ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Към морето - лятото на 2018: Live!
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Към морето - лятото на 2018: Live!
Автор Съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1841
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Rolling Eyes

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пон Юли 30, 2018 11:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Мечтата свърши, но мисията е изпълнена Smile

Искам да се извиня,че изпращането на телеграми прекъсна в даден момент, но в онзи миг исках само да се насладя на семейството си и да забравя планината. Беше трудно да го приема и осмисля, но пък беше далеч по-лесно да го направя. Аз приключих на Шипка, просто осъзнах, че не изпитвам удоволствието, което копнеех. Безумното време плюс физическата болка, допълнени от монотонността на предстоящия път и изгубения смисъл предопределиха решението ми. Една мечта отлетя ... Не искам да мисля какво би било, ако бях продължил. Никога няма да имам възможност да го повторя и за това се опитвам да подтискам всички подобни терзания.

Но той успя! Йонко, последният оцелял от нашата група, стигна до морето на 2 август - деня, в който голямата ми дъщеря стана на 4 Very Happy
Прекрасен подарък за мен от братовчед ми, тъй като в него виждам същата воля и желание, които и аз имах на младини. Изключително се радвам, че някога, още като ученик, успях да запаля искрицата в сърцето му и той продължава да я следва. В един от разговорите ни преди да поемем по пътеката, той недвусмислено ми заяви, че дори и аз да се откажа, той ще стигне до края! Благодаря ти, Йонко, за споделените мигове и съпреживяването!
Съб Авг 11, 2018 3:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Ден 7: Последен ден заедно (х.Ехо - х.Добрила)

Тъй като се налага да изчакаме цялата група да закуси, решаваме да пропуснем храненето, а да заредим сладки неща от барчето и да потегляме овреме. Но Йонко е гладен и изтичва заедно с баща и син троянци към Козя стена за чорбичка. Тези двама герои вчера бяха дошли от Чавдар, браво! На хижата бяха приготвили домашна торта и нямаше как да пропуснем. Къде другаде съм ял подобно нещо Very Happy

По пътеката към Беклемето е претоварено - прекрасният съботен ден е извел десетки хора в планината. На прохода застигаме групичка от 3 дами и шотландец. Боряна решава да се присъедини към нас, докато другите очакват превоз за Сопот и оттам с лифта ще ни изпреварят на хижата. Тръгнали са на няколко дневна разходка, но Бори е силно привлечена от ентусиазма ни и решава да продължи с нас ... и в крайна сметка стигна заедно с Йонко до Емине Very Happy

Онджей и Йонко взимат малиново вино за свинските ушички и сланината на Добрила, за които братовчед ми говори от дни. На Орлово гнездо спираме за обяд с боб чорба и студена бира. Не Наско ни посреща, но човекът се беше погрижил прииждащите в този ден туристи да не останат гладни. На Дерменка се засичаме с друга двойка чехи, Тереза и Ладислав, които също идваха от Ехо и сега бяха осведомени добре какво да си поръчат вечерта. На влизане в гората срещаме най-модерните кравари - с лъскав джип, безчет златни накити по дамата и всички облечени с Адидас и Найк. Както каза Яна, току-що излезли от фитнеса Laughing

И тук нещо в мен и Яна се счупи. Още вчера бях усетил остра болка в долната част на бедрения мускул на левия крак, точно над коляното и сега стана нетърпимо. А тя вече видимо едва се движеше, тъй като след едното й коляно я беше предало и другото. Отпратихме другите да поръчват деликатесите и запъплихме след тях. Напук на трагичното ни състояние, не спряхме да се смеем и си прекарахме най-страхотните два часа от всички тези дни в Балкана. А малко преди да пристигнем, вероятно от силното слънце, ме втресе зверски и трябваше да се лекувам ударно.

За мен това беше преломния момент, реших, че не е на всяка цена това, което правя и светът няма да свърши ако не си го причинявам.

Вечерта беше много приятна и весела. Стаите, които бях резервирал предварително, бяха с две легла, в новата сграда и струваха 45лв за стая. Предпочетох тях, тъй като освен, че леглата са само две, то и цената за нощувка в общите спални е 18лв, което е почти същото.
Съб Авг 11, 2018 3:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Ден 8: х.Добрила - з.Ботев (за нас) - х.Тъжа (за Йонко и Бори)

Аз знаех, че за мен краят е близо и още вечерта дадох пътеводителя, лепенките и мазилото си на Йонко, както и подробна информация къде и кой ни очаква. На сутринта той и трите момичета потеглиха да посрещат изгрева на Амбарица. Може би защото знаех, че ще бъде хубав ден и след няколкото часа почивка, решавам, че мога да покажа на Яна и Онджей най-красивата част от Балкана. Планът ни е да не бързаме, за да се пазим двамата с Яна, доколкото е възможно това. Наистина времето се оказва много приятно и успяваме да се насладим напълно. По някое време ни задминават Тереза и Ладислав, които също са решили да приключат своето Ком-Емине преди отново времето да се скапе идните дни. Идеята им е да стигнат Мазалат и оттам към морето, но по лесния начин.

Съвсем заприличва на разходка в парка денят ни, но удоволствието е голямо. Хубаво е, когато крайната цел не е на 40км и така ни харесва повече Smile
Към 3 следобед сме най-накрая на заслона, където вече са Диди и Ели, другите две момичета от групата на Бори, а тя и Йонко са продължили напред. Появяват се първите признаци на разваляне на времето и след около час и нещо се разразява страхотна лятна буря. А усещането по сградата, в която си, да удари мълния е ... интересно. Градушката, която пада, е с големината на грах или може би нахут, но другарите ни не са имали нашия късмет да са на закрито. Бурята ги е застигнала на 30 минути преди Тъжа и ледените топчета там, както видяхме на снимките им, са били като сливи, та се е наложило да ходят с раници на главите Smile Освен с другите двама чехи, на Тъжа е бил и Стефан, наречен от Йонко Голямата стъпка, който също се е запътил към морето и впоследствие става третия и последен член на групичката им, която финишира успешно.

А нашата вечер отново беше много приятна, с богата вечеря, студена бира и топла баня. Нощувката е 15лв, а за закуска ще ни приготвят неизменните пържени филийки.
Съб Авг 11, 2018 4:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Ден 9: з.Ботев - х.Мазалат (за нас); х.Тъжа - къмпинга на Шипченския проход (за Йонко и Бори)

Неясно защо, не успях да спя добре през изминалата нощ и дълго време слушах поредната буря. На сутринта почти навсякъде около заслона беше покрито с ледени топчета. Сюрреалистична картина за средата на юли, но гледката бързо-бързо се скрива. Мъглата е толкова гъста, че на спалнята на върха влизам да попитам момчето накъде да продължим. Вътре е много топло и изглежда уютно.

Едва на слизане към Смесите мъглата се разстила и имаме гледки към околността. Решаваме да пропуснем хижата и да обядваме някъде покрай реката. Но от Мандрата дотичва много любопитно куче, което осетява плановете ни, тъй като се завира навсякъде и ни принуждава да потеглим. При навлизането ни в гората най-накрая то се отказва да ни следва и малко по-нагоре обядваме. През това време облаците се сгъстяват отново и бурята наближава. Толкова е близо, че едва изричам едно след светкавицата и се чува гръм. В гората сме все още, поне не на открито и дори с Яна подхвърляме да се върнем до Тъжа и да останем там с оглед на невзрачния следобед, който ни очаква. Но Онджей надделява, изчакваме гръмотевиците да се отдалечат и излизаме на откритото. Дори се разминахме и със силния дъжд.

Но пък този ден ни е било писано да се мокрим и точно, когато излизаме на Чим колиба, където се отделя пътеката за Соколна, завалява внезапно и като из ведро. В редките моменти, когато мъглата се разкъсва, успявам да им покажа и Триглав, но за кратичко. На Мазалат пристигаме порядъчно джвакащи. Не е ясно дали имаме изобщо сухо местенце по нас. Диди и Ели, които сутринта използваха Вальо от заслона да ги заведе донякъде с джипа си, а после са успели да хванат и друг стоп след Смесите, са вече там. Успели са да изпреварят дъжда. Освен тях другите гости са 3 момичета от Перник, които са се качили от Лъгът, но те са нямали късмета на Диди и Ели и също са намокрили обилно.

Заради бурята токът е спрян, но след като навън утихва, нещата се нормализират и си изкарваме поредната приятна вечер с прекрасна компания. Вечерята е добра, има бира, пернишка ракия и баня, а си поръчваме и закуска. Накрая всичките осмина ни настаняват в едно спално помещение, но пък така е по-задушевно Very Happy

Естествено дъждът не е подминал и Йонко и Бори, въпреки че са се скрили за момент в х.Узана, но в крайна сметка са решили да продължат само до Шипка и са успели да открият подслон в къмпинга. Йонко е много доволен от отношението на женичката там и от грижите й за тях. А Стефан се е наложило да остане и ден повече, тъй като не се е чувствал добре, но после е успял да ги настигне по пътя.
Съб Авг 11, 2018 5:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
DimSimeonov



Регистриран на: 14 Юли 2014
Мнения: 52
Местожителство: Русе

Мнение Re: Започна се! Отговорете с цитат
[quote="Петър"]Случайна среща с колеги-туристи от Варна-15.07.18 преди х.Лескова



Бати Петьо сещам се за срещата и ти ни попита някой от нас Кабул ли е?
Не сме от Варна.
Единият е Дилян от София - завърши на 29.07.2018
Другият съм аз Димитър от Русе - завърших на 31.07.2018
Съб Авг 11, 2018 8:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
DimSimeonov



Регистриран на: 14 Юли 2014
Мнения: 52
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
joy_boy написа:
е, дано да сте тръгнали повечко хора, че ако ще отпада по един всеки ден, поне ти да стигнеш до края Smile (хихи, на чужд гръб е лесно да се шегува човек)
ще ми е интересно защо се получи така? ако отказалите се спътници четат във форума ще ми е интересно да разкажат - раниците ли са натежели, травми ли що ли.. просто за да мога да си извадя поука, ако някой ден тръгна и аз да го минавам това нещо..


трябва по щадящо да се тръгва според мен. Над 40км всекидневно са само за добре тренирани хора.
Съб Авг 11, 2018 8:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1841
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
DimSimeonov написа:
joy_boy написа:
е, дано да сте тръгнали повечко хора, че ако ще отпада по един всеки ден, поне ти да стигнеш до края Smile (хихи, на чужд гръб е лесно да се шегува човек)
ще ми е интересно защо се получи така? ако отказалите се спътници четат във форума ще ми е интересно да разкажат - раниците ли са натежели, травми ли що ли.. просто за да мога да си извадя поука, ако някой ден тръгна и аз да го минавам това нещо..


трябва по щадящо да се тръгва според мен. Над 40км всекидневно са само за добре тренирани хора.

Съвсем точно си го написал - щадящо.
Преди първото ми тръгване, Станев(минал също Ком Емине през 60 те години) ме предупреди, че за успешно преминаване на Ком Емине заявка се дава в първите три дни от похода.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Съб Авг 11, 2018 9:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
DimSimeonov



Регистриран на: 14 Юли 2014
Мнения: 52
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
Здравей Мечо!
Погледни, ако обичаш в моята тема. Бях ти писал преди да тръгна. Завърших въпреки времето. Но направих точно това - плавно начално натоварване. Е имаше и грешки разбира се. Започнах и пътепис и донякъде е готов, но не мога да се меря с белетристичните способности на някои от Вас. Имам впредвид и теб. ще бъда благодарен за някой коментар там. Почетох разбира се и Мечулица.
Нед Авг 12, 2018 2:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1841
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
DimSimeonov написа:
Здравей Мечо!
Погледни, ако обичаш в моята тема. Бях ти писал преди да тръгна. Завърших въпреки времето. Но направих точно това - плавно начално натоварване. Е имаше и грешки разбира се. Започнах и пътепис и донякъде е готов, но не мога да се меря с белетристичните способности на някои от Вас. Имам впредвид и теб. ще бъда благодарен за някой коментар там. Почетох разбира се и Мечулица.

Помня, не съм забравил.
Ще очаквам с интерес пътеписа ти.
И при трите ми минавания първите три дни бяха по-къси, въпреки че тръгвах подготвен физически.
И много е важно как се държат обувките през тези дни. Дали не "чукат" отзад (в петите, да не мислите сега за друго).

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Нед Авг 12, 2018 6:59 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2442
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
kaboul, не вярвам някой да издържи и да стигне до Емине, ако си е видял децата за една вечер и след това тръгне. Така че ти твоето Ком-Емине си го минал докъдето е трябвало и те приветстваме с добре дошъл сред ком-еминейците Smile Нищо не се знае, може да минеш другата част от Пътеката след време, а може даже да е с децата ти, като пораснат разбира се Very Happy

Много е хубаво как хората се срещат и запознават по Пътеката. Ние като го минавахме преди 6 (кога станаха толкова?!?) години, до Ехо не срещнахме друг турист и до края се запознахме само с още един ком-еминеец. Радвам се, че маршрута става все по-популярен. Това е и шанс, ако някой остане сам, защото групата му се е разпаднала, да си намери нови спътници.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Авг 13, 2018 3:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Ще се опитам да направя достояние и снимките от прехода - първата част са моите, а след Шипка са тези на Йонко.

Това е линк от OneDrive, който е изпробвано, че работи и се надявам и вие да нямате проблем с разглеждането Smile

https://1drv.ms/f/s!AmWJrlz3WKWIk0CtJwGAZLN5r9ZZ

п.п.: Всъщност трябва да се копира цялата връзка, а не само това, което е в синьо.
Пон Фев 04, 2019 12:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Ден 10: х.Мазалат - х-л Шипка (за нас); къмпинга на Шипченския проход - х.Бузлуджа (за Йонко и Бори)

Това щеше да бъде последния преход за мен, бях стигнал много по-далеч от Добрила - мястото, където нещо се пречупи и реших да се прибирам преждевременно. Но успях да покажа красотата на Балкана на Яна и Онджей и съм доволен. Е, днес само щях само да им разказвам какво има наоколо, но пък такъв ни бил късмета Smile
Станахме към 7, Диди и Ели вече бяха тръгнали към Партизанска песен и оттам към дома, другите момичета се колебаеха дали има смисъл от мокра разходка в непрогледната мъгла, а ние закусихме добре и потеглихме час по-късно. Поне не валеше, но гората беше призрачна или по-скоро призрачно красива Smile На чешмата под вр.Корита срещнахме поредния интересен чуждестранен индивид - този път австралиец, който искаше да премине по билото на запад до Добрила, но май нямаше да успее да види много от това, което предлага Балкана. На Партизанска песен започна да вали точно с пристигането ни и не ни оставаше друго, освен да си направим късна закуска и да се впишем в книгата им за тръгналите към морето. Към обяд поспря и поехме към Узана, където пък алеята с кипарисите беше много привлекателна за снимки в мъгливия ден. Две игриви кучета ни последваха и ни придружиха далеч напред - едното се отказа на Малуша, ала другарчето му ни заведе до прохода. Не мисля, че е добра идея да оставяме така което и да е куче да ни съпровожда, но пък и не знам как да го прогоня безболезнено, но нейсе - вероятно си знаят какво правят.
Към 4 следобед излязохме на шосето и тъй като аз твърдо бях решил да приключвам приключението си, Яна и Онджей решиха да останат с мен и тази вечер. Наехме стая в едноименния хотел, 54лв за трима ни.
Едва привечер се свързахме с Йонко и Бори и разбрахме, че те са на х.Бузлуджа, където приятели на Бори са им занесли провизии и са решили да останат там за нощувка. Йонко много искаше и ние да отидем, тъй като все още имахме достатъчно светлина, а и можехме да вървим по пътя, когато се стъмни. Което те не са направили и доста са се лутали из мъглата докато открият правилната пътека. Сега съм сигурен, че ако го бяхме послушали, имаше значителна вероятност нещата да се стекат другояче. Може би ентусиазмът му щеше отново да ме зареди и евентуално оправяне на времето съвсем да изхвърли кощунствените мисли за отказване от главата ми, кой знае? Но тогава не мислех така, с което предопределих крайния изход от мероприятието и за Яна и Онджей. Тогава все още не го знаех, но подсъзнателно го предчувствах.
Пон Фев 04, 2019 1:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaboul



Регистриран на: 14 Юни 2009
Мнения: 34
Местожителство: Мьонхенгладбах

Мнение Отговорете с цитат
Финалът - за нас, но не и за Йонко Very Happy

Рожденият ден на Яна. Прекрасно момиче и много добър човек. Благодаря и на двама им с Онджей за споделените мигове! Събудих ги рано, защото планът, който съставихме, предвиждаше днес да избързат по пътеката и да настигнат Йонко и Бори на всяка цена, за да увеличат шансовете си да стигнат до морето. Оставях ги почти без ориентация къде са, с едничката задача да следват неотлъчно червената марка и да я търсят без да се предават. Аз бях оставил пътеводителя и GPS-а на Йонко и ползвах картата maps.me на телефона си, където се налагаше и досега се справяхме. Но телефонът на Онджей се беше счупил предишните дни, а този на Яна беше с Windows и не можахме да инсталираме никаква карта. Те в никакъв случай не искаха да вземат моя телефон и остана да разчитат само на няколко принтирани карти с много лошо качество и на кирилица, но за радост тя не беше чак такъв проблем. Поне взеха храната и парите, които ми бяха останали.
Към 6 и нещо бяха готови и ги изпратих да бариерата преди паметника. Не отричам, че очите ми се навлажниха, когато ги гледах как се отдалечават, но бях решил за себе си и връщане назад нямаше ... упс, точно това всъщност ми предстоеше, де Sad

Моят автобус дойде след още час и това беше краят. В Габрово щях да хвана влак и през Горна Оряховица да стигна морето не по замисления първоначално начин, но, както спомена по-горе и Яница, някой ден мога да постигна мечтата си и щастието ми да бъде още по-пълно ако успея да го направя заедно с децата си.

А минути преди тренът да потегли от гарата, ми звънна Яна. Бяха приключили. И те. Безумната мъгла, която и този ден горе на високото беше непрогледна, ги е принудила да се лутат в кръг и след няколко часа, озовали се недалеч от точката на тръгване, са решили, че нямат шанс да догонят другите и съответно да стигнат до морето с тях. Опасявах се, че може да стане така, но се радвам, че те са разумни хора и са преценили правилно силите и възможностите си.

п.с. Някога, някой ден, надявам се скоро, ще публикувам и останалата част от разказа за прехода ни. Но тъй като вече е без мое участие и не искам да преразказвам неизживени от мен емоции и събития, е по-добре да изчакам Йонко да нахвърля спомените си Smile
Пон Фев 04, 2019 1:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov