В края на лятото по Джамджията към Вихрен и наоколо

Liubitel, качвал съм го и съм слизал 8-9 пъти, ако качвам Вихрен - оттам е вече, от които половината зимно, когато още ходех през зимата. Не е от най-трудните места на Пирин , като например минаването по чист 30 метров гладък участък от северната стена под премката между Бънд. чукар и Башлията, още отдолу от езерото в Спано поле като се тръгне / това е разликата между спането в хижи и бивакуването, хижите те принуждават да ходиш все по билата, затова съм ги отказал вече, а и зимата не ходя / и сам се набиваш в него по някое време, отстрани няма къде. Там се прекарвам, като да се видя, мога ли още Shocked

.
Но е едно от най-красивите и въздушните места, не е за хора със световиене и страх от височина. Качвал съм го и по чорапи един път когато ме стегнаха обувките Very Happy

.
За разлика от Кончето, билните му ръбове могат да се преминат на 2 метра под тях, където не е толкова остро. Ако можеш да минеш през Кончето без въже, тука е подобно по най-острия ръб. Аз предпочитам да си правя диретисимки - право през средата и само по ръба на този Джамджиев ръб . Нося и доста тежка раница.
На мен ми беше лесно, направо нищо в сравнение с това по Пиринските снежници, въпреки че съм далеч от добрата си форма, .....годините....На метър от мен, алпинисти се бяха вкопчили във въжета и биеха клинове в 30 метровата стеничка, което ми се видя пресилено. Тя е най-трудна и е на 500 м от пътеката до Казана, ако стане проблем - връщаш се на пътеката.
Минавали са го и деца. По такива места, си ходя също сам.

Днес допълвам навсякъде – простете. Риск има, подлъгваш се по еделвайсите, покатерваш се, после при второто катерене, ако се запецнеш, връщането е най-неразумния изход. Там подсичане няма. nabludatel150 в едно е прав – само напред по ръба. Камъкът е издялан от адреналин. После си е просто ходене. Няма навалица както е при Кончето, няма кой да те окуражи, да ти се възхити, да ти подскаже. Времето, кондицията трябва да са на висота за няколкоминутното премеждие. Чел съм във форума варианти за тотално подсичане на двенките катерения, но кому служи това, какво остава от ръба? Вярвам, че nabludatel150 слиза с лекота и тежка раница от там / той си внася застраховката/, но дано не подведе някой възторжен турист, дето не се е качвал многократно и внезапно реши да стресне приятелката си по този прословут ръб. Аз лично съм връщал тълпи народ, дето си мисли, че от там ще спести време за по повечко бира на хижите. Но е факт, че през зимата има повече тежки падания на слизане от Вихрен по северната маркиран път към Премката. Ала падането от Джамджията си е по принцип лошо приключение.

il4o_voivoda написа:

Днес допълвам навсякъде – простете. Риск има, подлъгваш се по еделвайсите, покатерваш се, после при второто катерене, ако се запецнеш, връщането е най-неразумния изход. Там подсичане няма. nabludatel150 в едно е прав – само напред по ръба. Камъкът е издялан от адреналин. После си е просто ходене. Няма навалица както е при Кончето, няма кой да те окуражи, да ти се възхити, да ти подскаже. Времето, кондицията трябва да са на висота за няколкоминутното премеждие. Чел съм във форума варианти за тотално подсичане на двенките катерения, но кому служи това, какво остава от ръба? Вярвам, че nabludatel150 слиза с лекота и тежка раница от там / той си внася застраховката/, но дано не подведе някой възторжен турист, дето не се е качвал многократно и внезапно реши да стресне приятелката си по този прословут ръб. Аз лично съм връщал тълпи народ, дето си мисли, че от там ще спести време за по повечко бира на хижите. Но е факт, че през зимата има повече тежки падания на слизане от Вихрен по северната маркиран път към Премката. Ала падането от Джамджията си е по принцип лошо приключение.

Ти майтап ли си правиш с тая писаница по-горе? Има множество възможности и за подсичания и за връщания от Джамджиев. Някъде си играх да ги описвам. Ако се нахендриш и видиш, че продължаването е още по-голямо нахендряне, какво, няма да се върнеш ли? Я да видим какво ще стане, ако успееш с много зор да се качиш зимъска/понеже е ръб, сняг обикновено няма или е малко/, какво ще правиш на връщане - откатерването винаги е по-трудно, понякога и невъзможно. Не си ли осигурен, няма по-глупаво нещо от това да се катериш по място, от което се пада, ако е наличен обиколен подсичащ вариант, където катерене не е необходимо. За подобни проповеди бях добре оплют в съседните теми и затова няма да си играя пак да описвам къде точно и как се минава ръба, хеле пък къде има парапет и къде самия парапет е опасен... А за такива дето се подлъгват по еделвайси не ми е жал, където искат да ходят, както искат, нека се пребиват, ако щат. Много са малко местата, където го има това растенийце, и щом е защитено, не виждам смисъл да се окуражават и подпомагат всакакви негови кандидат - ликвидатори.

Така и не разбрах какъв е проблема с този Джамджиев ръб.Лятото като минах, не разбрах,защо толкова му се плашат някои.Само на две места леко се зачудих дали от ляво или от дясно е по-лесно да се мине и толкова.Зимата съм сигурен,че е друга работа,но и това ще направя няой ден. Very Happy

Извинявам се, не съм се изразил съвсем точно. НИКОЛАЙ Т. и vladofff са абсолютно прави от своята си гледна точка. Прав е и nabludatel50 от висока си камбанария. Тук разговорът беше в по-различна плоскост,но е променен. Безопасност и пълна емоция – трябва да се в единение. Всеки с подхода си. Има нещо магично в този ръб и той трябва да се уважава – всеки според представите си.

НИКОЛАЙ Т. написа:

Така и не разбрах какъв е проблема с този Джамджиев ръб.Лятото като минах, не разбрах,защо толкова му се плашат някои.Само на две места леко се зачудих дали от ляво или от дясно е по-лесно да се мине и толкова.Зимата съм сигурен,че е друга работа,но и това ще направя няой ден. Very Happy

Има една вариация точно в началото, при плочата - дали отляво или отгоре. Отгоре е интересно. Останалото е тривиално дори за турист. Като за алпинист лятно надали е някакво предизвикателство - vladoff да каже.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Дидо аз го казвам точно от позицията на обикновен турист.Алпинист не съм,но и нямам голям страх от ръбове и височини,същевремено не съм и прекалено самонадеян.

Знаете, че има хора, които буквално се спичат на такива места.
Скоро гледах на живо това кино по Джендемските ръбове.
На места, дето и със затворени очи се ходи /стига да не ти е силно и контрастно периферното зрение Laughing

/, някои прилепват 4х4 като гекони и за да преминат си трябва окуражаване и подкрепа.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Джамджиевият ръб си е труден, спор няма. За хора със страх от височини и без достатъчно опит по скали и камъни е ясно защо. За останалите, които не се страхуват толкова от пропасти и имат опит по разнообразни терени - трудността идва от голямата денивелация, която трябва да се преодолее (близо 1000 метра) и тежката раница (ако ще се нощува на заслон "Кончето" например).

По-интересно е Джамджиевия ръб да се хване от пътеката от хижа "Бъндерица" към Казаните, тоест да се подхване ръба от началото му. Първо през стръмна гора, после идва клекът, равно било, първите еделвайси, скалите за откатерване, тясно било и накрая качване, качване, качване... (винаги ми е била трудна тази последна част, преди да се качи Вихрен - няма нищо страшно, но сякаш склонът няма край).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

	dido написа:
	...лятно надали е някакво предизвикателство - vladoff да каже.

Не знам изобщо какво е лятно, тъй като никога не съм го минавал лятно. За сметка на това имам някои зимни нощни слизания в мъгла, които ми дават основание да го определя като отвратително място. По принцип след Голямата жандарма надоле гледам да го избягвам като слизам в Казана, а понякога слизам и по стръмния улей преди тази жандарма, като се излиза непосредствено под стената/на пръв поглед зиме изглежда страшно за без осигуровка, но на практика е доста по добре от това което следва по надолу по ръба/. Също така има голяма разлика дали от там се изкачва или слиза. А не ходя там лятно време, защото предпочитам един съседен ръб, находящ се южно от Джамджиев, който иначе зиме е лавиноопасен. Този ръб е доста по-лесен и най-вече един от най-бързите начини за изкачване на Вихрен.
А относно вариацията точно в началото, при плочата - дали отляво или отгоре - за слизане единственото годно място е отляво/или южно от ръба/. За изкачване обаче има и един кулоар отдясно, характерен с това, че е наблъскан с клек, от там също за качване става.
Общото ми мнение за Джамджиев ПРИ СЛИЗАНЕ е, че е неприятно място което, ако има възможност, трябва да се отбягва. Зимата обаче, макар да е малко по труден, това е единствения начин за сравнително лавино- не толкова опасно изкачване/слизане към този връх.