ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Рилската дузина - 12-те най-високи върха в Рила (за 1 ден.)
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Рилската дузина - 12-те най-високи върха в Рила (за 1 ден.)
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Рилската дузина - 12-те най-високи върха в Рила (за 1 ден.) Отговорете с цитат
Рилската дузина – 12-те най-вискоки върха в Рила (за 1 ден/денонощие)

Понятието „Рилска дузина“ срещнах преди години – в един пътепис във форума „Моите Планини“.
Ето връзка към въпросния пътепис:

Във форума „Моите Планини“: „Рилската дузина“ – автор: Лъчо

В Dir.bg – Хоби, Разлвлечения – Туризъм: Cool Рилската дузина“ – автор: Огнедишащ (змей)

В Blog.bg - подобен пътепис: „В облаците на Рила“ – автор: alexooo


Идеята (както пише в пътеписа) е да се изкачат 12-те най-високи върха в Рила. А именно:


1. Мусала – 2925 м.

2. Малка Мусала – 2902 м.

3. Иречек – 2852 м.

4. Безименен – 2792 м.

5. Дено – 2790 м.

6. Студения чал (връх) – 2784 м.

7. Голям Близнак – 2779 м.

8. Малък Близнак – 2777 м.

9. Манчо – 2771 м.

10. Песоклива вапа – 2769 м.

11. Юрушки чал (Овчарец) – 2768 (2769) м.

12. Маришки чал (връх) – 2765 м.

(12. Студения чал (връх) – 2764 м – в някои източници).



За да бъде мероприятието по-интересно, запомнящо се и динамично, идеята е върховете да се изкачат за един ден или едно денонощие.
А за да бъде още по-стойностно – да се направи зимно, когато денят е къс, снегът дълбок, а гледките - ... зимни (друго не ми хрумна Smile ).
Както е написал Лъчо (Огнедишащ) – „лете всяка здрава и права баба би го направила“ Very Happy . (Това – последното – очевидно е шега. Smile ).



Време за преминаване на маршрута.

Времената между върховете и хижите от маршрута в пътеводителя „Върховете на Рила“ на Румен Грънчаров са следните (разбира се, при преминаване на Рилската дузина трябва да се отчита влиянието на количеството багаж, натрупаната умора, метеорологичните условия, промяната във височината и други фактори и обстоятелства. Както и почивките за отдих, храна, гледки и снимки. Особено за снимки. Smile ):




Rilskata duzina - 12-te nay-visoki varha v Rila za 1 den - tablitsa s vremenata na otsechkite - снимка на екселска таблица

Rilskata duzina - 12-te nay-visoki varha v Rila za 1 den - tablitsa s vremenata na otsechkite - екселска таблица

Приел съм, че през зимата е необходимо приблизително 50 процента повече време за преминаване на летния маршрут.
Почивките за отдих, храна, гледки и снимки също може да се приемат, че ще са около 50 процента от лятното време.
Дали ще се тръгне в 04:00 сутринта, дали в 05:00,... - това зависи от предпочитанията и от склонността за замръкване.

Ето и карта на маршрута от пътеписа на Лъчо/Огнедишащ:


Картата в пълен размер


Картата в пълен размер


Картата в пълен размер


Картата в пълен размер


Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Мар 06, 2015 10:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Мар 05, 2015 4:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Todor



Регистриран на: 03 Юни 2009
Мнения: 1161

Мнение Отговорете с цитат
Не можах да разбера - това някаква покана ли е?
Чет Мар 05, 2015 9:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Todor написа:
Не можах да разбера - това някаква покана ли е?

Не, това не е директна покана. Ако беше такава, щеше да е в раздел "Срещи и уговорки".

Идеята ми е да популяризирам този маршрут. А който изяви желание - може да го осъществим заедно, няма да откажа, стига да не съм зает с друго.

Просто реших да нахвърлям малко информация, която имах предварително. А и междувременно чудесно се упражнявам да работя с фотошоп. Smile

П. П. Всъщност - минах Рилската дузина в понеделник при сравнително хубаво време. Ще опиша накратко как протече на практика малко по-късно.
Чет Мар 05, 2015 9:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Втори вариант за минаване на Рилската дузина - със слизане към хижа "Заврачица", а не към хижа "Грънчар".


Предимства:
От хижа "Заврачица" по-лесно се слиза до Боровец и до по-удобен транспорт (ако се пътува с кола, то тя остава паркирана на Боровец).

Недостатъци:
Хижа "Заврачица" е по-далече от връх Манчо, отколкото хижа "Грънчар" от Юрушки чал.
Повтаря се отсечката Юрушки чал - Маришки чал вместо отсечката Маришки чал - Манчо, а първата отсечка е значително по-дълга от втората.
Изкачването на Юрушки чал, Песоклива вапа и обратно до Юрушки чал и Маришки чал обаче може да стане без тежка раница, което донякъде би компенсирало изминатото по-дългото разстояние.


Карти на втория вариант за минаване на Рилската дузина:


Картата в пълен размер


Картата в пълен размер


Разбира се, посочените варианти могат да се осъществят и наобратно. Зависи от обстоятелствата и целите.




Трети, четвърти и пети варианти (по-скоро подварианти) за минаване на Рилската дузина - с пресичане на Ропалишкия циркус:


Идеята е вместо да се повтарят отсечки и да се минава по един и същи път, да се слезе в Ропалишкия циркус и да се качи отсрещния връх.


Трети вариант (подвариант 1.1.):

Хижа "Мусала" - Сфинкса - Дено - Сфинкса - Студения чал - Иречек - Малка Мусала - Мусала - Безименен връх - Мусала - Малък Близнак - Голям Близнак - Маришки чал. От Маришки чал се качва връх Манчо, след което се слиза в Ропалишкия циркус и се изкачва връх Песоклива вапа. След него - Юрушки чал и се продължава за хижа "Грънчар".

Четвърти вариант (подвариант 2.1.):

Хижа "Мусала" - Сфинкса - Дено - Сфинкса - Студения чал - Иречек - Малка Мусала - Мусала - Безименен връх - Мусала - Малък Близнак - Голям Близнак - Маришки чал - Юрушки чал - Песоклива вапа. От връх Песоклива вапа се слиза в Ропалишкия циркус и се изкачва връх Манчо. След него - седловина Заврачица и хижа "Заврачица".

Пети вариант (подвариант 2.2.):

Хижа "Мусала" - Сфинкса - Дено - Сфинкса - Студения чал - Иречек - Малка Мусала - Мусала - Безименен връх - Мусала - Малък Близнак - Голям Близнак - Маришки чал - Манчо - Маришки чал - Юрушки чал - Песоклива вапа. От връх Песоклива вапа се слиза в Ропалишкия циркус и се изкачва по лятната пътека до седловина Заврачица и хижа "Заврачица".




Шести и седми вариант за изкачване на Рилската дузина - за "ценители" и "джедаи" - с комбинирано минаване и на Мусаленския венец. Smile


Идеята е освен 12-те най-високи да се изкачат и върховете Ястребец и Алеко, като оптимален вариант е да се добави и връх Шатър.


Зимен вариант на това начинание в рамките на едно денонощие е повече от труден, бих казал - граничещ с теоретичните възможности.

През лятото с използване на тъмните часове на денонощието това предизвикателство вече не изглежда толкова неосъществимо.


Примерен вариант 6:

Връх Ястребец - Алеко - Безименен - Мусала - хижа "Мусала" - Шатър - Дено - Студения чал - Иречек - Малка Мусала - Мусала - Малък Близнак - Голям Близнак - Маришки чал - Юрушки чал - Песоклива вапа - Ропалишки циркус - Манчо - седловина Заврачица - хижа "Заврачица".


Картата в пълен размер

Без изкачване на връх Шатър - от хижа "Мусала" (дори още преди нея - покрай Каракашевото езеро) до Сфинкса - Дено и така нататък - минаването на Мусаленския венец и Рилската дузина изглежда още по-лесно осъществимо:

Примерен вариант 7.1.:


Картата в пълен размер

Интересен вариант е слизане от Мусала до Леденето езеро, след което директно изкачване на връх Иречек - Сфинкса - Дено - Сфинкса - Студения чал - Иречек и нататък - със слизане в Ропалишкия циркус и изкачване на връх Манчо - седловина Заврачица - хижа "Заврачица":

Примерен вариант 7.2. (в комбинация с подвариант 2.1.):


Картата в пълен размер

Или със завършек Маришки чал - Манчо - Маришки чал - Юрушки чал - Песоклива вапа - Ропалишки циркус - седловина Заврачица - хижа "Заврачица":

Примерен вариант 7.3. (в комбинация с подвариант 2.2.):


Картата в пълен размер


С теорията за Рилската дузина мисля засега да спра до тук. Време е да се пристъпи към практическото изпълнение на задачата. Wink


Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Мар 06, 2015 10:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Мар 05, 2015 9:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
amdimitrov



Регистриран на: 01 Мар 2012
Мнения: 113

Мнение Отговорете с цитат
Колко труд си хвърлил... Евала Smile
Чет Мар 05, 2015 9:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Рилската дузина - 01-03.03.2015г - Подготовка и решение Отговорете с цитат
Отдавна ми попадна пътеписът за Рилската дузина. Отдавна беше. Прочетох ги и се вдъхнових.

Но само с вдъхновение не става. Тогава още не ходех така активно по планините, нямах опит, нямах екипировка...

Но пък се учех бързо. Четях и въздишах по такива пътеписи... По такива "огнедишащи" пътеписи...


През зимата на 2013/2014 година най-после ми се отвори възможност да планирам и мина Рилската дузина.

Зимата обаче се оказа толкова безснежна, че така и не намерих желание да я направя.

Други фактори също оказаха влияние. И изобщо зимата на 2014 г беше доста неползотворна.

Настоящата зима се оказа подобна, времето не беше благоприятно, но поне имаше малко повече сняг.

На новогодишната трапеза в хижа "Чакър войвода" с приятели набързо направихме плановете за "зимни подвизи".

Но повечето от тези "подвизи" така и не се състояха (поради една или друга причина, не е виновно само времето).

На 28.02-03.03.2015 г обаче се събираха цели 4-ри почивни дни. Въпреки, че времето обикновено е лошо на 3-ти март.

Реших, че е крайно време за нещо по-сериозно, за зимно предизвикателство, за истинско приключение.

Време беше за един „ коварен ПЛАН “!!! Twisted Evil


Вариантите не бяха много. Прогнозите за времето предопределиха целта и мястото. Един приятел ми се обади и каза, че ТРЯБВА да направим Рилската дузина, а защо не след нея и Витошката дузина. Усмихнах се и му заявих, че само Рилската ще е по силите ми. Smile

После се намериха и други желаещи, с опит в боравенето с въжета и осигуряването. Постепенно отслабваха опасенията ми от преминаването на северния ръб на Малка Мусала и Трионите (не съм ги минавал зимно, но не мислех, че ще са по-трудни от Кончето в Пирин например).

Накратко - ден преди почивните дни приятелят ми се отказа. Били го посъветвали, че е лавиноопасно да се качва Сфинкса от хижа "Мусала".

Аз обаче не виждах причина да се отказвам и реших да продължавам по първоначалния план...

...
...


На 1-ви март преди обяд потеглих с Деси Стаменова (Лари в този форум) за Боровец. Паркирахме в гората до хотел „Олимп“, въпреки уверенията на пазача на паркинга на хотела, че полицаите правели проблеми. Все пак – никъде не видях знак паркирането забранено. Smile

За съжаление останалите от групата (Ирена, Красен и Васил), които бяха в района на Мусала още от вчерашния ден, се обадиха и заявиха, че се отказват от Рилската дузина. Било рисковано да се минават Трионите, така ги били посъветвали някакви алпинисти. Освен това днес минали траверса от Маркуджика през връх Алеко и Безименния до Мусала и се били позапънали на северния ръб на Алеко. Поради това се отказвали от Дузината, оставали да спят на заслон „Леденото езеро“ и да сме се присъединявали към тях и утре всички към хижа „Заврачица“.

Няма да коментирам. Въпреки, че човекът, който разбираше от въжета и осигуряване (Ирена) нямаше да дойде, аз лично още не виждах причина да се отказвам от първоначалния план. И продължих по план...

Няма много за разказване за облачното време, прелитащите скиори и безкрайния загладен път на Мусаленска пътека до хижа „Мусала“. Накрая небето се изясни.

Това ми предстоеше утре – Иречек и Мусала:



Луната и планетата на щастието Юпитер над Дено (първият от Дузината):



Върховете Иречек, светещата метеорологична станция на връх Мусала, Безименен и Алеко:



Хижа „Мусала“ със залязващата Венера:



Хижа „Мусала“, за която се разказваха недобри неща. Предстоеше проверка на място:



Вътре ни се стори леко хладно. Купихме си боб и леща (не ни се усладиха), но 2 филии хляб ни дадоха безплатно. За оставането в столовата казаха, че няма проблем, можели сме да стоим колкото си искаме, безплатно.

Имаше още 3-ма туристи, които започнаха да играят карти (белот) с хижаря (с оранжевата тениска):



Единият турист седеше с шапката и буквално 3-4 пъти каза на хижаря да сложи дърва в камината, че започнало да става студено. Но хижарят и помощникът му бяха по къс ръкав, пийваха си (хижарят на няколко пъти искрено си призна, че е пиян) и отклониха подканванията да запалят камината с думите, че сега играели карти и не им се разправяло точно сега, голяма разправия било.

Преди да си легне, другият турист ме разпита за плановете ми и ми пожела успех с една поговорка - по-добре крачка назад отколкото крачка надолу.

Останахме да спим и дремем в столовата (което не ни спаси от шумовете, тази хижа скърца и пука и се чува всяко движение и хъркане в стаите), тъй като утре щяхме да тръгваме рано. Деси взе решение да отида до заслон „Леденото езеро“ и с останалите към Мусала. А аз – аз продължавах по план...

Към 03:30 единият помощник-хижар дойде, за да пали печката... Учуди се, че сме там. И ние се учудихме, че ще пали печката... Но беше добре дошъл, защото трябваше вече да се приготвям за тръгване.

Време беше да пристъпя към изпълнение на плана...


Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Мар 06, 2015 10:12 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Мар 06, 2015 8:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Алекс.Йо



Регистриран на: 24 Мар 2013
Мнения: 291
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Сфинкс. Wink
Пет Мар 06, 2015 9:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Явно съм много гладен. Smile
Поправям го. Благодаря за забележката. Smile
Пет Мар 06, 2015 10:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Лари



Регистриран на: 03 Ное 2013
Мнения: 360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
В добавка, малко снимки и от мен. Smile

Добра среща по Мусаленска пътека...


Наближаваме хижа Мусала, а пред нас е изгряващата Луна...


Дено...




Иречек с характерните му улеи и Мусала на заден план...




Ето я и изгревната светлина... Smile


Силно се надявах Стефан да е добре и да снима страхотен изгрев от Дено...




_________________
“Fais de ta vie un rêve, et de ce rêve une réalité!”
Antoine de Saint-Exupéry
The American Dollar | Anything You Synthesize | By Onesize
Съб Мар 07, 2015 10:11 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Рилската дузина - 01-03.03.2015г - Първи върхове и съмнения Отговорете с цитат
Планът ми беше много прост - тръгване в 4 часа сутринта от хижа „Мусала“ и минаване през Сфинкса - Дено – Сфинкса – Студения чал – Иречек – Малка Мусала – Трионите – Мусала – Безименен връх – Мусала – Малък Близнак – Голям Близнак – Маришки чал – Юрушки чал – Песоклива вапа – Юрушки чал – Маришки чал – Манчо – седловина Заврачица – хижа „Заврачица“. Предвиждах да замръкна някъде към Песоклива вапа или в по-добрия случай на второто изкачване на Маришки чал преди Манчо.

А как мислите, че започва такова безумно предизвикателство – самотно зимно минаване на 12-те най-високи върха на Рила?

С наливане вода от дупката в езерото, разбира се. Smile (Водата в хижата беше замръзнала.)
В 03:53 излязох пред хижата, сложих котките, направих снимка на светещата точка на Мусала (освен точката нищо друго не се вижда Smile ) и потеглих в нощта.



В четири часа налях вода, пих, пак налях и продължих с 2 литра вода в раницата. Тежаха... Може би нямаше да стигнат. Повече обаче не можех да нося.
На връх Мусала щях да взема чай. Освен това имах газово котлонче, бутилка газ и канче, с които можех да разтопя сняг. И те тежаха....



Върховете се виждаха ясно, въпреки че имаше мъгливи облаци, които от време на време скриваха светещата Луна и звезди.
Нямам спомен точно откъде съм минал – като видях, че коловете от зимната маркировка започнаха да завиват надясно към изкачването към връх Палеца, аз завих наляво и право на изток към Сфинкса.
Обезпокоителен беше фактът, че може би щях да прекося езерото – не защото можеше да потъна в него (то бе замръзнало), а защото щях да затъвам много в снега (не взех снегоходките от колата, защото раницата и без това беше станала много тежка от спалния чувал и късото въже, което бях взел, нали мислех, че ще се осигуряваме Smile ).

Няма много за разказване от самотното вървене в нощта. Тук-таме имаше стърчащ от снега клек, на няколко пъти затънах до коляно, но все пак напредвах. Постепенно склонът стана стръмен, Сфинкса изчезна от погледа ми и се наложи да вървя „на сляпо“. Целех се право нагоре и където имаше оголени камъни, вляво от Сфинкса. Предполагах, че опасността от лавина там бе по-малка. Но и склонът беше стръмен без подсичане...

През цялото време светлината от хижата оставаше все по-далеч и по-отдолу, сякаш ме гледаше и ме привикваше обратно...

Изкачих се трудно, в 05:33 бях до грамадата камъни на Сфинкса, оставих раницата и с щеките забързах към първия си връх – Дено 2790 м.
Без тежка раница по лекия полегат склон напредвах удивително бързо. Стигах пирамидата на Дено в 05:52. Рилската дузина беше започната!



Не мога да кажа, че изпитах някакво кой знае какво чувство на възторг или радост, защото за съжаление се спуснаха облаци и мъгла и нямаше никаква гледка.
То в тъмното не можеше и да има кой знае каква гледка. Smile Но поне звезди и Луна...
Върнах се бързо по следите си до раницата (06:08 ) и обмислих вариантите оттук нататък.
При облачно и мъгливо време нямаше смисъл да продължавам. А и беше опасно без видимост.
Съществуваше вариантът да сляза и да продължа към „Леденото езеро“ и да се събера с останалите.
Това наистина щеше да бъде разумно и мъдро. Може би мъдро и правилно, но безславно отстъпление.

Тогава се сетих за всички онези, които в планинарския форум заявяваха, че без джипиес и навигация не трябва да се тръгва, че все ще се случи някога да падне гъста мъгла и тогава човек е загубен. Обзеха ме съмнения дали най-после не бях попаднал в такава ситуация, дали най-накрая не беше настъпил този момент, в който липсата на такава машинка да провали така важното за мен начинание Рилската дузина...

Хвана ме едновременно смях и яд на тези приказки, че липсата на навигация непременно би спряла туриста, метнах раницата на гръб, извадих компаса и тръгнах право на юг, към ръба между Иречек и Студения чал (следващата ми цел). Трябваше да продължа, поне бях длъжен да направя опит, не можех да се отказвам. Продължавах по план.

(Много драматично се получи, но наистина тук беше критичната точка, тук се решаваше дали ще успея, или ще загубя. Никъде другаде по предстоящия път не съм изпитвал такива съмнения и притеснения за изхода на начинанието. За протокола съм длъжен да отбележа, че все пак имах джипиес, но той засега беше безполезен, защото нямах качена карта на Рила и показваше празен екран. Друго беше неговото предназначение, както ще стане ясно към края на пътеписа. Можех да взема джипиеса на Деси, но не пожелах. Не ме привличат тези машинки и това си е. Поне засега това е положението).

Мъглата постепенно започна да се вдига. Прибрах компаса в джоба. Май бях взел правилно решение.

Сфинкса (06:25):



На ръба между Иречек и Студения чал вече имаше много добра видимост (като за ранна утрин).

Връх Манчо – последният от Дузината - сякаш ми се хилеше насреща – само на 3 километра и половина по права линия, а толкова далеч напред във времето:



Върховете Малка Мусала (вляво) и Иречек:



Оставих раницата и продължих без нея краткото разстояние до Студения чал, зад който зората напредваше:



На Студения чал – вторият връх от Рилската ми дузина – 2784 м (06:47):





И тук видях, че Дено има две коти:







По-южната бях изкачил, но по-северната сякаш ми се видя по-висока и по-добре оформена като връх.
За съжаление не си спомнях от летните ми качвания на върха коя беше по-висока, може би южната.
Обзеха ме съмнения – изкачил ли съм самия връх?

Нямаше какво да сторя. Нямах право на грешки. Взех решение да се върна и да кача отново Дено - този път и двете му коти.

Междувременно Слънцето изгря:





Върнах се обратно до Сфинкса (07:06) и все нагоре първо до южната (07:23):



а след това и до отдалечената само на около сто-двеста метра по-северна кота (07:26).



Разбира се – от северната кота ми се стори, че южната е по-висока. Smile



Обратно до раницата (07:51) и по стеснения ръб към Иречек – по този ръб снегът беше натрупан на големи преспи и се затъваше:



Я, някой беше минал преди мене по ръба - ситни дребни стъпчици. Кой ли можеше да е това?



Ето ги и "извършителите" - диви кози, тези удивителни животни, тичащи по южния склон:



След навятия ръб (на места си беше стръмен) се вървеше по-лесно, на места камъните бяха оголени. Ако не беше паднала и мъгла...





На Иречек излязох между двете коти. Отидох без раницата до северната кота (08:43) – гледка нямаше:



После и до по-високата - 2852 м - южна кота на връх Иречек (08:53) – третият връх от Дузината! – и като се изясни и показа една гледка... Smile

Към северната кота на Иречек:



От Студения чал чак до Равни чал, Белмекен, Острец, Ибър, Каменити чал...:



И разбира се - Негово Величество Мусала с Трионите вляво:



Връх Мусала с голямо увеличение:



Интересни участъци от Трионите:







А това е върхът на Малка Мусала, следващата ми цел - изглежда гостоприемен: Smile



А ето ги и моите спътници, бързащи от заслон "Леденото езеро" към връх Мусала: Smile





И накрая пътят, по който трябваше да продължа - нарочно го оставих последен - северният ръб на Малка Мусала и надясно по Трионите:



Дотук бях изкачил 3 върха. 3 от 12 - това е една четвърт. Може би напредвах добре (въпреки 1 час забавяне за повторното качване на Дено).

Но илюзиите свършваха дотук, щом погледнах какво ме очаква оттук нататък. И нямаше как да не стане така и да не се отрезвя.

Бях изкачил най-лесните върхове, най-лесната четвърт. Предстоеше наистина трудното, наистина сложното и наистина тежкото.

Предстоеше предизвикателството на скалистия остър ръб на Малка Мусала и неизвестността на назъбените Триони, препречили пътя до Мусала.
Съб Мар 07, 2015 11:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Рилската дузина - 01-03.03.15г- адреналин, адреналин, адр... Отговорете с цитат
Стоях си на връх Иречек и чертаех маршрута си по ръба на връх Малка Мусала. Бях го минавал само лятно, "пътеката" горе се губеше.



Интересен ръб. Ръбат. Назъбен и настръхнал. Очаквах да има повече сняг по него и лесно да го изкача. Дори тайно си мечтаех да е фирнован.

А вместо това - настръхнали скали и малко сняг. Дойде време да извадя пикела. Дойде времето на сериозните неща. Дойде време Маломусаленско.



Обективно погледнато разделих ръба на четири части:


Средно трудна първа част с извисяващи се скали и жандарми, подсичащи се предимно от изток.

Лесна средна част, където билото беше хубаво покрито със сняг и наклонът не беше много голям.

Най-трудната и стръмна част - с оголените заледени скали, където снегът бе малко и пътеката се губи.

Последна част - финалното изкачване до върха - нетрудна и кратка отсечка, покрита с достатъчно сняг.



На думи беше много лесно. Предстоеше да го осъществя и на практика. Smile

Самото минаване си беше и физически трудно, особено поради тежката раница и недоспиването през нощта. Малко снимки: Smile





Гледка обратно към връх Иречек:



Почти стигнах лесния снежен участък (да не повярва човек, че ще се радвам на дебели преспи сняг Smile ):



Снежният участък - гледка към връх Иречек:



И гледка към целта - връх Малка Мусала:



А Слънцето така напече, че се спрях и седнах на един камък, за да пийна малко вода.
(После приятелите ми, които ме наблюдавали от Мусала, ми разказваха, че се учудили как така спокойно съм седял и съм почивал точно на ръба. Smile )



За радост и за съжаление снежната лесна част от ръба приключи. Обръщайки се назад, видях, че бях изминал доста път:



Но напред ме чакаше най-трудната част - скалите:



Някои от камъните изкатерих (това не беше лесна работа с котки и тежка раница, пък и имаше малко сняг по тях, колкото да се пързалят):





Други скали прецених, че не ще мога да ги изкатеря и ги подсякох (което също беше трудно поради големия наклон и малкото сняг):







Имам едно много голямо предимство (и едновременно с това много опасен недостатък) - нямам страх от височини и пропасти.
Тук обаче на едно място - честно да си призная - леко ме достраша. Което не ми попречи да извадя фотоапарата и да снимам. Smile







Но всичко приключи благополучно и се добрах до последната - сравнително лесна и най-сладка част от ръба - финалното изкачване: Smile





В заключение - този ръб бе като че ли най-трудното нещо, което съм катерил досега. Но напълно преодолимо, както се видя.

Още един връх от Рилската дузина - Малка Мусала 2902 м (10:25) - беше изкачен и добавен в зимната колекция. Бях се качил. Бях успял.
(Не можех да кажа, че съм победил - предстояха ми Трионите или връщане по същия ръб, което щеше да е още по-трудно и опасно.)

И какво заварих на самия връх? Изненада - трима алпинисти, напълно екипирани с въжета, каски, железа, както си му е редът:



Поздравихме се. Поговорихме. По-късно научих, че това бил небезизвестният Русан Стаменов от "Вертикален свят". Другите бяха чужденци.
Разбира се, попитах ги може ли да им направя една снимка, все пак не виждах всеки ден истински алпинисти в действие. Съгласиха се. Smile



После го разпитах за Трионите - има ли какво да ме посъветва, тъй като си признах, че не съм ги минавал зимно, а само лятно.

И какво отговори той на човека, който зимно не е минавал Трионите? НЯМА НИЩО СТРАШНО. Минават се лесно, няма да имаш проблеми.

Аз пак го попитах: Ама има ли опасни места, скали, които да трябва да се откатерват, може ли тези места да се подсекат?

Отговор: НЯМА такива места! [?!?!] Можело да се подсича, най-много да съм се хлъзнел няколко метра, но съм щял да се спра.

Нов въпрос от моя страна: Ама на мен са ми казвали, че имало някаква скала, която трябвало да се катери и не можело да се подсече?

Отговор: Да, ама сега тя била покрита със сняг и нямало да имам проблеми. Можело да вървя по стъпките им, или да подсека. Лавинната опасност била слаба.

Този разговор донякъде ме успокои. Макар че нямах много вяра на алпинисти. Както и на скиори. На пещерняци пък изобщо нямам вяра. Smile

Разделихме се - те щяха да слизат по ръба, по който се бях качил аз (не им завиждах) до Иречек и от него директно към заслон "Ледено езеро".



Останах сам. Време беше за какво? Точно така - за похапване (малко хляб, салам и 100 грама шоколад). И пиене на вода.
Защото все си повтарях думите от пътеписа за Рилска дузина на Лъчо/Огнедишащ, че храната прави борбата в планината. Smile



Дойде време да се изправя и пред "гвоздеят на програмата" - по-точно - да се изправя пред "триона на програмата" - ръба Трионите:



Отново разделих обективно маршрута на няколко части, макар че тук видимостта не беше добра и имаше много неизвестни:

Първа част - тесен билен ръб, който обаче се надявах да е лесно проходим и без трудни участъци. Все пак беше леко слизане.

Втора част - най-ниската част на ръба, трудна в техническо отношение - там бяха неизвестните, там се криеха отвеси и скали за откатерване.

Трета част - от най-ниската точка до връх Мусала - сравнително труден участък, вземайки предвид стръмното изкачване и вече хлъзгавия сняг.



Тръгнах.

В началото - както и при лятната пътека - всичко изглеждаше много лесно. Вървиш си по ръба и се чудиш какво им е толкова страшното на тези Триони:



Постепенно ръбът започва да става все по-тънък, наклоните от двете страни постепенно се увеличават:





Накрая разбираш, че няма да останеш разочарован, че Трионите най-после ще си покажат "зъбите", че ще има "тръпка" (и то каква!): Smile



На места билото се стеснява до една стъпка. Тук е моментът да благодаря на алпинистите - много ме улесниха с тяхната следа:







В заключение ще кажа, че тази част на ръба направо ме изпълни с радост и въодушевление! Няма какво да крия - просто обичам ръбове. Smile

За съжаление този етап бързо приключи и започна рязко спускане. Показа се скалата с форма на двузъба вилица, емблематична за Трионите:



Това беше сигнал, че наближаваха проблемните места. И те не закъсняха - последва много стръмно спускане, за щастие лесно и благополучно:





Стръмният участък, след като вече го слязох:



Пак повтарям - нямаше нищо кой знае колко сложно в слизането му, само да не те впечатлява особено (освен фотографски) пропастта под него:



Веднага след това дойде и проблемната скала за откатерване, с която ме плашеха приятелите ми - точно над "двузъбата вилица".
Беше покрита със сняг. Отвесен сняг. Обърнах се с лице към склона, забивах пикела за опора и правех дълбоки сигурни стъпки с обувките.
Доста време ми отне, докато удрях перпендикулярно на отвесния склон, докато почти цялата ми обувка потънеше в снега. Беше и уморително.

Накрая все пак слязох в най-ниската част, въздъхнах с облекчение и реших, че е време за малко снимки:



"Двузъбата вилица", гледана отстрани (всъщност има прилика и с камертон, бръмбар, Дявол и какво ли още. Чудя се дали си има официално име):



Тук първият стръмен участък, по който слязох, се подава съвсем малко - непосредствено над втория:





И накрая още по-хубава (и страшна! Smile ) гледна точка. Може би при други условия участъкът наистина ще е много по-опасен. Не знам.



Втората част от мисленото ми разделение на Трионите беше приключила. До тук добре. Какво следваше?

Изкачване, разбира се. Гадно, стръмно изкачване по хлъзгав, размекнат, леко кишав сняг. Появи се и металното въженце:



И тук се случи нещо много странно. На слизане по поредния стръмен участък, обезопасен с въпросното въже, реших да се държа за него.
Не, че имаше голяма нужда. И започнах да си представям, как в пътеписа си в планинарския форум ще разкажа, че въжето се е скъсало.
И че съм полетял един-два метра надолу по склона, борейки се да забия пикела на сигурно място и дращейки с котките в снега за опора.
Помислих си колко драматично ще изглежда всички и как после ще напиша, че съм се пошегувал и нищо такова не се е случило в действителност.
Докато си мислех всичко това, изведнъж долният край на въжето, където то е фиксирано за повърхността, се откъсва и остава свободен.
И аз започвам да се пързалям един-два метра надолу по склона, борейки се да забия пикела и дращейки с котките в снега за опора. Smile

Спрях се. И се замислих. Стигнах до извода, че Бог вижда и дава урок на търсещите слава и "светлина под прожекторите". Снимките:





Следва скучно, трудно и тежко изкачване. Кратка почивка. Отново изкачване. Омръзна ми. Но няма как - трябваше да се ИЗКАЧВАМ!















Финалната височинка, след която по магичен начин изведнъж се появява космическата станция и връх Мусала:





Изминатият път, вече гледан с облекчение и леко страхопочитание (все пак бях извадил късмет, можеше да бъде много по-лошо):



Не забравих да благодаря на Когото трябва за успешното минаване на Трионите и изобщо за това, че съм тук и сега:



На покрива на България!!! Връх Мусала 2925,40 м (12:27)! Първенецът на Рила и на Балканския полуостров! Петият от Рилската дузина!



Не знам защо, но сега сякаш идването ми тук беше "по-тържествено". Странно и необяснимо чувство.

Приключил бе още един етап от Рилската дузина. Най-трудния и опасен. Или може би грешах?

Какво ли още можеше да се случи в малкото оставащи часове от деня? А в последвалата нощ?


Но в едно бях напълно сигурен и непоколебим - продължавах по ПЛАН!
Съб Мар 07, 2015 5:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Лари



Регистриран на: 03 Ное 2013
Мнения: 360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
След тези драматични снимки, моите вероятно ще изглеждат доста безобидни, но все пак бих искала да покажа с няколко кадъра придвижването на Стефан по ръба към вр. Малка Мусала...
(За съжаление нямах подходящ обектив, за да го заснема в по-едър план).

Тук го забелязахме как спокойно си почива на ръба...


Доста бяхме притеснени за него и помолихме дежурния метеоролог да го наблюдава с бинокъл, за всеки случай, все пак е сам...
Искрено се зарадвахме, като видяхме, че има и алпинисти там, жалко, че всички не бяха в една посока...

Придвижващите се алпинисти (в дясната страна на снимката)...


Стефан катери Малка Мусала...


Тук и от двете страни на снимката могат да се видят хора...


Както и да е, щастлива съм, че най-трудната част премина добре... Smile




Очаквам продължението... Wink

_________________
“Fais de ta vie un rêve, et de ce rêve une réalité!”
Antoine de Saint-Exupéry
The American Dollar | Anything You Synthesize | By Onesize
Съб Мар 07, 2015 6:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1230
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Рилската дузина - На покрива на Рила. Слъце, слънце, сл... Отговорете с цитат
Беше 12:30. Стоях си аз на връх Мусала и се чудех какво да правя оттук насетне. То беше ясно какво - да вървя, да продължавам.

Но ми трябваше и малко по-дълга почивка, а се чудех кога да си я отпусна - дали сега или след като се върна от Безименния връх.
Астрономическото пладне щеше да настъпи в 12:39 часа, тоест оставаше още време до средата на деня. Няма как - ще се върви.

Но първо - малко почивка. Настаних се отстрани на пътеката близо до ъгъла на метеорологичната станция, срещу пирамидата.
Нямаше да почивам много... само щях да сваля раницата... и да поседна върху нея... и да притворя очи... за малко... за кратко...
В никакъв случай нямаше да заспивам... трябваше да бързам към Безименния... а как печеше слънцето през спуснатите клепачи...


Изведнъж от дрямката ме събужда глас - Всичко наред ли е? Добре ли си?
Чудя се дали няма закон на Мърфи - Колкото по-добре и по-сладко спиш, толкова по-голяма е вероятността да те събудят.

Полузаспал съм. Нормално, след полубезсънната нощ. Тези думи едва ли се отнасяха за мене, но все пак бавно отворих очи.
И видях пред мене да стои мъжът от хижа "Мусала", който снощи ме предупреди, че под Сфинкса е имало смъртни случаи от лавини.
И който ме изпрати с думите, че съм тръгнал към мечтата си и ми пожелава успех, но... по-добре крачка назад, отколкото крачка надолу.


Съвпадение? Случайност? Или пък не беше случайност? Игра на Съдбата? Тя обича такива игри... чудя се... но за това - по-късно...
(Бих предпочел Съдбата този път да ме беше оставила на мира, но както се оказа по-късно - не беше... Ирония на Съдбата... Игра...)


Странно, но се зарадвах да видя познат човек на този връх (до този момент се чувствах някак сам). Ето го на снимката, с червеното яке:



Отговорих му, че нищо ми няма, само малко са ми се осветили очите и затова съм ги затворил. Всичко било наред. Smile

(Нека разбира - не съм се проснал върху раницата насред пътеката и заспал от умора, а само си почивам. Няма да се излагам я! Smile )

А той на свой ред ми каза, че слънчевите очила били задължителни и трябвало да нося такива, заради очите.
Отговорих му, че не обичам да нося слънчеви очила, иначе имам такива в джоба (всъщност имах и резервен чифт).

Ясно беше, че повече няма да се спи, така че сложих пикела под раницата и в 12:37 само с щеки се отправих към Безименния връх.



Разчитах, че ще има пъртина до него (приятелите ми поне бяха минали вчера през него). И наистина имаше хубава пъртина.
Камъните, които лятото правеха тази отсечка трудна за преминаване, сега бяха покрити със сняг, върху който се ходеше лесно:



Поглед назад към първенеца Мусала (нямаше как да не си помисля, че това слизане после ще трябва отново да го качвам Sad ):



Ето това оставаше да изкатеря от най-ниската точка между Мусала и Безименен (нищо работа, щом е без раница Smile ):



Финално изкачване:



На Безименния връх (12:57) - шестият от Рилската дузина! Половината върхове вече бях изкачил! Оставаха още толкова обаче:



Слънцето огря с пълна сила. Поради ледени кристалчета в атмосферата очаквах хало, дъги и други оптични явления около него:



Гледките бяха впечатляващи във всички посоки. Скакавците със Сакън дупка:



Безименния връх с Мусала:



Любителска панорама, сглобена от снимките от връх Безименен - Алеко, Ястребец, Гроба, Дено, Иречек, Малка Мусала и Мусала:



Нямах обаче много време за снимки, защото трябваше да бързам обратно - пътят беше дълъг и стръмен:



Учудващо, но започнах да се задъхвам, щом поех нагоре. Очевидно от бързането и надморската височина. И стръмнината!!!



Официалната пътека за Мусала със стълбовата маркировка ми се струваше далечна и сякаш недостижима:



Накрая имах чувството, че няма да ми стигнат силите да изкача последните метри до стълбовата маркировка:



Но най-накрая успях да се кача (13:48 ) - ПОВТОРНО на връх Мусала! (За първи път се качвам 2 пъти в един ден на Мусала!):



Този път вече имаше доста повече хора (но не беше пълно), сигурно вече се качваха и тези, които са ползвали услугите на лифта:



Преди да се кача на Мусала, направи ми впечатление връх Дено и двете му коти. Коя ли беше по-високата? Загадката оставаше:







Седнах на раницата, не си спомням, но май хапнах един шоколад, пих малко вода и затворих очи. Този път исках да заспя и задрямах.

Около 15 минути клюмах с глава, подпряна на щеките, под топлото греещо слънце... но накрая трябваше да стана.
Влязох в метеорологичната станция с намерението да си купя чай, но метеорологът беше отишъл някъде и се отказах от чая.

Върхът беше почти опустял, докато съм спал. Накарах една жена да ме снима за спомен до пирамидата на Мусала, преди да тръгна:



И така - преди да продължа разказа си, нека дам малко статистика за изминалия и за предстоящия път. Малко обобщение. Smile
("Обвинявали" са ме, че съм "статистик", тоест че съм бил в планината, само за да отбелязвам качените върхове. Може и да е вярно. Smile )

До момента бяха изкачени общо 6 върха от Рилската дузина, при това някои от най-трудните:





Оставаха ми още 6, може би по-лесни, но пък вече бях изморен, щях още да се изморя, а и щеше да се мръкне, да стане по-студено:





Общо бях изкачил 8 върха (7 - ако не броим повторното качване на Дено). Оставаха ми за изкачване още 8 с повторно изкачващите се.

Пладне - средата на деня - вече беше отдавна отминало - вече повече от час и половина. Оставаха само още около 4 часа до залеза.

Само 4 часа - за 8 върха, а после следва и поне 2 часа слизане до хижа "Заврачица"... през нощта... дано поне пълната Луна да свети...

Досега бях изкачвал върховете (предимно) през деня. Последните 2-3 върха се очертаваше да ги изкачвам по мръкнало и през нощта...

Извод - бях по средата на мисията си, при това вече бях порядъчно уморен. Щях да замръкна. Времето го даваха да се разваля...


Но пък колко добре се почувствах, представяйки си как стигам до хижа "Заврачица" (ако ще и в полунощ да е) и как сладко заспивам...


Продължавах по план...
Чет Мар 12, 2015 12:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
fena73



Регистриран на: 16 Окт 2011
Мнения: 1842
Местожителство: Ст.Загора

Мнение Отговорете с цитат
Баси джедая! Respect
аре давай нататък... по-бързо ходиш, отколкото пишешVery Happy Old
Чет Мар 12, 2015 10:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 563
Местожителство: Димитровград

Мнение Отговорете с цитат
Впечатляващо. Respect
Чет Мар 12, 2015 2:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
Страница 1 от 3

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov