Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Песни в българския фолклор на исторически събития и личности
Едни песни написани от благодарния, български народ за хвала и спомен на легердарния защитник на Крушево през 1903г. Питу Гули /влах/ роден в Янина /днес Флорина/. При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Радон Тодев, е роден през 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, охранявайки изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След петчасово ожесточено сражение Тодев загива с цялата си чета, а жертвите за аскера са 90. :
Re: Песни в българския фолклор на исторически събития и личн
ormusus написа:
Едни песни написани от благодарния, български народ за хвала и спомен на легердарния защитник на Крушево през 1903г. Питу Гули /влах/ роден в Янина /днес Флорина/. При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".
Янина си е Янина и днес (на гръцки -- Йоанина (Ιωάννινα)). Днешна Флорина е някогашния Лерин. А Питу Гули е роден в Крушево. Майка му е влашка циганка, а баща му -- албанец.
Вто Сеп 15, 2015 9:40 pm
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
vedrin написа:
Майка му е влашка циганка, а баща му -- албанец.
Христо Силянов, "Освободителните борби на Македония", том I, София, 1933, стр. 292:
Цитат:
Зазори се. Само въ казармата, обсадена отъ отряда на Иванъ Наумовъ Алябака, 60-тѣ турски войника продължаваха да се сражаватъ. Откъмъ югъ се зададе съ своя отрядъ и съ разкошно знаме Пито Гули, мѣстенъ влахъ, въ сърмена турска носия, яхналъ хубавъ жребецъ.
Симеон Радев, "Ранни спомени", глава "Борбата с гъркоманите":
Цитат:
Революционната организация привлече и власи, които в нейните редове се почувствуваха като българи. Между войводите познато е името на Митре Влаха. Пито Гулев, влах от Крушево – едно прочуто име, – също като революционер се чувствуваше българин.
Христо Силянов, "Освободителните борби на Македония", том I, София, 1933, стр. 292:
Цитат:
Зазори се. Само въ казармата, обсадена отъ отряда на Иванъ Наумовъ Алябака, 60-тѣ турски войника продължаваха да се сражаватъ. Откъмъ югъ се зададе съ своя отрядъ и съ разкошно знаме Пито Гули, мѣстенъ влахъ, въ сърмена турска носия, яхналъ хубавъ жребецъ.
Симеон Радев, "Ранни спомени", глава "Борбата с гъркоманите":
Цитат:
Революционната организация привлече и власи, които в нейните редове се почувствуваха като българи. Между войводите познато е името на Митре Влаха. Пито Гулев, влах от Крушево – едно прочуто име, – също като революционер се чувствуваше българин.
Да, наистина твърдението за произхода на родителите му не изглежда да е добре подкрепено с факти -- има още работа за историците явно. И все пак, щом ще цитираме Симеон Радев, нека споменем какво е написал той един параграф по-надолу от горецитирания:
"Чух в Битоля и оплакването на един влах, родом от Крушево. Той бил взел участие в Илинденското въстание и бил ранен. Към въвеждането на българската власт бе се отнесъл с най-искрено съчувствие и вярвал, че тя ще бъде особено внимателна към него като участник в революционната борба. Обаче и той попаднал под дискриминацията на Габровски. Когато в Битоля се давали вечеринки от българите, той и семейството му не били поканени, понеже били от "небългарски произход"."
Сря Сеп 16, 2015 12:45 am
ormusus
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Re: Песни в българския фолклор на исторически събития и личн
dido написа:
Да не остават грешни следи - Питу Гули е Крушовалия. Лерин сега се казва Флорина.
"Пито Гули и семейството му бяха избягали от Янина, оттиранията на Али паша............" /Илинденско преображенското въстание стр 357, автор Доц.Георги Георгиев, издадена 2006г.
Относно Янина-Флорина грешката е моя, благодаря за поправката!
_________________ .................
Сря Сеп 16, 2015 6:15 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Трябва да се разрови по темата повечко. Предполагам по-скоро, че Питу Гули е добавен до семейството си неправилно в текста на Доц. Георги Георгиев. Т.е. възможно е родителите или дядовците му да са бегълци от Янина, покрай някоя от временните албански доминации там през годините.
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Сеп 16, 2015 6:23 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 728
Мен са слабост Пано Ангелов и Никола Равашола и дружинниците покрай тях. Загинали в битката при Сърмашик /Бръшлян/ в Планината Странджа през пролетта на 1903. Доколкото знам "смъртните дружини" са Страндженски "патент."
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода, е български хайдутин и революционер. Започнал своята борба с Османската империя в края на 19 век като хайдутин, в 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население - войводата е наречен с любов Ениджевардарското слънце и е възпят приживе в десетки народни песни. Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин.
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Kent написа:
Мен са слабост Пано Ангелов и Никола Равашола и дружинниците покрай тях. Загинали в битката при Сърмашик /Бръшлян/ в Планината Странджа през пролетта на 1903. Доколкото знам "смъртните дружини" са Страндженски "патент."
Ако не се лъжа това е Химна на Българите от Одринския вилает! Няколко пъти съм бил на събора на петрова нива, преди да го превземат Атакистите и псевдо патриоти.
_________________ .................
Сря Сеп 16, 2015 7:06 pm
ormusus
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Любимата песен, на Апостола, на Българската Свобода! :
Тя, техната "черква" се е развила до там, че даже почнаха и на ингелизки! Ама няма лошо, то к'во да правим, като нашата проповядва в "крим", на татарите! Е словото божие, е навсякъде и блаженни са ....................... :
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Роден е през 1805 в град Берово . Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830-1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.......................................
..................................... За Илия Марков Попгеоргиев, Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, няма какво да говоря, той говори сам за себе си! Издъхва в Кюстендил през 1898 г. През 1978 г. Ильо войвода е удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил".
В гр.Кюстендил през 1934 г. по проект на арх. Лозенски е поставен бюст паметник, а през 1978 г. и паметник на Ильо Войвода. Бюст-паметник на войводата има и в гр.Благоевград.
Къщата на Ильо войвода в гр.Кюстендил е реставрирана и адаптирана като музей. Тя се намира на ул.“Цар Освободител“ № 189, в източната част на гр.Кюстендил. Построена е през 70-те години на XIX век. Реставрирана е през 1979-1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. В нея е уредена експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
