В края на лятото по Джамджията към Вихрен и наоколо

Какво му трябва на човек - няколко поредни, почивни дни , хубаво време , мерак за асане и живота е песен ! Бяхме предвидили повечко скитане , но пустите му синоптици ни развалиха рахата със своите прогнози и пиринската ни одисея бе съкратена до само два дни , съответното прекрояване на планове и маршрути , бивак , багаж и т.н. Натоварихме се рано , съботно , още по тъмно трите шопета - Ристе , Марти и аз и потеглихме към х.Вихрен , където хванахме един от последните влакове с парко място пред самата хижа , където само минутки след това започна да става стълпотворение . А , Джамджията вече ни чакаше

явно имаше и по-ранобудни и от нас , мяркаха се хора и далеч нагоре по пътеката . Закрачихме бодро и бързо набрахме височина

показа се и Кутело

порадвахме се на хубави цветенца , попътно докато почиваме по стръмните скалисти склонове

Ристе като виден водач водеше смело напред и нагоре

първата част се оказа и най-сложна в техническо отношение , но ние вече като опитни в това отношение се справихме безпроблемно Laughing

, е тук таме се налагаше и да почиваме , че наклона си е наклон , а скалите изискват повишено внимание

а и надолу бе интересно , да видим откъде идваме

напредвахме добре , и Вихрен , и Кутело все пред нас

показа се и цялото мраморно било , че и Рила изотзадзе

както подобава се увековечихме на първенеца на Пирин , вятърът горе бе силен , леден и неспирен , а слънцето измамно

към Влахинският циркус с Гредаро , Гергийца , Синаница

много не можеше да стои на силният вятър и затова поехме към следващата цел вр.Овинати , върволицата срещу нас вече бе сериозна , явно народа се бе понаспал добре и морно атакуваше Вихрена

Овинати го минахме почти транзитно , че ни чакаха пасажите между него и Муратов и самият Муратов

Влахинските езера

и Гергийският циркус

сериозно катерене му ударихме към Муратов през скали и тревички , но пък имаше заслужени панорами от него

слязохме бързо на Бъндеришка порта , където се получи приятна среща със съфорумци , а поредната набелязана точка от маршрута бе Муратово езеро

и охлаждане за здраве

после , както го пише в дебелите книги имаше и гала вечер до някое време отвън пред хижата и предвид ниските температури после и в столовата на топло .

... Утрото бе студено и влажно , след топлият чай и леката закуска се отправихме към неделната цел Бъндеришки чукар
попътно съзерцавахме Муратов , Овинати , Вихрен , Тодорка

преминавайки покрай Жабешкото и Дългото езеро достигнахме малкото езеро , южно от Дългото , където има и чешмичка с вода , не му намирам името на това езеро , но именно от него има чуден изглед към Муратов , Вихрен , Кутело

след това вече само нагоре , през морени , камънак и сипеи подхванахме към билото източно от Бъндеришкия чукар
и пак гледките са добри

качихме билото и вече между слънце и бързо прииждащите облаци се откри Башлийският чукар с езерото

На Бъндеришки чукар облаците и мъглата вече взеха да предявяват предимство пред слънцето и да ни ориентират , че синоптиците са били прави .

Ристе се разходи скоростно до Башлийски чукар , а ние с Марти посрещнахме драги гости на върха , три млади и смели планинарки , които бяха решили за по-кратко в посока от Тевно към Синаница да отскочат и до Бъндеришкия чукар . С тяхната приятна компания преминахме през Дончовите караули , междувременно и заваля та с бърз ход се наложи да се изнесем от билото , че към Тевно пък небето бе страшно , трещеше и святкаше на поразия . Освежаващата баня този път бе от небето , а не в Муратовото езеро Bad Mood

после пак слънце и ... прибиране към къщи под поройният дъжд почти през целият път до дома .

Смела разходка, яко катерене, на прага на развала и провала във времето. Тежички маршрути, а вметката, че Ристо се разходи по ръбчето от Бъндеришки чукар до Башлийски е трепач. Снимките са чудесни. Който скоро не е преминавал от там благородно завижда. Пестеливи, силни думи за това пресищащо, крилато ходене. Видях и любимото ми / сега в зелено/, потайно езерце под Башлийца. Който си може, няма и насита…Ако имахте още два дни, нямаше да може да се говори с вас!

Добри, много смотан разказ. Кофти снимки и вообще крива работа.

Да вземеш да ги изтриеш. Че да не ни дразниш. Нас нещастниците от долната земя. На кота 0. Мани. Простотия. Он ще си развява байряка, пък аз ще дишам йодни пари. Мани. Изтрий ги.

P.S. mbush shpirtin tim. bukur (на албански е. Пусни гу в гууглето преводача) Very Happy

Много красиви снимки, светлината явно е особена ранна есен. Един такъв ден октомври , когато бях по-млад и луд, минах по вашия път, директно през средата на северната стена на Муратов. Оказа че има едно тегаво място, тогава имам хартиени снимки .....завиждам ви. Получих ревматично изменение на ставата на един пръст на ходилото и явно вече ще мога да ходя само в топло и сухо време. Crying or Very sad

Се ла ви....

Благодаря за пътеписа! Снимките са...толкова възхитителни, че вече наистина буксувам когато започна да търся точните думи, с които да опиша удоволствието, когато ги разглеждам. Едно високо енергийно ходене - не само за вас, а и за нас - усеща се дори от пътеписа.
Да, дразнете ни, много го обичам това дразнене Smile

)) Вече имам една идея за ходене на Горната земя Smile

Ристо как е през клека към Башлийски чукар?Нещо особено на преминаването има ли освен че е ръбато?

_________________
Всичко е възможно.

А метео кутията на Вихрен откога я има? Май таз' година Пирин ми избгА... засега. Лани я немА.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Прекрасни снимки! Снимано като за учебник по пиринизъм.
Специално отбелязвам Кутело, сниман от ръба, защото ракурсът е по-непопулярен.

Арно, момци!!! Very Happy

	Liubitel написа:
	... Ристо как е през клека към Башлийски чукар?Нещо особено на преминаването има ли освен че е ръбато?

Щекотливо е минаването от там. Има подсичане, преминаване от двете страни на ръбчето, малко ходене по него /отровничко/, после по ръба към Башлията "подсичане" от изток - много стръмно качване по камъняк 4х4. Трябва да се внимава - нещо като Кончето, ама гранитно и през клек. Smile

Жандармите преди Албутин лееко ми напомнят за там.

Забавно беше тия два дни. Видяхме се и със съфорумци, срещи с тълпите башибозук Laughing

имаше, с едни поляци си лафихме по камъняка към подстъпите на Башлийска порта. Трите девойки стимул да ги изпреваря на Бъндеришкия чукар, дъждец ме поразлади за сефте тая година, лешояди наблюдавах над Вихрен и так далее.

Гредаро с облаче:

Гергийски красоти:

Василашки чукар и Башлийска порта:

ЮЗападната кота на Башлията и Бъндеришки чукар:

На Бъндеришки чукар:

Цялата галерия със снимки

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Аааа чудесно, че и ти си дал линк към снимки.Благодаря!
Заинтригуваме Smile

Този Джамджиев ръб, който на различни снимки ми изглежда различно стръмен, та вече се обърках и не мога да преценя колко е ужасен, та някой слизал ли го е или по него може само нагоре?
Не знам как са жандармите към Албутин, бяха ми в плановете, но не стигнах до тях тази година. Но ако ръбчето към Башлийски чукар е като Кончето - няма да мога да го мина. Ще се отбия все пак де - да видя на какво викаш "отровничко". Може би аз точно тогава да съм сладка кат петмез(-приключенски настроена и с ниска степен на страх от високо и стръмно) и да си паснем, знам ли Smile

)))

_________________
Всичко е възможно.

	Liubitel написа:
	Този Джамджиев ръб, който на различни снимки ми изглежда различно стръмен, та вече се обърках и не мога да преценя колко е ужасен, та някой слизал ли го е или по него може

Тъй като авторите са заети, да не би да са по планините Very Happy

аз като принудително неходещ, си позволявам отговор : Може да се минава и в двете посоки . Точно като Кончето е, но без въжето : има няколко трудни места, където си е чисто канерене с хватки. Те са в средната част, в самото й начало са най-трудните 30 метра катерене със здрави хватки, после има 2 тесни ножа на билото по 20 метра. Първата и последната третина, си е чисто и просто ходене. Също като при Кончето, трудните места могат да се подсекат встрани и избегнат.

Най-трудната част, заобикаля се вляво в основата :

Може и през нея :

Ръбът :

След него, нагоре не е трудно:

А ти слизал ли си го? Не съм попадала на информация някой да го е слизал.Със сигурност ще е много тегаво слизането, но на мен мисълта ми е друга - ако тръгна и стигна донякъде, дали ще мога да сляза....Щекотливата точка е това "донякъде". Някак успявам да се натреса след "донякъде" и тогава ни напред ни назад. Веднъж ми се случи на заледения рид преди Страшното езеро, но никога няма да забравя емоциите. Късмет, че не се претрепахме.

_________________
Всичко е възможно.

Liubitel написа:

А ти слизал ли си го? Не съм попадала на информация някой да го е слизал.Със сигурност ще е много тегаво слизането, но на мен мисълта ми е друга - ако тръгна и стигна донякъде, дали ще мога да сляза....Щекотливата точка е това "донякъде". Някак успявам да се натреса след "донякъде" и тогава ни напред ни назад. Веднъж ми се случи на заледения рид преди Страшното езеро, но никога няма да забравя емоциите. Късмет, че не се претрепахме.

Не се занимавай с глупости, а ходи с другарче/та там.
Нагоре.
Rolling Eyes

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	Liubitel написа:
	А ти слизал ли си го? Не съм попадала на информация някой да го е слизал.

Да , точно първата част е проблемната , ако преминеш през нея нагоре няма да имаш проблеми да се качиш . Неприятният момент при теб е , че ходиш сама и няма как да знаеш как и точно откъде да минеш , макар и през по-голямата част от трасето да си личи къде е утъпкано и къде има следи от котки по скалите . Ние бяхме привилегировани от факта , че Ристо ни водеше , а преди това го бе минавал още два пъти .

Ако ме води някой, ще се получи съвсем друго изживяване...Първо го минавам сама, ако мога, после може и с друг за сверка. Ако сама не мога да го мина, няма да го минавам въобще.
Е, Ристо на споменатато по-горе ридче преди Страшното бях с другарче - опитен алпинист уж....

_________________
Всичко е възможно.