Без да подлагам на съмнение източниците и картите, които цитирате, ми се струва, че няма как Орлето да е по-високо от т.нар. Малка М. (2620м за Орлето срещу 2615м за Малка М, според vedrin). На място това се вижда много добре, моето измерване за височината на Малка М. показва около 2624-5-6м). Разбира се, че точната височина не е от голямо значение, но принципно смятам, че има нещо нередно в данните, щом Орлето излиза по-високо.
Съжалявам само, че онзи ден не минах и през скалата Орлето, та сега да имам аргумент. Ще проверя дали откакто имам гпс-а, съм се качвал на Орлето, на Малка М. за последно съм бил юли 2013г. Видях, че например в раница.еу има данни за височина на Орлето от 2575м и с това, по скоро бих се съгласил.
Без да навлизам тук в подробности само ще припомня, че измерването на надморска височина с любителски GPS приемник с или без вграден барометър е много по-неточно в сравнение с геодезическа снимка (отклонението може да достигне десетки метри вследствие на комбинираното въздействие на множество фактори). Не е изключено разбира се и в ЕТК да има грешка, както във всяка друга карта. Това обаче не променя обстоятелството че засега в България най-добрия публично достъпен източник на данни за височини на коти е именно ЕТК. Поради тази причина и доколкото ми е известно, в BGMountains нe са нанасяни досега височини, измерена с любителски GPS (съществуват само точки, чието местоположение е уточнявано с GPS, но не и надморската им височина). За пълнота прилагам две илюстрации с изгледа на мястото в ETK (втората е с насложен слой данни от BGMountains):
Това повдига също интересния въпрос за произхода на данните в онези карти, които посочват различни от гореспоменатите височини. Личното ми мнение е че височините и местоположенията на котите са по-съществени от техните имена, тъй като релефа се променя много по-бавно от имената, особено у нас.
По отношение на т.нар. Друшлявишки връх бих споменал че съм родственик на Никола Додов (Дупнишкия Алеко) и главно заради това се въздържах да влизам в спор със съавторите на BGMountains за името на точно този връх. А и има всъщност далеч по-съществени неща за уточняване в една карта. Едно такова нещо например е наличието или липсата на зимна колова маркировка по даден маршрут. Престанах да се доверявам на картата на "Домино" за Рила (изд. 2008 г.) от момента, в който установих че съдържа невярна информация от такъв характер:
Към споменатите от Дидо примери с меко казано странни имена бих добавил и още една категория, която според мен доста добре илюстрира появата на широкоизползвани имена, които обаче не са непременно подходящи за включване в географски карти: Родопското Конче и Старопланиското Конче. Донейде подобен случай извън България е и т.нар. "Северна Венеция", име което се употребява за няколко различни града, но не присъства в нито една сериозна карта.
... Малка Мальовица фигурира и в карти, и в пътеводители...
Чукча не читател, чукча писател викаш
Пусни по една картинка на тези топокарти и пътеводители, барем видя какво ти помага да направиш връзката между трите паралелни вселени ...
принципно смятам, че има нещо нередно в данните, щом Орлето излиза по-високо.
Това беше добър повод да се поровя малко из отлежалите ни снимки. Общо взето на тях Орлето наистина изглежда малко по-високо от Малка Мальовица, погледнати откъм Еленските езера:
Проверих също че в независим източник -- цифровия модел на релефа, използван в BGMountains -- височините на Орлето и Малка Мальовица са съответно 2615.8 и 2610.8 м (разлика в полза на Орлето 5 метра), което е в съзвучие и с отбелязаното в ЕТК (разлика в полза на Орлето 4.4 метра).
Сря Окт 21, 2015 5:45 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Да действително, откъм Еленските езера Орлето изглежда по-високо. Но отгоре, може би поради характера на формата на скалата Орлето (силно конусовидна от една страна), изглежда, като по-ниска от М.Мальовица, поне на мен ми изглежда така, и винаги така съм го смятал. От североизточния ръб Орлето също изглежда по-ниско, както и от Мальово поле, но по ръба сравнението не е много коректно, понеже двата върха се гледат в дълбочина, а не централно.
все пак картите служат на туристите,и когато имаме турист.пътека,трябват наименования,за да знаем от где минаваме. че ако се наложи да викаме ПСС,има да се чудят какво е Малка Мальовица.
Чет Окт 22, 2015 2:31 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
vedrin написа:
Припомних си един хубав текст на Асен Христофоров от книгата му "Скици из Рила" (1964 г.): Кръстниците на планината
Хубав откъс с добра класификация на видовете туристи. Без капчица скромност мога да заявя, че аз съм от четвъртия вид, когато ходя в Родопите, затова и винаги се влача последен в групата. Другаде съм "на гости" или както се шегувам напоследък "на почивка" и съм от третия тип.
По темата -- доколкото разбирам от текста на Христофоров дадена местност/връх получава име, когато там се случи нещо изключително/легендарно и т.н. Тъй че май трябва да се търсят такива събития свързани с върха, за който се спори дали да има име или не. Естествено кое е изключително/легендарно е субективна оценка на преживелите го, преразказалите го и т.н. по веригата, тъй че това допълнително усложнява ситуацията, а кой може да влезе в ролята на жури, знаят само оня отгоре и група съветски учени.
Чет Окт 22, 2015 10:21 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3291 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Re: Малка Мальовица
Ведрин както винаги с чудесни идеи - препрочетох с удоволствие разказа на Асен Христофоров.
Все още чакам географските принципи.
На края ще дам снимки към източниците, в които открих, че се среща връх Малка Мальовица.
Бих си позволил да цитирам и Speedy от форумната тема "Книги на географска тематика":
Speedy написа:
Цитат:
Трябва отново да се предизвика интересът на държавните органи, които се занимават с транскрипцията, преименуванията и всички проблеми с названията, за възстановяването (създаването) на комисия, която постоянно да работи по сериозното проучване и утвърждаване на имената не само на селищата, но и на природните обекти, със задължителното участие на специалисти географи, опитни планинари, езиковеди и преводачи, както преди години работеше...
Странно с кои географи и езиковеди се е работило преди!? След 1944 г. по-скоро не са ги бръснали въобще като фактор. Ако се бе работило с тях наистина, то нямаше топонимията да е такава каша.
Съдейки от географски публикации преди 1944 г. (например тези в поредицата "Архив за поселищни проучвания") отзивите (на географите) относно много от направените преименувания са негативни. Явно и тогава тези научни работници са пренебрегвани.
Навсякъде в езиковедските изследвания (визирам основно подерицата "Местните имена в...") се застъпват вижданията на местните хора. Същите, в издаваните карти, масово се пренебрегват, бих казал, че се погазват. Пропастта между административните актове, респ. сведенията в издаваните карти, и написаното в изследванията на ономасти и езиковеди, респ. вижданията на местните хора, е ОГРОМНА.
В момента в България само трима географи се занимават с научна работа върху топонимията. А изследванията на ономасти и езиковеди, свързани с местните имена (топонимите), се издават в тираж между 50 и 200 бр. Като тези изследователи си разменят по един екземпляр помежду тях (нужен им за работата) за останалите няма. Ако последните въобще разбират, че има хора, които работят по тия проблеми.
Цитат:
Не на последно място този справочник повдига въпроса за правилния подход и отговорността при възстановяването на красивите и смислени стари местни наименования на природните обекти в България.
Хубаво. Остава да видим резултатите.
Излиза, че и преди 40-те години на миналия век не всичко е било точно, ясно и прецизно.
Що се отнася за предложението:
dido написа:
...
Ако все пак не вярвате над горното, да ви припомня как би изглеждала картата с въпросните нарицателни имена:
- из Пирин - 'Акул перка, Мурат, Сутиена, Средна, Малка и Голяма Тодорка, Първата Стража, Железнишка порта, Острец, Кривец, Гърбец, Уйец, Гранитен, Войводски връх, Войводски езера, Самодивски връх, Самодивски езера, Кутело I, Кутело II, Безимен I, Безимен IV, Безимен LXIX и т.н., Иглите на Плешки връх, съотв Долна и Горна игла, Първо стъпало, Второ стъпало, Трето стъпало, Четвърто стъпало, Пето стъпало, Шесто стъпало, Седмо стъпало,
- из Рила - около Седемте езера покрай Дъновистите - Чистотата, Съзерцанието, Беинса Дуно, Чочов връх, Малък Кабул, Езерния връх, Салоните, Олон, Фарът на Олон, Шемхаа, Нел Онтри, Махабур, Ио Колнар, Балдер – Дару, Елбур, Махарзи; около Мальовица покрай алпинистите - Малка Мальовица, Голяма Мальовица, Триъгълника (на Мальовица), при Черната скала - Лявата игла, Средната Игла, Дясната игла, Първа тераса, Втора тераса, Камъка на Първа тераса, Куклата, Малката кукла, Маймунския ръб, Учебните скали, Зeления улей, Калбурската стража, Горна Урдина игла, Средна Урдина игла, Урдини игли, Камилски игли, Голям Петел, Сивите скали, Червената плоча, Иглите на Малка Мальовица, Палеца, Малък Палец, Долна Дяволска игла, Дяволските игли, Крайна Дяволска игла, Черна Дяволска игла, Червена Дяволска игла, Двуглав, Иглата, Иглата на монаха, Дяволския улей, Черната стена на Двуглав, Халката, Портала, Горното седло, Долното седло, Синия улей, Северен гребен, Шилеца, Бисквитено езеро, Мусаленска игла,Иглата на Манчо, Иглата на Ибър
- из Витоша - Шаро, Долен комин със Средно, Южно и Северно крило, Горен комин с Източно крило.
... Ако искаш да си в течение с туристическия сленг тогава, гледай да изучиш внимателно събрания от мене (непълен) списък
Разучих дадените имена. В своя "Пирин - географски и етимологичен речник" Николай Даутов описва ясно и точно опитите за преименуване от края на 80-те години на миналия век - в случая изброените Средна, Малка и Голяма Тодорка, Железнишка порта, Острец, Кривец, Гърбец, Гранитен, Войводски връх, Войводски езера, Самодивски връх, Самодивски езера, Кутело I, Кутело II, Безимен I, Безимен IV ги има в книгата му. Така прави професионалистът - водещ негов принцип е обективността и не отрича неудобните истини и факти.
Що се отнася до "Акул перка, Мурат, Сутиена, Уйец, Безимен LXIX и т.н., Иглите на Плешки връх, съотв Долна и Горна игла, Първо стъпало, Второ стъпало, Трето стъпало, Четвърто стъпало, Пето стъпало, Шесто стъпало, Седмо стъпало" - можеш ли да споделиш в кои туристически - повтарям - туристически източници се срещат тези имена?
Реших да проверя как са отразени имената на горните върхове в прочутите топографски карти, "мерилото" дали един връх съществува.
И тогава започнаха изненадите. Въпреки че не съм се задълбочавал, а разгледах само района на Вихрен и Тевно езеро - най-популярният и "най-туристическият", в който би следвало нещата да са и най-изяснени.
Първо - на уж най-подробната топографска карта ЕТК 1:5 000 от връх Пирин до връх Кралев двор има нанесени само няколко порти - Мозговишка, Дженгалска и Тодорина. Представяте ли си как биха се ориентирали туристите, ако в пътеводителите изчезнат имената на Суходолски превал, Каменитишки превал, Премката, Кабата, Вихренски преслап, Влахински превал, Бъндеришка порта, Башлийска порта, Кралевдворска лява порта, Кралавдворска дясна порта...
На топографската карта 1:25 000 има нанесени още няколко порти - Премката, Бъндеришка порта и Главнишка порта.
Името на последната порта - Главнишката - веднага ме наведе на мисълта за дадените за пример имена от Дидо от края на 80-те години.
Оказа се, че в топографската карта 1:25 000 фигурират именно тези "социалистически измишльотини"! Например:
Реших да проверя как са наименувани върховете в картата ЕТК 1:5 000 и кашата стана още по-голяма.
Даутов връх и там е със "социалистическото" име Гърбец, но езерото до него е Даутово.
Връх Кутело е даден на мястото на връх Бански суходол.
Връх Бански суходол е даден между него и заслон "Кончето".
Заслон "Кончето" не фигурира на топографските карти 1:5 000, 1:25 000 и 1:50 000.
Кончето е дадено на мястото на връх Байови дупки.
Името Байова дупка е дадено не на връх, а на мястото на сегашния Каменитишки превал.
Джамджиев ръб липсва като наименование на топографската карта ЕТК 1:5 000.
Хвойнати връх липсва.
Връх Спанополски чукар липсва.
Връх Башлийски чукар липсва.
Връх Бъндеришки чукар фигурира с името Бъндерска чука.
Връх Малка Каменица фигурира с името Смирненски.
Над Поповото езеро има Соколов връх.
Връх Газей е станал Голям Газей, а северно от него има връх Малък Газей.
До Тодорин връх фигурира връх Малка Тодорка.
В заключение ще дам за пример думите на преподавателката ми по Обща теория на счетоводството в университета доцент Бурдин: Запомнете разликата между оборотна ведомост и счетоводен баланс. Оборотната ведомост може да се сравни с филм. Филмът има начало, движение и край. Тоест оборотната ведомост отразява период. Балансът може да се оприличи със снимка. Моментна снимка на предприятието. Тя отразява състоянието на предприятието в само един точно определен момент от времето.
Трудът "Пирин - географски и етимологичен речник" на Николай Даутов е нещо като оборотна ведомост. Много добра оборотна ведомост!
Картата BGMountains би трябвало да бъде нещо като баланс - тоест трябва да отразява моментното състояние на българските планини. Имената, които в настоящия момент са актуални, а старите имена по изключение могат да се поставят в скоби.
Мисля, че е излишно да се напомня, че обикновено се гледа последният баланс за годината, а не този от преди 100 години.
Широко достъпните туристически източници, в които съм срещал името на връх Малка Мальовица:
"Рила - алпийски маршрути" - Българска федерация по алпинизъм - около 1980 г.:
Забележка: Връх Малка Мальовица не е обект за алпинизъм в горната книга и затова на картата не фигурира с име, а само е отбелязан със знак за връх. В описанието на пътеките до описаните обекти за алпинизъм вече се споменава името Малка Мальовица.
Това, че връх Малка Мальовица не е обект на алпинизъм, както и произходът на имената Страшното езеро и Дяволските игли от "Кръстниците на планината" на Асен Фристофоров ни навежда на мисълта, че не е обективно за всички нови имена да се "обвинавят" алпинистите, без да имаме основания и доказателства за това.
"Рила - пътеводител" - Живко Радучев, "Медицина и физкултура", София, 1988 г.:
Туристическа карта на международен маршрут Е-4 - 1:50 000 - 2 част Верила - Рила - "Картография", 1992 г.:
"Мальовица" - Живко Радучев - Книга 1 - Нова туристическа библиотека - БТС - "Картография" ЕООД, 2004 г.:
"Върховете на Рила - пътеводител към високата планина" - Румен Грънчаров, второ издание, "Образование и наука" ЕАД, 2005 г.:
П. П. В пътеводителя на Рила на Живко Радучев от 1988 г. Додов връх е описан, като е дадено и старото му име - Друшлявишки връх. Това още веднъж говори за професионализма на автора:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Чет Окт 22, 2015 1:33 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
ОК, дотук бавно и постепенно изяснихме, че в топографските карти НЕ присъства името Малка Мальовица.
Както писах вече по-горе, BGMountains ползва изключително и само претеглена информация от топокарти и от други, адекватни източници, за да даде топонимията на даден район. Туристически нарицателни имена, нарицателни имена на разни обекти, дадени от алпинистките среди и други нарицателни имена (дъновисти, и пр.) сме преценили да не се слагат в картата. Затова и името Малка Мальовица го няма вътре. С това смятам темата за приключена.
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Чет Окт 22, 2015 3:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3291 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
dido написа:
ОК, дотук бавно и постепенно изяснихме, че в топографските карти НЕ присъства името Малка Мальовица.
Както писах вече по-горе, BGMountains ползва изключително и само претеглена информация от топокарти и от други, адекватни източници, за да даде топонимията на даден район. Туристически нарицателни имена, нарицателни имена на разни обекти, дадени от алпинистките среди и други нарицателни имена (дъновисти, и пр.) сме преценили да не се слагат в картата. Затова и името Малка Мальовица го няма вътре. С това смятам темата за приключена.
Въпросът, зададен от много участници в този форум, беше не е ли време името Малка Мальовица да заеме полагаемото му се място в картата BGMountains. Отговорът на този въпрос е - това зависи от решението на собствениците на картата. Те решиха то да не влезе в картата.
Това е тяхно право. Не е нужно да дават обяснение за това свое решение. Не е нужно да се оправдават, като се крият зад някакви географски принципи, топографски карти и "адекватни източници".
Не е нужно да напишат принципите, нито да дадат източниците си, от които черпят абсурдната си информация, не е нужно да отговарят на неудобните въпроси, не е нужно да признават грешките си. Тяхно право е да не го правят и да не отговарят, като не могат, или не желаят.
Както се видя - името Малка Мальовица фигурира поне от средата на миналия век в пътеводители, географски карти, официални документи, местните жители. Малка Мальовица НЕ е измислица на алпинистите, тъй като тя НЕ е катерачен обект. Така че dido греши за нея, че е "ново творение покрай катераческите среди", както греши и за Страшното езеро и Дяволските игли, които той също погрешно смята за измислица на алпинистите, а както се видя от творчеството на Асен Христофоров - обикновените туристи са дали тези имена. За колко ли още имена греши...
Да се дава оправданието с липсата на името Малка Мальовица в топографските карти също не е довод, тъй като се видя (и Ведрин също го обяви), че дори в най-подробната топографска карта има грешки и са възможни пропуски. Такъв пропуск е името Малка Мальовица, което ще се добави в новото издание на военната топографска карта, ако вече не е добавено там.
За сметка на това - на топографската карта има връх Малка Тодорка. Съгласно "принципите" на dido - защо не се добави и връх Малка Тодорка в BGMountains? Нали го има на топографска карта?
След минаване на Рилецкото било миналата седмица, потърсих върховете от него върху топографските карти. Какво беше учудването ми, когато на BGMountains видях нанесени 2 върха Малък Мермер! Който връх Малък Мермер не фигурира на никоя карта - било то топографска, географска или туристическа! Не успях да намеря никаква информация за този връх - в нито един пътеводител. Питам се - как е попаднал този връх в BGMountains? Че дори и с две коти! Като топографската му значимост (денивелацията) от Мермерски преслап е само 50-тина метра (колкото и на Малка Мальовица)! Кой го е вкарал и кои са били "адекватните източници", които е ползвал? Значи - връх Малка Мальовица не може да се добави, защото го няма на топографските карти, но връх Малък Мермер може? А връх Малка Тодорка - въпреки че го има на топографските карти - и той не може? Нещо се обърках.
Накрая няколко цитата:
dido написа:
igurbev написа:
Тези Марков камък и Кобилек никога не съм ги чувал, но виж Бръдо го знам от лапе. Местните го наричат точно Бръдо, по-рядко съм чувал Бърдо и точно никога БърдоТО. Некой картограф импровизатор ще да ги е правил тези карти...
В потвърждение на горното. Понеже са направили горе едни маси с навеси и сцена: https://plus.google.com/112273882592252210607/about
Съмнение нямам, щом казваш - местен си все пак.
Ще го променя, благодаря за инфото
П.П. Може да се окаже, че от лингвистична гледна точка е важно да бъде точно "Бръдо", а не "Бърдо".
mom4i написа:
Да се намеся и аз в дискусията на творците на топонимите в България
Не съм геограв, прост консуматор на планината съм, но като местен (израснал в Самоков) ми се изка да подкрепя iozkan в неговото виждане.
25 години вече ходя зима и лято на връх Малка Мальовица, как така ще се води дискусия дали съществува или не? Височината му е съвсем прилична. Като трудност се нарежда в челната петица (най-малко) в Рила. Като траверсиране отива дори още по-напред. Да не говорим за зимно изкачване или траверс. Стърчи съвсем очевидно от всички страни, без него силуета на масива на връх Мальовица няма да е пълен.
Имената се дават за да са практични и полезни, а не за да се търси някаква историческа истина (често несъществуваща).
Дискутирайте Малък Мечит или Малка Попова капа, ама Малка Мальовица е ясно кое е
Поздрави,
Момчи
Ристо Туристо написа:
...
Малка Мальовица и Орлето на фона на Мальовица:
...
Като стана въпрос за принципи - ето това е принцип - мнението на местните. В случая - мнението на едни местни се добавя веднага в BGMountains, а мнението на други се пренебрегва и се правим, че не го забелязваме и не съществува? А кои в крайна сметка в настоящия момент са "местните" в района на връх Малка Мальовица? Планинарите и туристите влизат ли в това число?
И да не се окаже така, че над картата на землището на Банско се смее цяло Банско, а над картата BGMountains се смее цяла България...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Стефане, Мальовица не е в моето землище, че да ме даваш за доказателство. Сети се в чие е.
Аз, както и много други се повлияваме от популярното, за сметка на автентичното.
Стефане, пиша бавно и внимателно като за тебе, за 60-ти път, дано се опиташ да прочетеш, осмислиш и схванеш написаното.
Това е методологията, с която извличаме топонимия за ползване в BGMountains:
Първо. В картата BGMountains се синтезира информация основно от стари и сегашни топографски карти. Единствената добре направена такава по наше виждане е изданието от 1933-а година, което за съжаление не притежаваме. Принудени сме да ползваме нови издания от соц-време, в които на места личат очевидни "дупки" в топонимията, вероятно заради недостатъчно стриктна методика на събиране на информацията. Там опитваме да коригираме от източници в долните точки. Те също допълват основната информация от точка 1.
Второ. Ползваме за кръстосана справка, с по-голяма тежест, определен набор научни трудове на краеведи и лингвисти. Основно - томовете "Местните имена в ...(землище)".
Трето. Ползваме информация от първо лице, подбрани не по-малко от 2-3 души местни жители, която оценяваме за достоверност и по наша преценка вкарваме в картата. Подбираме само хора, чието основно занятие е в планината. Примерно овчари, дървари, боровинкаджии. Забележи, местни жители значи хора, родени в селището, чието землище проверяваме.
Четвърто. Особен интерес за нас са топоними, които са били затрити след преврата 1944-та. Тогава конюнктурно след смяната на властта повечето университетски светила са заменени със слабограмотни кадри, които тотално опорочават методологията в географската, а и не само, наука. Поле за изява намират също така хора, на които преди това никой не е обръщал внимание в научните среди. Поименно, като Павел Делирадев, Георги Ст. Георгиев, Никола Миронски и вероятно доста други запомнени и незапомнени творци. За илюстрация ще дам стореното от П. Делирадев в Мальовишкия дял: Връх Прекорец прекръщава на Попова капа, а на връх Попова капа дава името Лопушки връх. Мотивацията му разбира се е доста безумна: щото на него единия му приличал повече от другия на капа, гледано от Говедарци. Говедарчени само клатели глава, хилейки се, според А. Христофоров.
Пето. Ползваме текстове за планина, писани от специалисти-географи. Компетенцията на автора и широтата на изследването е критерий дали да ползваме един текст или не. Съвременни такива мога да обележа само двама: проф. Г.К. Георгиев и Николай Даутов. Стари автори, отпреди 1944-а, дай боже има много. Това са проф. Жеко Радев, проф. Анастас Иширков, проф. Димитър Яранов, Иван Батаклиев, Васил Кънчов, някои чужди географи като проф. Херберт Луис, сърбите Янкович и Цвиич. Българи пропускам поне още 10-на ...
За да бъда още по-лесно разбран и да спестим безмислено ровене в ненужни бумаги, пиша какво НЕ ползваме за източници в картата:
Първо. Популярни туристически справочници, писани от туристи, фотографи и прочее. Т.е. от неспециалисти.
Второ. Карти, които не са топографски. Това разбира се включва скици.
Трето. Нарицателни имена, ползвани от туристи, алпинисти и шамани. Дали те са намерили място в материали, които споменавам в горните две точки, или просто се предават устно - няма значение.
Четвърто. Информация от първо лице, давана от не-местни жители. Не-местни разбирай - такива, които не са от селището, чието землище оглеждаме.
Както виждаш, последния списък е доста кратък, макар в тези точки да влиза едно сериозно количество материали. За съжаление това са материалите, които ти основно ползваш. Съответно е ясно защо те няма да бъдат ползвани по никакъв начин като довод да вкараме името Малка Мальовица в картата. Ако ми дадеш някакви материали от другата група, ще имаме основа за дискусия по темата.
Ще дам също няколко податки, да не се получи същата бъркотия, която виждам в написаното от тебе дотук:
- Мальовишко попада в землище на село Говедарци, а не на Самоков. Самоковалии с други думи, не са местни жители за оня район.
- Информацията в BGMountains от топокартите е претеглена по методката горе, поради което някои имена са сменени с други или въобще премахнати.
- Не цитирай повече хвърчащи схеми, туристически карти и пътеводители от соца. Тази информация води до размътено съзнание и е пътя към тъмната страна. Въобще, избягвай счетоводно-статистическия подход като говорим за география.
За финал, да не остане между буквите: Ако ми дадеш някакви материали от другата група, ще имаме основа за дискусия по темата.
Въпросът, зададен от много участници в този форум, беше не е ли време името Малка Мальовица да заеме полагаемото му се място в картата BGMountains. Отговорът на този въпрос е - това зависи от решението на собствениците на картата. Те решиха то да не влезе в картата.
Стефане, ще повторя: картата няма собственици. Тя има автори. Ти си впрочем един от тях от началото на юли насам, направил си 105 редакции в нея оттогава насам, съсредоточени в различни части на Стара планина. Всеки който желае и е способен да допринася е добре дошъл. Освен това данните от картата са с отворен лиценз (CC-BY-NC-SA 2.5 bg) и всеки би могъл ако желае и умее да направи и разпространява изменена от него версия, стига да спазва трите условия, посочени в лиценза, а именно признаване на авторството, некомерсиално ползване и споделяне на споделеното.
По отношение на включването на името Малка Мальовица решение все още не е взето -- предмет на обсъждане е. Вече бяха изтъкнати доста доводи и факти, но ако човек направи усилие да провери всички достъпни източници понякога излизат наяве и още интересни неща. Вече отбелязах по-горе, че името Мальовица (Малевица) е посочено в карта от 1877-78 г. Според данни от електронния каталог на Националната библиотека ""Св. Св. Кирил и Методий" за картографски издания тази карта е била изготвена и отпечатана в периода между 1884 и 1900 г, въз основа на данни, чието събиране е започнало по време на войната през 1877-1878 г. Следователно името на връх Мальовица е било в употреба още тогава, а може би и преди това. Днес си направих труда да прегледам сканираните и публикувани от Дидо броеве на сп. "Български турист" и установих че името Малка Мальовица е споменато в брой 7, септември 1934 г., стр. 104 (или 4 в сканирания документ) във връзка с откриването на високопланинския заслон "Мальовица", предшественик на днешната хижа:
Редактор на броя е д-р Божко Йорданов Ковачевски. В статията се споменава участието на 500-600 души при освещаването, включително и много местни хора от Говедарци, Доспей и Самоков. Това може би е някаква податка за появата на това име точно в тази статия и никъде другаде в същия или други броеве на списанието.
Може би е уместно да отбележим също че в "Известия на Българския алпийски клуб", бр. 3-4 април-септември 1935 г., въпреки описаните там многобройни излети за катерене около Мальовица, името Малка Мальовица не се споменава. Струва ми се че въз основа на горните две обстоятелства можем аргументирано да отхвърлим предположенията на Дидо че (i) "Името на тая черна стена е дошло [...] в първата третина на века" и (ii) "Малка Мальовица е ново творение покрай катераческите среди, вероятно появило се при всеобщия хаос след края на 40-те години".
stefan_iliev38 написа:
За колко ли още имена греши...
Никога не грешат само тези, които нищо не вършат. Важно е обаче да умеем да откриваме, признаваме и поправяме грешките си, а също и да избягваме да ги повтаряме. Освен това, умението за работа в съавторство е ценно и е добре да бъде насърчавано, особено в България, където твърде често лъсва липсата му дори и между съмишленици.
Последната промяна е направена от vedrin на Съб Окт 24, 2015 10:28 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 2 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Обаче Малка Мальовица си е баш там 
че ако се наложи да викаме ПСС,има да се чудят какво е Малка Мальовица. 
