ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Карпатите - Връх Негою и връх Молдовяну

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Карпатите - Връх Негою и връх Молдовяну
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 717
Местожителство: Русе

Мнение Карпатите - Връх Негою и връх Молдовяну Отговорете с цитат
Най-високите върхове в южните Карпати, дял Фъгърашки планини, са връх Негою-2535м.н.в. и връх Молдовяну-2544м.н.в. Не на майтап се заехме да проучим и атакуваме труднодостъпните Фъгърашки планини и Трансфъгърашкото шосе, виещо безброй километри до езерото Бъля. Като атмосферна граница на северни влияния, Карпатите ни посрещнаха навъсено с дъжд, мъгла и ветрове. Моят приятел-планинар Константин, с който организирахме прехода и без който той нямаше да е същия, на шега каза: Карпатите са производители на облаци. Сами ги образуват и ги изливат върху си! Smile В сърцето на планината, знаехме, че трябва да разчитаме на себе си, добро проучване и адекватната екипировка, за да успеем да ги изкачим. Отдалечени, трудни, капризни и съвършено красиви са те, а Трансфъгърашкото шосе водещо "в близост" до тях е тест за автомобилите - един съвършен път, гениален проект и произведение на болните мозъци от комунистическото минало - Николае Чаушеску и "СИЕ", с грандиозните, издигнати до фанатизъм проекти, да се прокопае тунел през величествените Карпати и да се укрепят десетките склонове, бълващи вода, камъни и лавини. Шест милиона тона динамит и десетки човешки животи е струвал проекта там, най-величественият и красив път в Румъния.

За Трансфъгърашкия път добре. Това, че навъртях по него почти 200 км. за няколко дни, високо в планината и безаварийно, не ми попречи на излизане от Русе по чисто новия булевард Тутракан, извеждащ до Дунав мост, да заплувам по проблемния в миналото участък, който не са направили и сега, усвоявайки милионите пари. Моят спътник в еуфория ми разказа за чисто новата отсечка, докато по тъмно пътувахме към границата. Секунди по-късно фаровете на колата изчезнаха под вода и заплувахме като на кино. Излязох от дълбоката локва бързо и обърнахме движението, в следващата локва се виждаха закъсали автомобили в метър вода. Оказа се, че нещо се е намокрило здравата по колата и час се заигравах с газовата уредба, но всичко беше добре и скоро ни тръгна отново по вода! Още с излизането на магистралата към град Питещи, пороен дъжд, изкоренени дървета и всичко сочещо, че е имало потоп ни срещна с действителността.

Около езерото Бъля, където паркирахме. Билото на планината тънеше в облаци, мъгли и дъжд.



Езерото Бъля. Изходния пункт, който избрахме за преход до върховете Негою и Молдовяну. С известността на Трансфъгърашкото шосе, милиони хора от цял свят се възползват да преминат по живописните завои през величествената планина. Водопади изливащи се от всеки камък, езера, приказни мъгли и лошо, много лошо време.



Около обяд, след близо 7 часа с колата, беше трудно да устоим на старта, който ни срещна с мъгла и дъжд. Ентусиазма, проучването, нахъсването, желанието, тръпката, всяко едно усилие до тук, като че ли разсмиваше някой отгоре. Решихме все пак с по-леките раници да направим 10 часовия преход от езерото Бъля до връх Негою и обратно. Знаехме, че маршрутът предлага екстремни гледки, шеметни панорами, множество вериги и въжета по опасните участъци, както и среща с един красив връх - Негою. И красоти изникнаха почти веднага по билното трасе.



А не след дълго ни срещна и първото въже по билния ръб. Многократно слизане и изкачване по ръбове предлага този маршрут, хубаво изживяване за карали кола и недоспали хора!



В мъгла и неприятен вятър стигнахме до езеро и двата аварийни заслона там - Refugiul Caltun и Lacul Caltun. Близо, на около час е връх Негою.



Скоро подхванахме и улеите към него.







И го качихме.



Срещнахме хора, разпознаха ме бързо от интернет средите и ми подариха снимка на слизане по улеите под Негою. Неизвестността в мъглата не ни попречи, все пак преди малко се качихме точно тук, по веригата. Единствено раницата, провесения апарат и напускащите ни сили внесоха малко дискомфорт.



Толкова мъгла, дъжд и умора се бяха натрупали, че подтиквах към дезертиране и преспиване в един от заслоните, така и не се получи, слязохме при колата. Възлов момент за успеха и на връх Молдовяну беше прекрасната поляна с река, водопад и място за кола, където изкарахме няколко нощи на палатка. Въпросното място се намира на слизане от езерото Бъля, в посока град Питещи, на няколко километра след тунела. За Трансфъгърашното шосе от историческа гледна точка е интересно да се спомене, че свързва две значими области в Румъния - Влахия и Трансилвания. Маршрутът на шосето е Питещ-Куртя ди Арджес-Арпашу де Жос. Счита се, че шосето е в топ 10 на най-красивите пътища изобщо в света. Останахме поразени от гледките по него и строителните гении на времето от 70-е години на миналия век. Непокътнати бетонни съоръжения, укрепени склонове против лавини и още, още, още куп неща сриващи рейтинга на модерните политически среди. Сетих се за булевард Тутракан от сутринта, по който си наводних колата, вярно са клетници нашите малоумни управници, да се хвалят, режат ленти - в огледало от кал се оглеждат всяка сутрин именно те! Не носих българското знаме на връх Негою, щях да го изгоря. Smile





Едно от въжетата, малко под него е бездната. Нищо не видяхме в този "приказен" ден. Моят съратник спомена, че му е трудно в мъглата със запотените очила - изчаквах го, въпреки че мръзнех. Отпивах от дълбоките залежи! Smile



Докато не излязохме почти до колата, където нещата започнаха да се случват.



За не повече от пет минути, леден вятър прониза небето и премести за миг мъгли и облачни маси. Слънцето ниско докосваше хоризонта и палеше пейзажа. Залезът се случи тук. Цветовете изригнаха до такава степен, че почти ме докараха до лудост! Величествените върхове се показаха и в миг от целият този ден, всичко се случи сега.







Трансфъгърашкото шосе, около езерото Бъля. Останалите часове преминаха в търсене на въпросната поляна, разпъване на палатка на челник, както и прилошаване, което ме държеше из късо през всички дни и вечери от престоя ни тук. От преумора, път, безсъние и тежки билни преходи, всяка вечер ми ставаше лошо и е добре, че имах "лекар" в групата, да ме светне, че мастика на гладно лекувала всякакви симптоми. Оказа се успешно! Smile



Прескачам втория ден, в който преминаването през тунела рано сутринта и амбициите за качване на връх Молдовяну, бяха покосени от леден вятър бушуващ по билото и мъгли носещи се на талази. Северен фронт се беше спрял на билото, но то не го пускаше и борбата беше не на майтап. Константин-Коцето, ми разказа как птичките се опитвали да кацнат на тревите до паркинга - някои успявали, други още с кацането започвали да се търкалят по него. Решихме бързо, отиваме до Сибиу, или Брашов. Навъртяхме жесток километраж в този ден и ни остана спомена от тълпите в Бран, замъка на Дракула и една интересна пещера, бонус на връщане от Бран по разни офроуд пътища, които не ми се припомнят. Научихме румънски покрай тях! Smile







Нощувахме на същата поляна преди прехода до връх Молдовяну на следващата сутрин. И тръгнахме по пътеката започваща също както за връх Негою от паркинга на езерото Бъля. За този връх знаехме едно. Първенец е на Карпатите, преходът до него изисква поне два дни, изпълним е и за ден с лека раница от и до езерото Бъля за добре подготвени маратонци, участващи в състезания (не се майтапя). Познавам поне един човек успял да го направи за ден, но с тежки раници, беше невъзможно, не мисля че някой би успял с тежка раница за ден, освен ако не се надруса с непозволени медикаменти.



Билото към връх Молдовяну изкачва и слиза рязко, губи се много височина, километражът е безмилостен. Отчетохме, около 3000м. възходяща денивелация с 30км ходене. Знаехме за това и се натоварихме с тежките раници, решени да спим по средата на трасето.





По въжето бяхме малко преди обяд, никак не напредвахме. Има и подсичаща пътека, която излиза на хижа Подрагу, която така и не използвахме.



















Ориентировъчно, тук е средата на билното трасе до връх Молдовяну при езерото. Повратен момент от изкачването му. Слизането от билото до езерото от снимката може да изкара човек от релси след нелекия подход дотук. По план нощувахме там, знаейки от картите и гпс-а, че има заслон, наименуван като заслон без покрив. Защо ли не бях изненадан като видях само една тръбна конструкция, въпреки дълбоките надежди и предположения, че ще заварим най-малко монолитна постройка, защитена от вятъра поне. В планината, винаги трябва да очакваме и да сме подготвени за подобни моменти.



Билото към връх Молдовяну преди пагубното слизане. Молдовяну тънеше в облаци, мъгли и неизвестност. Часът минаваше един след пладне. Бях на предела на силите с тежката раница, а моят спътник беше още по-назад по пътеката. Знаех, че няма да се изгуби, поради коловозите на пътеката, уви изгубил беше малко пътеката изкачвайки връх Мирчо, но все пак се намерихме.



Аз с разпъната палатка, той с изпънати нерви. Подготвих си бивака. Знаех, че ако нещо се обърка по-късно и закъснея порядъчно, ще ме чака сигурно убежище, при влошаване на времето, особено важен елемент за оцеляване, когато човек остане без запас от сили. Сериозно укрепена палатка, изпънати като струни въжета, камъни против вятър в спалното помещение. Случвало се е да се гоним в мъгла с палатката. По-бърза е от мен, изпитано е!!! Smile Хапнах на две на три, бях доста изморен след пагубните изкачвания и слизания. Багажът може би отново надхвърляше поне 25 кг. Коцето дойде скоро, реши да не се подлъгва на болните ми амбиции и да изкачи върхът утре, щеше да си почине, да проучи изворите покрай езерцето, да се пребори с нахалните овце гледащи жално хрупкаво зелената му палатка Trimm (не си купувайте искрящо зелени палатки, създавате си сериозни главоболия с местната фауна!!!) . Водач с група му казали, че до връх Молдовяну има 5 часа в едната посока. Значи 10 в двете, при добро стечение на обстоятелствата, малко след полунощ щях да съм отново тук. Попитах друга група, потвърдиха уклончиво - поне 4 часа до връхната кота.



Хората качват връх Молдовяно за няколко дни, преспиват по хижите (Podragu), възползват се от благината да не носят тежки раници и подтичват по билата заредени само с бира, вода и настроение за песни.



Връх Молдовяну в мъглата. За час бях в подножието му. Не си спомням колко съм бягал, но голяма част от времето премина така.





Последния ръб преди връхната кота. Беше ми лошо, повърнах и се качих.



Билото и изминатото. Въпреки всичко, планината ме допусна и успях. Тежкият багаж не е решение този връх да се направи еднодневно с връщане до езерото Бъля, респективно лекият-да със замръкване, около въжето...













Малко след 18ч. бях при палатката със събрани билки за чай, снимки, с мехури по краката и треперещи колене. Общо 4 часа в двете посоки със снимките. На примусът сварих билките, пихме ракия, друго не помня, само че по светло бях заспал. Въпросната палатка на Коцето - опасно е да се нощува до него, има вероятност от нападения на стадата - овце, крави! Smile



Връщането по пътеката се представи с приятни панорами. Коцето остана да нощува още веднъж и да изкачи Молдовяну. Аз да почивам на споменатата по-горе поляна и да лекувам спуканите си мехури.



Блестящо представяне на планината - гледки и красоти безкрай!





С не лошо темпо бях при колата. Денят беше пред мен. Позяпах сергиите, купих си кока кола за 10 лей, геврек. Поляна с река, душ и плаж ме очакваха в следващите слънчеви часове, прегледах и снимките. Чакаше ни лудница по пътищата, смяна на счупен халоген и разбор на събитието. С каприз ни посрещнаха тези диви планини, с каприз ни и изпратиха. Още едни върхове, по които минахме и оставихме запечатани в сърцето. Планината ни допусна, можеше да има гръмотевични бури, присъщи за тук по това време на годината... Следва Триглав в Юлийските алпи и още други неща запланувани отдавна!



До скоро! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Вто Авг 11, 2015 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Petya



Регистриран на: 19 Мар 2012
Мнения: 271
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления! Кога бяхте там?

Ама и вие не сте видели нищо от Негою в мъглата... Много е "своеволна" тая планина Smile

Ние също бяхме в района на 28-29.07.2015 г. - тоя път го давахме по-лежерно - до Леспези, Капра и Лезерул.
Започвам да я обичам много тая планина!

Мислехме и ние до Молдовяну, но нещо не можахме да се организираме овреме - не ни се спеше на Подрагу, а за един ден щеше да ни дойде много (с идване от Сибиу, където ни бяха нощувките), освен това един румънец ни беше казал, че от Виктория е най-лесно, но нямаше време да проучваме и така останаха само горните. Иначе инспектирахме черния път от Виктория докъде горе-долу може да се мине с кола. Друг вариант е и Вистишоара и през х. Съмбата (че била по-хубава), а билото и оттам си го бива, но по-натам ще се мисли.

Ако ти е харесал Трансфъгърашън, другия път се отбий и през Трансалпина - също уникално съоръжение. Ние се върнахме оттам, имаше мъгла с видимост ~10 м. и шофирането беше интересно Smile

Успех и в Юлийските алпи!
Сря Авг 12, 2015 10:41 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 717
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Petya написа:
Поздравления! Кога бяхте там?

Ама и вие не сте видели нищо от Негою в мъглата... Много е "своеволна" тая планина Smile

Ние също бяхме в района на 28-29.07.2015 г. - тоя път го давахме по-лежерно - до Леспези, Капра и Лезерул.
Започвам да я обичам много тая планина!

Мислехме и ние до Молдовяну, но нещо не можахме да се организираме овреме - не ни се спеше на Подрагу, а за един ден щеше да ни дойде много (с идване от Сибиу, където ни бяха нощувките), освен това един румънец ни беше казал, че от Виктория е най-лесно, но нямаше време да проучваме и така останаха само горните. Иначе инспектирахме черния път от Виктория докъде горе-долу може да се мине с кола. Друг вариант е и Вистишоара и през х. Съмбата (че била по-хубава), а билото и оттам си го бива, но по-натам ще се мисли.

Ако ти е харесал Трансфъгърашън, другия път се отбий и през Трансалпина - също уникално съоръжение. Ние се върнахме оттам, имаше мъгла с видимост ~10 м. и шофирането беше интересно Smile

Успех и в Юлийските алпи!


Благодаря! Smile 1-5 август бяхме. Имаше емоции по трасето, хубав трекинг се получи, по веригите към Негою на места дори зловещо, според моят спътник! Smile
До Молдовяну знам, има много късо трасе, не съм проучвал подход, но един приятел са се качили само за няколко часа през х. Подрагу! Лошото е, че се изпуска билното и обзорно трасе, по което минава масово народа... и ние! Smile Относно планината, мен също ми направи впечатление мащаба. Обзорните била на Стара планина, скалните зъбери на Пирин, езерата на Рила..... палатка

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Сря Авг 12, 2015 7:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
mediator37



Регистриран на: 14 Сеп 2010
Мнения: 198
Местожителство: Русе

Мнение Чаушеску ли? Отговорете с цитат
Едва днес видях, че Мартин е качил снимки от прехода и е писал, но ще зачекна една друга тема- за Никоае Чаушеску.
На екскурзия в Румъния съм ходил много пъти. Екскурзоводът ни води в Дома на народа (парламента) и казва: Построен е от Чаушеску. След малко- Уууу, диктаторът Чаушеску- това, сатрапът Чаушеску- онова.... После ни водят на друго място- забележителност и пак- построено от Чаушеску, след малко пак: - Чаушеску мръсник, Чаушеску манияк ! И все така много пъти.
За Траснфъгарашкия път- също. Строен е три години от Чаушеску, обявен е от ВВС за най-красивия път в света. Обаче, ето на- Чаушеску- ууу, Чаушеску- дюю.. ! А реалността каква е- хора от цял свят , благодарение на този път идват и спортуват, самите румънци на автоколони посещават, нощуват и катерят с децата си. Събота за Негою беше такава тарапана по трасето, че брадясахме да изчакваме по въжетата. По пътеката за Молдовяну самите румънци са едва ли не малцинство. Цели групи от Англия, Полша, Чехия, България има.
Е хубаво, де, построените от Чаушеску обекти са по мащаб и красоти №1 в света, №2 в света, №5 в Европа (язовирът Видрару, който ни беше по път) и т.н., народът им се радва, гордее и ги ползва и до ден днешен, а после Чаушеску бил такъв и онакъв ? Много са ми интересни тези екскурзоводи, като папагали един и същи песни каканижат. Поне да си траят.
Чаушеску не отнесе в гроба нито най-големия по квадратура килим в света, с който е застлан парламента, нито втората по кубатура сграда в света след Пентагона, нито въпросния панорамен път- пак №1 в света. А след като ги разсреляха като кучета с жена му, после съдията (военен съдия с чин генерал) се самоуби, защото има чест и достойнство и защото разбра за каква гигантска лъжа е бил подлога.
Аз пък съм доворен от Чаушеску, защото ако не беше този приказен път и уредена инфраструктура, нямаше да си напълня душата с такива красоти. Поне аз се назяпах , Мартин караше. А Карпатите си заслужават, не приличат на нито една наша планина и са много, много красиви. Е те и гръцките не приличат на нашите.
Сря Фев 10, 2016 3:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1229

Мнение Отговорете с цитат
Off Topic В България сред населението има същата подобна аналогия на примитивно мислене - това, което бай Тошо построи, сега не могат да го боядисат.....Построиха се вярно много гигантски мега проекти, с единствен резултат - потънаха милиарди. За пример само завода в Червена могила, който кротко ръждясва, струва 1.5 млрд. долара. Кремиковци с допотопните си пещи от 18 век е струвал за 50 години на България над 10 млрд. долара, според някои експерти над 20 млрд. Тези проекти освен че са напълно излишни, при една пазарна икономика никога нямаше да бъдат започнати. Списъка е безкраен: Дебелт, Костинброд, ЗММ, всичко е руина.....а в съседна Гърция няма и една сграда да се разрушава, защото когато е строена, инвеститора си е свършил най-важната работа : да си направи сметката и да си намери пазар на продукцията.
Чаушеску това построил, Тодор друго ..... за 40 години във всяка държава ще се построят много неща. В Португалия и Гърция хората пък си построиха хубави къщи и пътища, без да строят чудовищни заводи и НДК-та, и са в пъти по-добро състояние от нас.
В България Тошо нищо не е направил сам с маламашката..... някои още помнят задължителвите облигационни заеми, заради които родителите ни гладуваха, за да ги изплащат. Земеделските пенсии по 20 лв .... Аз нямах пари за закуска, за да внасям левчета в строежа на идиотския паметник на Бузлуджа.
Заради тия двама сатрапи, България и Румъния ще са винаги на дъното. А те бяха толкова години на власт поради ниското културно ниво на хората по тези земи. Чехи, поляци, унгарци, макар и под съветски ботуш, не допуснаха такива дългогодишни некадърни шмекери да ги управляват.
mediator37 Smile не приемай тези редове като някакъв упрек или нещо такова....Те са за тези, които ги прочетат, да не забравят . Фарсът "добрият бай Тошо" в България вече се повтаря многократно.
Чет Фев 11, 2016 7:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 463

Мнение Отговорете с цитат
Да благодаря на приятеля martin 555 за снимките - да се порадвам на места, където бях малко след него и нищичко не видях - по цели дни дъжд и мъгла. После в Трансилвания разбрах, че Румъния е десетилетие пред нас. Не само великолепните градове, но и живите села - всички къщи са ремонтирани, оградите се пребоядисват - има порядък , вяра и усмивки. А каквото и да се рече за Трансфърашкия път е непълно. Позволявам си малко обобщение - десетилетия северните ни съседи са градили и творили /благодарение на или въпреки това/, а ние се лутаме в мъглата.
Чет Фев 11, 2016 8:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
...а в съседна Гърция няма и една сграда да се разрушава, защото когато е строена, инвеститора си е свършил най-важната работа : да си направи сметката и да си намери пазар на продукцията.

Наблюдателю, хубаво думаш, ала обобщенията често са неточни. Ето няколко примера от съседна Гърция. Първия е от личната ми колекция, снимката е от 2004 г., сградата е в близост до централния пазар за месо в Атина:



Следващите пък са от олимпийски обекти, използвани комай за последно през 2004 г.

Иначе по принцип подкрепям споделеното за разхищенията и грандоманията с уточнението че явлението далеч не е присъщо само на България или изобщо на бившия социалистически лагер -- проявява се и на много други места и в много други епохи. А и както личи от разни примери в Румъния, Германия или пък, да речем, древен Египет, понякога покрай грозната разточителност се появяват и ценни творения на човешката ръка...
Чет Фев 11, 2016 8:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1229

Мнение Отговорете с цитат
vedrin Smile , Off Topic в случая със заводите - мастодонти, от които само няколко - Медет, Нефтохима, Девня и .... сигурно има още 1-2 оцелели, обобщенията са точни. А хилядите по-малки заводски руини чет нямат, както и няма оправяне загубената завинаги златна българска земя под тях.
Само да се сетим за грандоманията Океански риболовен флот - милиард за скраб, а списъка е безкраен. Реално, България от 1948 година е в непрекъснат необявен фалит, който се заплаща от бедността на населението.
Снимката приложена от теб е на жилищна сграда, обаче отдолу си има работещи магазини. Във всяко правило има изключения, които го потвърждават. Олимпийскиге обекти ..... гърците са мързеливи и се знаеше още тогава, че след игрите няма как да се напълнят и ще ги затворят. Излишно се напънаха с тази Олимпиада.... обаче сега нали пак излъгаха друг да плати сметката ? Може пък много добре да са я направили византийската сметка даже и с Олимпиадата..... Познати там, казваха че икономиката е била в страшен подем 5 години преди и 5 след игрите. Тогава са се мръщели на 200 евро на ден, сега се задоволяват с 50.
Най-срамно и гневно ми става от друго , като видя в най-затънтевото гръцко село с какво внимание се грижат и за най-малкия паметник от войните, с две чисти знамена пред всеки задължително .
И ако за това се радвам че е намерил истинското си място, на което се заканваше че ще прати цивизования свят - бунището :

По същия начин обаче изглежда и паметника на загиналите в сръбско- българската война до Сливница.
Ще извинявате, че замърсявам темата за хубавите Карпати, спирам .
Чет Фев 11, 2016 10:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
mediator37



Регистриран на: 14 Сеп 2010
Мнения: 198
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Разлаяхме кучетата с тоя Чаушеску.
Цветелин Кънчев: " Изяжте кебапчетата и изпийте бирата на българите, но гласувайте за мен !"
Че и ние. Ползваме построеното от Чаушеско, дивим се, зяпаме с отворени уста и оцъклени очи, на края - Ай сиктир , бе, диктатор мръсен!

Навит съм като свинска опашка тази година да бодна един друг красив румънски връх Ому 2505м. - първенец на Карпатския южен масив Бучеджи. Предимствата му са скални феномени, шеметни гледки във всички посоки и, че край него в рамките на 40 км. са 4-те румънски ски-курорта, начиная със Синая и свършвайки с Пояна Брашов. Русе- Брашов 270 км. , майтап работа.
Ако във форума има тема за вурфул Омул, моля някой да ми прати линк. Предварително мулцумеск!
Пет Мар 11, 2016 10:21 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
neillmakoli



Регистриран на: 29 Юли 2015
Мнения: 170
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
По пътя към Негую и Молдовяну има ли чешми с питейна вода ?
Какви са битовите условия и храната на хижа Подрагу?
Нед Юли 23, 2017 3:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 717
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
neillmakoli написа:
По пътя към Негую и Молдовяну има ли чешми с питейна вода ?
Какви са битовите условия и храната на хижа Подрагу?


Чешми по пътеките няма, но има достатъчно извори и може да си напълниш вода. В езерата се вливат чисти потоци, от които пълних вода.
За жижата съм чувал, че предлага храна и добри условия, но не се отбих там, а ходих по ръба.

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Пон Юли 31, 2017 8:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
fena73



Регистриран на: 16 Окт 2011
Мнения: 1853
Местожителство: Ст.Загора

Мнение Отговорете с цитат
neillmakoli написа:

Какви са битовите условия и храната на хижа Подрагу?

Битовите условия хич ги няма-нещо като мизерна рилска хижа е...ядене имаше но е доста скъпо и се оплакваха колегите от големината на порциите и вкуса-аз не съм си поръчвал.Бирата също беше безумно скъпа!
Пон Юли 31, 2017 10:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
neillmakoli



Регистриран на: 29 Юли 2015
Мнения: 170
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
На Подрагу бяха правили и реновирали част от стаите(легла и нарове).
Сравнително чисто беше, а самото спане бе максимум 50 леи(малко над 20 лв).
Храната не е много скъпа, но има малко странен вкус...
Иначе хижарката е доста опак и крив човек и надали бих стъпил повече в хижата й.
Нед Авг 13, 2017 8:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov