Храните, които ядем

Ребечка леко ме съмнява, та да ѝ се впрягам чак.

То излиза, че "гледжосан" може да е останало като нарицателно, инак да бихме се самоизтрепвали, готвейки си.

"Вкусна смърт" ли да го нарека, или по скоро "Вкусно самоубийство".
Всичката ми керамика е........такована от двете страни, освен двете подложки за саксии, които ползвам вместо традиционен сач. Големи са.

Моят братовчед, грънчар-ваятел, ме увери, че вече от десетилетия не се използват глазури на основата на оловни съединения. Не можа да ми каже за кои цветове са се използвали. Аз знам само за бялото (евентуално). Глазурите биха били отровни преди всичко за самите грънчари - това са прахове, които се замесват, пръскат се върху съда, пекат се... И цял ден да се дишат е доста рисково.

Сотиров написа:

Моят братовчед, грънчар-ваятел, ме увери, че вече от десетилетия не се използват глазури на основата на оловни съединения. Не можа да ми каже за кои цветове са се използвали. Аз знам само за бялото (евентуално). Глазурите биха били отровни преди всичко за самите грънчари - това са прахове, които се замесват, пръскат се върху съда, пекат се... И цял ден да се дишат е доста рисково.

https://www.glazura.bg/G_coloured.php
https://www.glazura.bg/Gmu.php

Знае ли човек Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не, Дидо, човек и с пчелите никога не знае, и с жените... Точно същия сайт гледах и аз, преди да се обадя на брат'чеда. И му зададох същия въпрос. Той ми отговори, че просто никой професионалист не би употребил отровни глазури в съдове за ядене. От керамика до керамика има разлика от небето до земята в буквалния смисъл. Има керамични пана, дълги и високи десетки метри. За тях също се използват глазури, но тия глазури са далече от нашите манджи. А когато купуваме ракия? И в нея може да има метил (не червея), но това вече е престъпление. А миниум вместо червен пипер? А цинквайс вместо пудра захар? Може и да съм разправял този куриозен и показатален за прехода към демокрация и пазарна икономика случай. В детска градина правят ремонт. Работниците крадат от боята и я скриват в шкафа с продукти. Готвачката приготвя някакъв кекс с пудра захар. В резултат се натравят всички лелки и техните семейства, но нито едно от децата. Защо? Защото лелките прибират целия десерт за себе си! Ето как добре отработената социалистическа кражба може да ни спаси от напастта на вълчия капитализъм. Cool

	Сотиров написа:
	... никой професионалист ...

В духа на математическата логика можем ли да си позволим едно допущение да си купим от неотговарящ на тези изисквания субект/манго джери, дето продава по улицата или на сергията на панаира / и как да разберем кой какъв точно професионал е? Така евентуалната ни безопасност ще се окаже, че зависи изключително от цената на глазурата. Ако отровната е по-ниска, допущението ще доведе до опущение. Но ако оловната е по-скъпа, но за сметка на това е открадната, това отново няма значение и рискът става още по-висок...

Владо, тревогата ти наистина започва да ме обзема! Ти цял ден ли сърбаш от една и съща гледжосана паница? Като децата на Чорбаджи Марко? Купи си една от алумин, та да си спокоен! Ако намериш, де. Щото аз търсих, няма и няма! Само някакви тигани по космически технологии от пейсе лева нагоре, ба го! Cool

Щото вече от вън са златни, затуй си плащаш толко, че да "ба го".
Наистина, няма алуминиеви съдове.....го!
А кви съдове имаше!!!
На някои още чета 60 и някоя година.
За по младите- 1960 и някоя година, което прави ок. 60 години здравословна употреба.
Понеже е късно, утре изхвърлям един Тефал тиган. Бая време му се каня.

	Сотиров написа:
	...алумин, та да си спокоен!

Ти с алумина спокоен ли си? Мен ме учеха по химия, че при търкане с телена четка е възможно да свалиш един уж "безопасен" окисен слой и после на новото да се формира алуминиев хидрооксид, който също е отровен... Затова само с тенджери от алпака..

Да си призная, след като ми омръзна да надничам в няколкото немски магазина наоколо, всичките със супертехнологични тигани, при това ужасно големи, отидох на Женския пазар. Защото и аз имам тефлонов, но той е за готвене на ориз, а не за две пържени яйца. И ето че в някакъв магазин (уж) за 1 лев намерих съвсем малко тиганче, дори за едно яйце става. Цена май 3 лева. Ама лъскаво, като огледало! Алпака ще да е. Или хром-никел. Или титан, знам ли?

vladofff написа:

	Сотиров написа:
	...алумин, та да си спокоен!

алпака..

Кел файда, войската да се храни в алпака, щом тавите са от алумин?!! Непосредствен опит

Правил съм тази грешка да мъкна от Германия разни евтини тигани с "тефлон" още през 80-те години . Не се получава, изкривяват се от температурата а покритието да не говорим. После дадох доста пари за времето за един компект "Фислер" масивна неръждавейка с двойно дъно, 7 л. / за мамули царевица го ползувам само / и 3 литра. Топ- продукт беше и заслужаваха 300-те марки, още са като нови.
Другото - само на Тефал покрието наистина е точно, за тигани, тави и танджери. Масивна основа, не се криви. Но всеки няколко години требе да се хвърлят и купуват нови, има един индикатор в новите модели. Има секакви размери, 50 вида във Фантастико, има и промоции с 50 % отстъпка, излизат прилична цена. Икономията е майка на мизерията.
При тиганите им със стъклен капак, няма нужда от пържене, само се запечатва и задушава за 3-4 мин. все едно е на грил.
Сега гърнета , казани....имам в наследство, ама не се виждам да се опушвам на огнища Smile

Както казва едип зевзек, или копаш на село и имаш домати , или изкарваш пари в града. Средно не става.
За голият алумин - не е добре, старите съдове едно време. А калайдисаните - ужас, един път случайно в едно село видох, след калайдисване всичкото готвено вътре е в малки топченца олово от калая. Пак станах на всяка тенджера мерудия...така ли беше лафа Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Чакай сега да се разбереме: "малки топченца олово от калая". Едното е олово, другото е калай. Заедно се наричат припой и с него не е редно да се калайдисват съдове. Всеки калайджия го знае и го спазва. Затова калайдисва с чист калай на триъгълни пръчки. Тя е вълнуваща история! Маже се с нишадър, па със стара сланина, па се почиства с киселина, та чак накрая идва калаят. А онуй другото е за припой на улуци. И затова не му викат калай, а консистенция. Отдавна съм калайджия, затуй ми е почернял задникът, ще знаеш! Very Happy

	Сотиров написа:
	.. калайджия, ... почернял задникът...

Преди много години, прадядо ми, железар, бил помолен от бай Мангал да му даде малко калай. Дал му. Не след дълго, манго бил задържан от органите на Народната милиция. Откъде го имал тоя калай? Да не го е откраднал? Дословно цитиран отговор:"Неее бате, бай Матю го даде, от гъза го извади..." Абе ти на кого ще говориш така бре?... И понеже вече е късно, бай Матю ще го питаме утре, а дотогава - ще пренощуваш в участъка. Със съответните последици... На сутринта в работилницата се явяват манго и милиционера. Първият едва си стои на краката след оказаното му "респектиращо въздействие", траяло цяла нощ. Ти ли даде калая, бай Матьо? Аз. А, добре. Милицията освобождава манго с думите - "Този път ти се размина, но другия път да внимаваш!..."
От тогаз знам, че почерняването на калайджийски задници в не особено далечното минало, невинаги е било безболезнено.

Като стана въпрос за съдинките, днес разгледах целият наследствен емайл.
На всичко пише 1963г. Две тенджери- "Оборище" и "Коларов", както и на една чиния, тава голям размер, също "Оборище". На две по малки няма надписи, а на останалото не се чете.
Точно 60 години, обикновено българско желязо, емайл и направия.
Вероятно са ги купували когато са се местили в новата къща у Ню Пейзър. Няколко години по късно са си ги донесли в Аксаково, незабравимите ми Баба и Дядо.

Емайлът е вечен и много удобен за миене. Единственият му недостатък е, че лесно се напуква, когато изпуснеш тенджерата. А отлюпи ли се парченце, след време там се прояжда дупка и край.