Вчера на Витоша без претенции

Ама па време улучих! Чист бял сняг - снежнобял, бих казал Very Happy

(Ох, само малко култура да проявяваха тия, които го пожълтяват - какво им пречи да ритнат сняг отгоре?) Ясносиньо небе без облаче и съответното силно слънце. А пътеката добре утъпкана и общо взето все под слънцето вървеше:

Тръгнах мързеливата с лифта до Бай Кръстьо и оттам към Кикиша. Хора - доста рядко и то в обратната посока. От връхчето изглед към Мургаш в далечината:

И нагоре, към Камен дел:

Заслонът е тъжна гледка! Кухнята разбита и изтърбушена, но прозорците са здрави, а вътре стоят пейките, масите и печката. Дори одеяло имаше. При нужда човек може да се приюти. И все пак, като си спомня, какъв живот кипеше доскоро на този заслон, с какви манджи!

Стигнах до хижа "Камен дел" и там първото нещо, което ме умили, беше чайникът с безплатен чай на печката. Нима се връщат времената, когато хижите бяха за туристите, а не за хижарите? Дано! Хапнах боб чорба и качамак. Вкусно бяха сготвени. Имаше още супа от манатарки и скара - кюфтета и наденици. Бедничко ми се видя, като си спомням за предишния хижар, но нали сложих заглавие "Без претенции", продължавам нататък към хижа "Есперанто". Тука пък само боб и нищо повече. Но аз отново "без претенции" гоня пътеката към Боянския водопад. Тука вече видях зор по отвесите: без котки е бая терсене. Въртя обувките като Пинокио наляво-надясно, докато ги забия в нечии чужди стъпки, ако ги има, разбира се... Водопадът е целият в лед и няколко души се катереха по него, като забиваха пикели:

След водопада поех по любимата ми пътека право надясно, през тисовото находище към Боянското езеро. От известната обзорна скала снимах долината. Вляво се виждат едни скали, които май попадат в района на военното поделение и са недостъпни. Някоя от тях ли е Момина скала?

От Боянското езеро продължих по "водопроводната пътека" към Драгалевския манастир, та затворих триъгълника. С това тази прекрасна екскурзия завърши.

В София обаче наблюдавах твърде рядък изглед на Луната: съвсем в началната фаза на новолунието, но небето беше толкова чисто, а вероятно и земната атмосфера е била прозрачна, та отразената от Земята светлина осветяваше тъмната част от Луната и я правеше сякаш матово прозрачна. Най-напред дори си помислих, че започва лунно затъмнение:

Наистина интересна беше луната, аз по това време слизах от Мусала и се виждаше много ясно не само сърпът, но и останалата (полу) затъмнена част.