билото с връх Шапка, връх Църни камък, Човека в далечината и режещите ветровити пориви на зимната планина.







Отидох до връх Руен. Там ме чакаха интересни кадри, въпреки че ръцете ми бяха сериозно премръзнали. Ръкавиците, които сложих на все още леко топлите кюнци на печката се разтопиха, тъй като ги оставих по-дълго от замисленото време, докато се занимавах да топя лед за чай и вода. Имах ръкавици тип лапа, с които не може да се снима, затова ръцете ме заболяха толкова много. На моменти стисках зъби от болка и тичах до заслона за да ги сгрея малко и пак навън при перфектната светлина, ледените феерии и замръзналата земя!



Върхът и заслона!



Скоро щеше да настъпи синият час! С Енигма по телефона озвучих граничното било в България, Сърбия и Македония! Няма как човек да не настръхне! Smile





Настъпи часът на земята. Секундата заслужена красота, до която се докоснах с болка и мъчителен преход. Раницата надхвърляше 25кг. Зимната планина не бива да се подценява и носех всичко необходимо, включително пухените дрехи, за евентуално нощуване на билото в снежен заслон, ако нещо се обърка!



Изглед от уютния ми дом! Скоро запалих свещи в заслона, печката бумтеше, създавайки невероятна атмосфера, ледът през прозорчетата светеше в топли нюанси, а аз затоплен и хидратиран със супа, чай и много, ама много огнен еликсир, затворих вратите и потънах в тишина!



Освен с цветове и огнен лед, на заслончето не му липсва и компания. Мишок в помещенията, с който цяла нощ се дебнехме и прибягал заек, който зърнах тук, по откритото било!



Утрините тук са тихи! Трънах по тъмно за дългия път на обратно! Вече съм слязъл от връх Шапка и пъпля по сините снежни била. Очакваха ме куп премеждия. Датата е петък 13-и. Колата отказа да работи на газ, усилвателя също отказа, но аз намерих решение и пречистен от посетените Земенски и Жаблянски манастири, бях възнаграден в град Земен с майстора, който намерих в един сервиз - реши проблемите ми по колата!!! С усилена музика и набримчено парно потънах по тъмните пътища към дома.



До скоро! Умната и не ходете сами посред зима по билата, не е много разумно! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Вто Фев 24, 2015 11:45 am; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Фев 22, 2015 10:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Ристо Туристо



Регистриран на: 02 Окт 2008
Мнения: 3984
Местожителство: на 950 м.н.в.

Мнение Отговорете с цитат
ръкопляскания

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки
Нед Фев 22, 2015 10:37 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
andimit



Регистриран на: 19 Юни 2007
Мнения: 284
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво за куража, пътеписа и снимките!
Само не разбрах защо ти е трябвало да катериш Кюнеца и Човека като може направо от паркинга пред чешмата на видния наш покорител на Еверест да стигнеш на заслон Превала/ пестиш поне 1:30часа/
Нед Фев 22, 2015 12:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2565
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Very Happy Човек каквото сам си направи никой друг не може! На фотото какво му се чудиш, нали матрицата е пържена доста вече.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Нед Фев 22, 2015 12:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 674

Мнение Отговорете с цитат
За пореден път ни оставяш без дъх. Голям късмет е, че обичаш да описваш това, което правиш. Бъди здрав, бъди много здрав!
Нед Фев 22, 2015 1:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mateev



Регистриран на: 08 Яну 2011
Мнения: 67

Мнение Отговорете с цитат
На третата снимка отдолу нагоре ясно се различават Каймакчалан и Кожуф след залез. Най-лявата снежна "колона" скрива идеалния юг и мястото, където се вижда Олимп на хоризонта. Виждаше ли се този ден или при изгрева на следващия?
Нед Фев 22, 2015 3:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 772
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Ристо Туристо написа:
ръкопляскания


Very Happy

andimit написа:
Браво за куража, пътеписа и снимките!
Само не разбрах защо ти е трябвало да катериш Кюнеца и Човека като може направо от паркинга пред чешмата на видния наш покорител на Еверест да стигнеш на заслон Превала/ пестиш поне 1:30часа/


Снегът беше много лош и се затъваше пагубно... Very Happy. Принципно исках да ги кача върховете, затова се "насилих"... Гледките заслужиха всяко едно усилие! Smile

mislesht написа:
Very HappyЧовек каквото сам си направи никой друг не може! На фотото какво му се чудиш, нали матрицата е пържена доста вече.


Митко, оказа се че не матрицата, а механичният затвор е сдал багажа. Частта е 150 лева, в 200 ще се побера с целия ремонт, ще е готов след месец...

Confused

Ружа 62г. написа:
За пореден път ни оставяш без дъх. Голям късмет е, че обичаш да описваш това, което правиш. Бъди здрав, бъди много здрав!


Благодаря Ружа, много здраве и на теб! Smile

mateev написа:
На третата снимка отдолу нагоре ясно се различават Каймакчалан и Кожуф след залез. Най-лявата снежна "колона" скрива идеалния юг и мястото, където се вижда Олимп на хоризонта. Виждаше ли се този ден или при изгрева на следващия?


Какво ли не се виждаше, какво ли? Видимост за чудо и приказ, направо уцелих десетката и в двата дни! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Нед Фев 22, 2015 5:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Balkandjiq



Регистриран на: 19 Ное 2009
Мнения: 582

Мнение Отговорете с цитат
martin555 написа:

Митко, оказа се че не матрицата, а механичният затвор е сдал багажа. Частта е 150 лева, в 200 ще се побера с целия ремонт, ще е готов след месец...

Ако не е поръчана вече-подшушни ми точния модел на апарата и може и да успея да ти измисля по-евтин и бърз вариант.

_________________
Планини има много,но Балкана е само един!

http://hubavetz.com/
Нед Фев 22, 2015 6:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 772
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Balkandjiq написа:
martin555 написа:

Митко, оказа се че не матрицата, а механичният затвор е сдал багажа. Частта е 150 лева, в 200 ще се побера с целия ремонт, ще е готов след месец...

Ако не е поръчана вече-подшушни ми точния модел на апарата и може и да успея да ти измисля по-евтин и бърз вариант.


Благодаря ти за отзивчивостта! Апаратът обаче е разглобен в сервиз и си чака чарковете... Croc

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Нед Фев 22, 2015 10:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov