Регистриран на: 10 Юни 2018 Мнения: 3 Местожителство: Пловдив, България
Начинаещ планинар
Здравейте приятели,
Като за начало искам да изразя уважение към всички вас!
Започнах по-този начин, понеже макар и за краткия си опит в планините, срещнах доста различни хора. По планинските пътеки, в хижите и заслоните а и в интернет пространството и бях изключително изненадан, колко прекрасни, чисти и възвишени души успях да срещна във величествените планини на България. Именно за това дълбоко вярвам, че в този форум ще открия не по-малко различни и интересни хора от които да почерпя опит и интересни истории.
Малко за мен и моята история, а след това и молба за съвет по няколко въпроса.
На 24 години съм и от скоро се запалих изключително много по планинските преходи и красотите на Балкана! Всичко стана едва ли не на шега. Включих се в един поход заедно с група приятели по маршрут Беклемето-Дерменка-Добрила и обратно. За времето от 6 часа и малко за което стигнахме от началната точка до края, всичко в мен се обърна. На следващия ден, когато извървяхме обратния път, качихме се в колите и потеглихме обратно към Пловдив, имах чуството, че стомаха ми се е свил на топка.
Сякаш нещо от мен остана в планината и до ден днешен усещам как тази част от мен непрекъснато ме тегли обратно и едва когато отида отново в планината се чуствам отново цял и прероден. От онзи момент до сега, лябовта ми към планината прерастна в обожание и принадлежност.
От тогава до сега взех участие в още няколко прехода (от 4 до 8 часови, със сравнително лесна към средна трудност по моите представи, ако броим по-горе описания за лесен), но чуствам как в мен нараства копнежа за нещо повече. Нещо отвъд наи-смелите ми мечти до преди година. Планувал съм няколко за мен сериозни цели за един начинаещ планинар, а именно връх Ботев, Вихрен и Кончето и Мусала, а за по-далечното бъдеще и Ком-Емине.
Напълно обаче разбирам, че тези неща изобщо не са шега работа и, че от страни изглежда много по-лесно от колкото е в деиствителност и именно за това реших да потърся помоща на опитни планинари, каквито се надявам да открия във ваше лице.
Едно от нещата които упях да разбера от разговорите с хора а и от скромния ми опит е, че колкото и пари да дадеш за оборудване, каквито и "джаджи" да си помъкна със теб, планината ще отвори себеси сам0 за тези от нас със здраво тяло и още по-оздрав ум. Видях не веднъж как възрастни хора на по 50 60 години ни скирха в малкия си джоб по пътеките на Стара планина и Родопите и осъзнах, че колкото и да си вдигал във фитнесите, в планината си просто едно нищо което може да бъде отвяно от вятъра за по-малко от миг.
За целите които съм си набелязал, вярвам, че трябва изключителна физическа подготовк,а която човек не може да получи от обикновенни тренировки във фитнеса, или поне, не по познатите за мен методологии. За това искам да се обърна за помощ към тези от вас които имат опит в това и биха благоволили да ми помогнат да изградя една система, по която да се подготвя за бъдещите приключения.
Не успях да открия такава тема и вярвам, че тя би била полезна не само на мен, но и на други като мен!
Благодаря предварително!
_________________ Блудния син се завръна!
Нед Юни 10, 2018 8:22 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Стига си се втилявал! Дай някой пътепис! И снимки!
Пон Юни 11, 2018 12:23 pm
Ilko
Регистриран на: 16 Яну 2013 Мнения: 215 Местожителство: България
Ходене му е майката, нищо друго осебено, и да не прекаляваш с храната.
За целите които съм си набелязал, вярвам, че трябва изключителна физическа подготовк,а която човек не може да получи от обикновенни тренировки във фитнеса, или поне, не по познатите за мен методологии. За това искам да се обърна за помощ към тези от вас които имат опит в това и биха благоволили да ми помогнат да изградя една система, по която да се подготвя за бъдещите приключения.
Не успях да открия такава тема и вярвам, че тя би била полезна не само на мен, но и на други като мен!
Най-добрата възможна физическа подготовка за планината е ... редовното ходене в планината.
Без бързане и гонене на рекорди, без багаж, но, по възможност, всеки ден поне по 1-2 часа, с умерено изкачване и слизане. След една-две седмици в този ритъм неусетно ще усетиш много повече сила и най-вече издръжливост за по-дълги и сериозни натоварвания. Пулсът ти няма да се влудява само от няколко крачки, дишането ти ще бъде спокойно и ще си готов за всякакви предизвикателства. След тях и през следващите дни няма да имаш "мускулна треска", при това без да се налага да поглъщаш разни хапчета за тази цел.
Виждам, че си от Пловдив. Един удобен и достъпен с обществен транспорт маршрут за подобни сутрешни или вечерни разходки е Храбрино-->Бряновщица и обратно. Ако се случи да разполагаш с по-малко време -- съкращаваш, ако ли пък има повече -- ей го къде е Върховръх, до където също мисля има обществен транспорт, но май по-нарядко и само в някои дни. Друг вариант са пътечките между Асеновград, Бачково и Безово. Разгледай картата, може да си харесаш и други маршрути. Собствения ми опит сочи, че обикалянето из градските паркове няма същия ефект като ходенето по дори хоризонтална планинска пътека.
Постарай се да си изградиш ритъм в ходенето, който можеш да поддържаш "безкрайно" дълго време -- без да се налага да спираш за почивки. При изкачвания би могъл да скъсяваш крачките, по равното или при не много стръмно слизане -- да ги удължаваш, но гледай да запазваш темпото на движенията постоянно и максимално бързо без то да те преуморява. Това е едно умение, което някак неусетно съм развил у себе си, а пък забелязвам, че на някои опитни планинари край мен им липсва.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Здравей градски!
Не знам какво му харесвате на този фитнес, в прашната зала за обмен на вируси и бактерии. Ако имаш време, бягай към планината, все ще е по-добре. А най-добре е, че си млад. Важно е да не се презорваш, защото за нашите планини не ти трябва кой знае каква физическа подготовка, освен ако не смяташ да правиш на ден по +1500м -1500м денивелация. Аз тъй като нямам време, а и вече не съм млад, в събота след работа в най-голямата жега (15ч) обикновено ходя от големия завой при с. Гълъбово до просеката под. Х.Здравец(червената маркировка) , 400м денивелация:
На качване си давам зор колкото мога, на слизане - не.
От февруари до април правех същото, но Марково-Калоянов връх(северния "връх", пак 400м. По-близо е до Пловдив, по-ниско е, припек и по-горещо. За пролет и есен става, част от маршрута е без пътека.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Последната промяна е направена от mislesht на Вто Юни 12, 2018 3:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Юни 11, 2018 4:39 pm
Караман
Регистриран на: 10 Юни 2018 Мнения: 3 Местожителство: Пловдив, България
Да споделя с вас малко безценни спомени
Corbets Cabin, Jackson Hole, WY, USA 2016 - 3199 m. Н.В Деневилация 1300 метра. Взимахме го по 2 пъти на ден с лифт за 6 месеца.
Два пъти ми се налагаше да ме свестяват с кислород в началото, преди да свикна. В края на бригадата нямах ниакви проблеми.
https://ibb.co/m55UiT https://ibb.co/fQppiT https://ibb.co/j4xyco
Малко над самото градче, надморската височина не ми е известна, но красотата е голяма
https://ibb.co/fUSaOT
_________________ Блудния син се завръна!
Пон Юни 11, 2018 11:18 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 837
Караман, моля за извинение! Взех те за един друг. Грешка. Извинявай!
Вто Юни 12, 2018 12:02 am
Караман
Регистриран на: 10 Юни 2018 Мнения: 3 Местожителство: Пловдив, България
Пчелата Жужа написа:
Караман, моля за извинение! Взех те за един друг. Грешка. Извинявай!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети