ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Разказ за Люлин планина: Банкя - х. Люлин - Дивотински м-р

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Разказ за Люлин планина: Банкя - х. Люлин - Дивотински м-р
Автор Съобщение
dreamon



Регистриран на: 20 Авг 2014
Мнения: 21
Местожителство: София

Мнение Разказ за Люлин планина: Банкя - х. Люлин - Дивотински м-р Отговорете с цитат
Здравейте,

Реших да напиша 2-3 думи за днешния ми преход из Люлин планина. Учудващо за мен, но не намерих във форума разказ или дори въпрос за по темата. Дали защото е прекалено позната или защото е прекалено безинтересна на фона на близката Витоша? Вече съм вървяла в източния дял, изкачвала съм най-високият вр. Дупевица, минавала съм през х. Бонсови (Манастирски) поляни. Но по-западната част, намираща се над Банкя, досега ми беше непозната. Друга причина, поради която избрахме с мъжа ми точно този участък беше, че той, уж сериозен планинар, преди години се бил загубил там в района на скала Панорамата по тъмно и се прибрал вкъщи чак в 3 през нощта.. Интересното в неговия случай беше, че при лутането си попаднал на поляна с някаква хартия на едно от дърветата с надпис – „Ако четеш това, значи си се загубил“. Та на мен ми беше интересно като за пръв път, а на него – като за втори, но този път без да се загуби и да разбере къде по пътеките е сбъркал. И евентуално ако се загубим, този път да е по светло или ако пък се стъмни, си носехме мощен челник. Изобщо – подготовката беше като за горите Тилилейски Smile
Маршрутът беше: кв. Градоман (Банкя) – скала Панорамата – вр. Гола могила – х. Люлин – Дивотински манастир Св. Троица – кв. Михайлово (Банкя) – кв. Градоман.
Както обикновено при кратки маршрути, записвах GPS трак със Sports Tracker за Android, като отделно от това ползвахме задължителната хартиена карта. Теорията с картата обаче на практика показа сериозни отклонения в частта с маркираните туристически пътеки. Ето за сравнение снимка на GPS трака. Моля, не обръщайте внимание на средната скорост. Изкарахме над 40 минути в интересен разговор с един от монасите в манастира и бях забравила да спра засичането. При почивки и разглеждане на хижата също не съм го спирала.


И картата. С жълто съм маркирала горе-долу както решихме, че сме минали и сравнявайки с GPS трака. Иначе то си личи маркировката и пътеките как са отбелязани... Синята маркировка на картата, както е видно, се оказа под всякаква критика откъм точност в района на вр. Гола могила.


Тръгнахме, както е видно на картата по-горе, от жълтата точка в кв. Градоман, по червената маркировка. Отклонихме се на юг по поречието на една от реките. Искахме да минем през Агова чешма, която обаче е при по-източната от двете реки, които влизат от планината в Градоман. Само че точно днес имаше ремонт на пътя и решихме да не минаваме по нагорещения асфалт и затова тръгнахме нагоре по поречието на първата, по-западната река. В края на къщите видяхме тази табела


След нея завихме надясно и нагоре по дърварски път. След 10-ина минути пътят свърши в нищото, по-точно в пресъхнало речно дере, пълно с клони на отсечени дървета. Наляво и нагоре тръгва някаква пътека, но почти веднага се изгуби в поляните и решихме да вървим нагоре по дерето. Някъде на върха – според мен това беше вр. Остра чука (1030 м.) имаше дървосекачи и решихме да вървим натам, така или иначе в тази посока трябваше да попаднем на някоя от пътеките от картата.
Началото на дерето, по което вървяхме нагоре. Намерихме кална пътека, проправена от коне, явно ползвани да свалят дърветата.


Стигнахме почти до върха и пътеката се загуби. Точно в този момент свихме леко наляво, за да се изкачим зигзагообразно към билото и от там да свием надясно по посока пътеките от картата. И точно в този момент видяхме ето тази страхотна табела


Оказа се пътека, идваща отдолу. Подозираме, че е идвала някъде от Агова чешма, но не съм 100% сигурна. Чешма 100 години Есперанто обаче беше в посоката, която искахме да следваме, ето защо последвахме посоката на табелата. Пътеката се губеше тук-там, но добра човешка ръка навремето е поставила начесто табели и точно когато пътеката вече не си личеше, намирахме поредната табела. Навлизайки в гората нагоре към върха, вече пътеката си личи по-добре. Стигнахме до място, което решихме, че е върхът. Броени минути след това, след лекото спускане на пътеката, стигнахме до Т-образно кръстовище. Това трябваше да е пътеката, която надясно да води към чешма 100 г. Есперанто и към Банкя, а наляво – към скала Панорамата.
Ето как изглежда при слизане откъм вр. Остра чука


Тук пътеката няма туристическа маркировка, но пък нечия добра ръка е нарисувала със зелена боя стрелки, сочещи към скалата. Тук-там се срещат и стари табели към въпросната скала. А на едно дърво попаднахме и на надпис


Този участък изглежда се ползва усилено от велосипедисти и мотористи, така че очаквайте доста разклонения. Но са толкова стръмни, че веднага става ясно от кого са правени и че едва ли са правени за пешеходен туризъм.
5 минути след зеления надпис стигнахме и до самата Панорама. Няма особено много панорамно тук, но явно хората са били решили да имат природна забележителност и да си я отбележат на картата Smile
Гледка от скалата в посока върховете на юг, покрай които трябваше да минем малко по-късно


И самата скала, погледната отгоре надолу


При достигане на това Т-образно кръстовище за пръв път попаднахме на маркировка. Жълта и синя. Синята не би трябвало да минаваше от тук, поне на картата я няма отбелязана, но то на картата липсва и жълтата, така че... Поне посоката беше ясна – надясно.


Вече започва да се вижда и Перник.


И страхотен панорамен изглед към Витоша и автомагистрала „Люлин“


И ето тук достигаме вече до мястото, където мъжът ми се е загубил, а самата карта се оказа не съвсем вярна откъм местоположение на пътеките – маркирани и немаркирани. Той си го нарича „Бермудския триъгълник“ – така и не можах да го разбера къде точно се е объркал, все пак е било тъмно, но е било в този район, където, както виждате горе на картата, има нещо като триъгълник от 3 немаркирани пътеки.
Моят съвет тук е просто който ползва карта, да забрави за нея. Не че на всеки опитен планинар не му е ясно това, че трябва да си използва логическата мисъл, планинарския опит и туристическата маркировка на място, но да си кажа Smile
На тази снимка е мястото с много разклонения.


Ние тръгнахме по синята маркировка нагоре покрай това дърво на снимката. Иначе на снимката си личи, че има и пътека ниско надясно, която явно подсича върховете от север.
Наляво пък е пътеката със синя маркировка в посока другия дял на планината оттатък магистралата


Може би 20-30 минути по-късно бяхме на първия висок връх в тази част – Гола могила. Според картата трябваше да го подсечем от юг, а през върха минава немаркирана пътека. Горе обаче имаше синя маркировка.


От върха се откриват прекрасни гледки във всички посоки. Ето изглед в посока общо казано Перник


След този връх пътеката минава през друг висок връх, вероятно Мелича? При слизане от него пътеката подсича вр. Райлово градище от юг и стига до хижата. В един момент ние изгубихме маркировката, но пък хижата се видя и слязохме от черния път в нейна посока през гората. Тук-там си личаха следи от стара пътека. Жалко, че този район е толкова изоставен, колкото и самата хижа, която предстоеше да видим.
Ето изглед горе-долу от мястото, където излязохме от черния път и заслизахме през гората, посоката е към хижата. Хижата се пада малко под тези далекопроводи.


Хижа Люлин според всички сайтове не работи. Не знам защо аз очаквах да видя нещо малко по-добре изглеждащо от това, на което попаднахме. Идея си нямам как е изглеждала, но мъка ми стана, като видях на какво прилича в момента.


Явно е и частна...


Как стават тези работи хижи да стават частни, никак не ми е ясно, а и честно казано не знам дали искам да знам. Само се чудя собственикът дали някога ще има намерение да направи нещо от това място. То е ясно, че ако иска да прави хижа, ще трябва да се срути това в момента и да се изгради наново, да речем по-малка от сегашната. За мен всичко може да се уреди и тя да бъде печелившо място дори за собственик-бизнесмен, стига да се подходи по правилния начин и да се вложат малко средства, но изглежда не ги разбирам много тези работи и имам прекалено идеалистични нагласи.
За връщане към кв. Градоман бяхме избрали да се върнем през Дивотинския манастир, т.е. малко по-голяма обиколка през червената маркировка. От хижата първоначално се тръгва по асфалта, който изглежда слиза в с. Люлин. Първо се отклонява синята маркировка по черен път, свиващ рязко надясно и надолу към дерето. Имаше и табелки в храсталаците. Червената и жълтата маркировка обаче продължават по асфалта. След има-няма 100 метра червената свива вдясно към гората. Ето мястото, където е отбивката за пътеката:


И пак там, само че самата пътека.


През цялото време до манастира пътеката изглежда ей така


Ето го и манастирът.


Кипеше усилен труд. Както разбрахме по-късно от един от монасите, благодарение на дарения манастирът се обновява изцяло. Доста пари са това. Не знам защо винаги имам някакви задни мисли за това какви ли са тези хора, които дават толкова пари за манастири и откъде са ги взели тези пари. Може би не трябва да разсъждавам по този начин, но някак си мислите сами напират. Но, в крайна сметка, едно време и чорбаджиите са били главните ктитори на църквите и манастирите, така че май просто традицията си продължава. Важното е, че нещата видимо са направени с огромно желание и любов, както и с придържане към традиционния вид на нашите манастири. Изобщо след разпадналата се хижа гледката на манастира ме изпълни с огромна радост, че на фона на разрушенията има примери и за съграждане/възстановяване.

Важна забележка – на манастира има чешми, така че празните бутилки могат да станат отново пълни. Smile
Вътрешният двор – страхотен!!


Трябва да пробвам и аз да направя трончета от чимширите вкъщи


Църквата отвътре също е изцяло обновена. Подът има и мозайки – нещо доста нетипично за наши църкви, в които съм била. Добро хрумване.


Църквата беше изографисана по моето скромно мнение на неспециалист доста успешно


Прекарахме 40 минути в интересен разговор с монаха за манастира, за района, за вярата на съвременния българин и други подобни. Радващо е да знаеш, че има хора, свързани с религията, които гледат на нея не просто като на някакъв източник на власт или на проводник на някакво твърдо следване на канон, докато цялата идея зад това се е загубила. Темата е дълга и не е за тук, но само ще кажа, че аз съм от хората, за които такива преходи не са цялостни, без да стигна до някое място, на което да се запозная с един или няколко души, с които да разсъждаваме върху живота като цяло - било то в манастир, както беше в случая, било то в хижа или някъде по някоя пътека. Доста често, всъщност почти никога, престоят в големия град долу не може да ти даде това.
Тръгнахме си, аз специално с нежелание, но беше време да се прибираме. Обещахме на монаха пак да дойдем и потеглихме по пътя за Банкя.


Това е един от любимите ми видове пътеки. Има някакъв особен вид уют.


Излиза се над нивите (вероятно са манастирските) и се върви по черния път точно между гората и нивите.


Същото дърво, само че при поглед откъм Банкя в посока манастира. Червената маркировка неслучайно е толкова огромна. Объркването може да те запрати към вилната зона и вероятно към доста обикаляне до стигане до манастира.


Това трябва да е най-западният дял на планината


Квартал Михайлово е точно зад това хълмче.


Колът като за зимна маркировка беше добра забележителност като за тази планина. Трябваше да се снима.


Видяхме и къде се влива и синята маркировка. На метри от кола, при който излязохме.


Информационна табела за близките пътеки до града.


Почти целият ден ръмеше и в края на разходката имахме удоволствието да засечем ето този приятел.


При влизане в квартала слязохме до речното дере, пресякохме го и се качихме на съседния хълм, за да хванем маркировката за Градоман.
Ето тук пътеката се разклонява. Червена и синя в посока центъра на Банкя – наляво. Само червена в посока кв. Градоман – надясно по пътя.


Една от хубавите гледки към кв. Михайлово


И май това е. За 5 часа без да бързаме за никъде успяхме да направим пълен кръг. Всеки може да се досети по вида на планината, а и от снимките ми, че маршрутът е от най-лесните. Дори и хора, за които изкачването е изморително, няма от какво да се тревожат. Изкачването трае най-много половин час и после е много нарядко. Пиша го този пътепис и пак съм убедена, че не е от особено интересните, но пък за живеещите наблизо, които никога не са го минавали, според мен си заслужава да го направят поне веднъж, колкото да се отчетат, че са го вървели. Мечтата ми е един ден хижа Люлин да заработи и пътеките да се облагородят малко повече с маркировка на ключовите места. Но дори и така тази планина – и този участък, и частта около вр. Дупевица и Добринова скала, са достатъчно интересни и още повече – спокойни спрямо съседката Витоша.
Съб Май 02, 2015 10:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mitkom



Регистриран на: 14 Сеп 2007
Мнения: 19
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Браво за снимките и разказа,но ще си позволя да отбележа,че върха с котата и знамето отзад е Райлово градище,а пък пътеката го изкачва от юг.... На ЖС маркировка сте излезли,като вр.Голата м-ла е останал зад вас.От Райлово г-ще,веднага след малкото стръмно спускане,маркировката рязко свива вляво към хижата.Малко скрита е и не се ли следи се испуска,напред пътеката е по-ясна..В тая посока е вр.Мелича,подсекли сте го от северната страна.Преди него има едно малко възвишение което сте взели за върха.. И на една от снимките пишете "..Това трябва да е най-западният дял на планината".. Северозападния е. По Западния/Меличкия/ сте ходили,а Източния е,така да кажем,Дупевишкия..... Поздрави !
п.п. Ако можете да си вкарате картата на BGMountains в GPSа,проблеми и разминавания както в случая, няма да имате..
Нед Май 03, 2015 5:16 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dreamon



Регистриран на: 20 Авг 2014
Мнения: 21
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за уточненията!
Хм, това прави хартиената карта изцяло погрешна в този участък. Както се вижда на снимката ми на картата, по посока изток-запад първо е Гола могила, след това Мелича и накрая - Райлово градище, който пък е едва ли не над хижата.
А иначе въпросната маркировка по пътека наляво я видяхме, но вече не помня по каква причина решихме да продължим направо.
Ще видя за GPS-а, планирам да го направя това с качването на картите, само че да си призная, ползването им винаги ще ми развали удоволствието от ориентирането благодарение на собствени усилия Smile Но определено са нужни в участъци, където загубването значи пренощуване в планината. Smile Wink
Нед Май 03, 2015 10:57 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Петър



Регистриран на: 20 Авг 2012
Мнения: 314
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Цитат:
Учудващо за мен, но не намерих във форума разказ или дори въпрос за по темата.

Информация:http://bgmountains.org/

Цитат:
Хм, това прави хартиената карта изцяло погрешна в този участък.

Топографски картата е вярна, проблемът е с някой означения по нея.



На сн.15/от горе на долу: /-вр.Райлово градище,в района следи от древна крепост. В дясно се вижда масива на вр.Мелича.

На сн. 17- вр.Ветрушка,от тук минава билната Западно-Люлинската пътека,без маркировка,на снимката се вижда част от нея покрай стълбовете. Горският път до хижата е правен за достъп до каптажите, в ляво на снимката,има преливник с течаща вода.



Характерното дърво преди. От снимките Ви се виждат обработените ниви,те са манастирски, което обяснява и от къде идват част от средствата за строителството,има и чуждестранно спонсорство.
Пет Май 08, 2015 11:42 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
dreamon



Регистриран на: 20 Авг 2014
Мнения: 21
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Петър написа:
Цитат:
Учудващо за мен, но не намерих във форума разказ или дори въпрос за по темата.

Информация:http://bgmountains.org/

О, да - имах предвид този форум тук. Иначе информация из интернет - колкото искаш Smile


Цитат:

Топографски картата е вярна, проблемът е с някой означения по нея.



Ох, съвсем различна е реалността. Явно и в случая с картите намаленото търсене определя качеството. Май трябва да им пиша. И все повече се убеждавам, че оттук нататък без актуални карти като на bgmountains човек ако не да се загуби, поне може да се изложи с разбиранията си за топографски обекти. Smile
Благодаря за поясненията по моите снимки. Явно добре съм направила, че съм ги качила, явно са на някои ключови за ориентирането места Smile
Като дървото например.
Съб Май 09, 2015 11:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bazilevs



Регистриран на: 01 Авг 2016
Мнения: 1
Местожителство: Blagoevgrad

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря ви за интересния разказ за тази прекрасна планина,която ми е особено скъпа,защото в нея изкарах военната си служба,две от най-хубавите години от живота ми,винаги когато имам възможност,я посещавам,изпълнен с много любов.
Пон Юли 23, 2018 11:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov