Тема за алпинизъм. Българските осемхилядници и не само.

mom4i написа:

За да има постижение в българския алпинизъм, трябва някой, който има пари, да даде на някой, който може да катери добре. Като не можеш да си нито едното, нито другото - може да се опиташ да си посредник между двете страни. Иначе Силвия ако продължава да се разбира добре този, дето и дава пари, може и още върхове да качва, но което, както добре знаеш, няма как да бъде "българско постижение в алпинизма"... Иначе имаме доста добри постижения в катеренето, има едни младежи и особено една девойка, които се класират доста добре сред световния елит, а пък трима български водачи получиха най-реномирана диплома в тази сфера, и бяха приети в международната асоциация на гидовете, което също си е голям успех за България в планинарството...

Това е много хубаво и е редно да се публикува, за да се види от хората. Защото тази тема няма никакви новини, откакто едни хора ги няма вече. Дори и да се пишат статии и фейсбук, не е лошо да има и тук, понеже ще остане. Иначе ти каза че катеренето (спортното) няма общо с алпинизма, затова че ако искаш може да направиш нова тема, например "Постиженията на младите българи в спортното катерене"

П.С - и друго което не мога да разбера е защо тези българи станали IFMGA , не се обявяват никъде и никой нищо не знае, както и това с Алпийските водачи в България. Редно е да се знае от всички планинари и хора, а не да се чудим, кой кой е. Ти какво мислиш по този въпрос ?

Не знам, аз не съм медия, не работя в медиите. Но пък така съм организирал тъпия фейсбук, че да ми съобщава за всичко интересно в тази сфера.
За катеренето не си прав, защото именно от средите на спортното катерене в днешно време се появяват добрите алпинисти (да кажем, че преди 30 години още не е било точно така). Защото алпинизма е основно катерене, все пак. Емката Колевски дойде от там, за да катери сега с Виктор на Арет Космик спортен маршрут, но все пак най-високо разположеното 8а в света... Били направили и нов маршрут там, чакам с интерес! Марто Маровски пък прави едно 8а на Дяволските игли, на френдове... А за IFMGA гидовете какво да кажа - с Милен, Жиката и Тишо работя редовно и с удоволствие, та често и са ми водачи, така че бях в течение на всичко... Таня Иванова от БНР се опитва да следи нещата, може би ако я следиш, ще знаеш повече, например...

kaloyanv написа:

Някой да е чувал скоро, някой българин да е направил нещо свързано с апинизма? Или чакаме ново изкачване (много ще кажат туризъм) на Силвия, за да обясним кое не било алпинизъм ? Гледам експертите се появиха отново, поне да дадат някакви новини.

	mom4i написа:
	... Иначе Силвия ако продължава да се разбира добре този, дето и дава пари, може и още върхове да качва, но което, както добре знаеш, няма как да бъде "българско постижение в алпинизма"...

	zlia написа:
	Еййй голяма обида за “алпиниста” е че някаква “кифла” се е качила там дето само той има право. Smile За мен е постижение, защото аз едва ли бих го направил.

Калояне, случайно тези дни ми попадна статията, която цитирам по-долу.
Дали опит за изкачване на връх Ленин, завършил без да е достигната най-високата точка на върха, е „българско постижение в алпинизма“ не смея да се изказвам, защото алпинизмът било много сложно нещо и за да се разбере, трябва едва ли не да си на друго ментално ниво и – разбира се, както вече ти бе написано – „трябва да си катерил, за да разбереш за какво става дума“... Smile

Източник: https://varhove.com/wordpress/balgarkata-stanislava-uzunova-s-parvi-opit-za-sedemhiljadnik...

Цитат:

снимка: Станислава Узунова, личен архив

Българката Станислава Узунова с първи опит за
седемхилядник: Мислех Ленин за стъпка, а той
се оказа скок (ИНТЕРВЮ)

23.08.2022 Мария Лазарова 0 коментара българка към Памир, експедиции Памир 2022, Памир българи, пик Ленин

Три български експедиции потеглиха това лято със своите мечти и цели към най-високите върхове в Памир.

На 27-ми юли, устремени към втория по височина връх във величествената планина, известен и до днес у нас под името пик Ленин (7134 м), първи пристинаха Станислава Узунова, Калин Иванов и Бойко Мишев.

Малко след тях, в началото на август, Антон Стефанов, Даниел Янев и Симеон Каталиев се отправиха към същия гигант, останал в историята на българския алпинизъм с немалко изкачвания от времето, когато държавата субсидираше експедициите.

По същото време българите Георги Илков – Темето, известен алпинист и планински спасител от отряда в Дупница, който миналата година стъпи на вр. Ленин, това лято се отправи към първенеца на Памир – вр. Комунизъм (7495 м). Това той предприе заедно с Жан Картелов и Валентин Митев, като възнемеряваха след най-високия връх в планината да атакуват и вр. Корженевска (7105 м).

Първите две експедиции не реализираха намеренията си и вече се завърнаха в България, а третата не осъществи първото планувано изкачване заради лошо време и се отправи към следващата си цел. Последното съобщение от 23 август е, че метеорологичните условия и там не са по-добри.

Единствената българка, направила този август опит да осъществи една своя мечта, малко след завръщането си у нас описа своето приключение.

Станислава Узунова е планинар, мечтател и пътешественик. Израснала с любовта към планините, копнежът й към върховете не престава да я мотивира за още и все по-високи. Собственик на туристическа фирма, с която стига до най-невероятните кътчета из света, тя не спира да устремява поглед и към най-високите върхове. Тази година опита да изкачи един от най-внушителните седемхилядници на планетата: как и защо, разказва пред „Върхове“

Доста пътуваш из света и изкачваш върхове, но как така тръгна към Ленин?

Подготвям го от три години. Оттогава съм започнала да проучвам. Идеята ми беше да се тръгне с друг човек, но се появи пандемията и това се отложи. Тази година му предложих, но вече имаше други планове за Памир. Смятах, че Ленин е най-достъпният седемхилядник, но тази му слава беше приключила. На място разбрах, че успеваемостта е около 20%, като основните трудности са метеорологичните условия, наистина жестоки и огромните цепнатини, появили се с годините. Мисля, че всеки човек със страст към планини, иска все по-високо и по-високо. Дали ще са категории на катерене или височини – желанията са различни – но целта е винаги повече и до самия край, ако има такъв. Смятам обаче, че има стъпала към тези височини и ако ги прескочим, ще бъде осакатено чувството на удоволствие. Ленин приемах за стъпка, а той се оказа скок.

Лесно ли взе решенето и достатъчно подготвена ли беше?

Повече от лесно, никога не се замислям за трудности, преди да ги срещна. Ако мисля за тях преди това, означава да се отказвам от всичко, за което мечтая. Подготвена няма как да знам дали съм, преди да усетя лично какво точно ме чака. Според това, което четох и гледах като видеа, смятам че тръгнах подготвена. Пет месеца преди това, поради мои грешки в Непал, имах проблем с височинна болест. Там лежах една седмица в болница, като направих и инфекция на кръвта. След като се върнах в България, около месец съм спала непрекъснато. Два месеца по-късно реших да отида до Арарат (най-високият връх в Турция, 5165 м – б.р.) и в последствие Казбек (най- високият връх в Грузия, 5033 м – б.р.), за да проверя дали съм в състояние след Непал да тръгна към Ленин. При „пробата“ ми всичко беше удовлетворяващо. Чувствах се добре на 5000 м и реших окончателно да тръгна към Киргизстан. Предложих на двама приятели да се включат. Ако не бяха, щях да замина сама, но в международна група. Те се съгласиха и така започна това приключение.

В част от приключението, както го наричаш, си предприела качване сама към върха. Не се ли страхуваше?

Страх е доста болна тема за мен. От малка имам щастието баща ми да ме е запознал с тази любов – планината. Преди десет години, от просто никаква случка над Попово езеро в Пирин, развих нещо като фобия от височини. Умирах от страх на места, на които преди това съм подскачала и танцувала, преминавайки. С годините опитах всичко, за да се върна в предишното си състояние. Вървях по ръбчета, заставах над скали… Не съм спряла с опити, но страха от високото така и не изчезна. Та аз треперех дори на Кончето в Пирин! Тази година попътувах доста и две случки ме разтърсиха. Едната, удари ме камион в Кения. Другата – височинният проблем в Непал, за който споменах. Не знам коя от тях пречупи в мен този ужас, който изпитвах от височини, но усещах, че е дошъл краят на тази мъка.

Та, тръгвайки сама към върха, не чувствах никакъв страх. Само огромно желание, дори граничещо с някаква обсебеност. Бях напълно сигурна в себе си, имах сила и бях в чудесна физическа форма.

Студът и вятърът ли бяха най-голямото препятствие за теб, както описваш в дневника на изкачването си, или имаше и друго?

Студът при мен не беше проблем, имах доста добра екипировка и не съм срещала особени затруднения. Определено, вятърът беше страховит. Мислех си: от върха се връщат 100 кг. мъже, споделяйки че ги събаря. Аз тежах около 45 кг. в този момент и определено имах опасения същият вятър какво ще ми причини. Най-голямото ми препятствие бяха обаче цепнатините. Имаше огромни, които трябваше да преминаваме с прескачане. Аз съм ниска и това оказваше влияние на скока ми. Цепнатини, широки над 1.50 м. по посока изкачване, бяха истинско изпитание за мен. На момчетата не им беше приятно на няколко пъти да искам помощ, но те са високи 1.80 м. и не разбираха какво представлява скок нагоре с моя размер, раница и железа по кръста. Тук ще добавя наша огромна грешка, от която също не ми беше приятно. За да сме по-бързи, не вървяхме в свръзка, което смятам за абсолютно дивашко.

Говориш за страх от височини, а сега разказваш за огромни ледени цепнатни. Веднъж, след като беше преминала неотдавна Котешкия чал в Пирин, ми каза, че живееш втори живот. Кое беше по-страшно?

Ленин е коренно различно. Там, ако имах психиката си отпреди това, щях да стигна малко след Базов лагер (3600 м). Въпреки това, за момента си на изпълнение, по-страшно за мен беше Котешки чал. Това беше една от пробите ми да се справя със страха си. Не го имам за успех, бях като заек под стрелба (смее се). Нямах сърце за това нещо. Болното е, че ако си роден с този страх, някак си не е толкова натъртващ. Аз го получих впоследствие, и знаейки какво е преди това, страдах ужасно. Сега, на Ленин, си гледах надолу към цепките. Някои бяха безкрайни черни дупки, но нищо в мен не трепваше. На Котешки чал в Пирин не пуснах баща ми. Някак си, като го държа за ръка, както той казва, сякаш му взимах силата.. но пак не ми беше достатъчно. Малко се плаша след Ленин без това чувство на страх. Мисля, че е добре да го изпитваш или така бях свикнала: да знам, че то съхранява.

Други българи също бяха към Ленин по същото време, засякохте ли се с тях?

Да засякохме се. Те слизаха от Лагер 2 (5300 м) за аклиматизация, докато ние правехме допълнително упражнения на ледника по време на възстановяване и след вече направена аклиматизация. Единствено в този момент се видяхме и след това те слязоха за почивка към Базов лагер. Ние преценихме да рестартираме само на Лагер 1 (4400 м). Тяхната дата за връщане беше малко след нашата и се надявах много поне на тях да се усмихне късметът с прозорец за върха. Слизайки надолу, вече разбрах, че и при тях няма успех.

Разочарованието от факта, че не успяхте, повече те отказва или пък обратното – те мотивира да се върнеш?

Мотивира дори е доста леко казано. Два дни след като се прибрах при семейството си, продължих да следя прогнозата на върха. Видях възможност с ниски ветрове около 28.08 до 30.08. Съобщих на родителите ми, че заминавам пак, вече съм аклиматизирана и ще се върна след около седмица. Дори майка ми започна да пресмята кой ден да летя, за да съм в Лагер 3 за този прозорец. Попитах друг човек, който беше аклиматизиран и също искаше Ленин, дали е готов да тръгне веднага. Сега щеше да е по-лесно, нямаме нужда от аклиматизация и двамата. Отказа ми, но пък на следващия ден прогнозите имаха и промени. Такъв е Ленин: той си решава кой и кога да пусне. Разбрах, че започнах да се “вманиачавам” сериозно, и вече категорично: оставям го за план 2023. Само живи и здрави до тогава!

Снимки в публикацията: Станислава Узунова, личен архив

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Интересното е че познавам поне половината от въпросните хора, обаче не знаех че имат такива амбиции да изкачват високи върхове Smile

. Единия все разправяше че няма пари и как е стигнал чак дотам, остава загадка. Щото за там си трябват пари.

	stefan_iliev38 написа:
	... „българско постижение в алпинизма“ ...

За да оцениш правилно какво означава постижение, трябва да имаш база за сравнение. А тя е динамично понятие.
1. Преди векове, Жак Балма и доктор Пакар са направили най-значимото дотогава "постижение", с което са сложили началото на "алпинизма". Днес това нещо се третира повече като туризъм, в мрежата е пълно с "пакети" за организирани изкачвания, в хубаво време там е тълпа, а зимъска по пътя на първопокорителите летят скиори с камери, клипчетата на които изобилстват в тубата... От време на време, един шпаньолец пуща и снимки от върха, който е достигнал за отрицателно време, на бегом и по потник и маратонки...
2. Това което през 1953г е било постижение, днес изглежда така:
"700 на Еверест тази пролет"

За да е дадено нещо постижение, очевидно трябва да се отличава съществено от всички останали.
Тогава очевидно постижението на снимката има съвсем други измерения - да се струпат на едно място 700 човека и да не се изпотъпчат един друг - това наистина е постижение. Но определено не на "алпинизма", а на туроператорството.
3. Затова тези, които практикуват съвременен алпинизъм, имат други критерии за това що е постижение. Има едни награди - златен ледоръб, брадва и т.н. /според превода по Гугъл/. Виж какво са направили там наградените напоследък и сравнявай. Ако прецениш, че нещо от тези неща е сравнимо с българските "постижения" от последните години, има смисъл да говорим.
Примерите, които даваш, с памирските върхове, не знам дали изобщо трябва да се коментират. Достатъчно е да се разровиш и да видиш от архивите как например са се подготвяли руснаците за Еверест на същите памирски върхове - докато някои у нас продължават и днес да считат изкачването на Комунизъм по най-популярния маршрут за "постижение", в началото на 80 - те на 20-ти век на пик Душанбе е стоял "съдия" с хронометър, а на вр. Комунизъм - друг "съдия" с хронометър. Между тях - разширения състав на сборная команда, които се "надбягват", за да се класират...
И този пример далеч не е изключение.
Ако продължиш да ровиш из руските сайтове, измежду всичко друго, например може да откриеш, че преди 15-тина години е публикуван "доклад" /при тях има такава традиция/, след всяка проява да се описва какво, кога и как е направено. Та този доклад е на едно, забележи туристическо дружество, което е направило, по моите представи умопомрачителен, траверс на верига от памирски върхове, приключил с ... траверс на вр.Комунизъм. И всичко това, тези хора наричат, забележи - "високопланински туризъм", защото нямало ...елементи на стенно изкачване в цялата проява. Просто хората си имат система за оценяване и ясни критерии. Не ги ли покриваш, според руснаците, изпадаш от "алпинизма" и търсиш призвание в "туристическите секции". А на постиженията на последните често може да завиди всеки наш "алпийски клуб"...
Извън руската тема, и примерите с често посещаеми и изкачваеми върхове, ако говорим за "постижения", такова би било например и днес, достигането на върхове, в частност по нов маршрут, като това нещо:

Виж каква му е и "посещаемостта":
Climbing History:
Few have reached the north summit due to regulations and climbing difficulty.
First Attempt – 1954
1965-1979 – closed to climbing
First Ascent – John Roskelley and Dorje Sherpa – May 8, 1979
As of 2011 based on the Himalayan Index, there have been only 3 successful attempts.
A handful of expeditions have been mounted. Below are links to a few descriptions.
2009 - NE Face
2009 - SW Face
2013 - French Route South Face

	vladofff написа:
	За да е дадено нещо постижение, очевидно трябва да се отличава съществено от всички останали.

Безспорно е много съществена базата за сравнение. Някои от българските (не)успехи може и да не са на световно, галактическо или вселенско ниво, но са си някакви постижения за нашенската действителност. Освен това, в планините може да се ходи не само за постижения -- някак тъжно е съсредоточаването предимно в тях...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	vladofff написа:
	За да е дадено нещо постижение, очевидно трябва да се отличава съществено от всички останали.

Безспорно е много съществена базата за сравнение. Някои от българските (не)успехи може и да не са на световно, галактическо или вселенско ниво, но са си някакви постижения за нашенската действителност. Освен това, в планините може да се ходи не само за постижения -- някак тъжно е съсредоточаването предимно в тях...

Хората просто са такива, толкова много вече познавам. Всеки прави нещо и го сравнява с друг и то точно в планината, където там не му е мястото. Затова и има толкова състезания, ... но така да отидат в планината и да попият от нея, нещата които дава ..

	vedrin написа:
	.. не само за постижения .....

Е, все пак темата, подхваната от Калоян и Стефан беше за именно постиженията.
Инак познавам този-онзи, които редовно си ходят по Жорас, Дрю, някои от сериозните турове по Бренва, Матерхорн и т.н. което обаче не считат дори за събитие, подлежащо на съобщаване. А само допреди 30 години за такива изкачвания имаше даже и книги публикувани...

vladofff, та има ли смисъл да "бият тъпана" , като си ходят за удоволствие.
Мен така преди време като се прибрах от едно да го наречем по-сериозно ходене в Алпите колега , който се имаше за добър планинар ме пита - ама как ще ни докажеш, че си бил там?
- да доказвам ?!?! ходих за удоволствие и не считам за необходимо нещо на някого да доказвам, беше отговорът ми.

vedrin написа:

	vladofff написа:
	За да е дадено нещо постижение, очевидно трябва да се отличава съществено от всички останали.

Безспорно е много съществена базата за сравнение. Някои от българските (не)успехи може и да не са на световно, галактическо или вселенско ниво, но са си някакви постижения за нашенската действителност. Освен това, в планините може да се ходи не само за постижения -- някак тъжно е съсредоточаването предимно в тях...

Ведрине, споделям твоето мнение. Не мога да разбера защо в днешно време се преиначава значението на някои думи и всичко се обръща на състезание и мерене...
Темата, която подхвана Калоян (а аз допълних) е за постижения на българския алпинизъм, а не за върхови постижения в световния алпинизъм.

Източник: Речник на българския език - Институт за български език, БАН:

Цитат:

ПОСТИЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Успех, успешен резултат (в някакъв вид дейност). Идеята да се организира поробеният народ за общо въстание е най-висшето постижение на политическата мисъл от времето на националноосвободителните борби. Ив. Унджиев, ВЛ, 103. Професорите и асистентите се събраха на скучен банкет в един от салоните на „България“, тихо злословеха за отсъстващите или се хвалеха помежду си с научни постижения. Д. Димов, Т, 103. Офелия (заедно с Нора) се смята за най-съвършеното постижение на актрисата. Ст. Грудев, ББ, 59. // Творби, изобретения, идеи и др., които са създадени от някого. В тоя прекрасен град френският народ е създал и запазил в паметници и музеи много светли и мрачни страници от своята вълнуваща история, много велики постижения на науката и изкуството. Ив. Мирски, ПДЗ, 75-76. Римската република възприела много от постиженията на покорените народи. Ист. V кл, 1980, 234.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Има различни постижения, в частност и в алпинизма...

Постижения на световно ниво - това което си направил може да се сравнява с най-силните изяви на алпинизма (например) в световен мащаб

Постижение на национално ниво - това което си направил се доближава или надхвърля направеното от най-добрите постижения на твоите съотечествиници

Постижение на регионално ниво - постигнал си нещо повача от предшествениците ти в даденото дружество, клуб, град

Лично постижение - нещо надхвърлящо това, което си правил до сега.

Ще допълня, че в алпинизма (според мен) освен достигането на крайната точка (връх или край на маршрут) има и стил - как точно си го направил, като това също се отразява на постижението.

Аз съм съгласен всеки да се радва на каквото иска, важното е да се наричат нещата с истинските им имена. Девойката и младежа щяха да запишат прекрасно лично постижение с едно самостоятелно (без водач) изкачване на връх Ленин, още повече, че девойката работи в тази сфера (организира пътувания, туроператор е) и това щеше да е прекрасна реклама... Единственото, което ме притеснява в разказа е лутането из цепките без въже, което пък е типично за родните планинари, на които въжето им пречи...
Дано да успее следващия път, и да го направи по-адекватно, както подхожда на тази висока планина...

vladofff написа:

	vedrin написа:
	.. не само за постижения .....

Е, все пак темата, подхваната от Калоян и Стефан беше за именно постиженията.
...

	kaloyanv написа:
	Някой да е чувал скоро, някой българин да е направил нещо свързано с апинизма?

Сега видях, че Калоян не е подхванал темата за „именно постиженията“, а е питал за „нещо, свързано с алпинизма“.
Отново недоумявам защо някои хора постоянно извъртат нещата към постижения и рекорди... и към спортни постижения...
Другото, което недоумявам, е защо се омаловажават чуждите постижения... Може би за да не контрастират на нечии „непостижения“...

mom4i написа:

...
Лично постижение - нещо надхвърлящо това, което си правил до сега.
...
Аз съм съгласен всеки да се радва на каквото иска, важното е да се наричат нещата с истинските им имена. Девойката и младежа щяха да запишат прекрасно лично постижение с едно самостоятелно (без водач) изкачване на връх Ленин,...

Станислава Узунова е постигнала лично постижение, защото е достигнала надморска височина, на която не е била преди това (6130 м?).

Чудя се колко български алпинисти са достигали на по-висока надморска височина тази година? Think

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Абе стефане ти не разбра ли че това е ВЕЛ .... Въпроса е че много малко хора искат да правят алпинизъм на голяма височина. Дефакто на ВЕЛ не се признават за алпинисти, понеже ходели. Обаче пък алпинисти да катерят трудни маршрути над 6000 хиляди метра няма. То май и над 3000 - 4000 няма .

Ето нещо наистина впечатляващо. При това постигнато при жестоката конкуренция в спортното катерене.

Браво!!!

https://corner.dir.bg/drugi/za-parvi-pat-balgarka-e-svetovna-shampionka-v-sportnoto-katerene

	Павел Б написа:
	Ето нещо наистина впечатляващо. При това постигнато при жестоката конкуренция в спортното катерене. Браво!!! https://corner.dir.bg/drugi/za-parvi-pat-balgarka-e-svetovna-shampionka-v-sportnoto-katerene

Цитат:

За първи път българка е световна шампионка в спортното катерене

Александра Тоткова спечели титлата при девойките

11:43 | 31 август 2022

Александра Тоткова спечели титлата на Световното първенство по спортно катерене за юноши и девойки в дисциплината трудност в Далас, САЩ.

Тоткова триумфира във възрастовата категория до 17 години. Тя постигна първи резултат в полуфиналите и затвърди лидерската си позиция във финала на коронната си дисциплина, след като стигна до върха на маршрута.

Сара Копар от Словения беше другата състезателка във финала, която успя да преодолее трасето до края, но с първото си място в полуфинала Тоткова заслужи златото, а Чопар се окичи със сребро. Бронза взе Гайон О от Република Корея.

Това е трети медал за 17-годишната българка от Световно първенство при девойките, като комплектът вече е пълен след сребърните и бронзови отличия през 2019 година в групата до 15 години.

Първенството завършва днес с полуфинала и финала в трудността за групата до 15 години за юноши и девойки и до 17 години при юношите. Четирима българи ще вземат участие в полуфиналите - Валисия Мей и Боян Киров при 15-годишните, както и Слав Киров и Николай Русев в по-горната възрастова група.