ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
АЛПИ 2015 Програма МАХ

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
АЛПИ 2015 Програма МАХ
Автор Съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение АЛПИ 2015 Програма МАХ Отговорете с цитат
Нека заглавието на темата не ви въздейства подвеждащо. Не сме изкачвали Пти Дрю или Айгер. Просто късметът допусна да направим и видим това, което много искахме.

След валежите миналата година, бях решил да ходя в Турция да драпам по вулканите, там не валяло. Като нормален хасковлия, знам пет лафа турски и все някак щях да се оправя. Библейската история с Ева и ябълката отново се повтори в нашата къща и вместо сам за Турция, тръгнах семейно за Алпите. Всъщност, в библията не пише Адам да се е дърпал много. Така беше и у нас.
Запазихме места в Каринтия, разпитах във Форума, потупаха ме отново по рамото, най-вече Иван Динков и Мария Дешева, пуснаха ми някой фитил и аз си направих скромна програмка.
Тръгнахме на 30 юли в 19 часа вечерта. Термометърът на колата показваше 37 градуса, а журналистите се мъчеха да създават емоции с разни кодове и репортажи за припаднали хипертоници /какъвто съм и аз/. Трябваше да се разминем с някакъв метео фронт, който вече беше направил поразии в Алпите и както се оказа после, остави хасковски села без ток.
Първата среща с дъжда стана още при Пазарджик, като временно ни остави на мира, колкото да заредим спокойно на София и да изминем най-щурата отсечка до Ниш. После се развихри и на места карах по магистралата с 60. Цяла нощ път, събудихме хората от Загреб да идат на работа, завъртяхме се из Любляна, без да намерим място за паркиране, да не говорим за хотел и накрая се боднахме в един квартал на Кран. Бяхме пристигнали по-рано, отколкото очаквахме, заради празните митници.Удоволствието да имаме в десет сутринта баня, тоалетна, маса и чаршаф ни струваше 55 евро. В час, подходящ за започване на селски сбор вече се приспивах със салата от розови домати и дестилат от древни религии.
Събудих се около 18 и направихме разходка към центъра на града. Разстоянието трябва да е 5 километра в едната посока.Словенците, инак симпатични хора, караха колела по шосето покрай нас. Правеха го с прекалено сериозен вид, сякаш вършеха нещо много полезно и много задължително. Стана ми смешно - 10 километра на велосипед. Същото разстояние изминах пеш, с бира в ръка, след като се отбих в един магазин.
Градчето е чистичко, с дълбоко врязана в полето река, стар замък и чаршийски сокаци.
Ето малко снимчици:
http://tortomanin.snimka.bg/architecture/slovenskiyat-grad-kran.875722
На другия ден офейкахме рано. С половин око видях Триглавския масив. Машалла, ама ние продължаваме. Докато речеш “Апчихуууу” и бяхме пред “Караванкен тунел”. Почти осем километра дупка лесно не се вентилира и ми стана гадно от газовете. От другата страна имаше поне пет километра опашка от коли и ТИР-ове и се заклех следващата събота да не се връщам оттам, ако ще да карам до Марибор.
Тайничко се надявах да се качим някъде, преди още да сме заели хотелчето. Прогнозота обаче беше за дъжд към обяд и се задоволихме с разузнаване на лифтовете и разходка покрай реката над Малниц. Имаше езерце, много водопади и кръчма, наричаща се гордо хижа, макар че не работи вечер, а само през деня.
Така изглежда долината между Анкогелите, Хохалмшпитце и Шнеевинкелшпитце:
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/dolinata-nad-malnic.875724

Настанихме се в апартаментчето и продължихме по традиционния български начин. Срещу терасата се мъдри връх с романтичното име Миттагшпитце или Обеден връх 2600+м /веднага се сетих за нашия Дено/. Въпросният връх не е единствен с това име, има поне още един в Австрия, някъде към Люксембург.
Първият цял ден от престоя ни във Флаттах бе зачертан от синоптиците. Дъжд, дъжд. Надлъгвайки се с мъглите и капките се навряхме в колата и тръгнахме да разглеждаме каквото може да се види от Доломитите. Успяхме да видим Лиенцерските Доломити и минахме в Италия. Отбихме се към Тоблах /Добиачо/ и зяпнахме по езерата. Минахме и покрай Мисурина, Трите чУми се криеха в облаците, въртяхме се около Кортина през някакви походи, покрай някакви масиви.... Навъртяхме около 250 километра.
Това успяхме да снимаме:
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/dolomiti-i-ezera.875735
В понеделника потропвахме рано-рано пред лифта на Мьолталер глетчер. При цена на калпак 33 евро сумата ставаше 130 лева за двамата, но не си създавах илюзиите, че ще изнеса шкембе, раница и жена два километра нагоре. Техническата помощ позволи да стигнем Шарек 3123м, преди изпаренията да са скрили гледките. Около нас бяха групите Анкогел, Шобер, Голдберг..... Лесно се разпознаваха Гросглокнер и Зонблик с обсерваторията. Завладяваше ме еуфория......
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/vr-h-sharek-3123m.875747
Върхът е притиснат от ледници широк ръб. Алпинистите са изгубили интерес към него след построяването на лифтовете
и навалицата скиори. Карат и през август. Традиционният /за сега/ маршрут е качване покрай ледника, съвсем близо до пистите. Някои минават изцяло по ръбовете, ама това си е по-джедайска рбота.
Най-високите коти са две, равни по височина, като на втората и викат Аусзихтпункт, точка на гледките, доколкото разбирам немски.
Шарек също си има адаш, висок малко над 2600м, при това съвсем близо. Качва се от Хайлигенблут с лифт.
На връщане съзнателно пропуснахме половината лифт, макар че го бяхме платили. Имаше красив язовир и езера, които искахме да видим отблизо.
Във вторник отново се опитвахме да отворим лифта, този път за Анкогел. Цената е 25 евро на човек, май ни излъгаха с по две евра, уж за връщането. Бяха ни казали 23 в събота. Качиха ни на 2600 метра, малко над хижата Хановерхаус и тръгнахме към Анкогел. Макар че цялата планинска група е кръстена на него, по-високият връх е Хохалмшпитце. Пътеката тръгна надолу, губейки около 150 метра височина преди да вземе правилната посока. После всичко стана джангалски камънак, само че по-стръмен. Имаше голямо снежно поле, което при ползване на котки можеше да спести част от усилията.Извадих античните котки на Дебелец, но се оказа, че максималните им настройки са малки за обувките Цамберлан, номер 48, с които бях тръгнал. Мерси, мамо и тате! Трябваше да стана плувец.
Продължих по камъните. Мима разумно се разглеждаше долу, “на равното”. Започнах да застигам отказали се туристи, намирах оставени щеки. Включихме 4х4. Не обичам да ходя на четири крака, като начало прибрах фотоапарата в раницата, после взе съвсем да ми става дискомфортно. Камъните се клатят, можеш да паднеш навсякъде, освен нагоре. Ще се отказвам и аз. Едва долазих до малкия Анкогел - 3096м и оставих големия за по-приспособени балканджии. Засрамен се заспусках надолу, бършейки прахливите камъни с всички части на тялото си.
Това са снимките от деня,
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/klayiner-ankogel-3096.875767
А тук давам линк към клип, правен от други, на които повече им се отдава качването на нестабилни каменни пирамиди.
https://www.youtube.com/watch?v=35J87e4ukOk
В сряда имаше прогноза за хубаво време и пак завихме към Италия. Исках да разгледам отвисоко Доломитите и тръгнахме към Кортина. Затова разпитвах за лифта. Знаех само, че се намира западно от града, натам и тръгнахме. Тук лифт, там лифт - няма. Почнахме да се изкачваме нанякъде. В някакво дворче се мъдреше около 65-годишен италианец. Подредих думите “Сеньоре, лифт Тофана ди Мецо?”, като се опитах да им придам въпросителна интонация. Човекът се почеса като философ, после махна в посоката, към която се бяхме упътили.
Стигнахме до някакъв паркинг, младо семейство говореше немски и стана ясно, че сме стигнали почти до втората станция на лифта. Така платихме само по 20 евро на човек, без да сме преследвали икономии. Към върха се надбягвахме с облаците, които се вдигаха много бързо. Налягането този ден беше ниско, усещах леко замайване, Мима каза, че като промоция почнали да и треперят краката, а двата кроасана в раницата гръмнаха малко преди да слезем от лифта. Явно кроасаните издържат до 3100 метра, единият на Шарек също беше гръмнал.
На Тофаната ни чакаше изненадка. Качването на върха беше забранено от гледна точка на сигурността. Постоях при надписа, убедих се, че повечето хора не го спазват и също се проврях под мрежата. Жената остана да си нормализира организма на един шезлонг. Пътеката беше вкопана в склона около метър и половина - два. Била е осигурена с ограда от колове, вече изгнили и цветни въжета в същото състояние. От вътрешната страна имаше ново стоманено въже. Проблеми - само с видимостта. Въпреки това, всички снимахме отчаяно.
По-добрите кадри обаче са от по-ниски места.
На връщане отново завъртяхме покрай Мисурина и езерата на Тоблах. Абе, красиво си е, макар че камъкът е много ронлив. Ако Тофана беше в Турция, щяха да й викат Чурук кая.
Пак снимки.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/kortina-i-tofana-di-meco.875762
Чудих се дали да ходя до Стелвио, много път си е - 300км в едната посока, предупреждаваше ме и Иван. Но мерак акъл няма и отидох. Тръгнахме в четири и половина местно време, в десет бях на Стелвио. Проходът е легенда - като строителство и красота, като кеф от каране, но не се връзвайте на легендите. За изкачване с колело трябва да си каиш, с кола завоите са прекалено остри. Половината от 48 източни фиби са с вътрешен диаметър един камък. За първи път си помислих дали не ми трябва по-къса кола. Зад мен се движеше един Пунтак, късах го на всяка права и ме настигаше в завоите. Кеф е само с мотор. На мен ми си налагаше да пазя велосипедистите отпред, да гледам за мотористи в огледалотои да се моля за по-малко срещи с автобуси. Е, само три бяха. Ако искате да фучите по планински път с кола, идете на Гросглокнер.
На Стелвио /2760м/ е панаир на суетата. Не е за мен и трябва да се махам. Мога да избирам между два леки трихилядника - Монте Скорлузо и Пунта Роса. Избирам Пунта Роса 3031м, защото е в Швейцария, където не съм стъпвал, макар че Скорлузо е по-лесен, на него ходят дори и велосипедисти по един черен път. Почти веднага изчезваме към Драйшпрахеншпитце 2843м /върхът на трите езика, там са се събирали границите/. Снимам се на него, нали съм филолог и езичник, после продължаваме към избрания връх. Скоро навалицата изчезва и оставаме само туристи.
Върхът е с прекрасна гледка към групата Ортлер, проходите Стелвио и Умбриал, близки и далечни върхове в Швейцария и Австрия. Говорих с някакъв немец приблизително на моята възраст. Като разбра, че сме българи и идваме за първи път, се въодушеви и влезе в ролята на справочник. Изброяваше върхове и височини, имена на ледници и проходи. Потвърди къде е Бернина. Посочи Вилдшпитце и Вайскугел в Австрия. Полека, ей, толкова не мога да помня. Разказах му за Рила и Пирин. Абе, наш човек.
Върнахме се на свечеряване.
Снимки, разбира се:
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/stelvio-i-punta-rosa.875771
В петък трябваше да почиваме. Чакаше ни около 1300 километра път. Ходихме само до голямото езеро Вайсензее. Хубав гьол, ама много народ и избягах бързо. После пак път, път.....
Пон Авг 10, 2015 3:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tomaraya



Регистриран на: 18 Сеп 2011
Мнения: 78
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво ! Чудесни местенца си понаобиколил , благородно завиждам . Само да кажа - явно не ти се обработват снимки , но поне използвай повече възможностите на Никончето , говоря за dro или hdr .
Пон Авг 10, 2015 7:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 628
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Отговорете с цитат
BG

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Пон Авг 10, 2015 8:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте отново. Томарая, не става въпрос за желание, какво значи да не вижда нищо човек, а после да се получи снимка. Явно си по-напред с обработките, но ще ти пиша на лични, да не правим темата фотографска. Аз съм относително доволен, не искам магии. От моите снимки виждате, каквото съм видял, даже и по-малко. Не съм искал повече, а и Снимка БГ много намалява качеството. Благодаря за интереса и готовността за помощ.
Пон Авг 10, 2015 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
goldhand



Регистриран на: 24 Сеп 2007
Мнения: 48
Местожителство: B-S

Мнение Отговорете с цитат
Браво.
Кое ти хареса най ?
Вто Авг 11, 2015 3:32 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Групата Ортлер. Най-високото, до което съм се приближавал, струпване на големи и трудни върхове, както и поне пет върха, които могат до се качат без подготовка и техника.
Вто Авг 11, 2015 7:56 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
excalibur



Регистриран на: 30 Юли 2009
Мнения: 469
Местожителство: гр.София

Мнение Отговорете с цитат
Браво, браво!!! Явно качването на Даутов с нас ти отприщи върховете в Алпите Croc Давай натам и късмет с времето!!!
Вто Авг 11, 2015 3:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2385
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
От Стелвио и ние качвахме този същия, само че бяхме доста зле с гледките - към Ортлер беше захлупено, в другите посоки се разкъсваше леко и за малко от време на време.

Така и не разбирам какъв е този зор да се мъчи колата по тези баири, аз ако знам предварително, че ме чакат 48 "торнати" само от едната страна и че ще пиля съединителя и спирачките до 2700, бих направил всичко възможно да го избегна, камо ли да бия 300 км само да стигна до там Shocked

А Тофана ди Мецо и при нас беше затворен и не само ами времето беше ужасно и трупаше сняг. Бяхме еднствените на горната станция, освен персонала и разбира се също прескочихме загражденията. Smile

Надъхващо ми дойде тази тама, по план след няколко дена поемаме към Доломитите.


Вто Авг 11, 2015 4:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
"Така и не разбирам какъв е този зор да се мъчи колата по тези баири, аз ако знам предварително, че ме чакат 48 "торнати" само от едната страна и че ще пиля съединителя и спирачките до 2700, бих направил всичко възможно да го избегна, камо ли да бия 300 км само да стигна до там"-рече Иван.
Ами, това е единственият начин да се стигне до там. Ето, и вие сте ходили. А аз кола под два литра от много години не карам, така че нищо й няма на бялата магаричка. Само антифризът беше намалял с около 100 грама след атаката.
Хубаво време и успех в Италия!
Вто Авг 11, 2015 5:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2385
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
tortomanin написа:
Ами, това е единственият начин да се стигне до там. Ето, и вие сте ходили.

Не сме "ходили", пътят ни минаваше от там - искахме от Сулден да се прехвърлим към Бормио. Ако имаше друга пътна алтернатива, аз бих се възползвал, честно. На зафирата с четири човека и яко бягаж не и хареса. (не че възропта, но си ми беше жал)
Вто Авг 11, 2015 5:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
BAKHER



Регистриран на: 08 Мар 2013
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Привет. Да се похваля и аз от нашето присъствие в Алпите, дори и след два месеца.
Ние също си изпълнихме плановете и целите на МАХ, с изкачване на Мон Блан, Матерхорн и Триглав в Словения. Имахме и като цел Гросглокнер, но само в случай, че не успеем на първите два върха, така че той отпадна. Групата ни беше от 6 човека - колеги и приятели и беше проява на ПСС - отряд Ловеч. Дългосрочните прогнози бяха за все нестабилно време с преваляване и облаци и лично аз въобще не бях оптимист, че ще успеем. Всичко беше решено и планувано доста време, така че тръгнахме. Някои от нас извадихме много голям късмет, като в точния момент времето ни позволи да се качим на Мон Блан. Поради това, че прогнозата за следващия ден беше за хубаво време, а след това разваляне с валежи, двама от нас решихме да се опитаме да се качим директно - без аклиматизация и успяхме. Другите от нашата група решиха да се аклиматизират и изчакат, но времето не им позволи да се качат. За Мон Блан бяхме си избрали маршрут от към Италия (не много популярен за българи път) през х. Гонела. По-дълъг и с по-голяма денивелация маршрут и според мен това го прави по-труден. Състоянието на ледника след х. Гонела, с многото и дълбоки цепки, които постоянно заобикаляхме, допълнително ни позатрудни. Предполагам, че и на другите ледници е същото положението, защото ни казаха, че французите точно заради опасността по ледниците са затворили подстъпите за Мон Блан от тяхната северна страна на масива. Може би е така, защото нямаше никакви хора от към северната страна, а от юг бяхме някъде 12-15 човека от различни националности. Времето през целият ден беше много хубаво и приятно, само на върха духаше силен и студен вятър. На върха имаше два интересни момента. Една алпийска гарга се рееше по самия връх и се бореше с вятъра, в един момент тя нещо не прецени силата на вятъра и ми се удари с голяма сила в бедрото и аз можех да я сграбча. Другият момент беше, че на самият връх имаше една черна дамска обувка с висок ток, та ми е чудно и днес какво прави там?
На Матерхорн пак си бяхме избрали изкачване от към Италия и трябваше да се спи на з. Карел. Още с пристигането в подножието на върха той не се виждаше и беше в мъгла. Вечерта, която бяхме на палатки, заваля дъжд и цяла нощ валеше и това до някаква степен ни обезкуражи. Вечерта ни беше много тегаво. Късно сутринта спря да вали и ние взехме да стягаме раниците за нагоре, а планината се поизчисти. На заслона отидохме доста късно и той беше много пренаселен. След лошо време - когато се оправи, много хора тръгват нагоре, като всеки се съобразява с времето. На другия ден тръгнахме за върха, по-скоро нощ, защото се тръгва по нощите, има голямо търчене, ръгане и изкачване от голяма навалица. Никак не ми беше приятно през целият ден. В същия този ден е станало голямо срутване на скални маси някъде под з. Карел. Следобедта, когато слязохме до заслона, ни казаха за срутването, че имало пострадали и ще бъдем евакуирани на другия ден с хеликоптер. Гидовете били затворили пътя за върха, поради постоянните каменопади. Вечерта не вземах на сериозно, че ще дойде хеликоптер да ни извози до долината /бяхме здрави и читави и бяхме около 18-20 човека/. Но на сутринта, дори не бяхме станали още, ни събудиха и ни казаха, че хвърчилото излита след 30 мин и че трябва да сме готови и повечето да сме със сбруи, готови за качване на лебедката. Наистина това нещо стана така, само където хеликоптера не успя да зависне поради много силния вятър. По обяд направи още един опит и пак не станаха работите да полетим. Вятъра наистина беше много силен и студен и усещането за студ беше много голямо. Не ни остана друго и взехме да слизаме с двойката - все пак всичко ни беше наред.
На х. Аляжевдом в Словения отново два дена дъжд. Единствено там за всичките дни сме спали на хубави легла и бели чаршафи, беше голям отдих в почивния и дъждовен ден, до този момент всичко беше на един дъх и натоварващо. Половината от групата решиха да се приберат за дома с едната кола, другите останахме да изчакаме да се оправи времето и да изкачим Триглав. За първи път ходя в този дял на Алпите и въобще в Словения и много съм очарован от тази държава и от планината. Бях чувал, че е труден и опасен Триглав за изкачване, но многото парапети и наковани железа го правят много достъпен за всякаква категория туристи. Бяхме там в съботен ден и имаше много голям поток от хора - нещо като в летен неделен ден на Мусала. Мислех си, че ще има в мен повече възторг и тръпка от изкачването и преживяното, така очаквах и така се бях настроил, но не се случи.

http://bakher.snimka.bg/mountain/alpi-2015g.881929
Вто Окт 06, 2015 11:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Е, вашето МАХ е къде по-максимално от нашето..... Изобщо не мога да си помисля за Матерхорн. Живи и здрави, ПСС-ри и по-малко ядове с нас, обикновените туристи да имате!
Сря Окт 07, 2015 12:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2385
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
BAKHER написа:
Ние също си изпълнихме плановете и целите на МАХ, с изкачване на Мон Блан, Матерхорн и Триглав в Словения.

Абе, вие направо отведнъж ги отметнахте тези Алпи. Laughing
Браво, страшни сте! И снимкте са супер!

Между другото - имаше ли някакви проблеми с това излизане на 4800 без аклиматизация?
Сря Окт 07, 2015 1:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov