ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Дали всичко ново е добре забравено старо????

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Предишната тема
Следващата тема
Дали всичко ново е добре забравено старо????
Автор Съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение Дали всичко ново е добре забравено старо???? Отговорете с цитат
Май от 70 години в Абсурдистан един закон важи, тук плевелите оцеляват а зърното гори!

_________________
.................
Чет Апр 02, 2015 11:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение Май при "братята" от 1917 та до днес всичко тече п Отговорете с цитат
Лошото е , че и при нас от 70 години всичко е така:


- Че недостатъците са много, туй го знае всеки. Че някои от тях се оправят - също е
известно. Че на мястото на поправените се появяват нови, туй не може да се крие. И че те
хвърлят сянка върху слънцето на Социализма, е ясно на всекиго! Дайте, другари, тогава
да направим тъй, че да я премахнем тази сянка веднъж и завинаги, какво ще кажете? -
каза Ботуш Каишев и като видя въпроса в очите на заседаващите, поясни: - То, че
недостатъците изцяло не можем да ги премахнем, е ясно, няма какво да се залъгваме.
Въпросът обаче е: като не можем да ги премахнем, поне така да ги обясним, че да ги
превърнем в предимства. Какво ще кажете?
Заседаващите се спогледаха изумени. Някои се почесаха дълбокомислено по тила:
- Ама това е невъзможно бе, другарю Каишев – каза един.
- Защо да е невъзможно?
- Ами как така... Недостатък ще го изкараш предимство? Това е невъзможно дори и
при най-добро желание.
- Другари, за социализма няма нищо невъзможно!
- Е да, но...
- Вие знаете ли какво ни учи диалектиката?
- Какво?
- Че всяко нещо се превръща в своето собствено противоречие.
- Е, и?
- Значи, ако сте чели диалектиката, ще знаете, че най- лесното нещо на този свят е да
превърнеш един недостатък в предимство.
- ??? Как???
- Няма какво да се чудите. Пак Ботуш Каишев да ви научи на ум! А то е много просто
бе, другари! Цялата работа е в това как се обясняват недостатъците. То това и досега е
правено в известни случаи, но не систематично, не както трябва. Да вземем въпроса с
хляба: хлябът се продава по фурните сух като камък. Да удариш някого с един самун, ще
му счупиш главата. Хората пискат: “Стига със сухия хляб, не може да се яде!...” Но сега
по радиото говорят: “Вредата от мекия хляб”, по телевизията се пуска предаване:
“Ползата от сухия хляб”. По вестниците се поместват мнения на учени: “Сухият хляб и
здравето”. На хората им става ясно, че сухият хляб е предимство: просто и ясно!
- Добре, но когато по фурните започне редовно да има мек хляб?
- Тогава статиите в полза на сухия хляб се спират.
- Добре, но няма ли някак да е... нелогично?
- Не! Защото хората, чели за ползата от сухия хляб, могат да купуват мекия; ако не
искат да го ядат, го оставят вкъщи да изсъхне. Ясно ли е сега?
- Ясно.
- Сега, значи - каза Ботуш Каишев, - ви разпускам и всеки от вас да иде в стаята си
и да мисли, да мисли, да мисли, затова имате глави, и всеки да дойде с предложение как
даден недостатък да се превърне в предимство. Разбрано ли е?
- Разбрано!
Разпръснаха се другарите по стаите и се замислиха дълбоко, нали затова имат глави -
да мислят. Чак главите им се пръснаха от мислене, никой не беше мислил, че ще му се
случи да мисли чак толкова интензивно - ама никой. Мислиха, мислиха, мислиха,
отначало мислиха, че нищо няма да измислят, наистина така си мислеха, но после
измислиха.
- Измислих! — викна първият. - Измислих!
- Какво измисли?
- Как недостатъкът, че има опашки пред магазините, да се превърне в предимство!
- Как?
- Много просто. Опашките по магазините ще обясним не с намаляването на
стоките и малкото магазини, ами с това, че хората имат много пари. Ако хората нямаха
пари, щяха да си седят вкъщи и нямаше да се редят по опашки! А?
- Правилно! - отсече Ботуш Каишев и нареди написването на статии на тема
“Опашките по магазините - доказателство за нарасналата покупателна способност на
населението”.
Тази тема беше разработена така:
“Опашките - признак на благоденствие” - телевизионен филм.
“Защо по-рано нямаше опашки” - за бедността в черното минало, документален филм
с артисти.
“Чрез повече опашки - към по-голямо благоденствие” - поема. Написването й беше
възложено на един поет, на когото беше обяснено, че след време хората ще имат толкова
много, пари, че от сутрин до вечер ще се редят по опашки в желанието си да ги похарчат.
“Опашката като доказателство за големите предимства на социализма” - философски
очерк.
Беше взето решение дори опашките и схватките, които стават пред книжарниците за
някоя хубава книга, да бъдат отразени в документален филм: “Жаждата за знание няма
граници”. Един сатирик написа сатирична бележка “Защо на Запад няма опашки пред
книжарниците?” Имаше и още. Например: “Опашките пред кината - нов успех на кино-
разпространението.”
Щом сътрудниците на Ботуш Каишев видяха, че опашките от недостатък могат да
бъдат превърнати в предимство на социализма, фантазията им вече не можеше да бъде
спряна от нищо. Щом дойдоха избори, на които, както винаги, нямаше какво да се
избира, защото навсякъде беше издигнат по един единствен кандидат - това бе изтъкнато
като ново предимство: няма никаква опасност хората да сбъркат и да изберат някого,
когото не го бива. Беше създаден цял отдел за правилно Разясняване на недостатъците и
превръщането им в предимства.
И всичко тръгна добре, дори много добре. Само веднъж Ботуш Каишев се ядоса,
когато някакъв млад сътрудник предложи лозунга: “Чрез повече недостатъци - към
социализъм!”
- Ти мене - викна му Ботуш Каишев, - за глупак ли ме смяташ?
- Ама, не бе, другарю Каишев, не! - оправдаваше се сътрудникът, - Аз само така си
мисля, нали Вие казахте, недостатъците да ги превръщаме в предимства? Значи - колкото
повече недостатъци имаме, толкова по-големи ще бъдат предимствата! Нали ги
обръщаме. Та затова, предлагам лозунга: “Чрез повече недостатъци - към социализъм!”
Само че Ботуш Каишев не му повярва.
И го уволни.
24 август 1977

_________________
.................
Чет Апр 02, 2015 11:28 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение Родословието на Ботуш Каишев! част 1 Отговорете с цитат
Не може да не сте чували за прочутия партизански генерал Ботуш Каишев. Неговите
истории вече са легендарни. Те се предаваха по радио “Свободна Европа” в годините на
милиционер-социализма, в десетилетията между 1966-та и 1990-та година, когато
прогресивната част от човечеството тичаше да гони хоризонта на комунизма.
Междувременно прогресивната част на човечеството се отказа от голямото гонене,
разбирайки, че хоризонт не се стига. Така се стигна до демокрацията.
Но някога бе иначе.
Някога бе дори опасно за живота да казваш, че хоризонт не се стига. Само врагът
твърдеше това. А с врага не се дискутираше. Врагът се пребиваше, затваряше,
унищожаваше. И унищожаването ставаше в името на хуманизма от хора, убедени в
правотата си.
Ботуш Каишев е героят на онова време.
България беше пълна с Ботуш Каишевци и те още не са измрели.
Откъде идва името Ботуш Каишев и не е ли прекалено странно?
Не е!
В края на петдесетте години писателят Цанко Живков публикува в тогавашния
вестник “Литературен фронт” имена на деца от гражданските регистри от пернишките и
трънските села. Момичета: Проститутка, Гардеробка, Килимка, Манивелка и така
нататък... И момчета: Автомобил, Аероплан, Камион, Манивел и така нататък...
Мечтае граовецът за автомобил или аероплан и кръщава така сина си. Мечтае за
гардероб и кръщава така дъщеря си. А Проститутка му звучи модерно и западно, по
парижки.
Как бащата на Ботуш Каишев, старият комунист Каиш Каишев, стигнал до името
Ботуш?
По идеологически причини.
Преди Ботуш той, имал още двама сина, Иван и Петко, които като деца ходели боси.
Перспективата пред новородения била също да ходи през лятото бос. Тогава старият
Каиш решил да го кръсти Ботуш. Защото му изглеждало, че ботушите са най-
благородният вид обувки. И защото бил уверен, че, дойде ли на власт, няма да има боси,
всички ще ходят с ботуши Сталин ходел с ботуши, Ворошилов ходел с ботуши, Будьони
ходел с ботуши.
- Името Ботуш било за него политическа демонстрация, символ на убежденията му.
Добре, но попът се опънал:
- Няма такъв светец, Свети Ботуш не ми е известен!
- На което старият Каиш отговорил:
- А Свети Каиш има ли? Има ли?
- Този грях е взел на душата си старият поп. Кръстил те е на дядо ти!
- Тогава и ти ще кръстиш детето Ботуш. Иначе ще те обръсна! Ще те обръсна, без да
ми мигне окото!
- Извадил ножицата и хванал попа за брадата.
- Чакай! - викнал попът, разбрал, че старият Каиш не се шегува. Така малкият
получил името Ботуш, което е къде-къде по-добро от Манивел.

_________________
.................
Чет Апр 02, 2015 11:56 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение Родословието на Ботуш Каишев! част 2 Отговорете с цитат
Политическата кариера на Ботуш Каишев започнала през 1942-ра година, когато на
петнайсетгодишна възраст той влязъл в Комунистическата партия. След като го приели в
Партията, той веднага напуснал втори клас на прогимназията, където от три години
дремел на един чин в знак на протест срещу класовото неравенство.
По поръка на Партията и на баща си той започнал да пасе десет кози и да извършва
героични дела — с брат си Иван обирали нощно време мандрите на капиталистите-
изедници. А брат му Петко, с риск да го хванат, продавал сиренето в града. Всяка нова
акция засилвала у тримата идеята за всеобщото равенство сред народа, когато няма да
има бедни и богати и хората няма да се делят изкуствено на учени и прости.
Той станал революционер.
И когато един ден полицията надушила следите му, се присъединил заедно с брат си
Иван към новообразувания Трънски партизански отряд. Там, освен в сражения, той
участвал и в горски кръжоци, където много се самообразовал. След Девети септември
1944-та година за два месеца взел наведнъж всички класове на прогимназията и на
гимназията. Директорът на гимназията плакал от умиление, като му давал дипломата.
Това станало във Военния отдел на Централния комитет на Партията.
След шестмесечен военен курс в Съветския съюз Ботуш Каишев станал генерал
Ботуш Каишев - опора на Партията и неин верен меч.

_________________
.................
Чет Апр 02, 2015 2:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение БЯГАНЕ ПО БЕЛИ ГАЩИ Отговорете с цитат
За прочутия партизански генерал Ботуш Каишев беше известно, че той никога не бе
бягал пред врага. Той описва това и в книгата си “Партизански поляни — спомени от
съпротивата”.
Има само един случай, когато Ботуш Каишев е побягнал, и то по бели гащи, но не
пред врага.
Ботуш Каишев има един племенник, син на брат му Петко. Този, който не беше
партизанин, а продаваше тайно сиренето в града. Този Петко загина в годините на
съпротивата, защото се разболя от пневмония. Вирусът го хвана, докато изпълняваше
нелегални задачи.
Петко Каишев умрял у дома. Но преди да умре, заявил на жена си Пена високо и ясно:
“Пено, мене няма да ме бъде, аз си умирам прост като тебе. Но имам последно желание...
изучете наш Динко! Доктор искам да стане. Хапове да дава, циреи да реже, голям човек
да стане. Кажи на Ботуш и на Иван да се погрижат да стане доктор след Победата...
Дошла Победата. Добре, но тогава Иван от радост така се запил с братушките с
московская водка, спиртосал се и умрял.. Семейна трагедия!
Останал само Ботуш.
Казали му за завета на брат му. Поклонил се Ботуш Каишев на гроба на брат си и се
заклел: “Ще стане, бате! Сега ние сме на власт, не може да не стане! Наше е всичко!"
С тези думи кариерата на Динко Каишев била предрешена, макар че той, сополиво
дете по онова време, нищо не подозирал, нищо не знаел и ходел по селските улици да
гони кучетата с камъни .
Междувременно Ботуш Каишев става генерал в София, но не забравя обещанието си.
Един ден вика Динко, вече ученик в гимназията, при себе си. По-скоро — праща от
София военна джипка да го доведе.
Влиза Динко в генералския кабинет. Прегръща чичо си, чуди се и се радва на
пагоните и на лампазите. Ботуш пита:
- Чичовото, как си с бележките?
- Ами минавам бе, чичо, минавам. Мисля, като свърша, да стана офицер или
председател на ТКЗС-то. Според тебе, кое е по-добре?
- Нито едното, нито другото!
- Защо?
- А ти не знаеш ли завета на баща си? Знаеш ли какво е казал баща ти на смъртното си
легло и известно ли ти е какво съм обещал?
- Доктор да стана.
- Доктор, я!
- Ама не ща, бе чичо!
- Защо не щеш?
- Ами... Много трябва да се учи, пък аз не съм много по ученето.
- Нали каза, че минаваш, бе?
- Минавам, ама със зор.
- Защо със зор?
- Ами.... с тройчици.
- Защо с тройчици? - гръмогласно викна Ботуш Каишев.
- Как така с тройчици? Кой е директор на тази гимназия? Какви са тези учители, дето
ти пишат тройчици? Ние защо се борихме? Баща ти защо загина? Как така на един Динко
Каишев ще пишат тройчици? Ние затова ли им плащаме заплати?
- Ама аз не съм много по ученето бе, чичо...
- И аз не бях, но съм генерал. Не може така - те на един син на активен борец срещу
фашизма и капитализма да пишат тройчици. Ще им кажеш, че това е мойто мнение, да си
помислят. А ти се стягай, че ще ставаш доктор. Обещал съм го! Ще изпълним завета на
баща ти! Ще влезеш без изпити по линията на Рабфак. Рабфак значи Работнически
факултет! Чрез Рабфак създаваме работническа интелегенция! Прост, ама наш! Няма
само умните да следват! И простите ще стават вишисти, щом Партията им постави
задачата! И глупавите ще стават, щом имат задание! Нашите хора ще стават! Това е
разликата между някога и сега! Ние тази власт да не сме я взели, за да си останем с
начално образование?!! Няма такова нещо!
- А после?
- Какво после?
- После, ако там ме късат?
- Няма да те късат. Който влезе по линията на Рабфак, не го късат. Ти ще гледаш така,
по мъничко, да си учиш, пък те няма да те късат!
Така един ден Динко записа медицина и полека-лека, от курс в курс, с генералска и
партийна помощ, стана доктор Динко Каишев, влезе в академичното партийно бюро и
специализира хирургия. И понеже беше партиен кадър, пратиха го в Правителствена
болница. Работата го погълна и той, и чичо му за малко да се забравят, докато съдбата
един ден не им устрои среща. И то каква!
Генерал Ботуш Каишев пиеше кафе в кабинета си, когато изведнъж почувства остри
болки отляво. Така го сви, че той изръмжа:
- Линейка! Викайте линейка, че умирам!
- Как така, другарю генерал?
- Умирам, викайте линейка!
Хукнаха да го спасяват.
Линейката го закара направо в Правителствена болница. Един дежурен лекар го
прегледа, би му инжекция и нареди:
- Карайте го направо за операция. Май му, се е спукал апандисита!
Ботуш Каишев беше съблечен и сложен на операционната маса. Една засмяна сестра
пристигна да го подготви за операцията.
- Не се бойте, другарю генерал. - каза тя, ухилена до ушите. - Сега ще ви зарадвам!
Знаете ли кой ще ви оперира?. Вашият племенник, доктор Динко Каишев.
Прочутият партизански генерал Ботуш Каишев, за когото се казваше, че не знае какво
е това страх и че никога не е бягал пред врага, пребледня и седна на масата:
- Какво? Кой ще ме оперира?
- Вашият племенник, доктор Динко Каишев.
- Той?
- Той е хирург при нас!
- Аз съм бе, чичо! Аз съм! - каза в този момент доктор Динко Каишев, влизайки с
инжекция в ръка.
- Никога! Всеки, само не и ти! - изрева генерал Ботуш Каишев, и както бе подготвен
за операцията, хукна да бяга, увит с чаршаф:
- Помощ! Спасете един герой от съпротивата!
Хванаха го чак в двора на болницата. Болките му като по чудо бяха минали напълно.
Защото той нямал възпален апандисит, ами бъбречна криза, причинена от камък, паднал
при бягането.
Докторът, поставил грешната диагноза, също беше партиен кадър - човек прост, ама
наш, завършил Рабфак.

_________________
.................
Чет Апр 02, 2015 2:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1460
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Здрасти!
Човек как си, спокоен ли си?

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Апр 02, 2015 3:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ormusus



Регистриран на: 10 Фев 2015
Мнения: 97
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
????????? не ти харесват, историите за ботуш, или не виждаш аналог в днешно време!? А иначе съм добре, ти как си?

_________________
.................
Пет Апр 03, 2015 9:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov