Два лъча от Паничище

Направихме резервация за две нощи в хотел „Лира” в Паничище. Веднага предложих да направим два лъча. Първия лъч от Паничище до хижа Скакавица и водопада, а втория - да стигнем поне до връх Харамията и ако може да го изкачим.

1 ден /1 лъч/: 28.02.09г.
Седем човека с две коли тръгнахме от София и малко след 11.00 часа бяхме пред хотел „Лира” в Паничище. Настанихме се, оставихме излишния багаж и тръгнахме.
Времето бе облачно, но не бе студено и много приятно за ходене. По тази пътека бях слизал от хижа Скакавица преди шест дни и всичко ми бе познато. Малко преди хижата има по-стръмно изкачване /тогава бе слизане/. Почти без никакво спиране /само за снимки/ стигнахме до хижа Скакавица за 1.50 часа. Тук се сблъскахме със следната дилема: да отидем до водопада и след това да обядваме или обратното. Аз бях за първия вариант, като знам как се разпуска човек след като обядва. Но гладните надделяха и влязохме в хижата.
До тук нямаше нужда от снегоходки. Но към водопада се наложи да ги сложим. Някои за първи път ходиха със снегоходки. Доста забавно им беше. Стигнахме до водопада за 45 минути. Направихме снимки и обратно към хижата.
висулките

Скакавишки водопад, скован от лед

Пак се отбихме в хижата на връщане. Трябвало чай да се пие...
Надолу бе много по-лесно. Беше ме много яд, че не мога да снимам залязващото слънце, без дърветата да ми пречат. Та каквото можах, това снимах. Ето два кадъра:

В 18.20 часа бяхме пред хотела. Изминахме 16.32 км за 4.20 часа.
По един душ и към 19.30 часа всички бяхме в ресторанта на хотела. Галя се присъедини към групата. Голямо чакане падна. Първо докато ти вземат поръчката, после докато ти я донесат. Но чакането си заслужаваше. Всичко бе много вкусно.

2 ден /2 лъч/: 01.03.09г.
Уговорката бе в 7.00 часа да ни е сервирана закуската /иначе се сервира в 8.30/ и към 07.30 да тръгнем. Този факт предизвика недоволство от някои.
Както се очакваше, това не стана. Тръгнахме с 50 минути закъснение.
С две от колите се придвижихме до хижа Пионерска /спестихме два часа трамбоване по шосето за отиване и връщане/.
Точно в 9.00 тръгнахме. Отново нямаше нужда от снегоходки, но ние ги взехме. Можеше да ни се наложи да ни потрябват.По предварителни прогнози трябваше да е слънчево и така бе в действителност. Чакаха ни около 4 км до хижата.
В началото не бе стръмно и бързо стигнахме до началото на лифта. Преди лифта завихме надясно и след около петнадесетина минути терена доста се „надигна”. Групата започна да се разкъсва.
Не след дълго стигнахме до мястото, където на 21.02.09г. завих за хижа Скакавица, идвайки от хижа Ловна. Ние продължихме направо по пътя, нищо, че имаше табела надясно за езерата и хижа Скакавица.
След това достигнахме до отклонение на пътя за хижа Ловна, а пътя за хижа Рилски езера продължаваше надясно. Известно време терена бе приемлив, но тук стана доста стръмен. Продължихме доста по-бавно да се изкачваме.
За 1.55 часа достигнахме хижата. Първоначално трябваше да не се отбиваме. Да, ама не - пак е било време за чай..., а за мен - за бира.
хижа Рилски езера

столовата в хижата

Не бях идвал в района от юли 2007г. Направили са голям ремонт на столовата, но едни туристи казаха, че стаите са си същите /доста занемарени/.
След един час тръгнахме за хижа 7-те езера. По лятната пътека почти не се губи височина. Но по зимната не е така. Първо слизаме с около 50 метра денивелация, а след това имаме изкачване с около 100 метра денивелация. За около 40 минути стигнахме до хижата. И в тази хижа спряхме.
хижа 7-те езера

връх Харамията

В хижата групата се раздели на две. По-голяната част от групата ще продължи към Бъбрека и по Сухия рид ще отиде на хижа Рилски езера. Дотук нямаше нужда от снегоходки, но натам бяха необходими. Ние с колегата Георги Пантев тръгваме към Харамията /само ние имахме котки в раниците/.
Към 13.10 часа тръгнахме. Следата в снега минаваше през Рибното езеро. За първи път минавам през замръзнало езеро. Не ми беше много комфортно.
Като стигнахме превала спряхме. Сложихме котките, оставихме раниците и тръгнахме към върха. Досега времето бе тихо и приятно. Тук на ръба духаше силен и студен вятър. Доста неприятно бе. Но това не можеше да ни спре.
Малко преди върха колегате ми шепнеше нещо. Оказа се, че му е звъннал GSM-a и се е чуло едно „пук” и снега се е разцепил.
цепнатината в снега

този сняг също не вдъхваше надежда

Така на 35 метра денивелация от върха решихме да не хващаме дявола за опашката и да се връщаме. Много топло бе и имаше реална опасност този сняг да тръгне надолу.
Надолу бе по-лесно. Към 15.00 часа бяхме долу на хижата. Няколко кадъра:

От хижа 7-те езера до хижа Рилски езера стигнахме за 25 минути. Другите тъкмо бяха дошли.

След един час в хижата, тръгнахме надолу към хижа Пионерска.
цялата група

направо е пътеката за хижа Ловна, а наляво е за хижа Пионерска

До колите стигнахме за един час. Изминахме 15.57 км за 5.50 часа.
По пътя за хотела Руслан и Мария уредиха сауна и джакузи в хотел „Еделвайс” от 19.30 до 21.00 часа.

3 ден: 02.03.09г.
Едната кола трябваше да тръгне рано, към 7.30, но... тръгна след 9.30 часа. Останалите закусихме и тръгнахме към 11.30 за София.

Всички снимки